По ирония на съдбата едва час след последната ми публикация едно дете успя най-после да ме уцели с камък в главата :))) Е, трябваше накрая да се случи, толкова дни все пропускаха гадините, но това имаше точен мерник. Така жестоко ме удари, че свят ми се зави, за щастие главата ми излезе здрава и нямаше кръв. Но факта, че гадта е още жива, не ми дава мир! Последната си нощ в Асуан прекарах къмпингувайки на главната порта на пристанището, точно до кабинката на полицаите. На другата сутрин след мноооого чакане и процедури, се натоварих на ферито, което се оказа може би най-откаченото приключение досега! От сутринта до залез слънце върху тази нажежена до пръсване плаваща тенекия се товарят ОГРОМНО количество хора и багаж! В един момент неизбежно идва мисълта - как ще плава това нещо с толкова народ и товар... Ферито отплава по залез и плава към 17 часа, борбата за 1 метър място на земята на палубата е зверска! Дори да си запазиш място и идеш до тоалетната за 5 минути, като се върнеш ще има поне няколко чанти върху твоята! Спането изисква още по-люта борба. За метър място трябва да буташ, риташ, а ако не дай си боже ти се ходи до тоалетна през нощта, трябва да стъпваш върху стотици спящи араби и да се спънеш поне десет пъти в стотиците им чанти (на човек поне по 20 чанти!!!). С пристигане на порта във Вади Халфа започват невероятни процедури, опашки и най-важното - научаваш се да се пререждаш на всички опашки :)
Още на ферито обаче атмосферата е различна от вражеския Египет. Не е за вярване как едно езеро е като порта към един тотално различен свят. Хората в Судан са АНГЕЛИ ! Нямат нищо ама нищо общо с египтяните!!! Още на ферито ме заговарят възпитани интелигентни хора с огромен интерес към страната и културата ми. Изглеждат спретнато, всички говорят английски и от пръв поглед си личи, че са безкрайно мили и изпълнени с уважение хора.
Беше късно следобед като минах всички бюрокращини и стигнах пеша до изхода на Вади Халфа. Коли за стопиране - никакви! Само един мини-полицейски участък, който проверява всички минаващи коли. Осъзнах, че стопът до Хартум никак няма да е лесен. Полицаите ме гостиха чай и като ми омръзна да чакам евентуална кола/камион, които явно няма да минат, си разпънах палатката зад къщичката им. На сутринта станах много рано и тръгнах да вървя през пустинята. Може би след десетина километра, тъкмо като ми свърши водата, се появи първата кола за Донгола. Безкрайно мили четирима суданци! След Донгола бе по-лесно и ме взе кола за Хартум. Двама суданци, просто не мога да опиша с думи добротата на тези хора. Те окончателно ме убедиха, че всички очаквания относно добрината на суданци, които имах, са нищо в сравнение с реалността! Хората в Судан са може би най-добрите не само в Африка, но и в света. Това е страната мечта за мен! Никакъв туризъм! Затова всичко е толкова истинско и неподправено, хората са така честни и дружелюбни, така отворени към всеки... Суданци не могат да бъдат описани с думи, но за мен е огромна чест и радост да съм в страна, където хората са ХОРА и добротата е навсякъде! А тези двама суданци не само ме закараха в Хартум, но и ме поканиха на вечеря в къщата на сестра им, където срещнах още и още прекрасни хора, невероятно мили деца, които определено не биха хвърлили камък в главата ми, видях традиционна суданска къща и опитах традиционна храна.... Мисля че каквото и да пиша за тези хора, все ще е недостатъчно да изразя положителните си емоции относно тях и културата им. А нубийската пустиня е фантастично място! Колкото повече опознавам пустинята, толкова повече у дома се чувствам. Черна Африка е моят втори дом и ще плача много, когато го напускам.
Сега съм на каучсърфинг в Хартум, при американка, която живее тук от 3 години. След последните тежки дни само стопиране, ходене, палатка и липса на душ и най-вече доста често жажда поради свършване на водата, сега си почивам два дни и се готвя за връщане в пустинята в посока пирамидите на Мерое.
Интересно тук е положението с водата. Веднъж ми се наложи да пия вода директно от река Нил, а най-често пия от едни делви, оставени край пътя. Водата в тях мирише, има странен жълтеникав цвят и всякакви дребни частици плуват в нея, но добре ми понася на стомаха и нямам никакви проблеми. Водата май не се пречиства изобщо и си идва от Нил, защото и тази в чешмите има странни дребни неща вътре. И все пак не е лоша на вкус. Като престои няколко часа в шишето придобива гаден мирис обаче и е добре да се пие със запушен нос :))
Колкото и да ми е тъжно, трябва да призная, че чудовищната бюрокрация успя да ме прогони от Судан. На практика е невъзможно да пътуваш във всички интересни райони извън Хартум ( Дарфур, Южен Судан пък е тотална мистерия) така че освен пътя от Вади Халфа до Хартум и от Хартум до Етиопия, останалото е или невъзможно да получиш разрешение, или трябва да си плащаш за такова! Аз обаче направих още една врътка, макар и рисковано посетих пирамидите на Мерое и без малко да ме хванат че съм без разрешително, но се направих че нищо не разбирам на арабски и ме оставиха на мира! Така успях да се отделя от Хартум за ден, направих чудесен стоп през пустинята, разгледах пирамидите след което направих дълъг преход през пустинята докато ми свърши водата. За съжаление не може да се отиде повече от 15-20 км навътре ако трябва да си носиш водата, аз носех около 7 литра освен цялата си раница и това е достатъчно едва за няколко часа!
Връщайки се пак към Хартум планирах да стопирам директно към Етиопия, но тъй като се стъмни, останах да преспя на летището, което се оказа супер спокойно място за спане. Стопът до Етиопия на другия ден ме срещна със страхотни хора! Суданци са безкрайно добри и мили хора, много учтиви и възпитани, с отлични маниери и много горди с културата и страната си, просто много нива над повечето народи, включително българите. Макар по селата хората да живеят в глинени къщи два на два, доста от тях говорят английски и проявяват голямо уважение към чужденеца и помежду си. Никъде не видях хора да се бият или карат, докато в Египет това бе ежедневна обичайна гледка във всеки град!
Другият проблем в Судан е, че е изключено да се снима! Само да си извадиш камерата в града, веднага ще дойде някой полицай и ще ти я вземе. Не малко хора са го преживели, аз се скатавах и не снимах нищо освен пустинята и някои хора. Иска се специално разрешително за фотография, и него трябва да си го плащаш, просто за пръв път виждам страна, в която трябва да си плащаш сякаш дори за въздуха, който дишаш. А и друг чудовищен проблем - почти всички банки отказват да обменят пари, или ако обменят е на ужасяващ курс и губиш много! За мой ужас ми се наложи да обменя, за да платя на полицията за регистрация и минах през поне 30 банки, всички от които отказаха да ми обменят пари! Накрая бях в тотална безизходица и случаен човек на улицата ми обмени, но със същия курс като банките, така че загубих много. Другият ужас е че никъде не можеш да обмениш обратно в долари или други пари освен на етиопската граница, където курсът не само е все така лош, но и е пълно с мошеници, които пробват да мамят. Всички тези неща с парите в Судан се правят на черния пазар и ситуацията не е никак добра. Като цяло Судан ще го запомня с прекрасните хора, вълшебната пустиня и огромната загуба на пари, която претърпях като цяло след всичките визи, такси, регистрации, обмени....
Още на ферито обаче атмосферата е различна от вражеския Египет. Не е за вярване как едно езеро е като порта към един тотално различен свят. Хората в Судан са АНГЕЛИ ! Нямат нищо ама нищо общо с египтяните!!! Още на ферито ме заговарят възпитани интелигентни хора с огромен интерес към страната и културата ми. Изглеждат спретнато, всички говорят английски и от пръв поглед си личи, че са безкрайно мили и изпълнени с уважение хора.
Беше късно следобед като минах всички бюрокращини и стигнах пеша до изхода на Вади Халфа. Коли за стопиране - никакви! Само един мини-полицейски участък, който проверява всички минаващи коли. Осъзнах, че стопът до Хартум никак няма да е лесен. Полицаите ме гостиха чай и като ми омръзна да чакам евентуална кола/камион, които явно няма да минат, си разпънах палатката зад къщичката им. На сутринта станах много рано и тръгнах да вървя през пустинята. Може би след десетина километра, тъкмо като ми свърши водата, се появи първата кола за Донгола. Безкрайно мили четирима суданци! След Донгола бе по-лесно и ме взе кола за Хартум. Двама суданци, просто не мога да опиша с думи добротата на тези хора. Те окончателно ме убедиха, че всички очаквания относно добрината на суданци, които имах, са нищо в сравнение с реалността! Хората в Судан са може би най-добрите не само в Африка, но и в света. Това е страната мечта за мен! Никакъв туризъм! Затова всичко е толкова истинско и неподправено, хората са така честни и дружелюбни, така отворени към всеки... Суданци не могат да бъдат описани с думи, но за мен е огромна чест и радост да съм в страна, където хората са ХОРА и добротата е навсякъде! А тези двама суданци не само ме закараха в Хартум, но и ме поканиха на вечеря в къщата на сестра им, където срещнах още и още прекрасни хора, невероятно мили деца, които определено не биха хвърлили камък в главата ми, видях традиционна суданска къща и опитах традиционна храна.... Мисля че каквото и да пиша за тези хора, все ще е недостатъчно да изразя положителните си емоции относно тях и културата им. А нубийската пустиня е фантастично място! Колкото повече опознавам пустинята, толкова повече у дома се чувствам. Черна Африка е моят втори дом и ще плача много, когато го напускам.
Сега съм на каучсърфинг в Хартум, при американка, която живее тук от 3 години. След последните тежки дни само стопиране, ходене, палатка и липса на душ и най-вече доста често жажда поради свършване на водата, сега си почивам два дни и се готвя за връщане в пустинята в посока пирамидите на Мерое.
Интересно тук е положението с водата. Веднъж ми се наложи да пия вода директно от река Нил, а най-често пия от едни делви, оставени край пътя. Водата в тях мирише, има странен жълтеникав цвят и всякакви дребни частици плуват в нея, но добре ми понася на стомаха и нямам никакви проблеми. Водата май не се пречиства изобщо и си идва от Нил, защото и тази в чешмите има странни дребни неща вътре. И все пак не е лоша на вкус. Като престои няколко часа в шишето придобива гаден мирис обаче и е добре да се пие със запушен нос :))
Колкото и да ми е тъжно, трябва да призная, че чудовищната бюрокрация успя да ме прогони от Судан. На практика е невъзможно да пътуваш във всички интересни райони извън Хартум ( Дарфур, Южен Судан пък е тотална мистерия) така че освен пътя от Вади Халфа до Хартум и от Хартум до Етиопия, останалото е или невъзможно да получиш разрешение, или трябва да си плащаш за такова! Аз обаче направих още една врътка, макар и рисковано посетих пирамидите на Мерое и без малко да ме хванат че съм без разрешително, но се направих че нищо не разбирам на арабски и ме оставиха на мира! Така успях да се отделя от Хартум за ден, направих чудесен стоп през пустинята, разгледах пирамидите след което направих дълъг преход през пустинята докато ми свърши водата. За съжаление не може да се отиде повече от 15-20 км навътре ако трябва да си носиш водата, аз носех около 7 литра освен цялата си раница и това е достатъчно едва за няколко часа!
Връщайки се пак към Хартум планирах да стопирам директно към Етиопия, но тъй като се стъмни, останах да преспя на летището, което се оказа супер спокойно място за спане. Стопът до Етиопия на другия ден ме срещна със страхотни хора! Суданци са безкрайно добри и мили хора, много учтиви и възпитани, с отлични маниери и много горди с културата и страната си, просто много нива над повечето народи, включително българите. Макар по селата хората да живеят в глинени къщи два на два, доста от тях говорят английски и проявяват голямо уважение към чужденеца и помежду си. Никъде не видях хора да се бият или карат, докато в Египет това бе ежедневна обичайна гледка във всеки град!
Другият проблем в Судан е, че е изключено да се снима! Само да си извадиш камерата в града, веднага ще дойде някой полицай и ще ти я вземе. Не малко хора са го преживели, аз се скатавах и не снимах нищо освен пустинята и някои хора. Иска се специално разрешително за фотография, и него трябва да си го плащаш, просто за пръв път виждам страна, в която трябва да си плащаш сякаш дори за въздуха, който дишаш. А и друг чудовищен проблем - почти всички банки отказват да обменят пари, или ако обменят е на ужасяващ курс и губиш много! За мой ужас ми се наложи да обменя, за да платя на полицията за регистрация и минах през поне 30 банки, всички от които отказаха да ми обменят пари! Накрая бях в тотална безизходица и случаен човек на улицата ми обмени, но със същия курс като банките, така че загубих много. Другият ужас е че никъде не можеш да обмениш обратно в долари или други пари освен на етиопската граница, където курсът не само е все така лош, но и е пълно с мошеници, които пробват да мамят. Всички тези неща с парите в Судан се правят на черния пазар и ситуацията не е никак добра. Като цяло Судан ще го запомня с прекрасните хора, вълшебната пустиня и огромната загуба на пари, която претърпях като цяло след всичките визи, такси, регистрации, обмени....
Няма коментари:
Публикуване на коментар