И пак - етиопски мъки и страдания

Така ми се иска да напиша нещо хубаво в този блог, нещо положително за тая страна...... ама това е все едно да си кривя душата, както се казва. Не намирам правилните думи да изразя отвращението си към този народ и неговата ексремна малоумщина и нестихваща простотия. Всеки ден се събуждам с надеждата, че ще бъде по-добър от предишния, всеки ден очаквам да срещна интересни и добри хора, с които да проведа нормален разговор.... е няма как да стане в Етиопия, ще трябва да търся другаде. Просто манталитета на хората тук е ужасяващ и непоправим, а аз не съм човек, който ще търпи това.
Hаправих прекрасен поход до водопадите на Сини Нил, който както винаги бе съпроводен от стотици крясъци, камъни, обиди, следящи ме изроди, малоумници и така нататък неприятни индивиди. Водопадите обаче бяха слабо казано фантастични!! Такава вълшебна карсота, сякаш излезли от приказките! Уцелих идеален момент, когато реката е пълноводна и водопадите бяха чудовищно огромни, истинска стихия! Иска ми се да можех да кача снимки, но след няколко седмици, когато снимките пристигнат в България, ще може да видите водопадите. Нощувах близо до тях, в градината на туристическия офис (да спя до самите водопади бе лудост, защото местните щяха да ме видят и цяла нощ да обикалят с идеята да отмъкнат нещо). Затова хората от офиса любезно предложиха да спя зад огражденията и казаха, че не съм първия човек с палатка, прекарал нощта там. Наспах се идеално и на другия ден направих голямо ходене обратно, което завърши със стоп, двама възрастни белгийци ме взеха до Бахир Дар и ми разказваха как са били преди 20 години в Етиопия и колко е било различно. Откакто белите са започнали да дават пари на местните, чужденецът е станал символ на парите! Всеки бял се приема за ходеща банка, която трябва само да дава на всички по всяко време. Ужасяваща е вредата, която туристите нанасят на местните по този начин. Хората са толкова мързеливи, нищо не може да ги накара да си мръднат пръста за работа, нали има бели да им дават, или да крадат и мамят.
Същия ден вече по обед тръгнах да стопирам за Адис Абеба. Взеха ме странни хора с кола до следващия град на 75 км. Там като се почна едно ходене.... Не помня вече колко часа. Всякакви дразнители и преследвачи, ученици, които ме вбесиха вървейки след мен и опитвайки се да ми отворят раницата!!! Доста камъни хвърлях, няколко глави усетиха и силен удар от бутилката ми пълна с вода... и така след много мъки ме взе кола с 6 човека вътре. Беше пикап тойота и се сместихме 7. Всичките бяха младежи отиващи на обмен на опит с други фирми работещи в тяхната сфера (агрикултури). Бяха много възпитани и приятни, направи ми силно впечатление, защото такива хора не срещам всеки ден. За първи път видях етиопци да четат книга! И то на английски! С тях стигнах до Дебре Маркос и се стъмни, затова спряха да спят на хотел. А аз се уговорих със собственика на един малък ресторант и пансион да си разпъна палатката в двора им ако ям в ресторанта, така че се нахраних добре с любимото ми тaгамино (едно ястие - 50 стотинки :) разпънах палатката на цимента и спах перфектно. На другия ден стигнахме Адис и младежите ме оставиха в центъра. Преди това видяхме доста диви маймуни из планините, които излизат на пътя да просят от минаващите коли, бяха с размера на моето куче и позираха с мерак за снимки :) В Адис се свързах с хоста късния следобед и с надежда, че най-сетне ще остана в етиопска къща, се отправих към дома му. Той живее малко извън града, затова и доста походих, Адис е много замърсен от смог град, пълен с отвратителни хора, всякакви измамници и агресивни просяци, дори повече и по-неприятни от провинциалните. Относно мечтите ми за етиопска къща и семейство - те се разбиха с гръм и трясък. Семейството на хоста дори едно здравей не ми каза, толкова са груби и студени, а и той самият е някак странен, не намираме много общ език и имам чувството, че само едно нещо го интересува - как и откъде да вземе парички. Не е лош към мен въобще, но просто не е тип човек, с когото може да се разговаря особено много. На втория ден се срещнах за малко с каучсърфър от Аржентина, който щеше да си оставя багажа при моя хост за няколко дни. Първото нещо, което сподели, беше че за два дни в Адис два пъти са го ограбили!!! Атакували го по тъмно в някаква уличка първия път, а смятайте, той е висок и едър, в сравнение с черните тук е като скала, а те са мишки до него и пак са успяли да го оберат!!! После се срещнахме с корейски каучсърфър, който почти бе ограбен пред очите ми!!! Уличнo хлапе му измъкна парите от джоба и в последния момент корееца успя да ги сграбчи и се размина. При мен тия номера няма как да сработят, защото в момента, в който някои ме доближи, се обръщам и удрям. Научих се да правя само това и на някои улици хората вече ме знаят и не ме зкачат, плюс това мислят, че съм войник заради камуфлажните панталони, което също рязко намаля опитите! За първи път в Етиопия се замислих дали да не си нося ножа с мен и да го ползвам не само за рязане на плодове. Но изкушението ще е твърде голямо и няма да мога да устоя! Някой ще се раздели с части от тялото си или с живота си. Така ми е набрало, просто стискам зъби и се моля да имам търпение и да не утрепя някого, докато съм тука, защото агресията ми излиза от контрол!!!!! Ще кажете като е толкова гадно кво правиш още там. Aми чакам за визи! Искам да се махам от тоя гаден град, но в петък успях да взема само визата за Джибути (40 $, лесно и бързо) и тъй като yикенда посолствата не работят, ще взема тази за Сомалиленд (40$, за 20 минути е готова) в понеделник сутринта, след което се махам към Джибути. Cомалия е разделена на 3 части и само за Сомалиленд може да се вземе туристическа виза, за другите две не може. Така че ще посетя само северната част на страната. Да видим дали ще ме подведе интуицията, която казва само хубави неща за тая страна, както казваше и за Судан. След Сомалиленд се връщам в Етиопия (о ужас!) и ще разгледам южната част с езерата и крокодилите в тях :) После право към Кения. Между другото, всички казват, че Eтиопия е много спокойна и безопасна в сравнение с Кения, всъщност Кения има много лоша репутация за огромна престъпност, а в момента е във война със Сомалия и положението е още по-напечено. Но не искам да се предубеждавам за нищо, все тъй се надявам, че ще е по-добре от Етиопия и хората ще са човечни. Тук просто за един ден навън срещам 99% идиоти и 1% хубави хора, което прави дните бавни и мъчителни, а колкото и да е красива природата, като имаш 5 малоумника вървящи след теб с километри, настоението се разваля и не можеш да се наслаждаваш пълноценно на пейзажа. И все пак засега успявам да игнорирам много от тормозителите, все си повтарям още няколко дни и край... това ме крепи да не убия някого. Много ми е тъжно, че пътуването придоби такъв развой и вместо да ме зарежда с положителни емоции, ме озлобява и нахъсва за война. Надявам се всичко ще се промени скоро, а дотогава - на война като на война!!!

4 коментара:

Анонимен каза...

Тери, дано по-нататък да няма вече такива хора. Това, което описваш, е просто нечовешко. Ти обаче се справяш блестящо, макар да не ти е никак лесно. Закалявай стоманата :) и смело напред! Дано си отдъхнеш в Джибути. Успех!

Анонимен каза...

Горното писание е от мен - Надежда.

Гената каза...

Хайде Тери пиши нещо да знаем как си...как е Джибути?

Tery каза...

Pisah Gena :) Ama oste mnogo ostana za pisane, edva smogvam super ludnica e tova patuvane :)) Ste pi6a prodaljenieto skoro.