Етиопия - зеленият Рай, невъзможния стоп и аморалните хора :)


Колкото и да ми е тъжно, трябва да призная, че чудовищната бюрокрация успя да ме прогони от Судан. На практика е невъзможно да пътуваш във всички интересни райони извън Хартум ( Дарфур, Южен Судан пък е тотална мистерия) така че освен пътя от Вади Халфа до Хартум и от Хартум до Етиопия, останалото е или невъзможно да получиш разрешение, или трябва да си плащаш за такова! Аз обаче направих още една врътка, макар и рисковано посетих пирамидите на Мерое и без малко да ме хванат че съм без разрешително, но се направих че нищо не разбирам на арабски и ме оставиха на мира! Така успях да се отделя от Хартум за ден, направих чудесен стоп през пустинята, разгледах пирамидите след което направих дълъг преход през пустинята докато ми свърши водата. За съжаление не може да се отиде повече от 15-20 км навътре ако трябва да си носиш водата, аз носех около 7 литра освен цялата си раница и това е достатъчно едва за няколко часа! Връщайки се пак към Хартум планирах да стопирам директно към Етиопия, но тъй като се стъмни, останах да преспя на летището, което се оказа супер спокойно място за спане. Стопът до Етиопия на другия ден ме срещна със страхотни хора! Суданци са безкрайно добри и мили хора, много учтиви и възпитани, с отлични маниери и много горди с културата и страната си, просто много нива над повечето народи, включително българите. Макар по селата хората да живеят в глинени къщи два на два, доста от тях говорят английски и проявяват голямо уважение към чужденеца и помежду си. Никъде не видях хора да се бият или карат, докато в Египет това бе ежедневна обичайна гледка във всеки град! Другият проблем в Судан е, че е изключено да се снима! Само да си извадиш камерата в града, веднага ще дойде някой полицай и ще ти я вземе. Не малко хора са го преживели, аз се скатавах и не снимах нищо освен пустинята и някои хора. Иска се специално разрешително за фотография, и него трябва да си го плащаш, просто за пръв път виждам страна, в която трябва да си плащаш сякаш дори за въздуха, който дишаш. А и друг чудовищен проблем - почти всички банки отказват да обменят пари, или ако обменят е на ужасяващ курс и губиш много! За мой ужас ми се наложи да обменя, за да платя на полицията за регистрация и минах през поне 30 банки, всички от които отказаха да ми обменят пари! Накрая бях в тотална безизходица и случаен човек на улицата ми обмени, но със същия курс като банките, така че загубих много. Другият ужас е че никъде не можеш да обмениш обратно в долари или други пари освен на етиопската граница, където курсът не само е все така лош, но и е пълно с мошеници, които пробват да мамят. Всички тези неща с парите в Судан се правят на черния пазар и ситуацията не е никак добра. Като цяло Судан ще го запомня с прекрасните хора, вълшебната пустиня и огромната загуба на пари, която претърпях като цяло след всичките визи, такси, регистрации, обмени....


Не успях да вляза в Етиопия същия ден, защото шофьорът на камиона, с който пътувах, спря когато се стъмни. Тотална лудост е да се пътува по тъмно! Трябва да си самоубиец, за да го правиш, на пътя излизат животни, има немалко коли без фарове... макар пътищата да са по-добри от българските, хората не пътуват нощем. Спряхме на малък паркинг и си разпънах палатката до камиона. За камионджията бе невероятно интересно да види как от раницата ми излезе цяла къща, такова нещо явно не си беше представял! :) На другата сутрин минахме границата. Аз пеша минах едно по едно през всички офиси, лепна ми се местен хлапак, който предложи да ми ги покаже, защото самите офиси на митничарите не се виждат, няма знаци и бариери и като нищо да си влезеш в Етиопия без изобщо да разбереш. Хлапакът естествено искаше комисионна и бе тотално потресен, че не му искам услугите. С много зор намерих и минах през всички офиси, тук вече не е Судан и всеки се опитва да те прецака. Хората в Етиопия нямат нищо общо с тези в Судан! Докато в Судан всеки гледа да дава на другия, то тук всеки иска да взема и то по всякакъв начин. На границата ми провериха багажа - нещо, което много ме учиди, защото не се случва често. После като тръгнах да вървя малко по малко осъзнах, че стоп тук няма да хвана :) Нито следа от каквато и да е кола, единствената ми надежда бе шофьора на камиона, който щеше да мине по-късно и се бяхме разбрали да ме вземе пак. Пътят от границата до Гондар е тотално откъснат и нищо не минава по него, още повече че почти никoй не притежава кола в Етиопия. Обаче каква природа ме посрещна в тая страна!!! По-красива и зелена от България и Нова Зеландия взети заедно!! Всичко зелено, всичко планини, нереално красиви пейзажи като 3D анимация :)) Навсякъде шарени птички в такива цветове, че сякаш боядисани с ярки бои. Вървях доста през фантастичните планини, множество хора с големи стада крави и козички също вървяха по пътя. Тук най-после можех да снимам на воля затова и фотографските ми желания се отприщиха с пълна сила сред тази красота. След няколко километра мина пикап с полицаи и военни, взеха ме с тях :) Пътувахме в багажника 6 човека, всичките с камуфлажни панталони но само аз без калашник в ръка :)) Оставиха ме в село малко по-нататък. Докато вървях през селото всичко живо излезе от къщичките и започна да крещи след мен "faranj, faranj (чужденец)". Cпомних си за книгата на французите, които вървяха през Африка преди доста години, те описваха как всички деца крещят "faranj" и ги замерят с камъни. За мои късмет не получих дъжд от камъни този път. Но децата тук са повече като египетските и никак като суданските. Много са груби, опитват се да ти дръпнат чантата ако могат и абсолютно всичките просят! Просията тук е ужасяваща, вярно че хората са много бедни, но в много други бедни страни я няма тази алчност и завист каквито се ширят тук. Немалко хора ме гледат на кръв защото мислят, че имам много пари. Туризмът също допринася много за разрухата, а множеството неправителствени организации окончателно затвърждават битуващото мнение, че "faranj" има много пари. Освен всичко друго хората тук са християни, поради което ситуацията е още по-ужасяваща - алкохол, наркотици и проституция и разбира се - СПИН в ужасяващи размери. Образованието явно е на изключително ниско ниво, а мизерията е навсякъде. Много е тъжно, защото според мен страната си има всичко, просто хората са морално деградирали. Судан е една пустиня и хората са много бедни, но супер щастливи и интелигентни, а тук всеки иска лесния начин и ако може да открадне и измами, ще го направи. А имат такова изобилие на чиста вода, имат такава зеленина, имат агрикултури в по-ниските части и животновъдство в планините...  Ако просто хората бяха малко по-добри тази страна щеше да е Рай на земята! Иначе почти никoй не притежава кола, което разбира се прави стопа много тежък, но пък аз превключих тотално на пешеходстване из Африка :) След като шофьорът на камиона ме взе отново, той ме докара до едно градче недалеч от Гондар, където за втори път разпънах палатката до камиона за през нощта и тази сутрин рано започнах да  вървя към Гондар. Отне ми няколко часа по баира и сега почивам в Гондар. По-късно следобед хващам пътя за планините Симиен и ако днес успея да стигна до там, ще е истинско чудо! Тук дори няма телефонен обхват почти навсякъде, а интернет кафетата са голям лукс в този район. Каучсърфинг е като "тъмна Индия" за местното население, но аз се сдобих с хост - американка, която живее в Корем - малко градче до което се надявам да се добера след няколко дни. :) И така, временно заменям стопа с пешеходство и тепърва почвам да се наслаждавам на неземната природа на тая страна. :))

2 коментара:

Анонимен каза...

Следя всяка публикация и с нетърпениe очаквам следващата! Пожелавам ти много късмет на пътя, стоп като на Балканите, хора като суданците и природа като етиопската! Бъди здрава и успех!
Надежда

Tery каза...

Mnogo ti blagodarq, Nadejda :) Patuvaneto varvi neveroqtno, mnogo me e qd, che ne moga da pisha kakvo se sluchva zaradi lipsata na vreme i net. Dosta za pisane ste imam kato se varna v BG. :)