Европа - всички пътища водят към дома... или те отвеждат далеч от него

морето е добра утеха за тъжни пътешественици...

Да стопираш в Европа, особено в Испания, след 8 месеца стоп в Африка, е наистина уникално мрачно и гадно изживяване! Няма вътрешна настройка и толкова силна положителна енергия, която да притъпи усещането, че вече нищо не е както трябва. Като човек, който никога няма определени очаквания за стопа в дадена държава и най-много се наслаждава именно на чакането преди да хване стоп, определям това чакане в Испания като изключително ненасладително (знам, че няма такава дума в родния език, но не намирам толкова подходяща сред съществуващите).

Мароко - началото на края

Едва след десетина минути вървене по пустинния път след границата, хващам стоп с камион. Шофьорът е много приятен, но разговор не става заради езиковата бариера. Километър след километър се наслаждавам на красотата на еднообразната, но вълшебна пустиня. Крайната дестинация на камиона е бензиностанция, където изглежда сякаш се строи нов град наоколо. Има хотел, интернет кафе, банка, ресторант... и някакви постройки, които вероятно ще се обитават в бъдеще. Интернетът е супер бърз в кафето, изненадвам се много. След като уведомявам всички вкъщи, че вече съм в Мароко, се отправям към пътя и стопа. Не вървя особено дълго и пак ме взема камион.

Мавритания - забранено за пешеходци

Напоследък често ми е тъжно, че престоят ми в тази страна бе така кратък, а разочарованието ми - така голямо. Не зная защо, но имах много положителни очаквания за Мавритания и последните дни, докато бях в Мали, си представях как пътувам из пустинята в търсене на красиви селца с къщи и джамии от глина, гостоприемни маври и жежко слънце - все неща, които обичам. Изобщо не предполагах какво ме очаква, дори не ми минаваше през ум, че всичките ми планове за най-обикновена обиколка на страната, ще претърпят провал...

Мали - като на война...

В Мали вече съм под контрола на една единствена движеща сила - да стигна до Тимбукту - на всяка цена! Егоизмът и личните ми желания напълно поглъщат всичко хубаво, що вирее у мен като за момент дори забравям, че пътят за дома ми минава през тази страна и сякаш всичко престава да е от значение и се свежда само до едно нещо - как да се добера до зоната на военни действия.

Буркина Фасо - като на почивка :)

 Първата си нощ в Буркина прекарвам някъде по пътя. Вървя до тъмно, няма нито една гъста гора, растителността се разрежда и пейзажът добива вид на нещо между савана и пустиня. Редуват се селца с глинени къщички и махали от по две-три заоблени сламени постройки. Доста е населено покрай пътя, но се намират и празни пространства. През целия ден ме забавляват малките вихрушки във форма на торнадо, заформящи се ниско над земята и раздухващи листа и прахоляк. Като започва много да мръква отбивам от пътя и се настанявам в една горичка с рядка растителност, но поне хората от пътя не могат да ме видят.

Бенин - на сафари в Пенджари

Вървейки по прашния черен път към национален парк Пенджари, започвам да кроя планове какво ще направя, за да срещна най-накрая лъвове. Толкова месеци ги търсех отчаяно, но нито веднъж не попаднах на тях, а това, по всичко личи, е последният ми шанс в това пътуване! Видях толкова много други животни, но лъвовете сякаш бяха някакъв мит, сякаш не съществуваха, нямаше и следа от тях! А тъй ми се искаше да срещна лице в лице роднините на моя плюшен Симба, който толкова месеци се радва и страда с мен, живеещ в раницата ми. Той определено заслужава да открие роднините си.

Бенин - кадо за снимка

Макар и пътуването ми да завърши физически, не мога да отрека, че откакто съм си у дома, мислите ми препускат само през африкански земи. Така че на практика Африка никак не липсва в ежедневието ми - непрекъснато мисля за нея, мечтая за нея, гледам снимки и потъвам така дълбоко в спомени, че нищо не може да ме изтръгне от тях. Та макар и със закъснение нека ви разкажа за Бенин :) Но преди това поздрав с една любима песен (и филм), откакто се прибрах нонстоп слушам музика, дори сънувам музика :)   Son of Man - http://www.youtube.com/watch?v=-WcHPFUwd6U&feature=related

У дома!!! :)

Преди два дни пътешествието ми завърши щастливо у дома при сладка кучешка муцунка и любими прекрасни хора!! Още съм в тотален емоционален шок - микс между луда радост и жестока тъга! Не мога да се изразя с думи, просто няма толкова силни думи в българския език. Още не знам къде се намирам и се стрескам като се събуждам, всичко ми е много странно и всички говорят български наоколо, с това още не мога да свикна :) Ядох баница, пих айрян и сега се точа на поредната манджа на баба :)) Много е сладко у дома! А как зверски ми липсва Африка вече и колко сълзи изплаках по пътя до дома... Ще пиша скоро разкази, сега се опитвам да разгледам хилядите снимки и да си събера мислите какво по дяволите стана, като в сън са ми тези 8 месеца, направо не знам къде се намирам... Поздрави на всички!!!!!! :)))))))))

Камерyн 2 и Нигерия - хора, хора и хаос :)

Последния ден в Дуала си занесох обувките на обущар. Чисто новите обувки, които ми подариха приятелите ми от Кеип Таун, вече са за трети път на обущар, а сигурно ще има и четвърти преди да стигна България. Никоя обувка явно не може да издържи на африканско ходене! Цялата ми екипировка е в лошо състояние вече, само раницата на Ташев още се държи, макар съвсем да изсветля от слънцето. Евала на Ташев за здравите им раници, не зная просто как издържа на такива условия, всичко друго по мен се окаса, разпадна... Вечерта играем дарц с Арманд, а на сутринта той отива на работа, а аз тръгвам да излизам от града, което ми отнема повече от 3 часа здраво ходене. Стотици дразнители ми подвикват, агресивни автобусни шофьори се опитват на сила да ме вкарат в автобусите си, удрям няколко където и както мога, след като се опитват да ме дърпат за ръката, а двама дори се сбиват кой ме е видял първи и кой ще ме набута в автобуса си, което ми дава време да се измъкна без да употребявам насилие.

Конго 2 и Камерyн

  На лодката има още един бял чужденец французин, с когото разменям по няколко думи и той ме съветва като стигнем пристанището да не се отделям от него, имал приятел ливанец, които щял да уреди всичко с имиграционните бързо и лесно. Чудя се пак на късмета си, които наистина се оказва нереално голям късмет, защото без помощта не ливанеца процедурите с нас двамата щяха да се точат часове и французина явно много добре знае за какъв ужас става въпрос! Паспортите ни са прибрани още като стъпваме на брега и изчезват някъде. Мошениците са навсякъде, всеки предлага "помощ". Добре, че ливанецът идва, тогава като по чудо паспортите ни се появяват отнякъде и грубия служител почва да ги обработва. Търси нещо неизрядно или съмнително в паспорта ми, но ливанецът се намесва и паспорта ми е подпечатан макар и с нескрито недоволство от страна на митничаря.