Судан - моята Африка

По ирония на съдбата едва час след последната ми публикация едно дете успя най-после да ме уцели с камък в главата :)))  Е, трябваше накрая да се случи, толкова дни все пропускаха гадините, но това имаше точен мерник.  Така  жестоко ме удари, че свят ми се зави, за щастие главата ми излезе здрава и нямаше кръв. Но факта, че гадта е още жива, не ми дава мир! Последната си нощ в Асуан прекарах къмпингувайки на главната порта на пристанището, точно до кабинката на полицаите. На другата сутрин след мноооого чакане и процедури, се натоварих на ферито, което се оказа може би най-откаченото приключение досега! От сутринта до залез слънце върху тази нажежена до пръсване плаваща тенекия се товарят ОГРОМНО количество хора и багаж! В един момент неизбежно идва мисълта - как ще плава това нещо с толкова народ и товар... Ферито отплава по залез и плава към 17 часа, борбата за 1 метър място на земята на палубата е зверска! Дори да си запазиш място и идеш до тоалетната за 5 минути, като се върнеш ще има поне няколко чанти върху твоята! Спането изисква още по-люта борба. За метър място трябва да буташ, риташ, а ако не дай си боже ти се ходи до тоалетна през нощта, трябва да стъпваш върху стотици спящи араби и да се спънеш поне десет пъти в стотиците им чанти (на човек поне по 20 чанти!!!). С пристигане на порта във Вади Халфа започват невероятни процедури, опашки и най-важното - научаваш се да се пререждаш на всички опашки :)
Още на ферито обаче атмосферата е различна от вражеския Египет. Не е за вярване как едно езеро е като порта към един тотално различен свят. Хората в Судан са АНГЕЛИ ! Нямат нищо ама нищо общо с египтяните!!! Още на ферито ме заговарят възпитани интелигентни хора с огромен интерес към страната и културата ми. Изглеждат спретнато, всички говорят английски  и от пръв поглед си личи, че са безкрайно мили и изпълнени с уважение хора.
Беше късно следобед като минах всички бюрокращини и стигнах пеша до изхода на Вади Халфа. Коли за стопиране - никакви! Само един мини-полицейски участък, който проверява всички минаващи коли. Осъзнах, че стопът до Хартум никак няма да е лесен. Полицаите ме гостиха чай и като ми омръзна да чакам евентуална кола/камион, които явно няма да минат, си разпънах палатката зад къщичката им. На сутринта станах много рано и тръгнах да вървя през пустинята. Може би след десетина километра, тъкмо като ми свърши водата, се появи първата кола за Донгола. Безкрайно мили четирима суданци! След Донгола бе по-лесно и ме взе кола за Хартум. Двама суданци, просто не мога да опиша с думи добротата на тези хора. Те окончателно ме убедиха, че всички очаквания относно добрината на суданци, които имах, са нищо в сравнение с реалността! Хората в Судан са може би най-добрите не само в Африка, но и в света. Това е страната мечта за мен! Никакъв туризъм! Затова всичко е толкова истинско и неподправено, хората са така честни и дружелюбни, така отворени към всеки... Суданци не могат да бъдат описани с думи, но за мен е огромна чест и радост да съм в страна, където хората са ХОРА и добротата е навсякъде! А тези двама суданци не само ме закараха в Хартум, но и ме поканиха на вечеря в къщата на сестра им, където срещнах още и още прекрасни хора, невероятно мили деца, които определено не биха хвърлили камък в главата ми, видях традиционна суданска къща и опитах традиционна храна.... Мисля че каквото и да пиша за тези хора, все ще е недостатъчно да изразя положителните си емоции относно тях и културата им. А нубийската пустиня е фантастично място! Колкото повече опознавам пустинята, толкова повече у дома се чувствам. Черна Африка е моят втори дом и ще плача много, когато го напускам.
Сега съм на каучсърфинг в Хартум, при американка, която живее тук от 3 години. След последните тежки дни само стопиране, ходене, палатка и липса на душ и най-вече доста често жажда поради свършване на водата, сега си почивам два дни и се готвя за връщане в пустинята в посока пирамидите на Мерое.
Интересно тук е положението с водата. Веднъж ми се наложи да пия вода директно от река Нил, а най-често пия от едни делви, оставени край пътя. Водата в тях мирише, има странен жълтеникав цвят и всякакви дребни частици плуват в нея, но добре ми понася на стомаха и нямам никакви проблеми. Водата май не се пречиства изобщо и си идва от Нил, защото и тази в чешмите има странни дребни неща вътре. И все пак не е лоша на вкус. Като престои няколко часа в шишето придобива гаден мирис обаче и е добре да се пие със запушен нос :))



Няма коментари: