Парагвай - страната на кравите

изгрев в Асунсион

Вчера успешно завърши прехвърлянето ни на нов континент с три моторни лодки и безброй ядове - вече сме в Панама!!! Нови хоризонти, нови страни, нови мечти :) Южна Америка остана назад, там преживяхме прекрасни и ужасни моменти, занапред се надяваме само на първите :) Нямам търпение да опознаем красотите на Централна и Северна Америка! Сега обаче се връщам далеч назад, преди няколко месеца в Парагвай - страната на кравите :)))


Бяхме приятно изненадани от промяната в Парагвай - военните на пункта бяха високи, бели и най-важното - интелигентни. Можеше да се говори нормално с тях - нещо, което бе почти невъзможно в Боливия. Те искаха да ни помогнат и питаха всеки минаващ камион дали ще ни вземе нататък, но всичките бяха цистерни с газ и нямаше как да ни качат, защото им бе забранено, а след 90 км имало полицейски пост с много заядливи полицаи. Като стана късно и трафикът съвсем изчезна, военните ни предложиха да разпънем палатка на поляната при тях.

Боливия 5 - пеш по "Пътя на смъртта" и сбогом, Боливия!

открий камиона :)

Наскоро, благодарение на венецуелския комунизъм, имах възможността да гледам един от любимите си филми (при това два пъти в един ден :)), така че поздравявам с песен от него:
https://www.youtube.com/watch?v=B8bBziwkrSA

Ако някой е гледал филма и познава мен и другарчето, лесно ще ни оприличи на Мигел (аз) и Тулио (другарчето). Аз от своя страна ще кажа, че това са нашите анимирани двойници, просто прекалено си приличаме с тях :) И още една любима:
https://www.youtube.com/watch?v=qFlh0KAnkFg
С другарчето вече пътуваме рамо до рамо две години, минахме през милиони приключения и трудности, но то все още продължава да скита с мен. Още нищо не е успяло да ни раздели, макар другарчето да е все същото мрънкало, а аз все така да копнея за още приключения. Вярвам, че в нашето пътуване ще стане както в края на филма и приключението ще продължи :)

Но да се върнем назад във времето, преди няколко месеца в Боливия......

Боливия 4 - до Титикака и Островът на слънцето

на острова на слънцето

Познавах вече малко езерото Титикака от перуанската страна с посещението на островите на уросите, но ми се искаше да видя и Острова на слънцето откъм боливийската страна, който блести с особена легендарна и енергийна стойност според много информационни източници. Естествено трябваше да хвана автобуса, защото бе най-бързия начин да се стигне там (а алтернативата бе стопиране в "китното" гето Ел Алто) и имах идея да прекарам повече време на острова и да направя няколко часовата разходка от единия до другия му край. Хващането на автобуса от Ла Пас се осъществява до гробището - един от най-известните с грабежи райони на столицата, където една жена ми каза, че обрали някаква германка преди дни. На друг гринго пък му свалили за секунди малката раница от гърба, докато се качвал в автобуса и офейкали. В инфоцентъра също ме предупредиха да не стъпвам там по тъмно и да не вземам такси за нищо на света. През деня също изглеждаше коварно, а и ходенето до там по стръмните улици нагоре не беше малко. Направих обаче голям гаф с автобуса.

Боливия 3 - "Гран Подер" или карнавал по боливийски

Гран Подер, в превод  - Фестивал на голямата сила, е ежегоден религиозен карнавал, който изпълва улиците на Ла Пас с повече от 30 000 танцьори, облечени в най-различни шарени костюми. Карнавалът представя както католически, така и местни аймара традиции. Всяка година датите на карнавала се променят, тази година беше 30-31.05. Всеки от костюмите в шествието е уникален и струва между 500 и 1000 боливианос (50-100 долара). Аз имах огромен късмет да попадна в Ла Пас точно на време за карнавала, без изобщо да подозирам за неговото съществуване...

На сутринта станах много рано, защото доколкото разбрах карнавалът започва рано. Предния ден разпитах в инфоцентъра къде е най-добре да се стои и гледа, там ми начертаха маршрута, по който минава шествието и така си избрах на коя улица ще се установя. Оказа се, че изборът ми е бил правилен дори само по картата, защото точно там бяха разположени шатрите на важните клечки и камерите на телевизиите.

Боливия 2 - до Ла Пас и първи мигове в столицата

Потоси ни изпраща с фиеста на площада

Държа да уточня, че официалната столица на Боливия е Сукре, но аз ще наричам Ла Пас столицата, защото това е административната такава. А и в учебниците по география в България се учи, че Ла Пас е столицата и аз цял живот си живея с тази мисъл. В Сукре понастоящем се намира съдебната система, всичко останало е изнесено в Ла Пас, който обаче дори не е най-големия град. Санта Круз е първи по големина. Тоест обобщено - столицата е Сукре, административната столица Ла Пас, а най-големият град Санта Круз.

Боливия 1 - солници и мини

солникът Уюни

Поздрав с едно свежо видео за прелестите на Боливия - https://www.youtube.com/watch?v=Er-NoEkcex4

Какво знаех за Боливия преди да я посетим:

Държавата с невъзможен стоп, ужасни пътища, много автомобилни инциденти, най-бедната и евтина държава на континента, с най-голям процент - около 80% население с индиански корен, сериозно нарастваща престъпност, изключително красива природа...

Някои неща са оказаха верни, други почти, но във всяко имаше поне по малко истина. И имах личната възможност да се убедя в тази доза истина.

Повече от година и половина на пътя... с елементи на разсъждение

както се вижда от картата - упорито се придържаме към Андите

Днес е поредният слънчев ден в Ла Пас - столицата на Боливия. В момента е почти 2 през нощта, седя си в квартирата, която си намерихме тук и гледам клипчетата от африканското ми пътуване (на тази страница - http://tery-robin.blogspot.com/p/blog-page_6317.html ). Сълзите текат безспирно, спомените ме отвеждат на приказни места, пълни с хора-ангели, които ме накараха да се влюбя в континента въпреки трудностите там. Спомням си как хората непрекъснато се грижеха за мен, колко прекрасни мъже, жени, деца и семейства срещнах, колко пъти спях по къщите и дворовете на мили, добросърдечни хора... колко пъти ходех на потенциално опасни места и срещах ангели по пътя си, които ме канеха на обяд, обясняваха ми как Сомалиленд не е опасна, а прекрасна държава и това трябва да се знае от света... Как се разхождах из гетата на африканските градове, стопирах нощем, спях на пътя и никога никой не се опита да ме нарани. Днес, докато се разхождах в центъра на Ла Пас посред бял ден- огромната и пълна с хора и туристи боливийска столица, се опитаха безуспешно да ме отвлекат чрез така наречения скам за туристи (фалшив полицай, уж проверка на документи и натиск да се качиш във фалшиво такси, за да те откарат в "полицията", вместо това те карат в Ел Алто - гетото на Ла Пас, и те ограбват под заплаха с пистолет... изключително популярно тук и много наболял проблем) и тъй като отвлякоха една перуанска туристка, преди няколко часа бях в полицията да разкажа за случилото се.

Аржентина 5 - красотите на Кафаяте, Салта и Хухуй

каньоните край Кафаяте

Поздрав с нещо подходящо за текста :)

https://www.youtube.com/watch?v=lnlFwMxAAC0



Пристигайки в Амайча дел Вале, никой от нас не подозираше, че в това селце за първи път откакто сме в Аржентина, ще се почувстваме спокойни и дори щастливи. Останахме няколко дни в селото поради наличието на ток на площада, където можеше да се работи на компютъра. 
Беше много спокойно и никой не ни тормозеше цял ден, а вечерта тръгнахме да търсим по-отдалечено място за спане. Вървяхме по пътя и без да стопираме до нас спря един голям пикап. Възрастни мъж и жена ни попитаха дали имаме нужда от превоз и къде отиваме, аз им отвърнах, че отиваме наблизо и просто си търсим място да къмпингуваме. Те веднага ни поканиха в тяхната къща и ние приехме без да се замисляме, макар да бяхме много изненадани.

Аржентина 4 - по пътя на отчаянието и отвъд него

вода! Дифунта Кореа

Кой знае защо, цял живот си представях латиноамериканците така:
https://www.youtube.com/watch?v=ApeC2AGENgo

А истината се оказа мааалко по-различна :) Точно ето такава:
https://www.youtube.com/watch?v=6Ktc-8zagd0

Поздрав за всеки - кой която си хареса (аз гласувам за първата :)))

И за разтуха, след горния психологически шок, нещо много любимо (пуснете звука на макс!):
https://www.youtube.com/watch?v=8TTUBMTInVE

С напускането на района на Сан Мартин, за нас започна скитането из истинската Аржентина - бедна, прашна, грозновата, тъжна, пуста и мъчителна за такива като нас, свикнали на бутиковите патагонски градчета...

Аржентина 3 - очаквай неочакваното

край Вия Ла Ангостура

Поздрави:
https://www.youtube.com/watch?v=-nbq6Ur103Q
https://www.youtube.com/watch?v=fz4MzJTeL0
https://www.youtube.com/watch?v=gA9nZrhFo4U

Следващите публикации ще бъдат повече весели, за да не са тъжни.

Ще носят повече усмивки, за да не носят сълзи.
Изобщо ще наблегна на хубавите неща, за да не наблягам на лошите :)