 |
| на фестивал в Ширакава-го |
Нов безкрайно любим филм и песен:
https://www.youtube.com/watch?v=TD5xDiFeXRQ
13.10.2018
Утрото започна с вкусна закуска, Орие ми приготви филийки със сирене и индийска масала плюс хапки мочи, увити във водорасли и топени в соев сос :) Отлично начало на деня! На изпроводяк Орие ми връчи писмо, което ми каза да отворя по-късно следобед, не сега. Благодарих от сърце и душа на гостоприемното японско семейство, получих от тях и още един подарък - малък сгъваем чадър, който до ден днешен ползвам и който се оказа супер здрав и полезен в пътуването. Те в Япония ползвали все големи чадъри и този не им се вписвал в представата за чадър, с който да останеш сух, а за мен беше идеален, понеже беше малък и лек. Също ми връчиха и една торба сладки лакомства и чайове за из път.
Поех пеш по шосето, за да се отдалеча колкото може повече от къщата и да не ги тревожа като ме гледат, че чакам и никой не спира на стоп. За голям късмет доста скоро ме качи момиче, пътуващо за Нагоя. Остави ме на добро за стоп място - голям паркинг с много коли до входа на магистралата, както и до разклона за националния път. На раздяла ми даде огромна ябълка, неин близък бил производител, беше много вкусна.
С широка усмивка и в чудесно настроение застанах на стоп... и така си останах цели 4 часа. Една баба от близка къща дойде да ми помогне със съвет къде да се преместя и ме прати към входа на магистралата, а не на стария път, където аз стопирах. Поседях си и там доста време, към 13:00 вече реших, че няма да сработи стопът и ще тръгвам пеш, пък каквото ще да става. Поех по стария път и след около половин час ходене и стопиране на рядко минаващите коли, две жени спряха и ме закараха до друг разклон по живописния път. Навсякъде наоколо беше гора и планина, всеки ден се изумявах колко е красива Япония. На този разклон седнах да хапна набързо обяд, след което ме взеха мъж и жена, докато вървях и стопирах. Явно това беше правилната стратегия в Япония - ходене и стопиране, вместо чакане на едно място. По магистралите нямаше как, но поне по националните пътища можеше. Те отиваха право в следващата ми дестинация - Ширакава-го. Уникално красивото селце със стари къщи високо в планината беше задължителна спирка в обиколката ми и отдавна ми се беше забило в главата като изключително важно за посещение.
Селото Огимачи е главното селище в района Ширакава-го, а наблизо се намират още няколко села, които се назовават с общото име Гокаяма (от тях посетих също главното - Айнокура). Всичките са включени в ЮНЕСКО и има защо. Къщите са много стари, някои на над 250 години. Построени са без нито един пирон, гредите са вързани с конопено въже. Строени са в стил, наречен "gassho-zukuri", което означава "конструирани като ръце в молитва". Покривите са с 60 градуса наклон, за да не задържат сняг. В района пада много сняг през зимата, понякога и 4 метра, и селата са почти недостъпни през този сезон. Интересна е културата на местните хора тук. Когато се реши да се строи нова къща например, всички участвали в строежа и били много задружни. В миналото се занимавали с бубарство и това бил основен поминък, а понастоящем е туризмът. Местните, живеещи в приказните стари къщи, изработват красиви сувенири за туристите, има къщи за гости, музеи и т.н.
Когато пристигнах на паркинга, навсякъде гъмжеше от народ. Имаше музеен комплекс близо до входа на селото, посещението на който струваше 6 долара. Отказах се да влизам, защото все се притеснявах, че Япония бързичко изяжда парите ми и по-добре да се въздържам от странични разходи. А и самото село бе цял музей на открито, имаше толкова много за гледане. Къщите бяха много красиви и интересни, коя от коя по-стари и добре запазени. Разходих се из всяка възможна уличка, но взе да се смрачава и реших да си търся място за спане, а утре да се върна за по-обстойно разглеждане на хубава светлина. Насочих се към хълма с гледка към цялото село. Там си намерих страхотна полянка точно до гледката, където установих лагера, хапнах няколко лакомства от Орие за вечеря и отворих най-после писмото от нея. В него намерих 1000 йени и изключително мили думи, от които се разплаках. Прочетох го няколко пъти, снимах го и си легнах с усмивка, че по някакъв начин присъствието ми е било полезно за тези хора.
 |
| един от мостовете, водещ към село Огимачи в Ширакава-го |
14.10.2018
Сутринта тъкмо събрах лагера и закусих, когато започнаха да пристигат първите туристи на гледката. Слязох обратно в селото и се заех с нова порция обикаляне, беше много идилично рано сутрин без тълпите. За да станат нещата още по-прекрасни се оказа, че започва страхотен фестивал. В 7:30 пред храма вече имаше групи костюмирани и шествието започна. В самият храм се изпълняваха някакви ритуали, които наблюдавах само отвън, а после процесията тръгна през цялото село. Колкото по-късно ставаше, толкова повече тълпите туристи се увеличаваха, мярнах дори двойка европейци в иначе азиатската тълпа. Персонажите във фиестата бяха все много интересни, облечени в традиционни носии и всеки изпълняваше своята роля. Всичко беше вълнуващо и прекарах часове на фестивала, докато по някое време следобед реших да се отправя към следващото село и да оставя и другите зяпачи да снимат, моята карта памет съвсем се понапълни.
След не много дълго стопиране, едно камионче ме качи право до село Ainokura, намиращо се в района Gokayama. И това село беше вълшебно, по-малко и по-нетуристическо от другото, което го правеше още по-атрактивно за мен. Качих се до гледката, обиколих всички улички и наснимах къщите, след което се отправих на стоп към Каназава. Имах голям късмет - взе ме приятен човек, който спираше на всяка гледка по пътя да снимам, а в Johana ме заведе в страхотния музей на фестивални платформи. И тук имат фестивал като този в Такаяма, с огромни платформи, шестващи по улиците. Фестивалът дори е в ЮНЕСКО, а в музея се съхраняват някои от платформите. Посетихме и невероятен над 1000 годишен храм, намиращ се зад музея.
След обиколката човекът ме откара до идеално за стоп място, откъдето след около половин час ме качи друг приятен японец. Беше ме видял от паркинга край мястото, на което стопирах и направо ме повика в колата си. Не говореше английски, но ме откара до гарата в Каназава. Първата ми работа там беше да вляза в супермаркета и да си купя храна. Поглезих се с оризово триъгълниче с пълнеж от кисели краставички, увито във водорасли, както и млечен чай. След като натъпках всичко вкусно в бездънния си търбух, посетих инфо центъра, откъдето взех карта на града и прекарах последния оставащ час светлина от този ден в разглеждане. Отбих се до музея на съвременното изкуство, в който имаше малка безплатна част. Библиотеката тъкмо бе затворила, а в самия музей имаше арт библиотека, където попитах дали може да ползвам един от многото компютри. Отговориха, че били само за проучване за самия музей, не за лични нужди.
Като се стъмни се насочих към реката да си търся подходящо място за палатката. Харесах си едно кътче, беше на самата улица, но имаше малка полянка, както и тоалетни, голяма беседка, в която до късно седях да пиша и чета, възползвайки се от осветлението наблизо. Няколко пушачи минаха да изпушат по цигара, беседката май беше с точно такова предназначение. Най-интересното бе, че по едно време мина и един пиян. За първи път в Япония виждах алкохолизиран на улицата. Леко се олюляваше, седна да изпуши една цигара, дума не обели и си замина. Никой повече не се завъртя наоколо до сутринта, а аз разпънах палатката на тревата и успях да спя нормално, въпреки че бях до улицата и минаваха коли.
 |
| процесията влиза в храма |
 |
| разрази се люта битка |
 |
| входът му |
15.10.2018
Сутринта се успах и се размърдах чак в 5:30, когато палатката вече приковаваше погледите на любопитни пенсионерки, тръгнали на ранна разходка по улицата. Събрах всичко за десетина минути и поех нагоре към хълмовете над града. Нагоре имаше много беседки, които бяха по-добри места за спане от моето, но не знаех за съществуването им предната вечер. Имаше идеални кътчета с тоалетни и чешми, скрити от главния път. След обиколката от гледка на гледка, слязох в район Utatsuyama, където се попилях да обикалям от храм на храм, бяха сякаш безброй много. От там се забих в известния район Higashi Chaya, който всъщност бе една основна улица с уникални къщи на гейши. Доста от тях са превърнати в ресторанти и чайни. От другата страна на главния булевард посетих и друг прекрасен район, имаше множество стари къщи край реката.
Минах и през известния пазар Omi-cho, но по едно време ми замириса на риба и се ометох светкавично от това място преди да видя нещо, което не трябва. Разгледах храма Oyama и там някъде се присетих, че няма да е зле вече да закуся, беше обяд все пак. Понеже пак бях на нула с храната, се отбих до магазин и си взех поредната доза безвкусен хляб с полусварени нудъли - убийствена комбинация, която трябваше да се крия като ям, защото мисля, че ако японците ме видеха какво ям, щяха да изпаднат в тотален шок и ужас. Погълнах всичко много бързо, за да не губя време в ядене. Исках всяка секунда от светлата част на денонощието да бъде използвана на макс. При наличието на енергията ми, абсолютно доказала се като неизчерпаема при всякакви обстоятелства, мога абсолютно всеки ден да ставам преди изгрев и да прекарвам всяка минута от деня на крак, разглеждайки нещо. И никога, нито за миг не се уморявам. Пътуването в Япония беше пълно блаженство при възможността да се спи на палатка в градовете, така не губех никакво време да излизам от тях преди тъмно, да търся места за спане и пак да се връщам на другия ден.
Посетих и самурайския район Нагамачи, където имаше две къщи, в които се влизаше безплатно и се възползвах. От там се засилих към замъка, първо посетих градините му Gyokusenin maru и го обиколих отвсякъде без да влизам в самите му сгради, не ми се плащаха 310 йени за билет. Дадох си парите (същата сума) за градините Kenrokuen. Японците ги класирали като едни от трите най-големи и забележителни в страната, та реших да ги посетя. Много приятно кътче, но пак пълно с тълпи от туристи. Въпреки това му се насладих, беше приказно и много ми хареса как японците са подпрели клоните на някои дървета, които са били на път да се откършат. Това, което най-много ми допадна в Япония, както и в Корея, бе именно показаното отношение и уважение към дърветата. За мен те са най-духовно, енергийно и интелектуално развитите същества на планетата ни, следвани от останалите растения, после животните и най-накрая - човека. Японците явно бяха доловили нещо от безкрайната Вселена, съдържаща се в едно дърво и бяха демонстрирали грижа - вместо да отсекат стари, криви и тромави дървета, те им помагаха да растат и живеят. Може би ако някога обясня на някой японец колко много обичам да разговарям с дърветата и да слушам това, което имат да кажат, той ще ме разбере...
По път към изхода на града се отбих до още два района, които исках да видя - Nishi chaya и Tera machi. Първият бе улица с къщи на гейши, а вторият съдържаше множество храмове, които поразгледах. Продължих към края на града, какъвто сякаш просто нямаше... Колкото и да ходех, все си бях в града. По едно време се отчаях и започнах да стопирам мислейки, че никой няма да спре, все пак още бях в града. За луд късмет ме взе уникален японец. Първо ме подмина, но после се върна. Пътуваше с разбрицан ван и беше пълен хипар. Имаше щампа на марихуана на суичъра, татуировка "fuck" на пръста на едната си ръка, гола мацка на картинка, висяща от огледалото за задно виждане?! В Япония ли бях още, мираж ли беше това? Откъде се взе това типче, определено не се вписваше. Първият ми въпрос към него беше дали е японец :) Оказа се, че да - от Киото е и живее в Каназава в момента. Никъде не отиваше и като му казах, че пътувам за Маруока, дори не знаеше къде е това и се наложи да го вкара в навигацията. Реши да ме кара чак до там, което беше доста голямо разстояние. Възразих категорично, защото разбрах, че никъде не отива по принцип, просто си кара из Каназава. Настоя да ме закара, защото нямал работа и искал да се разходи с колата, веднага си сви една цигара с марихуана и поехме към Маруока. Всъщност типчето никак не беше лошо, даже се държеше много възпитано и твърдеше, че просто обича да шофира в произволни посоки. Затова толкова настояваше да ме закара до дестинацията ми, така или иначе бил тръгнал да покара. Аз по принцип имам огромен проблем с хора, които употребяват каквито и да са наркотици в мое присъствие, но с този типаж ми се струваше, че няма да имам ядове и все пак бях в Япония. Ако това се случваше в друга държава, щях да сляза от колата. Само не знам какво става ако полиция ни беше спряла...
Спирахме на всяка гледка по пътя да снимам, а освен това вместо по магистралата, минахме по планински път 157, който бе много живописен. Залезът ни хвана като се спускахме от планините към ниското и стигнахме Маруока половин час по-късно. Нетипичният японец ме остави в центъра на града и си замина. Вече бе тъмно, а в градчето имаше панаир с всякакви сергии с храни. Малкото от тях, които бяха очевидно вегетариански, ми изглеждаха колкото вкусни, толкова и скъпи, та трябваше да си събера слюнката обратно в устата и да се задоволя с безвкусния хляб с полусварени нудъли за вечеря. Хапнах ги на една пейка до замъка, а по-късно затърсих място за спане наоколо. Установих се в едно паркче в подножието на замъка, имаше голяма беседка. Въпреки панаира съвсем наблизо, беше тиха и спокойна нощ и никой не ме обезпокои.
 |
| в квартала на гейшите |
 |
| пазарът Omi-cho |
 |
| градините на замъка |
замъка веге опцията на ориз с водорасли и пълнеж, продава се в магазини 7elevenгледка от парка на замъка
16.10.2018
Отново станах и събрах лагера рано, а докато закусвах, из парка щъкаха пенсионери, разхождащи кучетата си. На близкото игрище пък дузина пенсионери подскачаха и ръкомахаха в ритъм, правеха гимнастика под музикален съпровод :) Качих се до замъка и се разходих по улицата, където кипеше панаира снощи, всички сергии бяха опаковани и нямаше жив човек. На една пейка до замъка пък имаше оставено запечатано шише купешки чай, но не посмях да го взема, въпреки че нямаше никой наоколо. Тук никой не пипа чужди вещи, може човекът да си го е оставил и по-късно да се върне да си го вземе, знам ли.
Отправих се към изхода на града към магистралата и след като походих известно време, застанах на разклона да стопирам. За съжаление мястото за стоп бе ужасно - никакво разширение или отбивка, пътищата са винаги едни такива тесни и никой май не го е грижа за стопаджиите в Япония :) След около 40 минути един човек ме качи, пътуваше за град Maibara, което е близо до Hikone - моята следваща дестинация. Реши обаче да ме откара право до Хиконе и даже до замъка. По пътя ме почерпи японски чай, навсякъде се продава в машините за напитки, студен и в пластмасови шишета. Много хора го пият и редовно се хвалят с него японците. Интересно, че никъде не видях да се продава мляко с какао например, явно не е популярна напитка изобщо.
В Хиконе си правех сметки, че ще видя замъка и после ще продължа към Киото, но съвсем друга стана работата :) Замъкът се оказа платен, при това 8 долара билетчето, а дори в градините не се допускаше без билет, така че освен да го обиколя отвън покрай крепостния ров, пълен с вода, друго нямаше какво да посетя. За късмет до инфоцентъра на входа на замъка имаше едно нещо за гледане, което беше безплатно - конюшните. Освен това имаше стаичка с ток, където заредих едната батерия на апарата. Докато чаках, разгледах обстойно карта на града и установих, че има много места за гледане. Тоест нямаше днес да се навия да си ходя от Хиконе. Проблемът на тази страна е, че навсякъде има толкова много и все интересни места, нужни са години, за да се обиколи даже част от тях. Дори не смея да си представя какви невероятни места изпуснах на Хоншу, да не говорим и за другите острови. Много ми се искаше да мина пешеходния маршрут на Шикоку, да обиколя Хокайдо, да видя още стотици места на Хоншу... Някой друг път явно.
Обиколих замъка от всички страни отвън, отидох до езерото Biwa - най-голямото в Япония, а наблизо намерих голям супермаркет, където цените много приятно ме изненадаха. Всичко беше доста по-евтино от продуктите в 7eleven и другите подобни магазини, откъдето обикновено купувах храна. Например едно пакетче от полусварените нудъли, които ядях често, бе 20 йени тук, та си купих 3 пакета за 60, а в другите магазини давах 138 йени за 3 пакета. Купих си огромна зеленчукова салата за 1 долар, напазарих колкото можех да нося, че едва ли щях да попадна пак на такива цени.
Продължих обиколката на града като попаднах в много приятен район със стари къщи. Късно следобед се отбих в библиотеката с надежда да ползвам компютър с интернет там, ако случайно има. Дадоха ми 1 час и успях да пиша вкъщи, след което продължих да скитам из града. Изпратих слънцето край водата с гледка към замъка, докато наблюдавах упражняващи се в гребане японци. За спане се насочих към близката планина като в последната част преди изкачването обърках пътя и реших да си легна до един храм, за да не ходя в тъмното нагоре и да си хабя батериите на челника. Вечерях вкусно със зеленчуковата салата, днес хапнах и добри неща, не само помийки, поръсени с шарена сол за по-бързо преглъщане :)
гледка от замъка в Маруока към игрището със спортуващи пенсионери рано сутринзамъканевероятно дърво в центърахрампанаирът от снощи почивав крепостния ров на замъка в Хиконе
 |
| замъкът в Хиконе |
 |
| замъкът по залез |
17.10.2018
След поредната спокойна японска нощ събрах лагера още преди изгрев и се отправих нагоре по пътеката в планината. Като видях стръмната пътека през гората, се зарадвах на решението си да спя до храма и да оставя изкачването за по-светло време от денонощието. Почти тичах нагоре, за да хвана изгрева навреме. Пробягах разстоянието на няколко дъха и неусетно стигнах върха, от който се откриваше приказна гледка към целия град, езерото, замъка и дори доста по-далечни кътчета. Имаше чудна пейка с гледка, на която се настаних и посрещнах изгрева. Мястото беше размазващо, закусих с кеф и захвърлих раницата в един храсталак, след което хукнах по някаква друга пътека, тръгваща право надолу от другата страна на планината. Забутах се колкото можах повече в гората и по някое време реших да се връщам. Прибрах си раницата и слязох обратно в града, където ме чакаха още три интересни храма за разглеждане. Преди това обаче реших, че имам отчайваща нужда от душ и вече много миришех, последното ми къпане бе в Такаяма при Орие. Реших да се окъпя в инвалидната тоалетна на един паркинг. Имаше идеални за душ условия, успях дори да си измия косата и да си изпера блузата. Почистих колкото можах мокротията, която оставих по пода на тоалетната, след което седнах на слънце да поизсъхна и най-вече да изсуша мократа блуза. Не минаваха почти никакви хора от тук и ми беше спокойно, че не смущавам културните японци с циганията и мизериите си.
След като посетих трите храма реших, че е време да се отправя към една от най-важните дестинации в Япония - град Киото, където наличието на забележителности е шокиращо и едва ли дори за седмици може да се види всичко интересно в и около града. Много от храмовете му са в ЮНЕСКО, а дори тези, които не са, са сякаш безбройни и усещах, че времето няма да ми стигне да разгледам и една десета от набелязаните места. Особено налагайки се да вървя до всички места пеш, поради скъпия градски транспорт.
Доста повървях до изхода на Хиконе към магистралата, а там за голямо мое учудване, имаше идеално за стопиране място с отбивка за лесно спиране на колите. След известно чакане и две отказани коли, които пътуваха в друга посока - на север, спря най-после и моята кола. Хванах си стоп със студентка от Осака, която учи в Хиконе и пътуваше към дома си в Осака. Оказа се активна бекпекърка, била в Европа, някои страни в Африка и доста в Азия. Беше голяма свежарка и никак не се държеше и не говореше като японка. Личеше си, че е пътувала. Изобщо не се изненада, че аз пътешествам по този начин и че пътувам на стоп - нещо, което обикновено изумяваше японците. Дори и тези, които спираха, за да ме вземат.
Момичето ме остави пред гарата в Киото, откъдето започна моята тридневна обиколка из огромния, необятен, красив и интересен град. Ако Нара не ми беше абсолютен фаворит сред всички японски градове заради сърните и елените, разхождащи се навсякъде из града (за това в другия разказ), то Киото щеше да е номер едно.
Единственият проблем на обиколката ми в Киото беше, че носех в раницата си 5 кг излишен багаж, който бая мъчеше раменете ми при целодневни непрекъснати ходения по асфалта, от квартал в квартал, от храм в храм... Много ми се искаше да се отърва от тези 5 кг книги, карти и брошури. Но си ги мъкнех стоически като не им позволявах да ми развалят кефа. Без тях раницата ми щеше да е около 14-15 кг и въобще нямаше да я усещам. Но ако всичко е идеално, ще е скучно :)
Първо се отбих в туристическата информация на гарата, откъдето си взех карта и където се плащаше 1 долар за 10 минути на техен компютър с интернет?! Не се възползвах... Напазарувах доста храна от голям супермаркет със сравнително ниски цени като първата ми работа беше да си купя сладолед да се охладя. Май за целия ми престой в Япония ми беше втори сладолед. Ако не се стремях да мина към веганство скоро, щях всеки ден поне по два да изяждам :) Отправих се към храма Toji, част от който се плащаше, разгледах безплатната. След него се забих в два много важни храмови комплекса - Nishi Honganji и Higashi Honganji, които имаха приятни инфоцентрове със зона за почивка, а самите храмове бяха просто смайващи. След всички стотици храмове, които посетих в Япония, всеки беше абсолютно специален, уникален и незабравим за мен. От най-малките и сбутани в някоя глуха уличка в малко селце, до най-известните и включени в списъка на ЮНЕСКО.
Обиколих още няколко важни храма преди залез, но ги видях само отвън, понеже затваряха или бяха затворени вече. Стъмни се и се зачудих къде да спя в този огромен град. Не се мислех дълго, съвсем близо се виждаше планина и се запътих към нея. Бях съвсем в центъра, а в началото на изкачването към планината имаше стълби, водещи към мавзолей на върха. Реших, че мястото край началото на стълбите, не е лошо и ще се установя там. Наблизо имаше паркинг за автобуси на градски транспорт, както и къщи, но никой не ме обезпокои през нощта. Не минаваше и ден без да се изумявам как може да се спи на улицата в огромни градове без риск да дойде някой да ти краде нещата през нощта, или някой пиян да ти счупи палатката.
Следва продължение...
 |
| идеалното място за закуска |
и трети :)сладолед от супермаркет в Киотояпонски гараж :)храм Toji през погледа на сива чаплалакомства, купени на поносими цени от голям супермаркетхрамовия комплекс Nishi Honganjiвходната му портаиз центъра на Киото...нощувка в подножието на хълм с мавзолей
Някои неща никога не се променят :)
https://www.youtube.com/watch?v=nVW9QOIeqQg
1 коментар:
Япония изглежда страна интересна за разглеждане, но виж, за живеене... Да не говорим за големите градове...
Колкото до дървото инвалид такова съм виждала и у нас , в едно село близо до Чирпан.общо взето, спасяването на такива дървета ми прилича на помилването на коледната пуйка от президента на САЩ, като имам предвид как се обезлесяват горите по света.
Публикуване на коментар