Перу 5 - каньонът Колка - царството на кондорите

величественият кондор!

Поздрав:
https://www.youtube.com/watch?v=Z1E0nEe8RxM


Посещението ни на каньона Колка дойде съвсем спонтанно, не беше планирано изобщо, на фона на общото ни разочарование от перуанците гледахме да се изнесем от тази страна веднага след Пуно. Обаче Перу явно ни привличаше по някакъв странен и необясним начин и ни задържа вече почти 3 месеца, което за мен е необяснимо как се получи :) Уж я бързахме страната на лилипутите, а сякаш колкото повече бързаме, толкова по-бавни ставаме. Докато бяхме в Пуно, аз не смятах да се отбиваме в Колка по пътя за Арекипа. За каньона знаех, че е прелестен и много исках да видя кондорите, но също така знаех, че е много туристическо, а ми бе писнало от туристически места, в Перу общо взето само по такива ходехме и тотално ми нагарчаха.
Също така знаех, че има някаква безумна входна такса, но изхождайки от факта, че говорим за каньон, тоест огромна природна забележителност, предположихме, че не може да са го оградили целия с мрежи и да има пазач на всеки километър. По пътя между Пуно и Арекипа най-напред спряхме за нощ в резерват Салинас и Агуада бланка, който е безплатен за посещение, голям на територия, има много викуни, алпаки, лами, вискачи, фламинго... В него се намират и тримата "стражи" на Арекипа - вулканите Чачани, Мисти и Пичу Пичу. Учудихме се, че по вулканите няма сняг, все пак са високи, Мисти например е над 5800 метра. Нощувахме сред интересни каменни струпвания и огромни туфи ярко зелени мъхове. Беше пълно с вискачи, които подскачаха по камъните и бяха изключително бързи, не успях да снимам нито една след два часа отчаяни опити. На следващия ден стопирахме до Патауаси - разклонът за Колка. Там духаше такъв убийствен вятър, че побързахме да се изнесем и хванахме на стоп пикап в посока Чибай. Човекът отиваше по някакъв черен път за Куско, така че ни остави на друг разклон. Другарчето изяви желание да си ляга рано този ден, така че тръгнахме да търсим място за палатка, защитено от свирепия вятър. В далечината съгледахме малка каменна къщичка и решихме да проверим дали е населена. Ако нямаше лилипути, щяхме да останем вътре, щеше да е страхотен подслон при лошото време. Приближихме се плахо и се услушвахме и оглеждахме за знаци от присъствие на хора. Нямаше никого и скуотнахме (присвоихме си) къщата :) Вътре имаше тенджери, одеала и други лилипутски пособия, даже и гребенче, предположихме, че къщата е на някой овчар (или в случая алпакар, защото тук стадата са основно от алпаки). Надявахме се да не дойде точно днес и се настанихме. Къщичката бе супер малка, трябваше всичко да правим приклекнали, защото ако някой от нас се изправеше, си удряше лошо главата в покрива и ха да го изкърти (една ламарина служеше за покрив). Обаче бяхме страшно доволни на късмета си да намерим и спим в лилипутска къща, а като гледахме вятъра навън и какъв студ влизаше през подпряната вместо врата дъска, още повече се радвахме, че сме на топло. Е, топло е силно казано, беше си доста студено и вътре, но в спалните чували беше перфектно и не мръзнахме през нощта. На другия ден поехме към Чибай, нямаше никакъв трафик по пътя, но след доста ходене ни взе лъскав джип с момче и момиче. За съжаление след десетина километра се наложи да си слезем, защото момчето НЕ можеше да управлява автомобил! Който му е дал книжка, е за електрическия стол. На сума ти завои дрифтваше, на няколко пъти ха да излетим в пропастта, нямаше си идея, че по надолнище се включва на по-ниска скорост, за да забави и пилеше яко спирачките... просто нямам думи! Причернява ни всеки ден от такива идиоти, но този беше върхът. Слязохме под претекст, че ще снимаме красивия пейзаж и се отървахме от безумното возене. Всички лилипути тръгнали да стават пилоти! Летят с коли над пропасти, толкова крайпътни плочи и кръстове не сме виждали в никоя държава. След около час ходене нагоре по пътя, стигнахме мирадор или гледка към всичките вулкани в околността. Беше красиво, макар че всичките бусчета с туристи за каньона се изсипваха там и имаше няколко местни лели, продаващи сувенири и тормозещи всеки появил се. Насладихме се на гледката и продължихме, не след дълго ни взе пикап с двама мъже, работещи за мобилния оператор Кларо. Силно впечатление ни направи, че служебната колата има инсталирана аларма, която започва да пищи веднага щом превишат 80 км/ч :) Явно са проучили какви честоти звук дразнят лилипутите и са сложили такива аларми, защото им е писнало да харчат за нови служебни коли и да търсят заместници на умрелите в пропастите служители. Също като кучешка свирка :) Има ефект, шофьорът караше бавно. Благодарение на него всъщност се озовахме в Чибай нелегално. Не знаехме, че за каньона се плаща на входа на Чибай, не подозирахме, че лилипутите са паднали толкова ниско да преградят цели градове и села и да нямаш право да ги посещаваш без билет. Тъй като явно няма как да заградят каньона, са сложили пункта за контрол и билети на входа на Чибай и никой турист не може да влезе по главния път без да плати 70 солес (35 лв). Ние обаче имахме късмет, тези двамата работеха в Чибай, пазачът ги познаваше и само им махна, не спря колата въобще, а ние не се виждахме откъм неговата страна, защото имаше един кашон до прозореца, който ни скриваше. Отначало дори не разбрахме, че там се плаща за каньона. Чибай се оказа много приятно градче, разходих се до едни руини наблизо, напазарувахме храна за следващите дни от пазара, купихме си и по порция пържени картофи със спагети, бяха много вкусни. Надвечер поехме по пътя към селата, които се намират в долината Колка. Смятахме да разгледаме каквото можем из каньона. Нощувахме до един зид в нечия нива, опази ни от вятъра. В целия каньон бе толкова сухо, ветровито и прашно, а вече е края на ноември и би трябвало да има дъждове, хората чакат с нетърпение валежите. На другия ден тръгнахме пеш по почти лишения от трафик път, минават само десетки автобуси с туристи, но рядко нормални коли. Стигнахме първото село Янкуе, поседяхме на плаза де армас, хапнахме банани и продължихме нататък по пътя. Направи ни силно впечатление, че е някак си много спокойно по тези села, някак различно от останалото Перу. Може би защото тук всичко живее от туризма и не всеки има достъп до каньона заради билетите, но го няма онова усещане, че някой би те ограбил например. Хората, макар и все така алчни и мошеници, не изглеждат агресивни и нападателни. След Янкуе повървяхме и хванахме стоп - джип с мъж и жена за Кабанаконде. Те спряха на известния мирадор (гледка) Круз дел кондор, където се плаща допълнителни 20 солес, за да видиш гледката :) Толкова типично перуанско - тъкмо са те одрали 70 солес за билет и си мислиш, че си платил всичко и хоп - оказва се, че се плаща отделно и има къде още да те цакат. Та този мирадор е най-популярния и пълен с хора, доколкото разбрахме идват най-много сутрин да гледат кондорите. Само като ни видя да слизаме от колата, лошият чичко, продаващ билети, се засили към нас. Мъжът и жената си платиха и тръгнаха към мирадора, а ние отказахме и чичето направо взе да ни се моли - "само 20 солес". Правехме се, че не разбираме испански, за да не ни поиска случайно и другите билети. Другарчето обаче се изкуши да го пита два-три въпроса и чичето сякаш се досети, че нямаме билети. Заплаши ни, че ще имаме проблеми като излизаме от Колка :)  Продължихме с колата до Кабанаконде. Това село е нещо като центъра на каньона Колка, то е вход към няколко трекинг пътеки за достъп до каньона. На площада седнахме да ядем и забелязахме, че има немалко други туристи. Около нас имаше две деца, които вандалстваха из парка - късаха цветята и брулеха листата на единственото дърво. Добре, че мина една възрастна жена и им се скара, защото едва ги търпяхме, а нямаше какво да им кажем по въпроса с нашия не толкова богат испански. Не знаехме къде са пътеките за трекинг надолу към селата в дъното на каньона - Оазис, Малата и по-високо разположеното Тапай, но видяхме на гугъл картите, че има път някъде след Кабанаконде към още по-високо разположеното от другата страна село Янка. Решихме да се насочим натам, обаче след като излязохме от Кабанаконде, случайно открихме пътеката, която слиза надолу в каньона и дори предположихме, че за нея се плаща отделно, само че нямаше никой да ни иска пари в 16:00 в неделя (чичето вероятно е било в кръчмата) и тръгнахме право надолу. Пътеката е достатъчно широка, но през цялото време върви по ръба на огромна пропаст и на моменти ти се завива свят. Долу в ниското виждахме Оазис, до където са 18 км по тази пътека. Село Тапай също се виждаше на отсрещния склон, а тъмни облаци бяха надвиснали над каньона, но дъжд не заваля. Надолу по пътеката си намерихме страхотен подслон - една малка пещера или скален навес с чудна гледка. По пътеката дори по тъмно минаваха местни с магарета или коне, чувахме ги и се чудехме как могат да вървят без никаква светлина по тази пътека, където една грешна стъпка и получаваш свободен полет до река Колка. Някъде четох за каньона, че е два пъти по-дълбок от Гранд каньон в САЩ, така че падането ще си го бива. Сутринта бе слънчева и обещаваща, тръгнахме отново надолу, имаше още доста ходене. Вечерта преди да си легнем бяхме видели кондор и страшно се радвахме, а сутринта слизайки надолу видяхме три и то съвсем отблизо :) Изключително красива и величествена птица, много едра и определено силно се изкефихме на срещата. Гледахме ги доста как се реят преди да изчезнат нанякъде. Обикновено са активни сутрин и вечер, това е най-доброто време да се видят. След няколко часа слязохме до моста над река Колка, по който се минава от другата страна и се продължава по пътеката за Тапай. Бяхме обаче неочаквано и неприятно изненадани - едно лошо чиче седеше до моста и се представи за контрол на туристическите билети, даде ни тетрадка, в която да се запишем и ни поиска билети. В тетрадката не си написахме номерата на паспортите, уж че не ги знаем, а за билетите аз тъкмо да му кажа, че нямаме и не искаме да имаме, но другарчето измисли, че сме ги оставили в "квартирата" си в Кабанаконде. Интересно, че лилипутът се хвана и повярва, че имаме билети, обаче не искаше да ни пусне по моста без билет, след което директно си поиска 5 солес за газеоза (газирана напитка) и каза, че ако му дадем ще минем. Лелееее как ми кипна, корумпираното дребно човече така ме издразни! Значи слизаш 5 часа надолу по стръмната пътека, през ум не ти минава да се връщаш от там като си видял надолу какво е, а чичето седи в края на пътеката и те дебне, и ха да те върне обратно! Както винаги в Перу парите не се вземат в началото, а все в момент, когато нямаш избор и те принуждават да платиш, за всички атракции така са го измислили и основния процент пари се събират чрез измама реално. Никой не ти казва къде и кой ще ти иска пари и билети. Та като ми накипя, директно си взехме раниците и тръгнахме по моста без съгласието на лилипута и за негов късмет не се опита за ни спре, защото ако се бе опитал, и двамата бяхме толкова вкиснати, че единият го хваща за краката, другият за ръцете и хоп - в реката! Щяхме да кажем, че е било нещастен случай и се е подхлъзнал и паднал докато е чакал да му дадем парички за газеоза. :) И на това приказно място се намери кой да ни развали кефа. Чичето обаче без да иска се изпусна и ни каза, че имало още един контрол в Оазис. Така или иначе в това село Оазис нямаше какво да правим изобщо, там има само няколко хотела с басейна за туристите и нищо атрактивно. Беше ясно, че няма да го посещаваме. От там тръгва друга пътека нагоре към Кабанаконде, но ние за нагоре бяхме решили да поемем по пътя за коли, защото се върви по-леко и се покрива доста по-голям участък от каньона, макар дистанцията да е много по-голяма, а и нямаше толкова да се мъчим с раниците по стръмната пътека, бяхме доста натоварени.
Продължихме по пътеката към Тапай, в тази част на каньона имаше растителност - градини с кактуси с ядливите плодове туна, както и десетки смокинови дървета, които за съжаление нямаха зрели смокини, но познатата миризма от нашата смокиня в двора в Хасково ни омаи тотално. В добавка усмихната алпака се кипреше пред една къща-хотел и й се порадвах доста, а тя се опита да ме наплюе :) Беше много сладка! Пътеката към Тапай продължи да се вие все нагоре и нагоре, походихме доста, а аз се отбих да посетя руините Какатапай преди селото, които бяха тотално обрасли и изключително се радвах на приключението да ги разгледам - убодох се поне на сто кактуса, оскубах се жестоко като се провирах между високите бодливи растения и доста се порадвах на старите камъни в крайна сметка. В Тапай установихме, че няма селско магазинче, а моята храна бе на привършване. Другарчето се бе запасило по-добре, но аз нямах място в раницата и не взех много храна. Тапай се оказа много приятно село, поразгледахме и излязохме по пътеката за Малата. Разпънахме палатката в една овощна градина след Тапай, на сутринта поехме към следващото село. Пътеката бе все надолнище и стръмна, минаваха мулетари и работници. Надолу за първи път видяхме източник на питейна вода - една рекичка, която бе каптирана по-надолу и явно се ползва за нуждите на селото. Другарчето бе отчаяно, че не се е къпало и прало няколко дни и ми вдигна кръвното до небето като отиде да се пере и къпе на реката. Тогава още не знаело, че е каптирана, обаче аз се усетих по-рано и понеже не успях да го разубедя да не го прави, се махнах и го чаках в село Малата. Дойде след три часа и сподели, че някакъв човек идвал да му се кара. Ами как няма да му се кара, то си е за бой! Не е никак добре да се къпеш и переш в питейната вода на селото. Другарчето се заоправдава, че само пълнело бутилки и се поливало встрани от реката. Така или иначе ядоса ме, защото доста време го чаках, а в това време гладувах. В селския магазин бабата ми продаваше 4 питки хляб за 1 сол вместо 7 (нормално). Не исках да давам и стотинка на шарлатаните, тук всичко бе с големи надценки и бабите се надпреварваха с колко отгоре да цакат. В Кабанаконде например измежду всичките десетки магазинчета имаше само едно, където човекът продаваше на нормални цени, всички други бяха пълни мошеници. Но той пък не разбираше от математика и не успя да сметне правилно моите покупки, така че реално аз го метнах без да искам с 2 солес. Е, трябва от време на време и ние да цакаме лилипутите, все пак те три месеца ни дерат безмилостно. В селата долу в каньона всичко е много по-скъпо, примерно бананите - за 1 сол една баба искаше да ни даде един банан, това е велика наглост и ги прави по-скъпи от европейските :) Нормално дават 4 или 5 банана за тези пари. Продължихме пеш по пътя след Малата, вървяхме целия останал ден, стигнахме и минахме моста, наблизо започваше кратката пътека за Кабанаконде, но решихме да се придържаме към пътя, за да видим по-голяма част от каньона. Мина един лилипут с пикап, който започна да ни дава акъл да минем по пътеката, там било за пешеходци, защото било много по-кратко. Искаше ни десет солес да ни вземе нагоре до Кабанаконде с пикапа :) Много нагъл народ, лошото е че голяма част от хората са такива и създават лошо впечатление за всички, а и в Перу като навсякъде по света има и много добри хора. Вървяхме час-два по тъмно докато намерим сравнително равно и безветрено място за палатка. На следващия ден аз нямах капка вода, така че не ми бе лесно да вървя нагоре в жегата, доста се измъчих, а не исках от тази на другарчето, то имаше малко. За щастие съдбата ни се усмихна и до пътя се появи поточе, напихме се, заредихме шишетата с вода, макар да беше доста жълта, а аз успях и косата да си измия от огромното количество прахоляк. В каньона постоянно духаше и разпрашаваше, земята бе изключително суха и прашна. Малко по-нататък, вече качили се в долината преди Кабанаконде, ни взе пикап за последните километри. Бяхме изключително доволни от разглеждането на каньона, бяхме видели доста и ни стана едно от любимите места в Перу. В Кабанаконде си купихме храна - хляб, сирене, домати, банани, кисело мляко - всичко, което тъй ни липсваше предните дни :) Хапнахме завидно добре и тръгнахме по пътя за Чибай. Нощувахме на дъното на голямо пресъхнало езеро, на сутринта пет кондора се рееха над нас и ги гледахме часове. Хванахме стоп до един от многобройните мирадори с разкошна гледка към долината, минахме през един тъмен и прашен тунел рискувайки да бъдем прегазени от големите машини, с които лилипутите работеха точно преди и вътре в тунела, оправяха пътя. Стигнахме село Мака, разгледахме и продължихме на стоп към Чибай. Отново си купихме любимите картофи със спагети, вечеряхме и тръгнахме да излизаме от града в търсене на място за спане. Пазачът на входа изобщо не ни поиска билет, като на шега разгледахме Колка гратис :) Установихме се на една пътека с гледка към града, тази пътека тръгва от главния асфалтов път и ние я нарекохме "безплатната пътека за Колка". Ако слезете от превоза си доста преди арката и входа с пазача, можете да тръгнете по тази пътека/черен път, която отвежда надолу право към шосето за Кабанаконде като дори не влиза в Чибай, това е нещо като кратък път ако не ви се разкарва до Чибай. Взехме точните gps-координати (ще ги напиша скоро), за да го споделим с други мераклии да не плащат на лилипутите 70 солес.
Сутринта хванахме джип на стоп право за Арекипа и след няколко часа бяхме във втория по големина град в Перу. Оказа се доста приятен всъщност, особено централната част. Поредната красива Плаза де армас, тази бе пълна с гълъби и ми напомни на площад Сан Марко в Италия :) Катедралите и църквите бяха безплатни за посещение, за разлика от Лима, така че ги разгледах и дори присъствах на една меса от любопитство да видя какво правят вярващите. Доста се посмях на ум :) Тъй като за една седмица на природа събрах 13 гигабайта снимки, а другарчето работа за дни, отново трябваше да се ходи на квартира. Идеята да си изчистим всичко преди излизането от Перу се проточи още и решихме Арекипа да е последната ни спирка преди границата. Другарчето търсеше квартира цял следобед, навсякъде дори и в най-долнопробните дупки му искали по 30-35 солес. Накрая намерило хотел 2 звезди с голяма стая, самостоятелна баня, че и безжичен интернет за добрата стара цена 15 солес за двамата :) Отново бяхме изумени от Перу! Тук врътката е, че стаята е на 4-ти етаж, а лилипутите, бидейки безобразно мързеливи, никога не биха взели стая и изкачвали 4 етажа, така че благодарение на този факт, ние се облажихме с чудна стая с интернет. Това безспорно бе най-яката квартира (то си е хотел) до момента. Всяка следваща е все по-добра, явно се научаваме как да търсим или просто имаме луд късмет :) Ние нали сме си шашави, та и квартирите ни са все уникални. Първата ни квартира нямаше прозорец, втората нямаше легло, третата нямаше ключ (не се заключваше, трябваше да се бутат железа във вратата, за да се отвори), четвъртата нямаше баня и трябваше да се поливаш с канче в тоалетната, петата, тоест тази за сефте има всичко :)) В Арекипа работехме отново денонощно, на смени по 6 часа. В момента тече последната ми смяна, в която успях и да напиша тази публикация, а утре сутрин тръгваме право към Такна и Чили :) Нова държава - нов късмет! Като цяло сме доволни от почти трите месеца в Перу, беше забавно, трудно, изнервящо, красиво, различно, вълнуващо, негативно, позитивно, странно, интересно, дразнещо, вълшебно, величествено..................... Перу определено е интересна държава, не мога да отрека! А лилипутите са цял отделен микросвят :) Сега гледаме напред - към Чили и Аржентина, но много вероятно догодина ще се върнем в Перу, защото имаме мерак за доста планински преходи и идеята ни да разгледаме всичко останало сега, за да може после да сме само по планините, беше страхотна и успешна, следващият път ще се концентрираме изцяло върху планините и амазонската част към Икитос.
Чао, Перу, някак си странно ще ни липсваш :)

езерата по пътя Пуно - Арекипа

резерват Салинас и Агуада Бланка

обожават да се търкалят по гръб :))

охх кеф!

след разклона за Колка

нашата лилипутска къщичка на 4500 метра височина

интериора преди да я превземем :)

гледката

още по-високо се появиха ледени красоти

гледка към всички вулкани в района - 4900 метра

Баба Яга?!

Чибай - градът порта към каньона Колка

по улиците на Чибай има много такива статуи

вискача :)

графит на кондор

Чибай

това беше супер вкусно

зидът ни опази от вятъра

църквата на село Янкуе

из Колка...

в каньона

началото на една от туристическите пътеки за слизане в каньона

надолу по пътеката

дъга :)

нашата пещера

на сутринта отсрещният връх бе заснежен

пътеката

мъжът на кон, жената прегърбена отзад пеша :)

все надолу, часове наред

първите къщи долу

вълшебен!

това е най-близкия ми кадър

страшно сладурче!

:)))

част от нашата пътека, погледната острани и отдолу

руините до село Тапай

плаза де армас в Тапай

село Малата

село Малата отвисоко

пътеката към Оазис

прословутия Оазис, където ходят всички туристи

нашият път към Кабанаконде, в далечината пътя нагоре към село Янка

река Колка

в Кабанаконде :)

плаза де армас

на излизане от Кабанаконде

Тапай долу в ниското

този пишеше нещо по камъните

каньонът Колка е величествен във всичките си части

на гледките към каньона кипи търговия

традиционни облекла на местните жени

беше вкусен :)

специалния сладолед

църквата в Мака

село Мака

пазарът в Чибай

контролът, където туристите плащат 70 солес за посещение на каньона

входът на Чибай, контролът е веднага след тази арка

Чибай, гледка от палатката

вулканът Мисти близо до Арекипа

ехх Фрозън, ехх Коледа, сняг.... а ние сме в пустинята, прашни

в Арекипа

улична продавачка на туна - плодове от кактус

улицата на аржентинските продавачи :)

в катедралата

Плаза де армас

катедралата

на площада е пълно с гълъби