Чили 6 - на юг към Чилое и края на Панамерикана

вулкан Осорно

Валдивия ме изненада - не беше изобщо това, което очаквах. Последния месец все говорехме за Валдивия, Пуерто Монт и Пуерто Варас като нещо далечно, недостижимо и различно от останалото Чили. Валдивия - градът, пострадал жестоко при най-силното земетресение в света, се оказа доста западнал, поочукан, много голям и доста пълен с клошари и съмнителни хора. Има красива стара архитектура, но честно казано си го представях по-различно. Градът е наистина голям и от центъра до нашия изход вървяхме около 2 часа всеки път. Казвам всеки път, защото останахме два дни във Валдивия като за спане излизахме извън града. Като пристигнахме оставих другарчето в парка на площада и отидох да питам в инфо центъра къде е библиотеката, за да може то да се премести там, докато разглеждам. Библиотеката се оказа доста далеч от центъра, но в посока нашия изход.

Чили 5 - езера и вулкани, докъдето ти стига погледа и отвъд

водопадите Лаха

Стопът към пътя за Сан Антонио (отново натам, това е единственият възможен път да се избегне столицата Сантяго) ни съсипа емоционално и направо ни обезвери. Толкова зле стоп не бяхме имали никога в Чили. Предполагахме, че на изхода на Валпараизо има пълчища стопаджии, които са се събудили по същото време и леко отрезнели са тръгнали да стопират към домовете си. Това хич не бе в наша полза, ние бяхме далеч от изхода на града и който шофьор би взел стопаджия, вече минаваше покрай нас с пълна кола. Най-страшно обаче стана, когато всякакви стопаджии почнаха да бъдат стоварвани на нашия разклон и не след дълго стана опашка. Първо се появиха момче и полуголо момиче с карнавална шапка, те махаха бая време, но се отказаха и отидоха на бензиностанцията явно да питат директно колите. После се появи само момиче, което изглеждаше толкова навъсено, фиркано или и аз не знам какво, че излизаше на средата на магистралата и махаше на колите, сериозно застрашавайки живота си и този на хората в колите. Тази мома отвися също много време, беше ужасно, защото тя стопираше след нас и хората дори да спрат за нас, щяха да спрат точно пред нея и тя да се качи. Точно така и стана, една кола я взе. Кошмарът продължи с появата на нова двойка стопаджии - момче и момиче, отново второто разголено.

Чили 4 - по крайбрежието и една безмилостна Нова година

Новогодишната заря във Валпараизо

След мисията "плажна Коледа" и безсънната коледна нощ, прекарана в писане на блога, недоспали се отправихме на юг по крайбежието - към Конституцион.
Пауло ни бе препоръчал да разгледаме градчето, пострадало жестоко при земетресението от февруари 2010-та. Бърз стоп с камион ни откара до крайбрежния черен път недалеч от центъра, оставих другарчето да дреме в едни храсти и тръгнах да разглеждам крайбрежната част на града. Стори ми се доста западнал и сякаш не бях вече в Чили, атмосферата не бе като в лъскавите градчета досега. Не беше и като Валпараизо, явно бе нещо ново и различно за мен. Покрай брега имаше множество красиви скали с пещери в подножията им, влязох в доста от тях, но бяха толкова мръсни, пълни с боклуци, осрани и гнусни, че ми се доповръща. Имаше следи от клошария до шия, вероятно вечер клошарите се настаняваха на мръсните дюшеци, напъхани в дъното на няколко пещери. А през деня се ползваха за безплатна тоалетна от минаващите туристи.

Чили 3 - планини, водопади, лагуни, сняг и една плажна Коледа

поздрав за всички - снегът до високопланинската лагуна де Лас Анимас :)

След като си взехме довиждане с Пауло и Талка, а аз оставих старите си продупчени обувки в един градски парк с надежда някой беден човек да ги намери и осинови, хванахме стопа за Молина - последното голямо градче преди парка. На изхода на града ни взе пикап с две кучета заедно с нас в багажника, закараха ни до черния път за Ел Радал. Походихме малко и пак ни взе пикап почти до Ел Радал, след което още един за след входа на парка. Покрай целия път нагоре имаше къмпинг след къмпинг, кабани след кабани и навсякъде огради, така че нямаше къде да се спи. В Чили платените къмпинзи са много популярни и в някой от тях дори можеш да отидеш за няколко часа на пикник, което е с отделна тарифа. Тоест пикника също се плаща :) Самият национален парк разбира се има входна такса и ние не знаехме точно как ще минем, но на главния вход явно нямаше никого и си влязохме без проблем. Вървяхме доста, докато си харесахме една гора за спане и се установихме.

Чили 2 - плажове, графити и готини чилийски градове

вижте ме к`ъв съм готин :)))

Недовършеният разказ към предната публикация вече е сложен там.

Пристигнахме в Ла Серена към обяд, оставих другарчето в един мол да седи на компютъра (имаше дори ток и не го изгониха, че го ползва) и тръгнах да обикалям града. Първо отидох до битака (пазара през уикенда, подобен на димитровградския битак), там имаше всякакви джунджурии втора употреба, както и нови стоки. До него се намираше страхотен парк на име Педро де Валдивия, който приличаше на мини-зоопарк с животни от типа на козички, овце, гуанако (вид лама), кокошки, папагали, зайчета, морски свинчета, а имаше дори и два кондора в огромна волиера. Предполагам повечето, ако не и всички животни са спасени от нещо или някого, може би са били ранени и излекувани. Овцете, козите и гуанакото се разхождат свободно между хората. Гуанако са едри лами и много закачливи, ама да не казвам как плюят :)

Чили - приключения в пустинята Атакама

долината на мъртвите, Сан Педро де Атакама

Този път поздравът ще е по-различен :) Предколедно с любов към Африка. Тези клипчета направих и споделих отдавна, но последните няколко часа не спирам да слушам песните докато писах блога и сега ги изгледах няколко пъти да си припомня невероятните хора, които ме накараха толкова да копнея за Африка отново.

https://www.youtube.com/watch?v=WtkDsvxUzWA
https://www.youtube.com/watch?v=QwYnFkiDmKw


Направо не зная откъде да започна тази публикация, в момента се намирам в приятно чилийско градче на име Талка, за което никой нормален турист вероятно не е и чувал, часът е 1 през нощта и не мога да си събера мислите от емоции и вълнения през изминалите две седмици :)

За медиите и за блога

На 29.11 получих имейл от майка ми, в който тя сподели, че приятелка на близка приятелка на баба ми е казала, че има статия за мен в български вестник на име Уикенд! Майка ми се добра до статията и я сканира и ми я прати. Статията се намира на страница 44 в не зная точно кой брой, но е някъде дните преди 29-ти. Журналистката се казва Надя Костова. Тази статия е публикувана БЕЗ моето знание и разрешение, с КРАДЕНА от блога ми лична снимка (от публикацията за Колка), цитати и инфо!
Зная, че има и достойни и коректни журналисти и познавам такива. Естествено тази публикация изобщо не е насочена към тях, а към онези, които очевидно са напълно лишени от морал и чест и вероятно не познават значението на тези две думи.
Погнусата ми от медиите вече е толкова голяма, че ако някой има идеи и проекти за унищожението на дадена медия, може да ми пише и ще помогна с каквото мога :) Това са най-долните среди на обществото, които се хранят с хорското нещастие или в моя случай - с хорското щастие. Тази жена е написала репортаж и сложила моя лична снимка, за да си изкара парички и да си запълни страницата, крала е от блога ми, отдолу на който още от създаването му пише:
"Всички права запазени! Използване на снимки или текстове без моето разрешение е забранено!."

Перу 5 - каньонът Колка - царството на кондорите

величественият кондор!

Поздрав:
https://www.youtube.com/watch?v=Z1E0nEe8RxM


Посещението ни на каньона Колка дойде съвсем спонтанно, не беше планирано изобщо, на фона на общото ни разочарование от перуанците гледахме да се изнесем от тази страна веднага след Пуно. Обаче Перу явно ни привличаше по някакъв странен и необясним начин и ни задържа вече почти 3 месеца, което за мен е необяснимо как се получи :) Уж я бързахме страната на лилипутите, а сякаш колкото повече бързаме, толкова по-бавни ставаме. Докато бяхме в Пуно, аз не смятах да се отбиваме в Колка по пътя за Арекипа. За каньона знаех, че е прелестен и много исках да видя кондорите, но също така знаех, че е много туристическо, а ми бе писнало от туристически места, в Перу общо взето само по такива ходехме и тотално ми нагарчаха.

Перу - снимки към предната публикация

Снимките от Салкантай трек, Куско, Пуно, Титикака...

по пътя за Салкантай

Салкантай

Перу 4 - хубава работа... ама перуанска!

Салкантай трек

В тази публикация - Куско, Мачу Пикчу, Салкантай трек, Пуно, езерото Титикака
Снимките са разделени в тази и в следващата, която ще е само снимки, не се събраха тук :)


Мъжете, които ни взеха на стоп към резерват Пампа Галера, бяха много готини, интелигентни, свежи... Бяха от Трухилио и шофираха цялата тази голяма дистанция, за да правят някакво проучване в резервата, свързано с викуните. Слушаха страхотна музика, а като тръгна саундтрака на Карибски пирати, направо се размазах. :) Имаха и много готина перуанска музика, за първи път чувахме местна музика, която да ни хареса.