Ел Салвадор - там, където хората са прекрасни, а стопът хвърчи!

на палатка в кафето

Харесвам много Ел Салвадор :) Знам, че звучи странно на фона на множеството ми негативни публикации за Латинска Америка, но на хубавото не мога да кажа лошо, нито пък обратното. Страната си има страшно сериозни проблеми, а престоят ни там теоретично можеше да свърши много зле, само че хората са златни и така се грижеха да не ни се случи нищо, че излязохме невредими, очаровани и щастливи като дори сравних страната с Еквадор по колорит, атмосфера и хора.

Ако погледнете географската карта, ще видите, че между Никарагуа и Ел Салвадор има още една държава, наречена Хондурас. По стечение на обстоятелствата ние прекарахме едва няколко часа в нея, минавайки с един ТИР от границата на Никарагуа до тази на Салвадор, така че сметнах за ненужно да пиша отделна публикация за Хондурас и тук ще ви разкажа за преживяванията ни там през тези няколко часа.

Никарагуа - страната на нелогичното спокойствие

езерото Апойо

Престоят ни в Никарагуа предразположи към задаването на нови въпроси относно човешкото поведение и различността (или еднаквостта) на държавите и народите, които посетихме в Латинска Америка. Генерално погледнато хората в цивилизования свят се различават минимално само според това каква телевизия гледат и малцинството, което не гледа никаква, често пъти ярко се откроява с нестандартните си възгледи или постъпки. Интересното в Никарагуа беше, че хората в страната очевидно се отличаваха и по други критерии от цялостния латино стил на живот. Телевизията може би доставяше същата дезинформация и стрес на хората като в околните страни, но реакциите явно се различаваха и обуславяха наличието на една по-нетипична латино атмосфера.

Коста Рика - маймуни, денге и дрога

любимите ми обитатели на костариканските реки :)

Пристигнахме в Коста Рика с очакванията да ни стане любимата страна в Централна Америка, защото бяхме чували, че има много животни и е спокойна, с ниско ниво на престъпност. В действителност се оказа, че има много животни, но страната хич не ни се стори чак толкова спокойна, пък и преживяхме някои доста неприятни моменти... Природата обаче е прекрасна, или поне това, което е останало от нея. Доста от земите са за продан и се купуват от американци или европейци пред пенсия, които искат да живеят тук, основно заради топлия климат.

На границата ни пуснаха да минаваме бързо, беше доста оживено и пълно с бекпекъри. От панамската страна имаше молове и магазини, успях да направя почерпка за рождения ден на баща ми, който беше точно този ден. Другарчето беше разстроено, защото телефона, на който ползваме Интернет и който си беше купило в Перу втора ръка, се развали предния ден и сега нямахме Интернет. Даже мислеше да си купува нов от мола, но не му се харчеха пари за подобна макар и необходима глупост, и се чудеше как ще изкараме до края на пътуването без Интернет на телефона. Интернет кафетата са много скъпи, а този мобилният ни излизаше адски евтино и беше удобен.  

ПРИБРАХМЕ СЕ!!!

След 2 години и 36 дни, на 06.12 вечерта, след 6 дневен маратон, който единодушно нарекохме "Голямото прибиране", с другарчето се прибрахме по къщите :)))) Оставих го на петолъчката до Сливен в гъстата мъгла, откъдето родителите му го прибраха и продължих с камион за Хасково. В момента съм в нещо като тотален културен, емоционален, психически и какъв ли още не шок, не знам къде се намирам, нито защо съм тук, а като се събудих днес сутринта в стаята си, не се съмнявах, че сънувам. Не мога изобщо да се ориентирам в обстановката и имам чувство, че са ме взели от Марс и са ме сложили на Земята. Нямам идея колко време ще ми отнеме поне да осмисля, че вече сме в къщи, че пътуването приключи. Много ще ми е трудно. Поне се радвам, че свалих раницата от гърба, защото вече беше стигнала 28 кг със 7 кг книги само :) На пук на всичката човешка тъпотия, на която се нагледах по света, реших да продължа мисията си да направя мозъка си склад за база данни като ще използвам тази информация за нови открития относно справянето с човешкия идиотизъм. :) След толкова пътешествия по света май най-сетне открих едно единствено нещо, от което ме е страх - да не затъпея!!! Няма нищо по страшно от това да си тъп! Gracias a Dios, че го разбрах навреме! Благодаря ти, Латинска Америка! Дори само заради това заслужаваш да те обичам! Мили хора - четете, интересувайте се! Спасете се от бичовете на 21 век - идиотизма, простотията и апатията!

Панама - куни, небостъргачи и молове

едно от децата на куните в село Армила

Това ще е последната публикация, която ще сложа на блога преди да се приберем вкъщи (следващо включване ще е за Коста Рика, което вече ще пиша от удобния диван у дома, с чаша мляко с какао в ръка :)))
В момента сме доста напрегнати, защото остават по-малко от две седмици до прибирането ни. Ако случайно самолетът не падне, ще успея да доразкажа пътуването, имам да пиша за още 7 държави :) И ако не измръзнем по европейските пътища, разбира се. Използвам възможността да призова ако някой се прибира с кола от Западна Европа и му се вземат на стоп двама ни живи, ни умрели от студ, добре препечени с цигански тен пътешественици, да пише, защото както сме свикнали последните месеци на изпепеляваща тропическа жега и както ще ни изтърси самолета в зимна Европа, разболяването ще ни е най-малкия кахър. Нямаме почти никакви сносни дрехи, за обувки да не говорим :)) Също ако има хора по маршрута от Бон към България, които да четат писанията ми и случайно да искат да ни подслонят за една нощ, ще е от голяма помощ, но гарантирано ще дойдем и ще си тръгнем болни :) Поне ще се наслушате на истории от пътя, сега в Мексико си прекарваме много интересно! Бяхме на гости на българи, сега сме при майка мексиканка, чийто син съвсем наскоро е стопирал в България и е минал на 3 км от Хасково. Колко е малък вече света!!!
Приятно четене за Панама :)

Колумбия - карибското крайбрежие и дим да ни няма!

в красивия пристанищен град Картагена

Предупреждавам - тази публикация не е за хора със слаби стомаси и нерви, както и за фенове на Колумбия. Ако сте такива, най-добре прескочете първите 6 абзаца или отидете направо на снимките :)

Реално само ние си знаем какво беше ежедневието ни в тази "очарователна" латиноамериканска перла, към която за жалост положително чувство не храня, и колкото и детайлно да описвам, не мога да достигна такива лингвистични висоти, че да обясня дивотията, в която попаднахме на някои места. Второто ми посещение само затвърди и дори надмина отвращението ми към страната. Предишния път се мотаехме в общо взето доста по-читави райони и единственият ни проблем бяха лошите хора, докато сега се натресохме принудително на най-лошото - крайбрежието. Всички латиноамерикански страни без изключение, които имат крайбрежие с горещ климат, страдат от нашествието на негрите, които не жалят усилия в това да направят цялата си околна среда гнусна, мръсна, осрана и миризлива. Естествено и много опасна.

Венецуела - живот на опашка

в Каракас

https://www.youtube.com/watch?v=xhzCKEp7q2Y

Предишното ни посещение на Венецуела беше преди повече от година. Беше ни първата страна на континента, първият сблъсък с една не толкова щастлива реалност. След Карибите дойдохме разглезени, отпуснати и неподготвени за този континент. Не говорехме нито дума испански, което направи оцеляването ни доста трудно. Страната тогава ми се видя интересна, уникална, но пълна с негативи, най-големият от които бяха хората й. Повечето ни гледаха лошо и се държаха грубо. Отдадохме това на кризата и им простихме.

Сега, след като сме видeли останалите страни на континента, Венецуела ни се стори... доста приятна и гостоприемна държава :) Аз леко си промених мнението за нея в някои аспекти. Е, шофирането отново е най-лошото на континента и шансът за катастрофа - огромен (да припомня, че предния път тук катастрофирахме), но след като вече сме били в страни като Аржентина и Боливия, тази започна да ми се струва доста по-приятелска. Има си своите проблеми и би била доста зорна за начинаещи пътешественици, на каквито изобщо не я препоръчвам.

Две години на пътя и адиос, Америка! Пътуването е към своя край

"Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!" - Моканина
Това изречение винаги изплува в съзнанието ми, когато трябва да обобщя видяното за последните две години по широките пътища.

Тази публикация е просто една тъжна лична словестна равносметка по предстоящия край на пътуването, който наближава. Реших да я напиша, за да не останат мислите ми незаписани. Като се прибера, ще пиша надълго и нашироко относно практическите неща и това, което би било полезно за следващи по маршрута пътешественици.

Бразилия 3 - Плаване по река Амазонка

по река Амазонка

 
Доколкото зная плаването по река Амазонка е мечта на много хора по света. Моята мечта е да се пусна с малка лодка или кану по течението от край до край. За това начинание обаче трябват определени финанси и много време за проучвания, така че трябваше да се задоволя с това, което ми се предлагаше по време на нашето пребиваване в Бразилия. И което също никак не бе лошо, макар да беше лишено от тръпката на приключението да минеш огромната река сам и с малка лодка. Технически погледнато обаче бяхме принудени да я минем с карго корабче, понеже няма автомобилен път, който да свързва Манаус с останалата част на страната. А ние трябваше да стигнем Манаус, за да продължим към Венецуела.

Бразилия 2 - към мечтаната Амазония

След поредната измъчена нощ на автогарата, хванахме автобуса за Петрополис рано сутринта и сложихме край на желанието на Рио да не ни пуска да си ходим :) Пътят след града тръгна да се вие през планините и фавелите отстъпиха на чудно зелени гледки. В Петрополис видяхме само автогарата, която бе до пътя, така че направо излязохме да стопираме. Взе ни кола за няколко километра нататък и човекът ни остави на чудесна за стоп бензиностанция. Сложихме табелата "Бело Хоризонте" и зачакахме срещата със следващия готин човек. Засега и двамата много харесвахме Бразилия, така че вече не бяхме нито толкова притеснени, нито пък имахме лоши очаквания. Гледахме обаче да си държим тактиката от бензиностанция до бензиностанция и да не влизаме в никакви градове, защото градовете ни излизаха изключително скъпи и сложни. Предстояха ни огромни мегаполиси като Бело Хоризонте и столицата Бразилия.