Конго, Конго и Конго - любов до гроб!

3-те Конгота: Демократична република Конго, Република Конго (тази явно е само република ама не е демократична :)) и разбира се река Конго! Помня едно време в училище по география на картата имаше една държава на име Заир и се ядосвам за какъв дявол са се кръстили Конго, та да са еднакви с другото Конго... защо всеки иска да е еднакъв с останалите егати тия хора нямат ли въображение та да си кръстят страната като съседната :))) Ама както и да се наричат Конго-тата едно нещо е факт - за мен тия две страни бяха любов от пръв поглед и до гроб!! Всичко, каквото си представях, бледнее пред реалността! Единствената ми мъка е, че имах ужасно кратки визи и не успях да обиколя почти нищо в демократичното Конго, но поне в другото успях да попътувам доста. Първо за демократичното Конго да ви разкажа,че нали е модерно всички да са много демократични :))

Ангола - на стоп с кокошка :)

 Добре осъзнавам, че следващите дни ще са трудни. Ще трябва да свикна с болката и да не и позволявам да взема надмощие, ще трябва да прекося огромна страна с ужасни пътища за по-малко от пет дни, страна, в която никой не говори английски. Вече навлизам в тези части на Африка, където и комуникацията се превръща в проблем.
На границата ме преследват "чейндяджии", искат да обменям пари с тях, а аз им казвам, че съм за 5 дни в страната и не ми трябват пари. Те мислят, че се шегувам, ама това е самата истина, в Ангола и една стотинка не успях да похарча, нямаше за какво. Накупих си храна в Намибия, добре се запасих. От страната на Намибия митничарят ме предупреждава, че в Ангола няма да ме пуснат. Шок и ужас - сега пък защо. Казвам му, че имам виза, получавам отговор: "това няма значение, имаш ли 600$ и покана у теб? ако нямаш по-добре се връщай обратно докато можеш, защото много като теб не ги пуснаха, после не се връщай на нас да ревеш".

Намибия - диамантът на Африка


Еиии толкова много да ми хареса тая Намибия, едва се самоизбутах от нея, защото визите ми за следващите страни са с определени дати и ме притискаха да бързам. Но успях да разгледам много и да преживея още повече :)  
Та да се върна първо на последните ми дни в ЮАР след като напуснах Претория...
Излизането от Претория ми отне половин ден стопиране из града по входовете на магистралата, от един вход до друг и така докато накрая ме взеха за първото градче след Претория. Хората в Претория спират на стопаджии трудно, защото ги е страх, през цялото време наблюдавах реакциите и погледите им, бяха преизпълнени със страх и чаках доста време докато някои по-отворен човек ме вземе, разбира се само чернокожи спираха, по-често в ЮАР черните спират. Не става и да се върви пеш до края на града, защото всичко е магистрали и полицията ще се заяжда.

Един красив край и едно вълшебно начало...

I hear the wind call your name 
It calls me back home again 
It sparks up the fire - a flame that still burns 
Оh it's to you i will always return 
....
("Spirit")


Не зная кога пак ще имам интернет и време да пиша, затова използвам да напиша всичко, което ми е на ума докато още съм в Претория и си чакам визата. Следващите 4 държави са ми уредени откъм визи и няма да ходя по столиците и големите  им градове, ще съм най-вече на природа, особено в Намибия.

Из Зимбабве и Мозамбик

 Хараре - най-зеленият град в Африка. Първият ден след като автобусът, които ме взе на стоп пристигна, един от пътниците ме покани да остана при него и жена му за деня и да преспя у тях поне една вечер. Беше неделя сутрин, усещах голяма умора от безсунната нощ, а и нямаше какво да правя в града след като посолствата са затворени, но най-вече - не исках да пропускам поредните прекрасни хора, които ме поканиха. Умората си каза думата и още като пристигнахме в къщата, едва се запознах с жена му и заспах непробудно. Младата двойка живее в предградията на Хараре, в къща с бананови и мангови дървета в двора и множество шумни, но симпатични съседи. Събуждам се следобед и така ми е прегладняло, отkривам приятна изненада - топла садzа на котлона (моето любимо угали в Зимбабве си има друго име - садzа). Оказва се, че е сготвена специално за мен, но всички похапваме заедно.

Ботсвана - между слонове и диаманти

Вчера имах голям повод да черпя - взех визата за Ангола, най-трудната виза в Африка, взех я за няколко часа :) Консулyт лично ме прие и бе изумен от пътуването ми, дотолкова се впечатли, че забрави всички процедури (нормално се чака 7 дни и се искат много документи) и ми даде
визата просто така, без почти никакви документи и съвсем никакви ядове, само платих цената - 130$ :) Симпатията му към мен и това, което правя, доведе до изненадващ обрат и въпреки че отидох в посолството с нагласата, че ще получа отказ и ще ме изгонят, получих виза в
паспорта си и пожелания за прекрасно пътуване! Всичко по тези посолства зависи от кефа на един единствен човек, който както може да ти съсипе цялото пътуване и да те кара да си скубеш косите, така и може да ти спести всички ядове и да отвори вратата пред теб като ти даде визата за нула време. В понеделник подавам за Намибия, тук в консулството им в Кеип Таун са много приятелски настроени и ще ми я дадат без ядове, събрах нужните документи и в сряда другата седмица ще я взема и поемам към Претория да уреждам временния паспорт и още две визи - ДРK и Kонго Бразавил. Ако и тези оправя ще съм много стъпки напред и чак в Бразавил ще се занимавам с визи отново.

Снимки с мирис на океан и лято :)

диви пингвини по скалите недалеч от Cape Point

Кейп Таун!

07.02.2012; 4.30 сутринта - Кейп Таун! Оттук нататък само ще се връщам у дома :))
Сега съм на гости при приятелите ми Ванита и Рихард (с които се запознахме на Занзибар) в Кейп Таун, хората се разплакаха от радост като ме видяха :)) Кучето им Чивас е огромен ризеншнауцер, с когото не мога да спра да играя в голямата им къща с изумителна гледка към планините и океана :)) Гледат ме като свое дете, нямам думи просто. Ще остана няколко дни да се разтъжим, че от Занзибар не сме се виждали и ще си почина страхотно тук, Кейп Таун е безспорно най-красивия град в ЮАР. Много ми е хубаво и искам поне няколко дни да не мисля за всички предстоящи проблеми с визи и само да се наслаждавам на изумителната природа на ЮАР. Утре ще ме водят на плаж с пингвини, а днес бяхме в парк за птици и маймуни и малки жълти маймуни ми скачаха по главата и ми дърпаха косата :))) Всичко е толкова красиво, има два океана и страхотни планини, които искам да изкача в някой от следващите дни. Абе страхотно е, за първи път получавам такава истинска и заслужена почивка! Не мисля за нищо, не се тревожа за нищо :)))


Малко снимки за цвят :)

Снимките са смесени от няколко държави, не ги подбирах много, защото бързах да кача докато мога

слонска му работа :))

ПОЗДРАВИ ОТ ЙОХАНЕСБУРГ, ЮАР :))))))))))

Хора, МНОГО съм добре!!!!! ПОЗДРАВИ ОТ ЙОХАНЕСБУРГ, ЮАР  :)))))))))))) Просто нямах нет да пиша, сега от 2 дни живея в света на богатите и по цял ден ме развеждат и глезят и нямам време за нет даже :))) Само ме угояват и водят по разни коктейли :))))) Като царска особа съм в момента! А историята за това как се озовах тук, е повече от ПРЕКРАСНА и ще я напиша след като изляза от страната, разбира се. Само ще кажа, че съм тук напълно ЛЕГАЛНО и имам разрешение да остана 90 дни :))))))) Якоооооо, много е красиво, много зелено, супер ми е леко на сърцето след 3 седмици нечовешки мъки вече и храната има вкус, и сънят ми се оправи :))) Даже днес имах голям бонус - карах колело, при това професионално, 50 км извън Йоханесбург! Това ми е най-якия ден в пътуването, не знам как успях да изкарам 5 месеца без колело, направо днес издивях само като го яхнах и ПОЛЕТЯХ!!!! А е толкова красиво около града, има птички шарени и е зеленко! Тези два дни живея при човека, който ме взе на стоп до тук и буквално ме осинови. Той е луд на тема колоездене точно колкото мен, печелил e много състезания, луд е и на тема птици и снощи заспах, четейки определители за птици, той има огромни книги за птиците в Африка :)))) А минах и Мозамбик преди това и там много яко, зелено, абе думи нямам ама никoй не говори английски :)