Голямото прибиране: Мексико - България

коледен базар в Берлин

Поздрав с едно готино клипче - https://vimeo.com/27246366 - MOVE :)


Имахме някакъв луд късмет на влизане в Германия - липсваше интерес от страна на властите към багажа на пътниците от полета от Канкун. Почти всичките бяха шишкави туристи със силно зачервени лица, изпечени от мексиканското слънце, поради което и ние минахме между капките като несъмнителни, макар да имахме цигански тен и мърляви претъпкани раници. А колко само можеха да се усъмнят... по-късно разбрахме, че в Германия било забранено да се разхождаш дори с малък нож, а ние носехме в раниците две мачетета и огромен нож. Добре, че никой не погледна багажа ни и изобщо никъде не се минаваха проверки на пренасяното. Доста се впечатлихме от пълната липса на мерки за сигурност.

Наградата Liebster

Или Liebster Award, за първи път чух за тази награда днес, когато двама симпатяги сърфисти с готин блог ( http://wildhomedreamers.blogspot.bg/2016/04/liebster-award.html ) ми писаха, че са ме номинирали за нея. В интернет има инфо по въпроса, общо взето приятна инициатива, даваща възможност за популяризиране на различни блогове чрез препоръки от читатели.

Аз реших да отговоря на въпроса, който са ми задали номиниралите ме, а именно: "Покажете ни една от любимите си снимки и да ни разкажете историята й (не трипа на който е снимана, а защо направихте точно тази снимка и как)"

Мексико 6 - Тулум, Плая дел Кармен, Канкун... и сбогом, Латинска Америка!

плаж в Канкун

И така, дойде време за последната публикация за Мексико. Край с тропическите пейзажи, гъстите джунгли и вълшебни плажове. Следващото включване ще е за зимна Европа и прибирането вкъщи, тоест края на това епично пътешествие.
Поздрав с нещо безкрайно любимо :)) - https://www.youtube.com/watch?v=gA9nZrhFo4U


Стопът до Тулум се протака доста и ни валя немалко дъжд по пътя. В пикапа, който ни взе до града, нямаше място за раниците ни, така че се наложи да ги сложим отзад и ги свалихме чисто мокри, когато пристигнахме. Установихме се на една автобусна спирка в града и зачакахме пороят да спре. Той обаче въобще нямаше такова намерение и целият ден си мина така - в чакане и мърморене колко е лошо времето и как сме се надявали като идем на карибски плаж, да ни пече слънце.

Мексико 5 - руините на Чичен Ица

пирамидата на Кукулкан

На изхода на Мерида доста почакахме преди да спре един много добър човек с лека кола. Надявах се да стигнем рано до руините Чичен Ица, за да ги разгледам същия ден. Човекът отиваше в Канкун, но щеше да мине по магистралата, а руините се падаха встрани. Всичко вървеше гладко до момента, в който спукахме гума. За лош късмет се оказа, че в колата нямаме нужните инструменти за смяната. Другарчето застана да маха на минаващите коли за помощ и не след дълго една кола отби. В нея пътуваше голямо семейство и шофьорът явно беше отлично подготвен, извади голяма кутия с инструменти и за нищо време нашите заяждащи болтове бяха развити. За всичко това обаче си отиде един час в безплодни опити преди да се сетим да спираме кола за помощ. Времето напредна и стана обяд. Като стигнахме до отбивката за руините, нашият шофьор реши, че ще ни закара и не прие нашите настойчиви откази и увещания, че няма смисъл да се отклонява от пътя си, ние ще си хванем стоп. Закара ни пред вратите на историческия комплекс, където имаше огромен паркинг, пълен с коли и туристически автобуси. Очевидно щеше да е пълно с народ, което не ме радваше. Тъй като комплексът затваря в 17:00, имах едва 4 часа да обиколя всичко и си мислех, че надали ще са достатъчни. Това ме тревожеше, но не исках да пропиляваме деня и да се връщаме на другата сутрин, така че се мобилизирах да бягам покрай руините и да видя всичко.

Мексико 4 - Комалкалко, Кампече и Мерида

в Кампече

Докато тръгнем да излизаме от Оахака стана обяд. Понеже не знаехме колко време ще стопираме до следващата ни далечна дестинация Комалкалко, минахме през голям супермаркет да се запасим с храна. Освен това трябваше да намерим интернет, за да потвърдим на домакина в Комалкалко, че ще отидем. Предната вечер бяхме получили покана от там в каучсърфинг и бяхме изумени как изведнъж различни каучери от цяло Мексико започнаха да ни канят. Явно в тази страна каучсърфингът беше възможен! Оказа се, че ще имаме домакин не само там, но и в друго градче край Кампече, а после и в Мерида и Плая дел Кармен. Очертаваше се истински каучсърфинг маратон. За да излезем от Оахака взехме градски автобус до Етла, където имаше ключов разклон към магистралата. Там хванахме стоп до пеахето край Сан Франциско Телихтлауака. От там ни взе пикап за Теуакан и слязохме да нощуваме сред кактусите до същото пеахе, където спахме няколко нощи по-рано, на път за Оахака.

Мексико 3 - Оахака - моле негро, руини и среща по български

руините на Монте Албан

Излизането от Мексико Сити малко се пообърка, защото шофьорът на микробуса, на който се качихме, твърдеше, че отива точно до пеахето (място за плащане на магистралата), където смятахме да слезем да стопираме, а се оказа, че не отива там и завива около километър преди него. Това не би ни тревожило, ако не се налагаше да вървим този километър по адски натоварената магистрала и да минаваме по всякакви надлези и въртележки, докато стигнем точното място. Някак си успях да изкуцукам километъра и застанахме нетърпеливи да стопираме на "Касета де кобро Сан Маркос". Не след дълго ни взе човек, който отиваше в Пуебла. Имах голямо желание да разгледам и този град, но беше крайно неподходящо, защото градът бе огромен, имаше много интересни места, а аз бях с куц крак, пак трябваше да се търси хостел и да се дават пари, на всичко отгоре не ни оставаше чак толкова много време до прибирането вкъщи, а списъкът с места, които исках да видя, растеше главоломно всеки ден. Дори не можех да осъзная, че скоро се прибираме и няма да мога да видя и половината места. Трябваше да пропуснем Пуебла и след като шофьорът ни черпи нопалес (готвени кактуси), застанахме да стопираме на следващата касета де кобро.

Мексико 2 - стоте лица на столицата

националният дворец

Поздрав :)
https://www.youtube.com/watch?v=xvdzOT3DKl0


След прекрасните и безгрижни дни в Сан Кристобал, продължихме по пътя към столицата на щата Чиапас - Тухтла Гутиерез. Не смятахме да оставаме в този голям град, а само да минем през него и да продължим към Оахака или към магистралата за Мексико Сити. Всичко зависеше от стопа, който както обикновено не беше това, което ни се искаше да бъде. Какво става като имаш огромна държава за разглеждане, ограничено време и труден стоп?! Отговорът е лесен - не успяваш да разгледаш това, което ти се иска. Но поне се опитваш.
Нощувахме една вечер в планините между Сан Кристобал и Тухтла, които на пръв поглед изглеждаха не толкова населени, но като се вгледаш зад буйната растителност, сякаш от нищото изникваха къщи и техните обитатели. Имаше и много царевични ниви, така че се постарахме да се скрием добре.

Мексико - неочаквано добра комбинация :)

циркът на площада в Сан Кристобал

Просто не мога да се сдържа да започна с музикален поздрав - едно видео, което събира най-любимите ми песни и филми на куп в блестящо изпълнение на страхотна певица, enjoy :)
https://www.youtube.com/watch?v=JDvylXjDt8g


Каквито и идеи, представи и стереотипи да имах за Мексико преди да го посетя, реалността се оказа нещо тотално различно, главозамайващо и напълно неочаквано! Идеята ми за дебелия гаучо с мустак, яхнал хилаво магаренце с текила в ръката и сомбреро на главата, бе разбита на пух и прах от огромните молове, широки магистрали, лъскави градове и модерни хора. Всичко това обаче съжителства по един особено странен начин с лилипутски изглеждащи и мислещи люде с черти на едновремешни маи и поведение на съвременни гамени. Мексико е всичко друго, но не и скучно! Голяма част от мексиканците явно отчаяно искат да стигнат съседите си по горна граница и се опитват не само да подражават на САЩ, но ако могат и да ги надминат. Поради това в Мексико, подобно на Бразилия, властва с пълна сила "синдромът на държавите-гиганти". Всичко е огромно, безкрайно и има от всичко по много. Много лукс, много бедност, много умни хора и много малоумници, много красота и много опасност... Разнообразието така натрапчиво ти "крещи" от всеки ъгъл, че дори за миг не можеш да си седнеш на дупеца и да се тръшнеш: "Скучно ми е!"

Белиз - една наистина зелена страна

край Дангрига

Останах с впечатление, че много хора по света дори не са чували за Белиз. А някои директно я пращат в Африка, защото явно името им звучи африканско. На мен географията винаги ми е била много силна, а по математика например едва връзвах тройката с връзки и рушвети, така че не мога да обвинявам незнаещите, понеже Белиз наистина е една малка, с нищо неизвестна по света страна и само хора, които са много на "ти" с географията, биха се сетили къде е.

Белиз са мен лично е уникална държава! Това, което би трябвало да бъде един средно голям град, е разпиляно в цяла една страна с население 300 000 души и територия 1/5 от България... И ако Ел Салвадор и Гватемала ме очароваха с шарки и колорит, то Белиз ме върна година и нещо назад във времето, когато почти безгрижно се наслаждавахме на карибското слънце и карибския английски на островитяните, и дори в най-лошите си кошмари не си представяхме какво ни чака на така бленувания по онова време - Контитента.

Гватемала - импресия от цветове и хаос

на пазара в Чичикастенанго

Поздрав с най-любимата ми музика - келтската! Enjoy :)
https://www.youtube.com/watch?v=jWObTfiovD8


Има нещо очарователно в целия бъркоч, в който съществува тази пренаселена и странна латино държава. В никакъв случай не ми е любимата и няма как да стане, при положение че хората имат по 17 деца, секат масово горите, за да си правят огън и да си приготвят тортияс, пълно е с всякакви гангстери и крадци. Но дали защото посещавахме все красиви места, или защото срещнахме един куп добри хора, или пък защото се забихме на шарения пазар в Чичикастенанго, страната ми се видя доста колоритна и интересна...