Доминика или "Островът-съкровище"

Портсмут вдясно и Дъглас бей вляво

Колко много ми се събра за писане тук :) Повече от месец си живеем царски на този нереално красив остров, а за съжаление имах време да напиша само предната кратка публикация с общи приказки. Доминика се оказа точно каквото един каучсърфър на име Тоби ми писа по интернет да очаквам, а именно: "Всеки ден ново приключение!" Не сме скучали и минута тук. И двамата с другарчето сме луди по този остров. Последните дни само ревем, че остана по-малко от месец и трябва да си тръгваме. Беше голяма грешка, че направихме фалшивите билети за след два месеца и съответно получихме входящи печати за толкова. Всеки ден обсъждаме кой колко ще плаче като отплаваме от тук. На никой не му се тръгва от хубавото, а тук е слабо казано хубаво. Че то си е вълшебно!

Доминика = Рая

Вече и аз не зная колко дни сме по доминишките планини, напълно им загубих бройката и дори Коледа ще да пропуснем без да знаем, че е дошла. Тотално се отплеснахме по джунглите, реките, водопадите, безкрайната зеленина и красота, цветя и птички, безплатна храна търкаляща се по земята в лицето на какао, авокадо, грейпфрути, лимони, банани, гуава и какви ли не изчанчени плодове...
Доминика е простичко казано Рая на Земята :)  Не мога да се сетя за толкова вълшебно място. Две са тайните на тази прелест - силно планинския релеф, който я пази от застрояване и малобройната популация - около 60 000, а островът е доста голям. Ще започна с малко общи впечатления за страната...

От Ада право в Рая :) Или добре дошли в Доминика!

Ще пиша повече за последните седмици в Сейнт Мартин по-нататък, защото сега сме в Доминика и е толкова прекрасно, че нямам настроение да пиша гадории :) Само накратко ще пиша за дните преди да отплаваме и историята нататък.
От утре изчезваме само на природа и няма да пиша поне 20 дни, има един хайк през целия остров, който се прави за 14-15 дни. Това е доминишкото Ком-Емине :) И съответно аз няма как да го пропусна, а и другарчето ще взема да видим дали ще издържи.

Заклещени в Сейнт Мартин

все още незастроената северна част на острова

 

Като се замислих за заглавие на тази публикация, в съзнанието ми изплуваха десетки възможни:

Сейнт Мартин - НЕприятелският остров
Сейнт Мартин - островът на отчаянието
В затвора
На заточение
Най-гадното място на планетата Земя
Заклещени в Сейнт Мартин
20 дни затвор
Никога повече острови

Снимки от Сейнт Китс

Ето снимки от Сейнт Китс, в предната публикация не успях да ги сложа. Нямам време да пиша в момента, по цял ден сме на марининте да търсим лодки. Адски трудно и изнервящо е, няма нищо общо със стопа на коли и човек трябва да има страшно здрави нерви, за да практикува стоп на лодки :) Ще пиша повече за това, когато имам време, надявам се скоро да се махнем от този остров, че вече станахме за жителство направо! Днес правим 30 дни откакто сме на път. И 15 дни откакто сме заклещени в Сейнт Мартин :)

Сейнт Китс - гледка от Тимоти хил

Круизът - финал + много снимки

Санта Круз, Тенерифе

Ден 12
Днес определено ни беше най-прекрасния ден от цялото пътуване! Призори корабът акостира на Сейнт Китс, докато го нагласят да прилепне към късия кей на марината, отиде около час. :) Корабът изглежда по-голям дори от цялата столица на острова и се вижда от километри дистанция. Ние едва дочакахме нощта да мине и да дойде утрото, за да изпълзим на палубата още в 5:30 и да зяпнем изгрева, заедно с острова на метри от нас. Голяма красота! Зелено, зелено докъдето ти стигат очите, все хълмове и море. От едната страна се вижда столицата Басетере, от другата възвишенията на полуострова, който продължава в посока съседния остров Невис. И самият той се вижда ясно.

Круизът - корабен дневник част 2

Ден 5

Акостирахме на Тенерифе в 7:00 сутринта, преди изгрев слънце бях на горната палуба както всяка сутрин и наблюдавах хилядите светлинки на столицата Санта Круз. Като разсъмна се откри хубава гледка към града и планините наоколо. Огромни стръмни голи планини се виждат във всички посоки около пристанището, измежду тях започва столицата на острова Санта Круз. Градът е много гъсто населен и пространството е максимално използвано като са строили високи сгради. От горната палуба се виждаше целия град, набелязах си някои интересни места за разглеждане като слезем на брега, едно от които операта, приличаща поразително много на тази в Сидни по конструкция. Закусихме набързо и обилно, взехме си едната раница, пълна с плодове (другарчето ги крадеше от бюфета всеки ден и беше събрал доста :)) , вода и лаптопа. Наредихме се първи на главната порта на кораба, там персоналът вече приготвяше всичко за слизането на пътниците.

Първи стъпки към нови континенти (или КРУИЗЪТ!)

Привет на всички от вълшебно Тенерифе :)))) Пътуването е ФАНТАСТИЧНО, каквото и да напиша думите нямат силата на реалната картинка, всичко е тъй страхотно, а аз нямам чак толкова богат речник да го опиша :) Круизът надмина всичките ми очаквания и представи, на всеки го пожелавам това нещо! Сега новата ми мечта е да събера пари, за да изпратя родителите, баба и брат ми на този круиз, мисля че това ще е най-хубавото нещо, което някога са преживявали!!! Особено баба ми просто ТРЯБВА да дойде тук! С другарчето измислихме да бачкаме някъде в Америка и със събраните пари да купим билети за круиз на целите си семейства, той даже и леля си много иска да вземе. Ще се качим с тях на круиза, за да им превеждаме, че не знаят английски. Така че доста трябва да поработим, за да можем да им направим такъв подарък!

Ново ГОЛЯМО пътуване!

На прага съм на ново мнооооого голямо пътуване :) 

Нямам много време за писане точно сега, защото другата седмица отплавам от Рим за Сейнт Мартен (Sint Maarten) - остров в Карибите! След повече от месец търсене на яхти, писане на поне 100 различни капитани, ровичкане из сайтове и форуми... прецених, че няма да го бъде,  а и цялото това нещо със стопа на яхти е обърнато на печалбарство и всички искат пари, за да те вземат, които са повече дори от билет за круизен кораб. Дори след като им предложиш пари, пак никой не ти пише, не си правят труда да отговорят и чакаш и се надяваш, докато времето си минава и яхтите отплават. Тъй като сме почти ноември, а сезона за плаване е ноември-декември и вече всички лодки са на Канарските острови, нещата стават още по-сложни.

Ком - Емине - част 6 - ФИНАЛ

В тази публикация: ден 17, 18, 19, 20, 21, 22

Ден 17 - Чумерна - Вратник - циганския катун


Сутринта тръгнах от Чумерна пак около 8:00. Хижарят поиска да му напиша нещо за спомен на един лист, взех си чао с него и Валерия, която още не беше тръгнала, а Божидар бил потеглил още в ранни зори. Пътеката след хижата минаваше през нещо като сечище, очевидно бе разширявана и дърветата отстрани бяха рязани. По-нататък гората се сгъсти, но по едно време пак излязох на сечище, което за пореден път ме потресе и направи деня ми не особено приятен. Исках на всяка цена да си спестя такива гледки, а в този район бяха доста. Вече четири дни пътеката Ком-Емине бе почти изцяло горска и постоянно се наслаждавах на зеленината, но местата със сечища просто разбиваха на пух и прах радостта ми. Маркировката на места не бе никак ясна, но се намираше след кратко лутане.