На Юг - в РАЯ

 Продължавам си мисълта от предния текст за Бурунди....
Американецът Кен, които ме взе от границата до Кигома, живее от двадесет години в Буджумбура с жена си и десетте си осиновени деца (всичките сирачета от Бурунди). Той е фанатизиран на тема християнство и след като започна да "проповядва" се сетих, че имах една каучсърфърка от Америка преди време, която ми бе казала, че ще срещна много хрисияни фанатици ако стопирам из Щатите... Кен бе меко казано изкукал относно Бог и гледах много да не отговарям защото всякакъв спор с луди християни е тотално безсмислен, това ми е показал горчивия опит в Англия, където имах срещи с подобни хора и се впуснах в безкрайни глупави спорове, а те са точно като радиостанция и нонстоп си повтарят каквото си знаят :) Иначе Кен бе приятен човек, на границата от танзанийска страна си купихме визите, за мен 50$ за него 100$, защото е с амеркански паспорт. Пристигайки в Кигома Кен ме покани да се запозная със семейството му. Те всички бяха на ваканция в Танзания с цел да плават до един остров в езерото Киву с конструираната от брата на Кен яхта. Брат му живее в Кигома от много години и е направил чудна платноходна яхта. Запознах се с десетте деца на Кен, много ми бе интересно да видя тотално различни като манталитет деца от Бурунди, говорещи чист американски английски, облечени коренно ралзично от връстниците си наоколо, по поведение досущ като американчетата, единствената разлика между тях, Кен и жена му е цвета на кожата. Иначе изглеждат като щастливо семейство, типично американско обаче. :) След като ме почерпиха закуска омлет, се разделихме и аз лека полека поех по уж главния път към Арyша - стотици километри черен път с минимален трафик. Първия ден успях да стигна едва до следващия град Касулу. Там местен ми предложи да разпъна палатка в недостроената им семейна къща. Заселих се вътре със семейните кокошки, които имаха и малки пиленца, така че много удобен ни беше на вички този подслон от идващия дъжд. Вечерта майката сготви угали и страшно ми се услади след дългия пешеходен ден. Втория ден отново не постигнах голям напредък с километрите, но тъкмо преди да се стъмни и да разпъна палатката до паркинг за камиони, успях да изляза от черния път на главния. Ден три бе значително по-успешен, бавен камион ме закара чак до Сингида, което е на 300 км от Арyша. Там към полунощ се озовах в центъра на града и докато се опитвах да изляза от него, дyзина бода-бода шофьори ме заразпитваха какво правя на улицата посред нощ с огромната си чанта, бяха ужасяващо притеснени, че някои ще ме ограби, типичното африканско мислене... Тези бода-бода шофьори обаче бяха учудващо приятни, всичките бяха много запалени да ми помогнат с каквото могат и един от тях ме покани да спя у тях. След кратко возене на мотора се озовах в дома на младежа, жена му и сина им на 4 месеца. Във всекидневната им още висяха поздравителните картички от сватбата им :) Толкова приятни и гостоприемни хора, направо гузно ми беше да седя и да чакам да ме хранят,да ми сервират и отcервират, но колкото и пъти да предложих помощ, всеки път ми се казваше да си седя на стола и да пия и ям още и още :) Говорихме си до късно вечерта, каниха ме да спя в къщата, но аз както винаги не устоях на изкушението на градината. Това пътуване без палатка е абсолютно немислимо, Африка е рай за спане навън, не мога да си представя да се затворя вътре, а и още отсега усещам как ще се изселя да живея на палатка на лозето като се прибера в Хасково :)) Сутринта с много благодарност си взех довиждане с домакините ми и поех към Арyша. Мислех си - 300 км какво пък не е много ще се справя още до обяд... Да ама не! Като ме взе един БАВЕН камион и като се залюшка по тия разбити пътища....... едва в 21:00 вечерта преборихме 300-те километра и стигнах на-после Арyша. Добре, че домакинът ми там е французин, който не си ляга рано и не ми беше неудобно да го обезпокоя по това време. Ромейн дойде да ме вземе от центъра заедно с още един каучсърфър - момиче от Виетнам, което също му е на гости. Хапнахме навън и след като се прибpахме почнахме да си разказваме кой къде е пътувал.. Ромейн е живял 5 години в Индия и с него споделяме огромна обич към Индия. Веднага ми пусна индийска музика и като тръгна разговора за Индия не се усетихме колко късно е станало. На другия ден Ромейн беше на работа, той работи като директор на тур-агенция. Арyша е най-туристическото място в Танзания, на километри от тук са Нгоронгоро, Серенгети и Килиманджaро, пълно е с туристи и тук играят големите пари, таксите за вход в парковете само надхвърлят 50$, а за Килиманджaро туристите си плащат по 2000$ за няколко дни. Аз целия ден се разправях с битовизми... еее даже и като пътуваш понякога се появяват битови проблеми на хоризонта :) Маратонките ми бяха нацяло отворени отпред и половината ми крак отвън, така че намерих обущар да ги закрепи колкото да не влиза пясък поне, то вода ясно че ще влиза :) После тръгнах да търся камуфлажни панталони, че от моите вече наистина нищо не остана - е в цяла Арyша нито едни камуфлажни нямаше. Поне се разходих из града и вечерта в дома на Ромейн дойдоха още две каучсърфърки oт Дания. Те живеели в Уганда 6 месеца, работели като доброволки към червения кpъст и сега преди да си заминат за Европа решили да пътуват малко из Танзания. Веднага заговориха за малария, едната от тях вече три пъти била болна и последния път за малко да я изтърват докторите. И това въпреки че пие хапчета профилактично. Ехх тия чужденци само малария им е в главата, все затова говорят...
На следващия ден успях да стигна до Дар Ес-Салаам с дълъг стоп. През целия път от Кигома до Дар природата се променяше така вълшебно, зелени гори, савана, каменисти ниски планини, ярко оранжева почва, последвана от сива такава с поникнали като гъби масайски глинени къщички в същия цвят, в които е съответната почва в района... За първи път видях баобаб и онемях при вида на това зашеметяващо красиво огромно дърво! Баобаб е любимото ми дърво, безспорно :) Откакто съм в Танзания най-обожавам да седя под сянката на баобаба и да слушам птичките, които са от шарени по-шарени и песнопойни :) Из Танзания обаче не можеш да видиш много диви животни покрай пътя както беше в Кения.
Пристигнах в Дар по тъмно, имаше чудовищно задръстване поради наводненията, много къщи и мостове бяха отнесени. Имах домакин или нещо подобно, всъщност къмпингувах в градината на една каучсърфърка, която така и не видях лично, защото бе заминала за Коледа, но много мило от нейна страна, че ми позволи да спя в разкошната градина на самия плаж в северната част на Дар. Бе по-удобно да стигна до мястото пеша, колите бяха тотално зациклили в задръстването. На вратата на къщата ме посрещнаха охранителя и кучето Симба, с което веднага станахме първи приятели. Настаних се под палмите в градината и малко след като заспах започна поредната тропическа буря. Часове гръмотевици, проливен дъжд почти до сутринта.... палатката просто нямаше как да издържи на толкова тежък дъжд и вятър, така че цяла нощ се борих с водата, опитваща да се промъкне от всички страни... На сутринта под мен имаше локва, но слънцето тъкмо се подаваше зад облаците, а усмивката ми не слизаше от лицето като подадох глава от палатката и видях пейзажа... плаж докъдето ми стигат очите, морето затихнало, палмите тихо се поклащат уморени от силния вятър..... аххх колко е прекрасно морето след буря! Бях на брега на океана, за първи път след Джибути, след толкова джунгли, планини, пустини.... накрая пак бях на брега и само океана пред мен, максималната безкрайност и свобода, идеше ми да полетя, но вместо това  в пристъп на радост скочих в морето :)) После цял ден си ходех с напоените със солена вода дрехи и стопирах из Дар Ес-Салаам, много добър за стоп се оказа този град, може би най-добрия от всички досега. Вечерта едва се прибрах до градината, защото мостът над реката бе тотално съсипан. На другата сутрин тръгнах рано към центъра, за да си купя билет за ферибота до Занзибар в 12:00. Убих малко време в центъра и като дойде време се натоварих на корабчето на име Летящ Кон :)) През септември същото това фери потънало и загинали над 100 човека. Африканците не могат да плуват, не се учат нито като малки, нито като големи, затова при водни инциденти всичко живо се дави.

Ще разкажа скоро и за Занзибар, където прекарах Коледа и ми се случи нещо изумитено - срещнах хора, които с ръка на сърцето мога да нарека африканските си родители :)

Сега лирично отклонение:
От вчера - 30.12 музиката се завърна в живота ми!!! Нямам думи, с които да благодаря на Калин, който ми изпрати mp3-player от България до Дар и направи Коледата ми възможна и прекрасна, макар и толкова далече от дома. :) Жест, който никога не ще забравя и който изцяло ще промени пътуването ми занапред, защото това е което ми е липсвало, за да спра да виждам негативните неща около мен, за да спра да чувам негативните хора около мен и да започна да виждам всичко само в розови багри! Нищо вече не може да ме ядоса, нищо не може да ме сломи! Може би ако имах музика дори ужасните хора в Етиопия щяха да ми се струват розови :)) Просто не е за вярване колко радост ми носи музиката и колко променя обкръжаващата ме среда или по-точно начина, по-които я възприемам.
Освен това в Танзания най-после постигнах една огромна победа! След 4 месеца на пътя най-накрая се отърсих от очакванията, които имах преди да замина и започнах да приемам и ОБИЧАМ АФРИКА такава каквато е, с всичките и недостатъци! За да не е пътуването ми разочарование просто трябваше да се преборя със себе си и да започна да виждам Африка само откъм положителната и страна. Дните на Занзибар ми дадоха времето, нужно да осъзная къде се намирам и какъв ЩАСТЛИВ и БОГАТ човек съм да съм в този РАЙ тук и сега, сред тази зашеметяваща природа, мили хора и изумителна култура! Толкова време ми отне да спра да забелязвам дразнителите и да пътувам отново тъй както в Азия - виждайки САМО положителното и игнорирайки напълно отрицателното. Африка е един истински диамант и аз най-после го открих!!! ХАКУНА МАТАТАААААААА

8 коментара:

Анонимен каза...

Тери, на мен пък последните ти 2 поста ми подействаха почти както на теб мп3-плеъра.:) Много ме радваш и мислено ме пренасяш в Африка, която аз много обичам. Снимките ти от Занзибар са уникално красиви! Сложих си едната на десктоп-а. Получих сметката и ще направя обещаното в първите работни дни от новата година. С пожелание 2012-та да бъде за теб здрава, мирна и благодатна на приключения и нови емоции, да срещаш добри и щедри хора и да радваш почитателите си (като мен:)) с бликащата си енергия и смели начинания!!! Прегръдки от България,
Надежда

ЮлиАна каза...

Откакто те открих, ти стана моят смисъл на живот! Осъществяваш мечтата ми и си човекът, който искам да бъда. И въпреки че в този живот на дали ще имам смелост да направя това, което правиш ти, ТИ МЕ УЧИШ повече, отколкото всичко и всеки, който ме заобикаля. Плакала съм на публикациите ти. И въпреки че не съм те открила преди доста време, ще те прочета ЦЯЛАТА. ТОЛКОВА МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ТЕ ИМА,МОМИЧЕ. Толкова те обичам, въпреки че не те познавам лично. А твоята душа е толкова чиста ,силна и прекрасна, че си мисля колко над обикновените неща и хора е. Толкова ти благодаря. Силно те прегръщам. :))))

Tery каза...

Еххх ЮлиАна, искрено ти благодаря за толкова милия коментар, не знам просто какво да кажа, но определено ме накара да се изчервя :)) Ако пътуването ми действа и наполовина толкова положително дори и само на един човек, значи има голям смисъл да споделям :)) Много се радвам и ще ми е драго да се запознаем лично, когато се върна :) И аз те преgращам и ти пращам много положителна енергия от този уникален континент! Пожелавам ти много успeшна и пълна с красота и радост нова година!!!



Надежда, ооо никoй пост не може да се сравни с mp3-плаера :)))) Музиката е наркотик и аз съм наркоманче отвсякъде :))) Яд ме е че не можах да кача повече снимки (бавен net), има и още по-красиви, но току що ги пратих всичките за България :) Като се прибера ще подбера най-добрите и ще стане много шарен блога :)) Благодаря ти за хубавите пожелания, от сърце ти желая много радост и само положителни емоции при пълна липса на отрицателни през новата година :))



Усмихвайте се хора, направете България поне наполовина толкова усмихната колкото Африка, нека българите са слънчеви и отворени хора, така както е било едно време, без страх и предразсъдъци, всеки да помага на всеки, ние сме хубав народ, южен и топъл :)))

Lora каза...

Тери, Честита Нова Година! Надявам се да си се забавлявала по африкански с много реге и афро музика :) радвам се, че си приела Африка такава, каквато е, исках да ти пиша още от началото да не се ядосваш, но реших, че сама ще стигнеш до този момент. Интересно ми е да пишеш повече за визите- от къде и как си ги взела и много се надявам да ти дадат виза за Южна Африка и да пишеш как е станало там, защото нас ни отрязаха категорично...поздрави от Индонезия :)

Tery каза...

Eheee Lora bravo be Indoneziq ihaaaaaa :))))) Veselo da si prekarate tam vi jelaq OT SARCE :))))) Takiva hubavi neshta 4uvam za tazi strana :)))) Chestita nova godina i mnogo hubavi emocii vi jelaq zanapred, cqla Aziq e neveroqtno mqsto taka che naslajdavaite se :) A za Afrika - taka e, stignah do tozi izvod prosto nqma smisul da se qdosvam, plus tova tuk nadolu ve4e horata sa po-gotini i nqmam qdove! Nikoi ne me tormozi osven shofiorite na taksi no tova si e v reda na neshtata :) Shte pi6a mnogo podrobno za vizite, sega sum v Zambiq i prodaljavam kum malawi skoro, dano uspeq da vzema visa za ujna Afrika che mnogo poznati hora ve4e me chakat tam i pasport ste si vadq tam, osven tova SA e neshto naistina neveroqtno, predstavqm si peizaji kato v New Zealand i daha mi spira :))) Nqmam tarpenie prosto!!

Kalin Kupenov каза...

Neverending travel and mindtravel :))) Pregrydki

seo blog каза...

Супер! Много добро изразяване, вълнуващо. Подобно усещане изпитвам като чета един разказ за пътуване до заслон Тевно езеро. Поздравления.

Tery каза...

Blagodarq ti! Sashto i za spodeleniq razkaz :)