Кратък update по пътуването :)

Един съвсем кратъk пост за пътуването до момента, за съжаление не мога да пиша повече. Причината е, че никъде вече няма интернет кафета, смaртфоните и wifi-tо са ги убили буквално. Така че много трудно и рядко имам достъп до net и винаги е за малко. От което блогът си остава празен, а вече имам толкова много за писане. :) Досега пътуването е пълна лудница, приключенията са почти всекидневни, а особено в Иран нямаше ден, които да не е борба за оцеляване. Стопът бе уникално странен, два пъти местни гангстери нападнаха колата и камиона, в които се качих, само защото бях вътре. Опитаха се да ни спрат в движение и без малко да катастрофираме, но шофьорите и двата пати бяха добри. Втория път мотористите хвърляха камъни по камиона. Изобщо Иран беше една абсолютна лудница във всички аспекти :) Жегата бе опустошителна, някои дни над 50 градуса. От всичките 19 нощувки само една бях на палатка, всички други на СS. Беше учудващо лесно да си намеря хостове, много са гостоприемни хората.

Рилски размисли и страсти...


тази седмица по рилските била :)

Обратното броене наскоро започна и в момента съм на 1 ден време от старта на пътешествието.

Ще си позволя едно лирично отклонение, в крайна сметка това е личен блог, а единственото нещо, което имам желание да оставя след себе си на хората около мен, са мислите и гледната ми точка, нищо повече от това. Дори и тях не определям като нещо стойностно и важно, но като нямам друго, предлагам каквото имам :) Мислите ми са ужасно разбъркани и понеже постоянно размишлявам, кашата в главата ми е пълна и пиша несвързано, за което се извинявам.
Ще започна както обикновено - с музика. Тя толкова добре казва почти всичко, което имам да кажа.

Ново пътешествие - АЗИЯ за втори път, по-обстойно :)

твърде оптимистичният маршрут, който вероятно няма да се осъществи точно така и в пълният си вид :)


Дойде време да се стягам за ново предизвикателство, което по нищо няма да отстъпва на предишните. След известно чудене дали пътят най-напред ще ме привика към Азия или към Исландия, първото надделя и определено има защо. От последното ми пътешествие през този континент измина доста време, а то ми беше и първото мащабно пътешествие изобщо. И тъй като в последно време доста обикалях из Европа, реших че почивката от "дивите" държави ми е била предостатъчна след двете години в Латинска Америка. Затова - напред към Азия! :)

къща някъде из Лаос, 2009 г.


Фоторазказ от моя роден край :)

щъркели в Минерални бани

Нещо любимо :) - https://www.youtube.com/watch?v=qCkzG0sr7qM



Сърбяха ме пръстите в последно време да седна да напиша нещо, че от всепоглъщащата напоследък работа по земеделието, ремонти на покриви, мазилки и какви ли още не битови ситуации, не ми остана никакво време за творчество. Искаше ми се някой път като не пътувам да остане време да понапиша някои стари разкази от екзотични страни, които не са виждали бял свят на блога и да ги подплатя с някоя любима снимка, само че от друга страна също толкова ми се иска да драсна пост за моя роден край, тотално пренебрегнат и отсъстващ от страниците на блога ми. Като казвам "роден край", имам предвид всичко в радиус около 50-70 км, макар някои от тези места да се намират в съседни области, а не в Хасковска. Истината е, че си умирам от кеф да обикалям из околията като този кеф понякога се изражда в дива радост от срещата с всяко минзухарче, костенурка, скална ниша, странен мост, схлупена кирпичена колиба....

До Нордкап с колело - част 19 (ФИНАЛ) - България


прекрасните обитатели на Стара планина


Това е последната публикация за пътуването до Нордкап :) След нея на блога ще има малка пауза, за да мога най-после да отделя време за книгата и за предстоящия земеделски сезон, преди отново да замина на път. Имам конкретни идеи за следващото пътешествие, надявам се да се осъществят. Очаквам потенциални битови проблеми скоро и се надявам те да не ме забавят много. Възнамерявам следващото пътуване да е без колелото, само на стоп и пеш както обикновено :) За Азия това е най-удачният вариант, който дава свобода да се правят преходи в планините и възможност да се срещат повече местни хора.
Отново огромно благодаря на всички, които по един или друг начин помогнаха за осъществяването на велопътешествието! :) 

Ето на това му казвам съвършеното улично изпълнение :) - https://www.youtube.com/watch?v=fj6r3-sQr58



Ден 137 - нива след Брегово - гора след Добри дол (23.10.2017) 
километър 10 046,45
за деня - 70,05
Маршрут: нива - Калина - Иново - Видин - Арчар - Добри дол - гора

България ме посрещна с ужасно време, дъждът почна още в 6 сутринта, докато бях в нивата. Изчаках да намалее и събрах всичко, накалях се здраво, докато се измъквах. Карането до Видин в дъжда хич не беше приятно, но вътрешно ликувах, защото минах 10 000-ния километър в пътуването и вече бях на родна земя. Радостта ми все пак беше частична, понеже никак не исках това пътуване да свършва. Все повече ми харесваше да прекарвам дните си на седалката и пейзажът непрекъснато да се сменя. Не можех да си представя какво ще е усещането да се събудя на едно и също място два поредни дни.

До Нордкап с колело - част 18 - Румъния и Сърбия


замъка Голубац

https://www.youtube.com/watch?v=IFLcx6oPrkA


Ден 130 - Oradea - Ciumeghiu (16.10.2017) 
километър 9479,25
за деня - 65,91
Маршрут: Oradea - Nojorid - Les - Inand - Salonta - Ciumeghiu

Отново се събудих рано, колкото и да не ми се искаше. Навиците трудно се променят, а в последните дни започна да ми става зле от системното недоспиване. Вярно, че беше много интересно да си говоря с хората от каучсърфинг до малките часове на нощта, но невъзможността да спя достатъчно започна да дава отражение. Имах огромна нужда от нощ на палатка, за да си легна към 19:00 и да стана към 7 сутринта.
Изчаках Золи да се събуди, а преди това закусих. Поприказвахме малко и тръгнах първо към центъра на града, за да го разгледам преди да се отправя към Арад. Орадея ме впечатли с красив център, множество стари и интересни сгради, но за съжаление заспивах, докато разглеждах. Както беше напекло и слънцето, без малко да ме унесе съвсем като седнах на една пейка и щях да заспя в седящо положение, подпирайки се на колелото.

До Нордкап с колело - част 17 - Словакия и Унгария

църква край Nova Kelca в Словакия

Wake Me Up :) - https://www.youtube.com/watch?v=XSs2cR2Tvuk


Ден 125 - гора преди Iskrynia - гора преди Potoky (11.10.2017) 
километър 9056,24
за деня - 84,83
Маршрут: гора - Rogi - Dukla - Tylawa - Barwinek - Vysny Komarnik - Nizny Komarnik - Bodruzal - Krajna Polana - Hunkovce - Krajne Cerno - Ladomirova - Svidnik - гора преди Potoky

Пътят до границата беше баир след баир. В градчето Dukla имаше готини църкви и други интересни сгради, отбих се да разгледам. Много се радвах, че най-после се виждаше края на Полша, карането през нея си беше жив тормоз през по-голяма част от времето и нямах търпение за красивата, спокойна и приказна Словакия, която още на отиване много ми беше харесала. Беше ми ясно, че няма да успея да видя всичко, което искам в тази страна по време на това пътуване и ще се връщам там още доста пъти.

До Нордкап с колело - част 16 - Литва и Полша

паметник в Бялисток

I'll Move Mountains :) - https://www.youtube.com/watch?v=0l0Py23rUzo



Ден 114 - нива след границата - гора преди Pavermenys (30.09.2017) 
километър 8255,79
за деня - 98
Маршрут: нива - Pasvalys - Panevezys - Ramygala - гора

Днешният ден не се очертаваше като лек, още от сутринта вятърът ме подхвана, добре че поне не валеше. Шофьорите бяха все така истерични и бързо каращи, така че оцеляването ми до вечерта беше под въпрос, както и всеки следващ ден. Нямах право да се разконцентрирам дори за миг, докато карам. В първия град Pasvalys се отбих да видя красивата църква в центъра. Направи ми впечатление, че всяка следваща страна ставаше все по-очукана, мръсна и низвергната. Естония беше най-лъскавата от балтийските, в Латвия се появиха мизерии тук-там, но Литва надмина всичките ми очаквания, тук на места беше по-западнало и от северозападна България. Тротоарите бяха покрити с изпочупени стъкла, навсякъде имаше боклуци, които вятърът разнасяше, сградите бяха доста занемарени... За първи път тук видях да продават в супермаркета йогурт в найлонови пликчета по литър, какъвто имаше в Еквадор :) Гробищата им са доста зле като нашенските, всичко е западнало.

До Нордкап с колело - част 15 - Естония и Латвия


старият град на Талин

Open Roads :) - https://www.youtube.com/watch?v=qCkzG0sr7qM  


Ден 109 - Helsinki - Tallinn (25.09.2017) 
километър 7833,01
за деня - 15,01
Маршрут: Helsinki - Tallinn

Сутринта Туули стана в 6:00, за да дойде с мен във влака за центъра. Единственият начин да стигна на време за ферибота, беше или да взема влака от квартала им до центъра, или да тръгна много рано - към 5 даже и по-рано. Туули предложи варианта с влака и дори отиде да купи билети още вечерта. Лео стана да ни изпрати въпреки ранния час и още по тъмно с Туули карахме към спирката на влака. Натоварихме се във вагон, където е разрешено за колелета и след известно време стигнахме центъра. Направи ми впечатление, че в този ранен час беше пълно с хора във влака, явно всички отиват на работа. Туули ме изпрати почти до пристанището, след което и тя отиде към местоработата си. На ферибота беше приятно и прекарах почти цялото време на горната палуба. Вътре беше доста лъскаво като на круизен кораб. И беше пълно с хора и коли. Понеже се притеснявах някой да не отараши дисагите ми, докато колелото е заключено долу, награбих всички ценности от тях и ги мъкнах в найлонови торбички където и да отидех.

До Нордкап с колело - част 14 - Финландия

на границата с Норвегия :)

https://www.youtube.com/watch?v=q1V7ylVP7Bs


Ден 92 - Karasjok - Kaamanen (08.09.2017) 
километър 6501
за деня - 85,82
Маршрут: Karasjok - Karigasniemi - Kaamasmukka - Kaamanen

Цяла нощ парното в хола на доктора бумтеше и направо прегрях, носът ми се запуши и на сутринта едва дишах. За човек, който не е спал в отоплено помещение от доста години, явно беше трудно да се адаптирам към парното и последствията не бяха приятни, но поне бяха краткотрайни. Сутринта доктор Ян ми подари страхотно СД с традиционна саами музика, както и няколко красиви пощенски картички, на които имаше изобразени саами хора в носии. Навлякох двата пуловера - също подарък от него и вече имах готовност да изляза на кучия студ отвън. Докторът отиде на работа, а аз до аптеката, която най-сетне беше отворила. Срещу 180 крони получих две опаковки доксициклин и вече имах достатъчно на брой хапове за 20-те дни, през които трябваше да ги пия. Очертаваше се само един проблем - докторът беше казал да ги пия с много вода или други течности, а в този студ едва преглъщах по 5-6 глътки вода на ден.