Ком-Емине или една красива старопланинска разходчица :)

В тази публикация: малко общи приказки, ден 0, ден 1 и ден 2 от прехода

по пътя за хижа Ком

Следващите пътеписи ще се различават от всичко, написано в блога досега - те ще бъдат за една българска хубост - Стара планина. Този път няма да има екзотични пейзажи и хора, а нашенски гори, планини и селца. Това е което погълна времето и вниманието ми през последния месец, така че реших да си го опиша тук и да разнообразя досега чуждестранния си блог с нещо българско :) Известно ми е, че има мнооого българи, които изобщо не познават България, така че ще се радвам ако някой научи за нови места в Стара планина от този пътепис.

Какво ново :)

Здравейте,
Напоследък много хора ми пишат с въпроса какво ново при мен след Африка, затова слагам тази публикация и се надявам тя да отговори на въпросите ви. :)
С публикуването на последния разказ за Занзибар, завърших публикациите за Африка в блога. Тези дни прегледах някои от старите, писани по време на самото пътуване, които определено са в много съкратен вид и без снимки. Помислих дали има смисъл да ги правя отново в пълен вариант и съответно със снимки, но реших, че няма смисъл да променям оригиналния им вид. В близко време ще им оправя правописните грешки обаче, които са в следствие на кирилизирането на текстовете, писани на латиница. И вместо да пиша пълните разкази на блога, ще ги опиша по един по-различен начин в книгата, която искам да издам за това пътуване.
През последната почти една година откакто съм си у дома, в главата ми се въртят доста идеи и се зародиха много нови мечти за осъществяване. Този път обаче ще действам по малко по-различен начин.

Занзибар - парченце от Рая

Ето и последния от поредицата липсващи в хронологията на блога разкази - този за Занзибар :)

Когато един средностатистически българин чуе думата "Занзибар", той си представя нещо може би екзотично, нещо накрай света, нещо, което дори не знае какво е точно, но вероятно няма да доживее да види. Много хора наистина нямат представа нито къде е Занзибар, нито пък дали е град, страна, море, остров... Също както немалко хора все така използват изрази като "чак до Тимбукту", а хич не са запознати, че Тимбукту е град в Мали. Патагония също е култово нарицателно - "ше идиш ти, до Патагония чак ше идиш." Та идеята за Занзибар в главата на един не особено запознат с африканската география човек, не е много по-различна от тези за Тимбукту и Патагония. И докато Патагония вярно е на майната си гледано от България, то Занзибар и Тимбукту са в съседна Африка. Е, не върви да си викаме "комшу" както с братята турци, но пък не сме и толкоз отдалечени, че да не се знаем въобще. :)

Йордания - една различна Петра

"Манастирът" на Петра

Още от самото начало Йордания се оказва едно райско кътче за мен и до края ми носи само положителни емоции и свежи приключения...
След като си вземам довиждане с Уилем и близките му, поемам по така наречената "King's highway" или "Кралската магистрала", чийто скалисти каньони и планини са слабо казано главозамайващи. Пейзажите ме очароват, стопът е динамичен, защото ме вземат само на къси разстояния и имам възможност да посетя почти всяко градче по пътя. Най-весело е в Тафила, местните ми казват, че в културата на страната жителите на Тафила са жестоко "употребявани" за всякакви шеги. Намирисва ми на Габрово и горките хорица там, за чиито котки без опашки се носят легенди в България. И с Тафила е такава работата, има ли някакъв известен майтап в Йордания, той задължително ще се отнася до населението на Тафила :) А самото градче си е доста голямо и много време го вървя от край до край.

Йордания - вълшебните арабски земи

Петра!

Последният ми положителен спомен от престоя ми в Ливан, остава деня, прекаран сред руините и уличките на Тир. След като се сбогувам с Миладин на следващата сутрин, се отправям директно към границата със Сирия, горейки от нетърпение да напусна най-после Ливан! Стопът до Бейрут и след това до границата, ми осигурява поредната доза срещи със странни, очевидно недобронамерени субекти. Жалко... тъкмо започнах да свиквам с лошите около себе си и сега си тръгвам! Отказах се от първоначалните си планове да отида и в северната част на страната да се полюбувам на кедровите гори... огромния брой "мъртви души" по улиците ме наведе на мисълта, че дори 5 дни са много за тази страна. Видях достатъчно от Ливан, напред към Йордания!

Ливан - море, руини и Али Джафар

гледката от терасата на домакина ми в Тир :)

 
Дните ми в Ливан не започват добре в странния Бейрут, но успявам да запазя позитивизма си спрямо останалата част от страната и се надявам на по-щастливи мигове в следващата ми дестинация - Баалбек. Стар исторически град, пълен с руини от времето на римската империя...
Стопът на изхода на Бейрут не се развива добре. Спират кола след кола, не се качвам в нито една. За пръв път в живота ми се случва да откажа толкова много стопове един след друг. Много рядко, може би веднъж на 1000 пъти, съдбата ме е срещала с хора, чиито недобри намерения усещам още преди да отворя вратата на колата и се е налагало да откажа стоп, поради това неприятно чувство. Тук това се случва непрекъснато. Преброявам осем коли, преди да спре "моят" шофьор в лицето на приятен и интелигентен ливанец.

В памет на Тейлър - околосветски стопаджия и прекрасен човек!

http://www.youtube.com/watch?v=kvYEHoLC8Eg

Съболезнования на прекрасното семейство на Тейлър - сестра му, майка му и баща му- също като него запалени пътешественици!

Пиша тази публикация със смесени чувства - голяма тъга за нелепата загуба на Тейлър, който преди броени дни е загинал в автомобилна катастрофа в Чад. И огромно отвращение, което тая в сърцето си към всички шофьори, които казано по нашенски "карат като луди" и които са 80% от шофьорите в България по моя лична статистика! Един такъв ме вози преди броени дни на път за кукерите в Широка Лъка.

Днес влязох в Каучсърфинг да си прочета съобщението от Камел от Алепо с надеждата да ми е писал, че е добре и войната ще свърши. Но на дневен ред излезе покъртителната новина за смъртта на Тейлър. В първия момент онемях, не можех да повярвам!

Ливан - Бейрут - Содом и Гомор!

една от най-емоционалните гледки в Бейрут...

Пътят Дамаск-Ливан започва като магистрала с четири ленти, поради което доста време чакам преди някой да успее да отбие без да стане пътно транспортно произшествие :) Майсторът-шофьор кара такси, може би затова така смело се хвърля в това приключение. Иска да ме вземе без пари, защото в колата вече има клиент за границата и така или иначе ще пътува до там. На границата тръгвам да пресичам пеш, първо се нареждам на гишето, където се плаща изходна такса от 500 паунда, или около 11 долара. Всеки път като излизаш от Сирия, плащаш тази такса. При бариерата за първата проверка на паспорта, покрай мен минава джип с мъж и жена, които усмихнати ме питат къде отивам. Като им казвам Бейрут, веднага предлагат да ме вземат.

Сирия - част 3 - Палмира и Дамаск

вълшебната Палмира

Първият ми стоп след раздялата с Уаел и семейството му, ме отвежда право в Хомс. Шофьорът почти не говори английски и като му казвам, че пътувам за Палмира, не знае къде точно да ме остави, тъй като той пътува за Дамаск. Сеща се обаче за някакъв път към Палмира, който започва от покрайнините на Хомс и ме оставя там. В последствие се оказва, че има съвсем друг главен път, но този е много по-вълнуващ - нито една от колите там на практика не отива в Палмира, освен това коли съвсем липсват. На мястото, където слизам от колата в Хомс, ме посрещат дузина войници пред бариера и един луд таксиджия. Военните буквално се същисват като ме виждат, обаче си събират акъла и веднага ми искат паспорта.

Сирия - част 2 - светли мигове в кървав Хомс и слънчев Тартус

http://www.youtube.com/watch?v=OWIVi_Oa4as
http://www.youtube.com/watch?v=fZX4D5ExKIg

All I want is the wind in my hair
To face the fear but, not feel scared
Wild horses I wanna be like you
Throwing caution to the wind
I'll run free too
 
 Run with the wild horses, run with the wild horses! 



Предният разказ бе посветен на младежите от Алепо, този посвещавам на прекрасното семейство на Уаел, който ме подслони в Хомс и близо до Тартус!

малка част от голямото семейство :)