До Исландия и назад - част 14 - ледници, лагуни, диаманти и потоп - последно от Юга

Ледника Hoffellsjokull

 

 06.09.2022

Тъкмо като събирах лагера след съмване, се появи човек и ме изненада. Оказа се също турист - швейцарец, така че нямаше да ме обади на рейнджърите. Беше колоездач дори и се разприказвахме на тази тематика. Беше дошъл тук толкова рано, за да гледа изгрева, а колелото и палатката му бяха в къмпинга. Доколкото разбрах е от хората, които пътуват С колело, а не НА колело. Аз като любител велопътешественик правя доста отчетлива разлика между двете и много рядко срещам истински велопътешественици, които пътуват само на колело, а не с него, вземайки автобуси и влакове за доста голяма част от пътуването. Той сподели, че пътува с приятел и са вземали автобуси за немалко от разстоянията, всеки път щом времето било нестабилно. Което в Исландия си е направо всеки ден. Явно твърде малко бяха карали. 

Отидох до инфоцентъра в 9:00, веднага щом отвори. Включих да зареждам една от батериите на фотоапарата в контакт в тоалетната и седнах да пиша, докато чаках да се зареди. Забелязах, че в тоалетните има също шкафове за багаж, за чието използване се плащаха 300 крони и предположих, че планът ми да оставя раницата при персонала за деня ще пропадне, защото ще ме пратят тук да я оставя. Все пак реших да опитам и за голям късмет момчето на рецепцията веднага се съгласи да я оставя като не спомена нищо за шкафчетата. Каза, че трябва да си я взема преди 19:00, защото тогава затварят. Ейй голяма радост, днес щях да летя по баира с 20+ кг по-малко. Дори успях да се върна преди да затворят, че иначе щях да остана без дом за нощта. 

До Исландия и назад - част 13 - гореща вода, студен лед, полярни сияния и красотите на Лаки

Едно от любимите ми места в Исландия - района на вулкан Лаки

29.08.2022

След тежката нощ на сутринта поне не валеше. В 7:00 бях на пътя и тръгнах пеш в посока Синята лагуна. Реших да отида да я видя, поне това, което е достъпно от нея без да си платил 80 евро билет. Дори да беше безплатно пак нямаше да вляза да се плацикам с купища туристи, идващи тук, за да се изфукат, че са били. Мястото е много популярно и това го прави силно отблъскващо за мен. Докато вървях по пътя, опитвайки се да държа права линия безуспешно заради свирепия вятър, по пустото шосе мина една кола и спря. Едва влязох вътре, защото като отворих вратата, вятърът се опита да ми я изтръгне от ръката и с много мъка успях да се набутам с раницата на задната седалка възможно най-бързо. В колата пътуваха французойка, която живеела тук от години и някакво момче, което беше на гости и го развеждаше по забележителности. И те се бяха отправили към лагуната, която е само на 5 км от Гриндавик и не пътувахме никак дълго. Посетихме само външната й част, която беше достъпна без билет и водата наистина беше примамлива за къпане, имаше интересен млечно синкав цвят. Всичко наоколо е лава полета, така че контрастът е забележителен. Курорт и СПА център - това представлява въпросната лагуна. Тя не е природно творение, а е изкуствено направена през 1976 г. покрай построяването на геотермална електроцентрала. Лагуната всъщност е предназначена за отвеждане на отпадните води от производството на енергия. Водата се счита за лечебна за кожни болести. Има високо съдържание на силициев диоксид и това допринася за цвета й. Температурата в зоната за къпане е около 38-39 градуса, водата се сменя цялостно на всеки два дни. Милиони туристи се изсипват на това място, може да се каже, че е най-посещаваната атракция и категорично не е за хора, които бягат от тълпите. 

До Исландия и назад - част 12 - вълшебна комбинация от пътеки (Laugavegur и Fimmvörðuháls)

Огън и лед на едно място - това е Исландия

26.08.2022

Утрото над Landmannalaugar предложи прекрасен изгрев с облаци. Тръгнах по пътеката с голямо желание да видя какво има по-нататък. Бях на 10 км преди хижа Hrafntinnusker, намираща се на 1027 метра надморска, което за Исландия си е доста, нищо общо с природата на тази височина у нас. Тук всичко е следствие от вулканична дейност, емблематични за този район са планините от риолит, които са многоцветни при наличие на слънце и оставят минаващия пешеходец без думи. Уникалното лава поле Laugahraun пък се е формирало след изригване през 15-ти век. Освен пешеходния преход Laugavegur, по който аз поех, в района има и още доста кратки преходи, от няколко часови до еднодневни. Въпреки популярността на мястото, не мога да отрека, че това е едно от най-красивите кътчета под небето, което са виждали очите ми. Целият преход е дъхоспиращ, няма място, което да не е "уау". Понеже се съсипах от снимане, тази публикация обхваща почти само прехода, просто снимките са страшно много и ми беше трудно да избера.

Вървях сред пушеща земя, обагрена в невероятни цветове, на места се чуваше и как клокочи. Имаше останал немалко сняг, по който сутрин се ходеше леко, беше скован и не се хлъзгаше. По-късно обаче горният слой се размекваше и по-трудно се вървеше по него. На някои места под снега имаше образувани кухини и можеше да се пропадне яко, минавайки отгоре. Дори чух за такива злополуки с други хайкъри. Беше само въпрос на късмет (и на тежест, разбира се) дали ще пропаднеш или снегът ще издържи. 

До Исландия и назад - част 11 - приключения в туристическия Югозапад

 

Невероятният Haifoss - 122 метра, трети по височина в Исландия

 22.08.2022

Нощта беше доста хладна и чак до седем сутринта протаках ставането, завивайки се презглава отново и отново. Походих пеш до Stykkishólmur като по пътя се запознах с прекрасени черни коне, от които не можех да се отлепя поне час. Такива мисли за отвличане ми се въртяха из главата... Размечтах се да си ги грабна и двата, и да обикаляме Исландия докато пукна. В града цареше пълно спокойствие, разходих се до църквата, острова с фар и чудесна гледка, и около старите къщи по уличките. Напълних вода от тоалетната на пристанището и продължих да се мотая до 10:00, когато отвори супермаркет Бонус и веднага влязох да заредя провизии. Вътре имаше много повече народ от очакваното, всичко живо се беше засилило да пазарува и освен местни, беше пълно с туристи. Голяма бутанка стана, не бяха много възпитани туристите и опашките бяха доста неприятни за чакане, пререждаха се. Купих доста храна, чак се поувлякох и раницата натежа. Седнах в парка да ям, обаче вятърът се опитваше да ми изтръгне залците още преди да ги пъхна в устата. Ехх, това исландско време! 

Вървях до края на града и пробвах късмета на палеца в посока планината Helgafell. Е, то не беше никаква планина, а едно малко хълмче, така и не разбрах защо му викаха планина. Взе ме германец катерач, който обикаляше със собствената си кола из Исландия. Беше от Берлин и сподели, че е изкачвал известната планина Kirkjufell наскоро. Слязох на разклона към хълмчето и походих пеш около километър до него. И точно там, в подножието на 73 метровото хълмче, ме очакваше немислима изненада. Имаше малка къщичка с чиче, което събираше по 400 крони за качване на хълма. Толкова неисландско, направо се шашнах и се престорих, че не го виждам, продължих към пътеката, но чичето излезе от къщичката и ми викна. Толкова със 73 метровото хълмче, върнах се назад и директно се чупих от това алчно място. Явно земята е частна и чорбаджията седи да събира лесни пари от туристите. Според легендите планината изпълнявала желанията на изкачилите я. Айде не, мерси! На такива примки не се лови човек като мен, чието най-голямо желание е да не се е раждал. Едва ли точно като изкача хълма ще се изпаря отгоре му. 

До Исландия и назад - част 10 - полуостров Snaefellsnes: красота, глад и лошо време

Известна арка край Arnarstapi

 

17.08.2022

Нощта определено беше студена, на сутринта китът го нямаше, а аз събирах лагера с вкочанени пръсти на ръцете. Успях да тръгна преди да завали, беше доста облачно още от сутринта. Днес беше рожденият ден на майка ми и от сутринта се чудех дали ще успея до края на деня да попадна в магазин, че да си купя нещо да се почерпя за нейно здраве. Походих доста по шосето преди да хвана стоп с местен за Рейкявик. Потвърди се за кой ли път теорията ми, че всяка втора кола в Исландия пътува за столицата. С такова усещане останах, след като хванах толкова много стопове за там и не се възползвах от нито един. Нямаше и от този да се възползвам. Рейкявик изобщо не ме привличаше, дори реших, че по-нататък ще отида в столицата само ако си намеря домакин от Каучсърфинг, иначе въобще няма да се занимавам да излизам от този огромен град с разни прескъпи автобуси и да си губя времето в цивилизацията при наличието на цялата тази невероятна природа навсякъде. В последствие не си намерих домакин, а нещата се подредиха така, че прекарах сумарно около час в столицата, просто я видях набързо благодарение на стопа. Но за това по-нататък.

Направихме кратка спирка в Budardalur човекът да си купи нещо за хапване и пиене, след което най-сетне заваля. Очакваше се, вече доста дни нямаше дъжд и Исландия беше гостоприемна към мен, време беше пак да ме изпита. След приказните Западни фиорди се насочих към вълнуващия полуостров Snæfellsnes. Преди да стигна до него обаче реших да посетя още няколко уникални места. Първото беше Grabrok - няколко прекрасни кратерчета близо до шосето. Имаше пътеки за обхождането им и доста народ се беше възползвал от лесния достъп, все пак това беше главния път на Исландия номер 1 и трафикът по него беше най-голям. Повечето туристи, дошли за няколко дни в страната, не виждаха нищо встрани от него и просто обикаляха по тоя кръгов маршрут, спирайки на главните забележителности. 

До Исландия и назад - част 9 - В дълбините на Западните фиорди

 

Водопадът на водопадите - Dynjandi

 

 14.08.2022

Докато си събирах лагера сутринта, обитателката на недалечната палатка се "излюпи" и дойде при мен на лафче. Оказа се мексиканка от Гуадалахара и ако не говореше толкова добре английски, щяхме да я подкараме на испански. Момата беше каучсърфърка и стопаджийка, обаче жестоко беше подценила исландското свирепо време и беше в доста окаяно положение, та щеше да се товари на първия самолет за евакуация към Турция. Беше хвърлила око на Европата и явно се подвизаваше там от известно време, защото полетът й до Турция бил с цел да изкара няколко дни извън Шенген и после пак да обикаля из Стария континент. В Исландия дошла с парцаливо чувалче за +20 градуса и се озъбила още първата нощ в палатката. Явно жестоко се е тресла, защото почти веднага си сменила датата на билета с по-скорошна. Какъв дявол я бе накарал да направи това, вместо да си купи читав чувал и да продължи с опознаването на Ледената земя, само тя си знае. Самолетът й щеше да излети след само нялколко дни, а тя се беше забила в най-зачуканите Западни фиорди и като й припомних тоя факт, сочейки й празния, тотално лишен от коли път, доста се гипсира. Както се канеше да си прекара безметежен ден в топлите извори, така бързо взе да си събира лагера и се задоволи само с кратко топване, преди да се насочи и тя към шосето. Аз тръгнах преди нея и не чаках на пътя, както тя щеше да направи, а си поех пеша, както винаги правя. Не съм от стоящите стопаджии, а от вървящите. Няма по-голям кеф от пътуването пеша и доста често се хващам как си пожелавам да не ме вземе никой, когато ходя през някоя прекрасна местност, защото една спряла кола ме лишава от възможността да опозная мястото на бавни обороти, така както на мен ми харесва.

До Исландия и назад - част 8 - Прелестите на севера и запада

Скалата Hvitserkur на полуостров Vatnsnes ми прилича на динозавър, пиещ вода

 

 05.08.2022

 Не можех да повярвам на очите си - утрото предлагаше разкъсана облачност, синьото небе най-после обещаваше да надвисне над Ледената земя и Слънчо плавно се плъзна нагоре по хоризонта след едноседмично тотално отсъствие. Днес щеше да бъде празник за мен и изгнилите ми от мокротия крака. Връхлетяха ме спомени как на велопътешествието до Нордкейп в такива редки часове исках просто да легна на някоя поляна и да ме топли слънцето, да сгрее премръзналите ми кокали, да изсуши подгизналите ми дрехи. И днес още от сутринта ме обзеха такива желания. Моите домакини ме поканиха в кухнята да закуся, топлият чай ми се отрази много добре. След нощта на топло и горещия душ нямаше и следа от хипотермия у мен, възстанових се добре. После се натоварихме на колата и потеглихме към Акурейри. Момичетата и техните приятели гонеха автобуса за Рейкявик и щяха да си заминават обратно за Швейцария, а мен ме очакваше приказен ден във втория по големина град на Исландия Акурейри - столицата на севера. 

До Исландия и назад - част 7 - Първа седмица в екстрема на Ледената земя

Геотермалното поле Hverir край езерото Myvatn

 Голяма мечта ми беше Ледената земя. Наистина много я жадувах и много я сънувах. Особено след велопътешествието до Норвегия тотално затвърдих силното си влечение към студения север и се убедих, че въпреки екстремно лошото време, ужасяващата за вегани храна и постоянната борба със стихиите, това е един оазис за мизантропите като мен, които имат зверска алергия към хората. Исландия освен, че е с оскъдна популация, е страшно богата на природни чудеса и то наистина зашеметяващи, дъхоспиращи, необясними и невъобразими. Уж няма гори, уж много голо било - това ще кажат някои хора, които са били там и не са я усетили, не са я изживяли с всичките си сетива, а само са гледали през прозореца на някой автомобил. За мен лично Исландия няма аналог, не може с нищо да се сравни и диша в свое собствено измерение. Може да е безпощадна към посетителя, може човек да отиде там за една седмица и природните стихии да са толкова свирепи, че да не му се излиза от хотелската стая. И така да я намрази. Но аз не мога да си представя как може някой да намрази такава дива прелест въпреки капризите и жестокостите, на които е способна. Моята първа седмица беше своеобразен тест. Земята ме изпита до краен предел като хвърли върху мен цялата си свирепост. Трябваше да провери дали съм достоен посетител, да реши дали ще ме допусне. Или аз ще се предам и самоизхвърля след всичките ужасни изпитания, на които ме подложи. А след това, веднъж изпитала ме, разкри пред мен най-красивите си цветове...

До Исландия и назад - част 6 - Фарьорските острови

Красота около Saksun

23.07.2022

Сутринта като отворих ципа на палатката, въобще не ми хареса това, което видях. Всичко беше потънало в гъста мъгла, нямаше никаква гледка в никоя посока. Бях съвсем близо до най-високата част на планината, малко след като събрах лагера вече бях на върха. За жалост обаче нищо не видях от там. Тръгнах да слизам от другата страна на планината в посока село Hellurnar. Мъглата беше толкова гъста, че за малко да объркам пътеката. Към селото беше все надолнище и като слязох по-ниско, мъглата се разкара и се отвориха гледки. Времето беше лошо само по високото. За пореден ден се радвах на чудесно като за островите време. Студено беше, но нямаше нито дъжд, нито силен вятър. В селото се поразходих, беше съвсем малко и продължих по пътеката към село Oyndarfjørður, която минаваше по крайбрежието и ме отведе както на скалисти брегове, така и на малък, симпатичен плаж. 

Край селото видях групичка местни, които бродеха по околните склонове и се опитваха да събират овцете, явно за да ги стрижат. Продължих нагоре по пътеката към Elduvík. Толкова много ми харесваше да вървя през Фарьорите, от пътека на пътека и от село на село, та въобще не ми се излизаше на шосетата да се придвижвам бързо и да пропускам такива невероятни гледки. Почти цял ден се наслаждавах на панорами към остров Kalsoy. Пътеката за Elduvík беше прекрасна, хареса ми много, че е по-тесничка и забавна на места, а гледките бяха все така зашеметяващи. Реално всичките села от Fuglafjørður до Elduvík са свързани с пътека през планините и спокойно може да се мине цялата наведнъж. В последната част до Elduvík имаше и други туристи, тръгнали да се разхождат. Къмпингът в селото беше популярен и самото село имаше много приятна и спокойна атмосфера. Кратка пътека водеше от него до закътано заливче между отвесни скали с уникален цвят на водата. Именно там срещнах холандската двойка от ферибота, които преди акостирането му ми пазеха раницата, докато снимах. Разприказвахме се и им препоръчах някои места, които обходих предните дни. Те я караха доста по-лежерно и не бяха обикаляли много.

До Исландия и назад - част 5 - Фарьорските острови

 

Село Kunoy

Фарьорските острови сякаш не са особено известни и познати на средностатистическия българин. Имам усещането, че повечето хора дори не знаят къде се намират, та камо ли какво представляват и към коя страна принадлежат. Географското й положение определя наличието на дни с четири сезона, сменящи се в рамките на 24 часа, поради което всеки посетител трябва да е отлично подготвен по отношение на облеклото си. Вятърът на Фарьорите е див, луд, бесен и безпощаден. Студът идва с него и връхлита внезапно дори и през лятото. Всъщност по тези места "лято" е дума, която не носи значението, което ние й придаваме в България. Дори в разгара на най-топлия сезон температурите може да са ниски, а вятърът най-редовно пердаши и вледенява. Ако човек е решил да пътува пеша, на стоп и да спи на палатка по време на целия си престой там, трябва да е добре подготвен откъм дрехи, силно находчив и изобретателен, както и много мотивиран да продължи да разглежда приказните острови, докато е брутално подгизнал от глава до пети и трака със зъби, крачейки по напоената земя. На островите няма гори, няма естествени укрития и да се намери безплатен и легален подслон при лошо време, е много сериозна мисия. 

Фарьорите се състоят от 18 вулканични острова, от които 17 са обитаеми. Главните и най-населени острови са Streymoy и Eysturoy. Архипелагът е автономна област, но принадлежи на кралство Дания. На мен ми се струва по-обосновано географски да са част от Норвегия или Исландия, ама историята решила друго и станали най-красивото бижу в датската корона. Островите отлично си отговарят на името, което в превод означава "овчи". Количеството овце там е зашеметяващо и понеже площта не е голяма, както в Исландия например, ги виждаш навсякъде и по всяко време. Толкова свикнах на всяка крачка да срещам овце, че после в Исландия почнаха да ми липсват, а и там уж са много.