За морските лъвове... с любов


Едни от най-вълшебните мигове в 10 месечното си пътешествие на автостоп около света преживях във великолепната Нова Зеландия. Страна на кивита и маори, овце и тюлени, планини и ледници, океан и вулкани, джунгли и плажове, екология и ръгби, чистота и спокойствие.........
Неслучайно наричана от мнозина „Рай на Земята”, красотата на тази островна държава е главозамайваща и спираща дъха на смаяния посетител. На моменти изглежда нереална, сякаш човек попада в друго измерение и очите му се насълзяват от очарованието на пейзажа.
Попаднах в тази прекрасна страна точно когато започваше лятото там – декември месец. В Нова Зеландия прекарах първата си лятна Коледа – нещо напълно ново за мен. 3-те месеца лято, които имах възможност да прекарам на Южния и Северния острови ми дадоха взрив от положителни емоции, нови възприятия към красотата на света и неизмеримо вдъхновение, породено от магията на това кътче от земното кълбо. За жалост тримесечната туристическа виза е достатъчна единствено да разпали любовта на чужденеца към страната и в края й да си каже „не може ли да остана още, времето мина толкова бързо...” Силата на тази държава се крие не само във внушителната природа и уникалните животински видове, но и в невъобразимото гостоприемство и услужливост на местните хора. Те са неразривно цяло с общото впечатление за спокойствие и щастлив живот, което остана у мен след досега ми с Нова Зеландия. Именно един от тези местни хора, наречени кивита (белите заселници) и маори (по-старото население на острова) стана причина да преживея едно от най-прекрасните неща в живота си, което никога не ще забравя. Един белобрад киви с червен пикап ме взе на стоп по източното крайбрежие на Южния остров. Докато пътувахме все по на юг, увлечени в разговори за прелестите на страната, аз се осмелих да споделя една от мечтите си – да видя морски лъвове. Но не знаех къде точно живеят те. Дни по-рано се радвах на компанията на множество тюлени по бреговете на Кайкора и след милионите топли емоции и усмивки, които породи у мен общуването с тях, сърцето ми закопня по среща с техните събратя – морските лъвове. Както всеки местен възрастният киви бе много приятелски настроен и любопитен за моята страна и култура. След вълнуващ и за двама ни разговор, въртящ се около теми като „ние в България имаме ли овце” или „студена ли е нашата зима”, човекът явно прецени, че заслужавам честта да ме заведе при морските лъвове. Откара ме до място, наречено Сурат Бей. Това кътче ме накара да се усмихвам като пристигам и да плача отчаяно като го напускам.




Сурат Бей ме посрещна с вятър и студ, сякаш идващи направо от Южния полюс, което е доста очаквано имайки предвид близостта му с Нова Зеландия. Слизайки от пикапа и сбогувайки се с кивито сякаш прекрачих портите на друг свят. Озовах се на огромен плаж със златист пясък, приличащ по размер и дължина на магистрала с четири ленти за движение. Типично за новозеландски плаж на Южния остров нямаше нито един човек, всяка частица пясък и океан бяха мои... и на морските лъвове.
Вървях около час, опитвайки се да прекося по плажа целия залив. Вятърът бе вледеняващ, ръцете ми премръзнаха дотолкова, че едва удържах  фотоапарата си в опит да направя свястна снимка на нереално красивия залез. Но красотата на ситния пясък, носещ се лек като прах над плажната ивица, сякаш ме топлеше. Вятърът си играеше с пясъка вдигайки го във въздуха и носейки го като в безтегловност километри надолу по брега. Изглеждаше сякаш рисувано с компютърна анимация. Оглеждайки се трескаво за морски лъвове почти пропуснах да забележа красотата на гнездящите по крайбрежието чудновати птици и накацалите по скалите във водата корморани и гларуси. Множеството птици явно ловуваха по това време на деня и нарушаваха тишината с всевъзможни звуци. В един момент дотолкова се заслушах в птичите разговори, че едва забелязах огромното животно, спящо на пясъка на около 20 метра от мен. В първия миг го помислих за дънер, но странната форма и цвят го издадоха. Приближавайки се усещах силно вълнение, еуфория, но внезапно ме обзе лоша мисъл – животното не мърдаше, изглеждаше като... умряло, цялото накацано от мухи. Тази мисъл ме прободе като с нож в сърцето, но тревогата ми бързо отшумя, забелязвайки лекото дишане на животното. С усмивка приближавах, спомняйки си за тюлените на Кайкора – лежаха на скалите, целите накацани от мухи и изглеждащи като умрели, а всъщност се наслаждаваха на следобедната си дрямка. Същото правеше и огромния черен морски лъв, единствено тъмният му цвят го открояваше от пясъка, върху който лежеше. Веднага ме съблазни идеята да го погаля, но се досетих, че морските лъвове мразят да ги събуждат от дрямка и стават много сприхави и раздразнителни ако се събудят не на време. Чакайки търпеливо великолепното животно да се събуди, някакво движение по-нататък по плажа привлече вниманието ми. В далечината се откроиха силуетите на още два морски лъва. Лесно взех решението да оставя спящия красавец да се наслаждава на съня си и да догоня другите лъвове. Приближавайки ги все повече, различих две женски лъвчета, приличащи повече на тюлени с по-дребните си размери. Бяха доста заинтригувани от присъствието ми и позираха смело за снимки преди да се излегнат мързеливо едно до друго на пясъка.



Те бяха дотолкова благоразположени, че получих разрешението им да ги докосна – нещо, което много рядко позволяват, особено на хора. Преливайки от щастие и усмивки аз реших да уважа желанието им за сън и да ги оставя на спокойствие. Продължих по-натам по безкрайно дългия плаж на Сурат Бей. Усещах, че ме очакват още срещи с новите ми приятели и ускорих крачка, за да не пропусна нещо. Достигайки скалите в края на плажа видях огромен черен мъжки лъв, устремен към водата. Учудването ми бе голямо, наблюдавайки бързината на това тромаво животно, пълзящо с четирите си плавника, а сякаш тича по-бързо от човек. Във водата те притежават отлична бързина и подвижност, но на сушата са далеч по-уязвими.


Инстинктивно грабнах фотоапарата страхувайки се, че ще изпусна нещо уникално и имах право – след секунди от водата любопитно се подаде главичката на друго лъвче – по-дребно и женско.


След миг огромният лъв вече плуваше към нея и двете животни ме зарадваха с чудесни кадри, играейки си във водата.



След като се разтъжиха, проявиха интерес и към мен, отново излязоха на брега и започнаха да се закачат с мен. От този момент нататък в играта участвахме трима. Те се потапяха във водата, криеха се зад скалите, сякаш се смееха на отчаяните ми опити да проследя откъде ще се покажат отново. Тъкмо когато ги догонвах, те отново се скриваха под водата и се показваха до други скали. Бе красива и вълшебна игра между трима ни, но и малко нечестна, защото те плуваха много по-бързо и отново ме накараха да се замисля за една от големите си мечти – да живея в океана, при океанските създания.
 Загубих представа за времето, но бе почти тъмно, когато за последен път се опитах да догоня лъвовете, а те просто изчезнаха.


Убегна ми момента, в който си взехме довиждане, просто не исках това да свършва. На връщане по плажа видях спящите морски лъвове и въпреки желанието си да играя с тях, реших да проявя респект към съня им.
Разпънах палатката в горичката до плажа. Заспивайки се наслаждавах на шума на вълните и тръпнех в очакване за следващия ден, когато отново щях да бъда част от живота на лъвовете. Дадох си сметка колко богат човек съм – спя в палатка, имам само раницата на гърба си, но имам и целия този плаж, цялата тази красота, всяка минута от живота на лъвовете, всеки лъч на залязващото слънце.... имам цялото щастие и свобода на света само за мен в този момент, егоистично държейки ги за себе си, без да ги споделя с хората, които може би никога няма да изживеят това щастие и свобода... Предадох се на съня, спомняйки си сияещите муцунки на играещите морски лъвове...






6 коментара:

Ivaylo Petkov каза...

Уникално изживяване , някой ден и аз ще отида там :)) засега съм щастлив и със споделената емоция от преживяното. Благодаря

Tery каза...

И аз благодаря, пожелавам ти да отидеш и да го преживееш лично :) Морските лъвове са приказни създания.

Boris Boichov каза...

Уникални истински разкази, които чета, с насълзени от умиление очи.... Бъди здрава Tery...

Tery каза...

Благодаря ти много! :)

Венцислав Димитров каза...

Направо ще си обръсна лявата вежда, че откривам този блог толкова късно - сред 10 години.

Долу горе по същото време бях на един плаж до Cocao, Chiloe, Chille - търсейки като теб морски лъвове. За съжаление не успяхме да ги намерин, но усещането за този плаж беше много близко до това, което ти си описала. Мен ме впечатли усещането на безбрежност и тоталната тишина /като изключим прибоя/, сякаш си на друга планета.

Още не съм прочел другите статии, но само маршрутите ти са впечатляващи. Продължавай да следваш мечтите си!

Tery каза...

Благодаря ти, Венцислав! :) И аз бях на този плаж в Чилое, прекрасно е там! Морски лъвове не видях, но пък целият остров беше пълен с красиви места.
Поздрави и усмивки!