 |
| Basilica Santa Maria Novella, Флоренция |
07.09.2023
Нощта мина спокойно и рано сутринта поехме на разходка из красивото градче San Gimignano. То неслучайно е в списъка на ЮНЕСКО, забележително е със запазената си средновековна архитектура и впечатляващите емблематични кули. Оцелели са цели 14 кули с различна височина. Градчето е много туристическо и добре, че излязохме рано и обиколихме всичко преди да тръгнат тълпите. Не влязохме в една от кулите срещу 5 евро, за което честно казано сега съжалявам, гледките горе щяха да са невероятни. Иначе пък обиколихме всички възможни улички и гледни точки из центъра. Наистина красиво и чаровно градче, а за закуска седнахме на кафене да хапнем кроасани и мама да пие кафе. Тук цените бяха доста надути, платихме повече от обикновено, но пък имаше веган кроасан, та си взех да го пробвам. Е, не беше чак толкова вкусен, колкото тези с крем от шам фъстък, но поне успокои леко гузната ми съвест за нарушаването на веганството ми в Италия. Взехме си едно магнитче за спомен и си тръгнахме доволни от San Gimignano.
Нататък по пътя видях старата част на градчето Certaldo, кацнала на баира и спонтанно реших да спрем да го разгледаме. Мама не пожела да драпа нагоре по хълма в жегата и остана да си почине в буса, а аз поех на обиколка. И тук старият град се оказа магнит за туристи, беше пълно с народ. Типичното италианско бутиково историческо градче, което пък долу в ниското си беше обикновен модерен град. Посетителите бяха само в старата част. Хареса ми видяното, обиколих уличките, имаше страхотни гледки и прекрасна архитектура. Църквата също заслужаваше внимание, това градче беше пилигримско и имаше и поклонници освен туристи. Върнах се при мама, която четеше книга и отмаряше на сянка. Имайки предвид каква натоварена "програма" измислих и за днес, добре беше да си почине малко.
Продължихме към Флоренция - невероятната столица на Тоскана и града, край който преди години отбелязах най-дългото си и мъчително чакане на стоп в Италия - цели 12 часа на едно място. Сега смятах да се опитам да я забравя тази подробност, за да се концентрирам върху плюсовете на това място. Все пак имах втора възможност да го посетя и да видя интересните места, а не само изхода за магистралата. Е, и миналия път поразгледах Флоренция малко, преди да увисна на стопа, така че имах някакви спомени от града. Сега всичко щеше да е доста по-подробно, възнамерявах да разглеждаме през остатъка от деня, както и утре цял ден. Градът е огромен и има безкрайно много неща за опознаване. Намерих безплатен паркинг в най-южната му част, на километър от Porta Romana. До центъра имахме около 2 км ходене, което си беше супер като иска човек да паркира безплатно. Впуснахме се в дълга обиколка на центъра, навсякъде гъмжеше от хора, коли, колелета, мотори... а тротоарите бяха супер тесни и ходенето с разминаване си беше мисия. Беше адски пренаселено, въздухът тежък и шумът беше непоносим на моменти, но така са големите градове, все пак идваме за един миг и се махаме. Да му мислят живущите.
Беше късно за музеи днес, дори катедралата беше вече затворила. Тя е с безплатен вход, но всичко около нея се плаща - кулата, криптата и т.н. Ние решихме утре да посетим едно от най-интересните места в града - галерия Уфици. Въпреки че билетът беше 26 евро, все пак взехме решение, че няма да пропуснем това място, събрало невероятни творби на Ботичели, Леонардо да Винчи, Рафаело и кой ли още не. През остатъка от деня обикаляхме улиците, защото тук обектите за посещение сякаш затваряха много рано и отваряха късно. За съжаление самата разходка беше доста изнервяща и изморителна, защото трафикът от хора и превозни средства беше умопомрачителен. Върнахме се при Биби точно преди да се стъмни съвсем. Недалеч от нашия паркинг имаше платен такъв за кемпери и направо им съчувствахме, защото плащат 15 евро на нощувка и са на главна, шумна и оживена улица. А нашето място беше леко навътре и беше доста по-тихо и спокойно. Кварталът изглеждаше като богаташки, беше сравнително зелен и сградите бяха основно къщи. Успяхме да се наспим добре на това място и сутринта поехме към центъра с нова порция свежи сили.
 |
| По улиците на Флоренция |
 |
| Palazzo Vecchio |
08.09.2023
Първата ни цел за днес беше да си вземем билети за галерия Уфици рано сутринта, преди да налазят туристите. За закуска минахме километрите до центъра и се наредихме за билети преди 8:00, когато отваря галерията. Бяхме едни от първите на опашката, но веднага след нас започнаха да прииждат много хора. Оказа се, че цената на билетите е по-ниска ако се купят между 8:00 - 8:45. Намалена е с 6 евро и така един билет излиза 20 евро. Влязохме нетърпеливи в галерията и за нищо време вътре се препълни с народ. Следващите четири часа обикаляхме до несвяст. Всичко беше безкрайно интересно и красиво, обаче тълпите бяха безпощадни и ужасно много се изморихме от тоя народ около нас. Мястото е невъобразимо, видяното е безценно и определено си струва всяка стотинка от билета, обаче цялостното изживяване е по-скоро скапващо, изцеждащо и замаяващо за мен, както и за мама, която макар да не е асоциална като мен, не понася изобщо тълпи. А тук те са навсякъде и непрекъснато. Особено пред най-известните картини беше някакъв кошмар. Нервите ми се опъваха до крайност, докато се докопам до гледна точка към картината и възможност да я снимам. Излязохме по обяд тотално смазани и се отправихме към другите два музея, за които важеше билета. Те бяха археологическия и Opificio delle Pietre Dure - уникален музей за различни техники за декорация, където очите ни останаха по изложените красоти. Първо посетихме него и то доста скоростно, защото разбрахме, че и двата музея затварят в 14:00 - по никое време! А ние до 12:00 бяхме в Уфици. Последно хукнахме към археологическия, където изключително груб персонал не ни пусна да влезем изобщо, въпреки че оставаха 22 минути до затваряне и със сигурност можеше да видим немалко. Страшно се вбесих, причерня ми, търгнах да се разправям, но полза никаква. Така не ме бяха ядосвали отдавна чужди хора! За пореден път се затвърди мнението ми, че пернсоналът по италианските обекти е отвратителен!
Посетихме катедралата и няколко отворени все още църкви, а красивата Санта Кроче я видяхме само отвън, защото билетът беше 8 евро и не ни се хареса това. Хапнахме сладолед да се освежим малко, че цял ден нито ядене, нито почивка и продължихме към площад Микеланджело, който се намира на възвишение и предлага прекрасни гледки. Посетихме близката църква Basilica di San Miniato и гробище Porte Sante. В църквата някой свиреше на орган и послушахме малко. Гробището беше затворено вече и беше с платен вход. Тотално ми се развали мнението за италианците. И на гробище да сложиш билет... ами нямам думи. И без това от няколко дни все размишлявах по тази тема - днешните потомци на римляните. Намирам италианците за доста дразнещи - шумни, холерични, мърляви, чревоугодни - едно към едно с българите и изобщо южните народи. Та преди да пропътувам света имах склонност да си мисля, че хората назад във времето, без значение римляните или траките, или средновековните люде, или пък ренесансовите... са били по-качествени от съвременните утайки на два крака. Ами честно казано започнах силно да се съмнявам в тези си мисли, защото след всичко, което успях да науча в направление история и сравнявайки го с днешните хора, не мисля, че има каквито и да било разлики между тях. Просто ми се иска да си мисля, че ако един средновековен човек или един човек от 19 век дори бъде поставен в условията на днешния тежко болен свят, той ще постъпва по-разумно, отговорно и емоционално. Но надали е така. Това, което аз видях от човешката същност, ме разубеди от тази илюзия и затвърди мнението ми, че всички хора са еднакви и постъпват винаги по един и същи начин - егоистично, долно, лишено от разум и чувства. И разбира се - мързеливо. Дали ако един средновековен селянин се появи в света сега и може да избира дали да кара всеки ден кола или да ходи пеш, защото му пука за природата, ще избере да ходи?! Силно се съмнявам. И сега, бидейки сред старините на Италия, виждам как безумно мързеливите и прости италианци са си осрали тотално държавата, как всичко е индустриализирано, природата е мъртва и погребана, навсякъде е пренаселено с народ, модерно, "прогресивно", хората са зверски мързеливи и всичко си върви в една посока - тази на целия останал свят. А какво вълнуващо минало е имало тук, какви старини са останали да се видят дори и днес... Но самите хора, които са ги обитавали, са били и винаги ще бъдат изгнили отвътре ябълки. И въпреки това не може да им се отрече на днешните италианци, че поне си пазят старите сгради и паметници на културата. Защото в България е точно обратното - всичко старо, което разказва история и има нужда от грижа и поддръжка, за да остане, бива пометено от модерните изгъзици на епохата на пластмасата.
Върнахме се в буса зверски жадни, напихме се с топла вода с температура на чай и поехме към Пиза - следващата дестинация. Имахме вече само една седмица до обещаното прибиране в България и трябваше сериозно да забързам, за да видим колкото може повече от Италия и да се приберем навреме. Не спирахме никъде до Пиза, а и ставаше късно. Отбихме се само на супермаркет за храна. Стигнахме Пиза тъкмо навреме за лягане, паркирах на огромен безплатен паркинг и имаше още два буса, които вероятно щяха да нощуват.
 |
| Светлината по изгрев |
 |
| Интериорът е невероятен |
 |
| Катедралата в целия ѝ блясък |
 |
| Basilica di San Miniato |
Няма коментари:
Публикуване на коментар