До Нордкап с колело - част 18 - Румъния и Сърбия

замъка Голубац

https://www.youtube.com/watch?v=IFLcx6oPrkA

Ден 130 - Oradea - Ciumeghiu (16.10.2017) 
километър 9479,25
за деня - 65,91
Маршрут: Oradea - Nojorid - Les - Inand - Salonta - Ciumeghiu

Отново се събудих рано, колкото и да не ми се искаше. Навиците трудно се променят, а в последните дни започна да ми става зле от системното недоспиване. Вярно, че беше много интересно да си говоря с хората от каучсърфинг до малките часове на нощта, но невъзможността да спя достатъчно започна да дава отражение. Имах огромна нужда от нощ на палатка, за да си легна към 19:00 и да стана към 7 сутринта.
Изчаках Золи да се събуди, а преди това закусих. Поприказвахме малко и тръгнах първо към центъра на града, за да го разгледам преди да се отправя към Арад. Орадея ме впечатли с красив център, множество стари и интересни сгради, но за съжаление заспивах, докато разглеждах. Както беше напекло и слънцето, без малко да ме унесе съвсем като седнах на една пейка и щях да заспя в седящо положение, подпирайки се на колелото.

До Нордкап с колело - част 17 - Словакия и Унгария

църква край Nova Kelca в Словакия

Wake Me Up :) - https://www.youtube.com/watch?v=XSs2cR2Tvuk


Ден 125 - гора преди Iskrynia - гора преди Potoky (11.10.2017) 
километър 9056,24
за деня - 84,83
Маршрут: гора - Rogi - Dukla - Tylawa - Barwinek - Vysny Komarnik - Nizny Komarnik - Bodruzal - Krajna Polana - Hunkovce - Krajne Cerno - Ladomirova - Svidnik - гора преди Potoky

Пътят до границата беше баир след баир. В градчето Dukla имаше готини църкви и други интересни сгради, отбих се да разгледам. Много се радвах, че най-после се виждаше края на Полша, карането през нея си беше жив тормоз през по-голяма част от времето и нямах търпение за красивата, спокойна и приказна Словакия, която още на отиване много ми беше харесала. Беше ми ясно, че няма да успея да видя всичко, което искам в тази страна по време на това пътуване и ще се връщам там още доста пъти.

До Нордкап с колело - част 16 - Литва и Полша

паметник в Бялисток

I'll Move Mountains :) - https://www.youtube.com/watch?v=0l0Py23rUzo

Ден 114 - нива след границата - гора преди Pavermenys (30.09.2017) 
километър 8255,79
за деня - 98
Маршрут: нива - Pasvalys - Panevezys - Ramygala - гора

Днешният ден не се очертаваше като лек, още от сутринта вятърът ме подхвана, добре че поне не валеше. Шофьорите бяха все така истерични и бързо каращи, така че оцеляването ми до вечерта беше под въпрос, както и всеки следващ ден. Нямах право да се разконцентрирам дори за миг, докато карам. В първия град Pasvalys се отбих да видя красивата църква в центъра. Направи ми впечатление, че всяка следваща страна ставаше все по-очукана, мръсна и низвергната. Естония беше най-лъскавата от балтийските, в Латвия се появиха мизерии тук-там, но Литва надмина всичките ми очаквания, тук на места беше по-западнало и от северозападна България. Тротоарите бяха покрити с изпочупени стъкла, навсякъде имаше боклуци, които вятърът разнасяше, сградите бяха доста занемарени... За първи път тук видях да продават в супермаркета йогурт в найлонови пликчета по литър, какъвто имаше в Еквадор :) Гробищата им са доста зле като нашенските, всичко е западнало.

До Нордкап с колело - част 15 - Естония и Латвия

старият град на Талин

Open Roads :) - https://www.youtube.com/watch?v=qCkzG0sr7qM  


Ден 109 - Helsinki - Tallinn (25.09.2017) 
километър 7833,01
за деня - 15,01
Маршрут: Helsinki - Tallinn

Сутринта Туули стана в 6:00, за да дойде с мен във влака за центъра. Единственият начин да стигна на време за ферибота, беше или да взема влака от квартала им до центъра, или да тръгна много рано - към 5 даже и по-рано. Туули предложи варианта с влака и дори отиде да купи билети още вечерта. Лео стана да ни изпрати въпреки ранния час и още по тъмно с Туули карахме към спирката на влака. Натоварихме се във вагон, където е разрешено за колелета и след известно време стигнахме центъра. Направи ми впечатление, че в този ранен час беше пълно с хора във влака, явно всички отиват на работа. Туули ме изпрати почти до пристанището, след което и тя отиде към местоработата си. На ферибота беше приятно и прекарах почти цялото време на горната палуба. Вътре беше доста лъскаво като на круизен кораб. И беше пълно с хора и коли. Понеже се притеснявах някой да не отараши дисагите ми, докато колелото е заключено долу, награбих всички ценности от тях и ги мъкнах в найлонови торбички където и да отидех.

До Нордкап с колело - част 14 - Финландия

на границата с Норвегия :)

https://www.youtube.com/watch?v=q1V7ylVP7Bs


Ден 92 - Karasjok - Kaamanen (08.09.2017) 
километър 6501
за деня - 85,82
Маршрут: Karasjok - Karigasniemi - Kaamasmukka - Kaamanen

Цяла нощ парното в хола на доктора бумтеше и направо прегрях, носът ми се запуши и на сутринта едва дишах. За човек, който не е спал в отоплено помещение от доста години, явно беше трудно да се адаптирам към парното и последствията не бяха приятни, но поне бяха краткотрайни. Сутринта доктор Ян ми подари страхотно СД с традиционна саами музика, както и няколко красиви пощенски картички, на които имаше изобразени саами хора в носии. Навлякох двата пуловера - също подарък от него и вече имах готовност да изляза на кучия студ отвън. Докторът отиде на работа, а аз до аптеката, която най-сетне беше отворила. Срещу 180 крони получих две опаковки доксициклин и вече имах достатъчно на брой хапове за 20-те дни, през които трябваше да ги пия. Очертаваше се само един проблем - докторът беше казал да ги пия с много вода или други течности, а в този студ едва преглъщах по 5-6 глътки вода на ден.

До Нордкап с колело - част 13 - Норвегия/ от Алта до Нордкап и Карашок

северен елен край пътя преди Нордкап

WHAT ARE YOU WAITING FOR? - https://www.youtube.com/watch?v=BOk2uEq2xGw



Ден 86 - гора след Alta - тоалетна след Skaidi (02.09.2017) 
километър 6144,09
за деня - 91,43
Маршрут: гора - Rafsbotn - Aissaroaiv - Skaidi - тоалетна

Утрото беше слънчево, не можех да повярвам. Около час след като тръгнах, слънцето беше достатъчно силно, че да изсуши палатката. Спрях и я метнах край пътя да съхне, закусвах докато чаках. Маршрутът ми за деня започна с дълго изкачване, след него се простираше плато на около 300-400 м надморска височина. Няколко километра беше учудващо равно, после продължи с леки качвания и слизания. През целия ден се оглеждах за северни елени и непрекъснато ми се привиждаха такива. Поне сто пъти сбърках някой дънер или камък с елен :) По някое време видях цяло стадо ама този път истински. Бяха доста далеч, хукнах към тях, обаче се уплашиха и разбягаха. По нататък на шосето сгащих един заблуден елен, който се стресна и тръгна да пресича шосето. Снимах го как пресича и се шмугна в храсталака. Нямаше почти никакви населени места по шосето и околният пейзаж създаваше усещане, че си в студена пустиня.

До Нордкап с колело - част 12 - Норвегия/ от Лофотен до Алта

скалните рисунки в Алта

Bitter Sweet Symphony - https://www.youtube.com/watch?v=z_UfPY8NXkM



Ден 81 - гора край Gratangsbotn - гора преди Nordkjosbotn (28.08.2017) 
километър 5671,67
за деня - 108,47
Маршрут: гора - Fossbakken - Setermoen - Bardufoss - Olsborg - гора преди Nordkjosbotn

Нощта мина изключително бавно и тежко, тресох се от студ почти до сутринта. Задушавах се в чувала, понеже се опитвах да не дишам ледения въздух отвън и да няма дупка, през която да влиза студ. Беше борба за задържане на малкото топлина, която излъчвах. Сутринта изпълзях от палатката, когато слънцето вече беше напекло. Прострях чувала на едно дърво, за да го изсуша от конденза, за щастие вятърът беше изсушил палатката. Закусвах с красива гледка под лъчите на Слънчо и само се надявах времето да остане такова през целия ден.

До Нордкап с колело - част 11 - Норвегия/ от Мо и Рана до Бодо и Лофотен

селцето Рейне на островите Лофотен

Красотата на Лофотен от птичи поглед - https://www.youtube.com/watch?v=mg67iIFivDo


Ден 75 - Storforshei - плаж преди Bodo (23.08.2017)
километър 5298,78
за деня - 75,45 + около 100 на стоп
Маршрут:  Storfordshei - Dunderland - Krokstranda - Polar circle - Rognan - Fauske - плаж преди Bodo


Изкарах доста тежка нощ заради студа, а сутринта тръгнах чак към 10:00. Слабото слънце се опитваше да затопли вледенените голи баири. Много километри продължи изкачването през високото плато Saltfjellet, по някое време спрях за почивка край пътя и двойка германци с каравана веднага отбиха да ме попитат дали всичко е наред. Продължиха след като им казах, че няма проблеми и просто си почивам. По някое време стигнах до къщичка, разположена в нищото. Имаше паркинг, а вътре в къщичката - стаичка с маси и пейки, ток и тоалетни. Беше идеално място за спане, но все още бе твърде рано за лягане. Заредих електрониката, изсуших палатката и продължих нататък по тясното шосе. За щастие нямаше много трафик, тъй като липсваха населени места и цялото движение се формираше от туристи с каравани и тук-там някой камион.

До Нордкап с колело - част 10 - Норвегия/ от Олесунд до Мо и Рана

замъкът Steinvikholm

Преди да отида в Норвегия, всеки път като станеше въпрос за нея, първо се сещах за гениалния Едвард Григ. Поздрав с любимото ми от него - https://www.youtube.com/watch?v=dyM2AnA96yE
Вече всеки път като го слушам, в главата ми изникват приказните пейзажи, които видях по време на това пътуване :)


Ден 64 - Alesund - планина след Molde (12.08.2017)
километър 4468
за деня - 24 + около 90 на стоп
Маршрут: Alesund - Molde - планина

Този ден започна вълнуващо и неочаквано още от сутринта :) Не валеше и се върнах още веднъж до гледката, за да се порадвам на града от високо при по-добри метеорологични условия. Погледах, снимах и тръгнах надолу по пътя обратно към града. Чудех се дали да стопирам отново обратно към ферито за Молде, или пък да карам тези стотина допълнителни километри, което щеше да ми отнеме още един ден. Докато се чудех и карах по стръмното надолнище, изведнъж се чу силен звук като от мощно спукване или скъсване на нещо, и усетих как колелото стана невъзможно за спиране...

До Нордкап с колело - част 9 - Норвегия - страната на студената красота/ от Драгсвик до Олесунд

Geirangerfjord от високо

Ще започна тази публикация с едно лирично отклонение...

Следващото ми пътешествие още не е започнало, а вече получавам солидна финансова подкрепа за него чрез блога. Все не ми достигат думи, с които да изразя благодарността си. Когато започнах да пиша този блог, не ми минаваше и през ум, че ще има хора, които да харесват написаното, да го оценяват като нещо положително и дори да са готови да подпомогнат финансово моите пътувания, чрез което стимулират развитието на блога. Всичко започна като на шега и за собствено удоволствие. Цял живот се считам за второ качество човек, нямам самочувствие, че съм нещо значимо и нещо повече от когото и да било, а в чипа ми изобщо не са кодирани суетата, гордостта и самосъхранението (за сметка на това пък гъмжи от други негативи :)). Свободата да правя това, което искам, идва само от факта, че никога не ме е интересувало мнението на другите за мен, а не от това, че се смятам за нещо по-добро от тях.