Последните няколко дни бяха прекрасно приключение за мен :) След като взех суданската си виза и прекарах фантастичен последен ден в Кайро благодарение на един невероятен каучсърфър, се отправих все на юг покрай бреговете на река Нил. Стопът от Кайро до Лукcор ми отне цели два дни, но пък беше супер забавно! Така нареченият Източен пустинен път е толкова гъсто населен покрай Нил, че колите те вземат до следващото градче, където пак почва якото ходене до края на градчето :) И хилядите покани за чай, обяд, десетките деца, които идват да си искат снимка, след което искат пари за снимката :) Една нощ къмпингувах в пустинята, друга нощ спах в стаичката на охраната на един огромен храм, след като цяла вечер разказвах на полицаите в полицейския участък за пътешествието си и те искрено се забавляваха :)) Самият стоп е белязан с тежка почти непреодолима езикова бариера (много хора не говорят английски), тотално неразбиране от страна на местните защо не взема автобуса (някои даже искат да ми платят билета, което означава, че и дума не може да става за разбиране на идеята на стопа).
В крайна сметка обаче стопът не е лош, защото доста хора са склонни да те вземат, лошото е, че за да има комуникация аз бързо трябваше да обогатя познанията си по арабски. Което всъщност е огромен плюс за мен сега! Понастоящем всички се шокират колко думички знам, все още не мога да разбирам за какво си говорят, но хващам доста думи, числата също ги научих. За разлика от много други страни обаче, където първо и най-важно е да научиш "благодаря", то тук се започва с "махай се" "ти си магаре", "лайно" и така нататък всевъзможни обиди, ругатни, които ще бъдат решаващи за оцеляването ви на улицата! Египет е страна, напълно съсипана от туризма! Както можеш да срещнеш чудесни хора, така и ще срещнеш процентово преобладаващи отрепки, шарлатани, лъжци, крадци, простаци и лишени от всякаква способност за мисъл малоумници. Тези типажи са толкова мнoгoбройни и натрапчиви, че прекрасните хора направо се губят на моменти :) Ангелите, които срещнах, бяха само докато стопирах и докато оставах при каучсърфъри. Останалите (тези, които срещах по улиците, в магазините, абе навсякъде другаде) ме докараха до усъвършенстване способностите ми да хвърлям камъни, да удрям с бутилка в главата и да крещя всякакви псувни на арабски :)) Не ме разбирайте погрешно - супер си прекарах в Египет, просто тези хора имат нужда да се научат на малко респект! Невероятно е как всички живеят с идеята, че чужденецът е тъпа машина за пари и може да му продадат всичко на каквато си искат цена. Чорбаджиите изпадат в ужас като усетят, че говоря малко арабски и цената веднага ударно пада като си купувам нещо за ядене :) Най-тежко е положението с децата - трагично е да видиш 4-5 годишни деца, които знаят само 3 думи на английски - "money", "give ме" и разбира се като не им дадеш следва гръмко и ужaсяващо "fuck you" от устата на малко момиченце!! Но ако се спре до тук е добре, нормално следва порой от камъни, който спира в момента, в който се обърна и хвърля първия камък. Децата са изумително агресивни особено към животните! Видях дете на 3-4 години да налага с пръчка малко патенце под погледа на дузина възрастни и такъв зверски шамар му извъртях, че падна на земята. И никoй ама никoй от възрастните не реагира... това ако беше в Европата някоя майка-стръвница щеше да ме убие :)) Имах доста подобни случки в последните дни и въпреки, че идеята ми като пътувам е да не променям с нищо хората и страната, когато става дума за тормоз на животни не мога да не ги променям! И се надявам този шамар да промени поне малко това дребно агресорче. Тъй като египтяните често не разбират от дума (дори сто пъти да кажеш "не", човекът ще продължи да те тормози, върви след теб и предлага стоки, услуги, какво ли не), трябва да им се обясняват нещата с физическа сила за съжаление. И така Египет ме научи на много неща относно оцеляването измежду хора, които нямат респект към теб и особено към самите себе си. За съжаление египтяните наистина са безкрайно мързеливи и винаги ще предпочетат лесния начин, особено маменето на глупави чужденци, а за мен бе истински шок да открия колко изумително глупави са повечето чужденци! Или може би просто не им се разправя и си купуват спокойствие на тройна цена...
В крайна сметка обаче стопът не е лош, защото доста хора са склонни да те вземат, лошото е, че за да има комуникация аз бързо трябваше да обогатя познанията си по арабски. Което всъщност е огромен плюс за мен сега! Понастоящем всички се шокират колко думички знам, все още не мога да разбирам за какво си говорят, но хващам доста думи, числата също ги научих. За разлика от много други страни обаче, където първо и най-важно е да научиш "благодаря", то тук се започва с "махай се" "ти си магаре", "лайно" и така нататък всевъзможни обиди, ругатни, които ще бъдат решаващи за оцеляването ви на улицата! Египет е страна, напълно съсипана от туризма! Както можеш да срещнеш чудесни хора, така и ще срещнеш процентово преобладаващи отрепки, шарлатани, лъжци, крадци, простаци и лишени от всякаква способност за мисъл малоумници. Тези типажи са толкова мнoгoбройни и натрапчиви, че прекрасните хора направо се губят на моменти :) Ангелите, които срещнах, бяха само докато стопирах и докато оставах при каучсърфъри. Останалите (тези, които срещах по улиците, в магазините, абе навсякъде другаде) ме докараха до усъвършенстване способностите ми да хвърлям камъни, да удрям с бутилка в главата и да крещя всякакви псувни на арабски :)) Не ме разбирайте погрешно - супер си прекарах в Египет, просто тези хора имат нужда да се научат на малко респект! Невероятно е как всички живеят с идеята, че чужденецът е тъпа машина за пари и може да му продадат всичко на каквато си искат цена. Чорбаджиите изпадат в ужас като усетят, че говоря малко арабски и цената веднага ударно пада като си купувам нещо за ядене :) Най-тежко е положението с децата - трагично е да видиш 4-5 годишни деца, които знаят само 3 думи на английски - "money", "give ме" и разбира се като не им дадеш следва гръмко и ужaсяващо "fuck you" от устата на малко момиченце!! Но ако се спре до тук е добре, нормално следва порой от камъни, който спира в момента, в който се обърна и хвърля първия камък. Децата са изумително агресивни особено към животните! Видях дете на 3-4 години да налага с пръчка малко патенце под погледа на дузина възрастни и такъв зверски шамар му извъртях, че падна на земята. И никoй ама никoй от възрастните не реагира... това ако беше в Европата някоя майка-стръвница щеше да ме убие :)) Имах доста подобни случки в последните дни и въпреки, че идеята ми като пътувам е да не променям с нищо хората и страната, когато става дума за тормоз на животни не мога да не ги променям! И се надявам този шамар да промени поне малко това дребно агресорче. Тъй като египтяните често не разбират от дума (дори сто пъти да кажеш "не", човекът ще продължи да те тормози, върви след теб и предлага стоки, услуги, какво ли не), трябва да им се обясняват нещата с физическа сила за съжаление. И така Египет ме научи на много неща относно оцеляването измежду хора, които нямат респект към теб и особено към самите себе си. За съжаление египтяните наистина са безкрайно мързеливи и винаги ще предпочетат лесния начин, особено маменето на глупави чужденци, а за мен бе истински шок да открия колко изумително глупави са повечето чужденци! Или може би просто не им се разправя и си купуват спокойствие на тройна цена...
От друга страна имах възможността да срещна много мили и честни хора, което в резултат доведе до едно усещане на смесени чувства към Египет. Иначе природата е фантастична - величествената и безкрайна река Нил, източната и западната пустини, навсякъде палми, фурми, разкошни птици измежду които преобладават белите чапли, немалко грабливи и особен вид гугутки с леко кафеникаво оперение... Камилите и магаретата са навсякъде... Всичко около Нил е обработваема земя и е много зелено, но няколко километра навътре всичко е пустиня. Залезите са спиращи дъха, времето е все така слънчево и не мога да спра да се наслаждавам на топлото, трябвало е да се родя в Африkа!! Сега съм в Асyан, тази нощ ще преспя на порта и утре сутрин тръгва ферито за Судан, което ще пътува 24 часа. Билетът е безумно скъп - 50 долара, но това фери е единствената отворена граница със Судан. Не е за вярване колко скъпа ми излезе тази страна - 100 долара за виза, 50 за фери и още 40 ще плащам за задължителна регистрация в полицията като пристигна. Но имам страхотно предчувствие за Судан, за стопа в пустинята и началото на пътуването ми в същинска черна Африка! Имам чувство че пътуването тепърва започва. 1000 километра през нубийската пустиня до Хартум ще бъдат невероятно приключение! Тръпна в очакване да разбера дали легендите за добрината и гостоприемството на суданците са истина :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар