Узбекистан - част 1 - пустинните съкровища Хива и Бухара

из комплекса Ичан Кала, стария град на Хива

Нещо прекрасно :) 

https://www.youtube.com/watch?v=E4w_5bY0tBY

Напоследък все се изумявам как тривиални поп песни могат да се превърнат в класически шедьоври ако просто останат без глас :)  -

https://www.youtube.com/watch?v=kvn1_8vIT-M

Допреди няколко години пътуването в Узбекистан като независим пътешественик беше доста сложно, но в последно време страната много се отвори за чуждестранни посетители, както и повечето от "Становете". След моето посещение дори беше въведена онлайн виза, отпаднаха и задължителните регистрации в хотели, които миналата година все още се изискваха официално. В момента да се пътува там е по-лесно отвсякога, същото важи и за съседните Таджикистан, Казахстан и Киргизстан. Когато през 2008-ма бях в Казахстан, платих 160 долара за виза и покана за там и дори не можех да си мечтая да посетя и Узбекистан, а сега първата е безвизова, а втората - с виза онлайн.

По-голяма част от населението на страната са мюсюлмани, а преди много векове Узбекистан е бил част от иранската империя Ахемениди. С идването на арабите по-късно, започнала ислямизацията на местните народи, които дотогава са били последователи на зороастризма. Мюсюлманското завладяване настъпва през 7-ми век и в този период Самарканд, Хива и Бухара започнали да забогатяват благодарение на това, че Пътя на коприната минавал през тях. Град Шахрисабз, намиращ се недалеч от Самарканд, е родното място на известния турско-монголския вожд Тимур/ Тамерлан, който през 14-ти век основал Тимуридската империя със столицата си Самарканд. Неговата държава по-късно паднала в ръцете на узбекската династия на Шайбанидите. Няколко века след това руснаците завладяли Узбекистан.

Има няколко места в Узбекистан, които всеки трябва да види, за да усети магията на тази страна - Хива, Бухара, Самарканд и Шахрисабз. И четирите са вписани в ЮНЕСКО и каквото и да ви разказват и описват за тези места, не може да достигне реалната атмосфера на всяко едно от тях. Архитектурните чудеса са смайващи, а за интересуващите се от история, тези четири града са неустоимо изкушение. Ако трябва да избера един от градовете, който да посоча като любим, това ще е Хива. Може би защото беше първия, който посетих, или защото беше сякаш най-запазения, най-автентичния и изолиран от модерната си част - не зная, но тотално ме омагьоса. В тази публикация - чудесата на Хива и Бухара :)

20.07.2018

На границата процедурите бяха доста скромни и щях да мина дори още по-бързо от 20 минути, ако не беше спрял тока от туркменската страна. Минах веднага след като дойде. Провериха ми багажа само повърхностно и ме пуснаха. На узбекската страна беше забавно :) Попълних една декларация, след което трябваше да мина през здравния контрол, където ти мерят температурата с някакво пистолетче от разстояние и очевидно не те закачат ако не отчетат нищо. Питаха ме как съм със здравето и като казах, че всичко е 6, ме пуснаха да си ходя.

Както очаквах, след границата нямаше абсолютно никакъв трафик и единственият начин за придвижване нататък беше нелегално такси, което се материализира във вида на стара лада, шофирана от един дядо и жена му, които щом се появеше пътник, явно решаваха да се разходят до пазара в Нукус. Понеже си знаех вече урока от Туркменистан, че освен такси друго няма да мине така или иначе, реших да не се мотая в чакане и да се кача в ладичката при възрастната двойка. Дядото поиска 2 долара отначало, бяхме се разбрали, но на раздяла се опита да ме изкрънка за 4 - да имал за обратно. А много добре знаех, че ще си намери пътници от някоя стоянка в града, така че му дадох 2 и след кратка разправия се отказа. С него точно преди това обмених и пари - 20 долара за 156 000 сома. Даваше доста добър курс, така и не намерих толкова добър като обменях по-нататък. Бабата пък ме почерпи краставица, оставиха ме на пътя за Хива, до един голям пазар.

Имах нужда от тоалетна и отидох до пазара да търся. Попаднах на най-гнусната тоалетна, може би се класира под номер 1 във всичките ми пътувания досега. На всичко отгоре се и плащаше! Така смърдеше, че очите ти се насълзяват още от вратата, а между отделните дупки в земята, където се предполага, че ще се изходиш, няма преграда и всичко се вижда от всеки! Колосална отврат! Издебнах да няма нито един човек вътре или наблизо отвън, за да мога да се отърча за минута, да свърша работата и да се махна моментално, преди някой да цъфне или преди да се задуша. В крайна сметка никой не влезе, но посещението на тази тоалетна ми остави психо травма за цял живот.

Застанах на стоп на прашния, нагорещен път. Температурата бе около 50 отново, както всеки ден в предните страни. Стопът в Узбекистан не обещаваше да е по-различен от този в Туркменистан поне през този първи ден. Непрекъснато ми спираха таксита, които ме навиваха да се кача. Мина близо час, когато няколко кебика, наблюдаващи ме през цялото време, дойдоха притеснени да ме питат защо не се качвам в такситата. Опитах се да им обясня концепцията на стопа, а един от тях ми набута 10 000 сома в ръката като ме помоли да ги взема, така ме помоли, че ми беше неудобно да откажа. Хората явно нищо не разбираха от идеята за стопа, а мислеха, че просто нямам пари. Докривя ми съвсем и понеже продължиха да седят наблизо и да ме зяпат, реших да предложа парите на следващото нелегално такси, което спре. Естествено те бяха поне 3-4 пъти по-малко от тарифата до Хива, но можеше някой по-малко алчен да се съгласи да ме вземе и махне от това място. Опасявах се, че притеснените зяпачи ще дойдат още да помагат като видят, че не мърдам от пътя толкова часове. Както и предположих - един от шофьорите, возещ вече двама пътници, реши да ме вземе като му предложих 10 000 сома. Това е малко повече от долар, а дистанцията е голяма, но явно предпочиташе малко пред нищо.

Зяпачите дойдоха радостни да ме изпратят и след няколко часа по пустинния път, осеян с дупки, стигнахме Ургенч цели въпреки бясното и безразсъдно шофиране на човека. Оказа се, че не отива в Хива, както бе казал първоначално, а в Ургенч - по-голям град по пътя преди Хива. Остави ме в центъра му, откъдето се почна едно безкрайно ходене в жегата, докато стигнах място, където ми се стори подходящо за стоп. Установих нещо интересно - между Ургенч и Хива всъщност има тролейбусна линия с цената на градски транспорт - 1300 сома. След като чаках два часа на стоп и никой не ме взе, а в това време минаха много тролеи, реших да се възползвам и се качих. Беше твърде евтино, за да си позволя още няколко часа безплодно чакане. Явно и в Узбекистан нямаше да е лесен стопа. Поне засега така ми изглеждаше.

В Хива беше 46 градуса на сянка, когато тролеят ме стовари край крепостната стена на стария град. Още не подозирах колко много ще откача по това място, не знаех че ще ми стане любимото в страната и няма да ми се тръгва от тук. Сетих се, че дойдох в Узбекистан не за да се ядосвам на кофти стопа или алчността на хората, а да се радвам на уникалните исторически места, с които страната изобилства. Всъщност от много години мечтая да дойда тук! И сега мечтата се сбъдваше - намирах се в Хива - един от най-изумителните градове с впечатляваща архитектура, пълен със стари сгради шедьоври и какви ли не чудеса и изненади. Умирах от нетърпение да го разгледам! Предварително се опитах да си намеря каучсърфинг домакин тук, но уви - никой не ми отговори. И понеже много държах да остана поне още един ден освен днес, затърсих евтин хостел, където от все сърце се надявах да може да се спи (тоест да не е сваряваща жега нощем) и да успея да си изпера всички мръсни дрехи. Вече сериозно страдах от безсъние и мизерия след туркменските дни и нощи, всичко по мен бе в пясъци, смесени с пот и такива аромати се носеха от посивелите ми от мръсотия дрехи, че ми беше неудобно да се качвам по колите на хората. Потъвах в собствената си мизерия и никак не се чувствах добре психически, а и всичко ме сърбеше. Температурите бяха твърде високи и условията - твърде тежки, за да пътува човек без душ, пране и спане. Другата, също важна причина да търся хостел бе, че в Узбекистан все още беше на лице едно кошмарно изискване на властите - всеки турист да има хотелска регистрация за всяка от нощувките си като се правеше компромис - ако не за всяка нощ, то минимум за всяка 3-та. Но ако нямаш регистрация за тези 1-2 липсващи нощувки, трябва да докажеш, че си пътувал с влак или автобус по това време, тоест трябва да имаш билети. Важно е да се пазят всички хартийки, които ви попаднат, докато сте в страната. Тук важи една стара поговорка - "колкото повече хартии, толкова по-чисто дупето" :)

Още на портата на стария град, една табела ми закова погледа - билет за посещение на стария град - 150 000 сом. Помислих си, че без тоя билет не може изобщо да се влезе, но се оказа, че не е така - той е само за влизане вътре по забележителностите и включва голяма част от тях. Иначе за разходка из стария град не се плаща и сградите можеш да ги разглеждаш отвън колкото искаш.

Много се надявах да намеря нещо евтинко за спане, но търсенето се оказа доста тегаво. Всички врати, на които почуках, ми предлагаха легло за не по-малко от 10 долара и не приемаха пазарлъци. Явно имаше доста туристи и в този горещ сезон, та не се оплакваха от липса на посетители. Добре, че докато търсех, се отбих в туристическия инфо център и момичето там реши да ми помогне. Свърза се по телефона със собственика на хостел, който по нейното описание беше много хубав и човекът, който го държи, бил свестен и коректен. Говорих с него и той също поиска 10 долара, но тъй като го питах за 2 нощувки, свали на 8. Каза, че ще дойде с кола да ме вземе, тъй като хостелът (на име Лалиопа) е далеч от стария град, но за удобство на посетителите дават безплатно велосипеди, с които можеш да се придвижваш от и до хостела. Е, това с колелетата веднага ме грабна и реших, че ще остана на това място.

Човекът дойде да ме вземе заедно с жена си и две от трите си деца. Самият хостел много ми хареса, беше семейната къща, част от която бе пригодена за настаняване на гости и беше пълно с други бекпекъри, всеки със своята история. Къщата имаше и чудна градина, а вътре по стаите климатиците бяха постоянно включени и другите бекпекъри не излизаха изобщо в огнения Ад навън, да се чудиш защо въобще са дошли на това изумително място като ще седят цял ден в една стая вместо да разглеждат.

Хостелът предлагаше безплатна питейна вода, достъп до хладилник, чисти душове и тоалетни, а леглата също бяха чисти и приятни. Почувствах се много приятно на това място, беше тихо, спокойно и хората бяха приветливи. Имаше огромно фоайе с маса и столове, където човек може да си донесе храна и да си я яде.

Веднага се засилих към душовете, умирах да се изкъпя! Щом се освежих, разучих обстановката. Заговорих се с руснак, който постоянно даваше аудио уроци на английски през лаптопа си, двама японци, които пътували отделно, но за втори път се засичали в хостел. Най-много се сприятелих с един австралиец и приятелката му испанка, които доста добре бяха обиколили вече Централна Азия и съответно почти всички "станове". Оплакваха се, че им е писнала много храната, че няма никакво разнообразие и се яде само ориз с месо. Съседи по легла пък ми бяха един белгиец от Намюр и един поляк, който също се опитвал да стопира в Узбекистан, ама нещо не му вървял стопа. Компанията беше съвсем интернационална и вдъхваща доверие като дори не се притесних да си оставя ценните вещи (тетрадките, книгата и зарядните устройства) в стаята в хостела, вместо да ги мъкна с мен докато разглеждам града по-късно.

Следобед взех едно от колелетата на хостела и отпраших към стария град. Трябваше да свикна, че няма ръчни спирачки, а контра. Отначало все забравях и без малко да се пребия 2-3 пъти, но после бързо се адаптирах и станах майстор на контрата :) Направи ми впечатление, че в Хива само мъже караха колелета, нямаше нито една местна на колело, много странно явление и ме наведе на спомени за Иран.

До тъмно разглеждах стария град и бях в такава нечовешка еуфория, не можех да осмисля къде съм и какво е това магическо място! Всичко беше ужасно интересно, необичайно, главозамайващо, вълнуващо... даже нямах време да съжалявам, че няма да посетя сградите отвътре заради безумно високата цена за билет, 150 000 сом са 20 долара. Качих се на крепостната стена преди залез, обиколих всяка малка уличка, която ми хрумна преди съвсем да се стъмни и много се радвах, че утре ще имам целия ден да обикалям останалите улички и да видя стария град от всеки възможен ъгъл. Многоцветните минарета бяха смайващи, крепостните стени, огромните порти, тихите улички, кирпичените къщи, пълни с живот... няколко пъти местни ме заговаряха приятелски и питаха откъде съм. Започнах да си губя ума по това място, Хива определено щеше да остане ярък спомен от пътешествията ми! На всеки ъгъл докато ходех, сякаш виждах сцени от едни по-стойностни времена... конници, камили, кервани натоварени с какво ли не, шарени килими и странни хора, скитници и търговци... На моменти изобщо не бях в този болен век, а няколко назад и се чувствах съвсем на мястото си.

На връщане в хостела се отбих в малко магазинче и си купих лимонов сок да се охладя, след което до късно писах записки от изминалите дни в тетрадката и си легнах да спя на приятната температура от климатика, беше немислимо да се спи и дори стои вътре без него или поне без вентилатор.

западната порта на Ичан Кала

откъм западната порта

минарето Калта минор

Mohammed Amin Khan Madrassah

минарето в целия му блясъкгледки от крепостната стена

минарето Islam Khoja

южната порта на стария град

минарето отблизо

по залез

в хостелавегетарианска закуска от хостела

21.07.2018

В цената на хостела освен всичко друго бе включена и закуска. Струваха си тия 8 долара определено, закуската беше страхотна! Веднага след като хапнах, излязох с колелото към града. Първата ми мисия беше да намеря интернет кафе, което за съжаление се оказа невъзможно в Хива. Питах момичето в инфоцентъра, търсех по улиците на новия град, в стария ясно, че нямаше. Всеки ме препращаше някъде другаде, първо ме пратиха в един хотел и там казаха, че нямат такава услуга, пратиха ме във втори, трети, а накрая се озовах в 4 звезден хотел, където момчето на рецепцията ми влезе в положението и ми даде да ползвам неговия личен лаптоп. Не ми поиска никакви пари за услугата.

След като свърших с нета, си взех студен сок за пиене и се отправих в нова обиколка из стария град. Днес беше още по-голяма жега от вчера - 47 градуса на сянка. Повторих и потретих доста улички, видях и такива, по които не минах вчера. Прекарах си един изключително приятен ден! Вечерта в хостела руснакът донесе цял пъпеш и почерпи всички, а аз почерпих с кекс и миринда, които си взех по-рано. Една белгийка, която срещнах съвсем случайно в стария град и се заговорихме, се оказа че е отседнала в същия хостел и се прибрахме заедно като отново минах през познатото магазинче да си купя лимонов сок. Нямаше никакво значение каква напитка ще си взема, важното бе само да е студена и да е повечко като количество. Заради жегата в тези страни съвсем загубих апетит, но пък непрекъснато мислех откъде да се сдобия с нещо студено за пиене.

Преди да си легна изпрах носените през деня дрехи. Ако не си переш дрехите всеки ден и ги събираш в раницата мръсни и изпотени, така се вмирисват и вдъхват всичко друго в раницата, че никак не е желателно да се прибират вътре. Голям кеф е сутрин да обличаш дрехи, които не са напити с пот и вмирисани!

колелото ми за два днисергии из стария градтрадиционни сувенири

Khojamberdibai MadrassahMohammed Amin Inak Madrassah

все не можех да отлепя очи от това минаре...

още сувениризалез в стария градруснакът и японците от хостела, също излезли на обиколка по залезузбекски пари - сом

22.07.2018

Закуската отново бе отлична и ме зареди с енергия за целия ден. Взех си сбогом с всички, които бяха будни рано сутринта и се отправих към спирката на тролея за Ургенч. Хива щеше да ми липсва, много ми хареса този град! Тролеят ме остави на автогарата и от там хванах един автобус до края на Ургенч. Слязох на главния път и зачаках на стоп.

Имах огромен късмет и един камион спря. Шофьорът беше много приятен и след като уточнихме, че возенето ще е безплатно, се качих. Пътуваше чак за Ташкент, а моята дестинация  беше Бухара - 450 км нататък през пустинята. По едно време спряхме на паркинг, където шофьорът отиде да се къпе, а аз - до тоалетна. В Узбекистан всички тоалетни са платени, макар и много евтини. Тъкмо платих тоалетната, когато шофьорът накара човека, отговарящ за нея, да ми върне парите, тъй като познавал собственика на бензиностанцията и трябвало да е безплатно за мен. После ме почерпи салата и картофено пюре в ресторанта.

Часовете на пътя се нижеха бавно, на места беше много разбит, а за капак се разрази пустинна буря, която така намали видимостта, че карахме съвсем бавничко. Пясъците се носеха навсякъде и имах чувството, че влизат и през климатика, а тираджията бе голям чистник и недоволстваше гласно. Пътят бе покрит с тънък слой пясък, който се носеше постоянно в различни посоки.

Привечер стигнахме ТИР паркинг и шофьорът каза, че спира да спи тук. Оставаха около 50 км до Бухара, но той не искаше да кара по тъмно по този адски разбит път. След като отказах на предложението да спя вътре в камиона, той попита собствениците на паркинга и ресторанта къде мога да опъна палатката и ми позволиха да се настаня на завет, до няколко постройки встрани. Оказа се, че наскоро минали група велопътешественици, които спали на палатки тук.

Докато вечерях салата и картофи - почерпка от шофьора, вятърът взе да утихва и можеше да се разпъне вече палатка. На паркинга се понапълни с тираджии, а аз реших да си лягам, въпреки че беше невъзможно да се спи в палатката, в 20:00 термометърът още показваше 44 градуса! Не можех да повярвам колко е жега в тая пустиня. Освен потенето, няколко обезумели кучета наблизо не спираха да лаят до малките часове на нощта, така че прекарах всичките дълги часове в агония, залепвайки за шалтето и очаквайки с нетърпение утрото.

хубавата част от пътя към Бухаразабавно, но отдалече стряска :)

изви се пустинна буря

картофи и салатаспане на ТИР паркингфауната в пустинята

23.07.2018

Сутринта тръгнахме рано с камиона, пътят бе тотално изкъртен и едва се тътрехме. Малко след паркинга, пустинята Къзълкум сякаш свърши и изникнаха поредици от населени места. Узбекистан има над 30 милиона население, а пустинята е ненаселена, така че всичката тази огромна маса хора живее от Бухара на изток и изведнъж започна да става твърде пренаселено за моя вкус. Покрай шосето нямаше празно, всичко беше къщи и ниви с памук - основната култура в страната, голям износител е и отглеждането на памук през годините е довело до редица тежки екологични проблеми като отравянето на почвите и засушаването на Аралско море.

Слязох от камиона на входа на Бухара, той продължи за Ташкент. От там взех градски транспорт до центъра и се заех с мисията да намеря интернет кафе, за да проверя дали имам домакин от каучсърфинг поне тук, не ми се вярваше да имам, но трябваше да проверя.

След близо 4 часа безуспешно търсене, обикаляйки улиците и разпитвайки местните, реших че няма смисъл да продължавам да си губя времето, по-добрият вариант ще е да прекарам деня в разглеждане на града, за да успея да го видя за 1 ден и да продължавам нататък. Исках обаче да остана поне една нощ, защото ако трябваше да излизам от града и да търся място за палатка, трябваше още от сега да се залавям с това. Поради пренаселеността наоколо, трябваше да се върна назад до пустинята, на два часа път.

Взех решение, че ще е много по-разумно да потърся евтин хостел отново, за да имам шанс да видя този град, все пак заради това бях тук, а изглеждаше не по-малко смайващ и вълнуващ от Хива. В една забутана уличка открих един, който не беше точно хостел, защото нямаше стаи с много легла. Предложиха ми стая за 15 долара, която веднага отказах и като се запътих към вратата, ме питаха колко мога да предложа. Казах им 7, при което останаха видимо недоволни, но се съгласиха и ми показаха една стая с легло и неработещ телевизор, имаше обаче най-важното - работещ климатик. Хвърлих раницата, ударих си мечтания от вчера душ, смених си прашните мокри от пот дрехи и се впуснах в обикаляне на приказната Бухара. Не беше съвсем угаснала надеждата ми, че докато се разхождам, ще намеря нет кафе.

Всички забележителности и тук както в Хива, бяха с прескъпи входни билети, така че не влязох никъде, особено след като се охарчих за стая. Бухара също тотално ме смая, очарова и зашемети. На всеки ъгъл дебнеше по някоя изумителна сграда, която с размерите си винаги водеше до задължително увисване на ченето и възклицание "уау". Отидох до много от забележителностите като ги гледах само отвън, в джамията Калан се влизаше безплатно, както и в джамията Bolo Hauz. Крепостта бе зашеметяваща отвън, но струваше солено да се влезе. Доста се задържах в един керван сарай на име Olimjon, който представляваше артистично средище за творците на Бухара. Имаше фотографска изложба, художници, писатели, симпатична жена продавачка на дрехи, а няколко чичковци ремонтираха колелета пред една от стаичките. Хареса ми много местенцето, а забелязах и нещо доста необичайно - надпис "couchsurfing" още на главната порта. Зачудих се дали пък вътре не живее някой активен каучсърфър, но след като хвърлих око на всички стаи отвън, не видях втори такъв надпис и си тръгнах. Още дори не подозирах каква изненада ме очакваше утре...

След като обстойно поразгледах стария град, се запътих към Телекома да питам за интернет там. Намираше се в модерната част на Бухара и ми отговориха отрицателно, нямали такава услуга. Съвсем случайно обаче намерих едно малко офисче с компютри в една уличка и там ми позволиха да ползвам нет като накрая дори не знаеха как да ме таксуват, тъй като предлагаха ксерокс, а не интернет. В каучсърфинг видях, че имам положителен отговор от Ямик - хост в Бухара, който бе потвърдил, че ще ме приеме. Много ме доядя, че вече имах платена стая в хостела, но реших поне за втората вечер да отида при него, така щях да имам възможност да прекарам още един ден в града, а и да комуникирам с местен. Записах му телефона и се върнах в телекома да му се обадя. Казах му да ме очаква утре и продължих с обиколката на стария град като вече не бързах чак толкова да обиколя всичко и се задържах повече време на всяко вълнуващо местенце. Минах и през хостела да си ударя втори душ за деня, понеже отново както обикновено беше 47-48 градуса. Повторих доста от местата, а привечер отидох и до невероятната джамия Chor minor - четири минарета. Заседях се в чудесния парк с езерце, където бе пълно с народ, местните се разхождаха, ядяха по заведенията, беше пълно и с туристи. Едно момиче на име Дили и нейният брат ме заговориха. Тя беше много надъхана да си говори с чужденци и английският й беше доста добър, а бе само на 17 години. Мечтата й беше да отиде да учи в чужбина. Поговорихме си малко и после тя отиде в близкия ресторант, където вечеряше семейството й, а аз - обратно в хостела да спя. Там бе пълно мъртвило, явно бях единственият гост и беше много тихо. Понеже предната нощ в палатката отново я прекарах безсънна, високо оценявах шанса да спя поне тази.

интересни неща се движат по пътя малко преди Бухара :)в Бухара...

мадраса Улугбекабазарминарето Калонджамията Калан

Мири Араб мадраса - религиозно училище

джамията Siddikiyon из коридорите на джамиятакрепостта Арк

джамията Bolo Hauz

вратите на керван сарай Olimjon, където спах втората вечер в Бухаравътре из дворапак там

по уличките на стария градфотоизложба в керван сараямоите нови двама приятели :)стаята на художникамузей Nadir Divanbegi Khanakaцентралния парк с езеростатуя на Настрадин Ходжа пред Kukeldash madrasaв Kukeldash madrasa

джамията Четири минарета / Chor Minor

отново сградата на Nadir Divanbegi Khanakaиз базарасувенири на пазараToqi Zargaron

айде на банята :)

крепоста Арк

24.07.2018

Сутринта се обадих на Ямик от телефон в хостела и той дойде да ме вземе. Обясних му защо се е наложило да остана в хостел, но май не ме разбра много добре, тъй като почти не говореше английски и се опитваше да комуникира с мен на руски. Моят руски обаче е толкова зле, че не само не мога да се насиля да говоря, но и нищо не разбирам като ми говорят. Само като чета имам голяма успеваемост, но при вербална комуникация с рускоговорящи съм пълен провал. Истината е, че просто започвам да им говоря на български и на някои места вмъквам по някоя руска дума, която знам. Често пъти ме разбират поне малко, понякога - въобще, но като дойде момент те да говорят, аз съвсем нищо не вдявам.

Ямик се оказа много готин, хоства пътешественици в керван сарая, където има стаичка - същия керван сарай, в който се подвизават артистите и където се мотаех вчера без изобщо да подозирам, че днес ще спя там :) Стаичката беше супер сладурска и вътре бе прохладно и приятно. На пода бяха постлани килими, имаше и два дюшека. Веднага се заех да се запозная с интересните персонажи, подвизаващи се в керван сарая. Ямик сякаш беше зает и отпраши нанякъде, така че се заговорих с другите обитатели. Художникът знаше английски, а с фотографа, който бе автор на повечето снимки в галерията, доста време си приказвахме за пътуването ми. По едно време дойде един човек, който беше от Саудитска Арабия и който много се вълнуваше от срещата с хората тук - съобщи им, че в продължение на 4 години е писал книга за Узбекистан и току що я е издал, донесе им по едно копие и заразказва, че идвал в страната 14 пъти, всеки път по 1 месец. Бил е навсякъде в страната, имал приятели навсякъде и бил запленен от хората и гостоприемството им. Узбекистан била любимата му страна, навсякъде хората го посрещали добре и го канели по домовете си. А сега бил много щастлив, че може да им се отблагодари като донесе книгата си и я сподели с тях.

На няколко масички встрани имаше група деца, които се учеха да рисуват под ръководството на художник, който обаче ги бе оставил сами да се справят. Вятърът постоянно раздухваше рисунките им и обръщаше пластмасовите чашки с вода, където си миеха четките. Помагах им като всеки път щом хвъркнеше рисунка, отивах да я хвана и да им я върна. Бяха ми много благодарни и като свършиха занятията, ме включиха в играта си с подхвърляне на тебешир.

Любимите ми обитатели на керван сарая безспорно бяха Машка и Дашка - две бебета кученца, с които спах през нощта и играх през деня :) Бяха много палави и хората явно добре се грижеха за тях, не можех да спра да им се радвам.

Остатъка от деня прекарах в разходки из нови за мен места, които не посетих вчера. Разходих се до парк Саманидов, където имаше красив мавзолей и множество местни на разходка. Купих си домати и хляб, а привечер Ямик се беше върнал и седнахме да си говорим на българо-руски. Като се стъмни, всички затвориха и се разотидоха, последен прибра художника, който рисуваше картини и магнити за продажба на туристите. Много трудолюбиво момче, по цял ден не почиваше, не сядаше на раздумка като другите, постоянно рисуваше и го правеше с желание. Искаше ми се да купя нещо от него, но нямах бюджет за това, зарадвах се много като видях, че две туристки си купиха разни неща.

Ямик си тръгна и заключи портите на керван сарая като само аз и двете кученца останахме за нощта. Беше райско спокойствие и високо оценявах възможността да преспя на такова уникално място, препълнено с положителна енергия от отминали времена, когато кой знае колко пътници и търговци са отсядали тук. Направо не можех да осмисля къде се намирам, сънувах много вълнуващи сънища през тази нощ. Оставих вратата на стаята широко отворена и спах добре, не беше голяма жега, горещата вълна от предните дни сякаш остъпваше. Утре щях да се отправя отново на път - към Самарканд - друго изумително съкровище по пътя на коприната, където от години мечтаех да отида. Посетените до момента Хива и Бухара така ме бяха запленили, че не можех да спра да си мисля за видяното и вечер преди заспиване прехвърлях в ума си всичките безумни сгради, гигантски минарета и разноцветни мозайки като си представях същите тези места няколко века назад. Ех, ако имаше машина на времето, щях да съм първия човек на опашката... и задължително щях да си взема еднопосочен билет!

Машка и Дашка, с които спах в керван сарая

стаичката за каучсърфъриежедневното ми меню в Узбекистан

мавзолея Саманидов в едноименния парк

Бюджет за Узбекистан:

Престой - 15 дни, похарчени общо: 80,26 USD (при курс 1 USD = 7800 сом)

+ 65 USD - виза предварително

Подробно:

• 187 000 сом или  23,97 USD - храна, тоалетна хартия
• 55 000 сом или 7 USD - метро, градски транспорт, неофициално такси
• 31,69 USD - 4 нощувки в хостели
• 12 USD - задължителна регистрация за отсядане в хостели, платена за последните 6 дни (проверява се на границата на излизане)
• 35 000 сом или 4,48 USD - Интернет кафета
• 1 USD - поправка на сандалите ми + два магнита за подаръци
• 0,12 USD - тоалетни по пътя

Всичко, разделено на 15 дни, излиза по 5,35 USD на ден.

маршрутът ми в Узбекистан