Чили 3 - планини, водопади, лагуни, сняг и една плажна Коледа

поздрав за всички - снегът до високопланинската лагуна де Лас Анимас :)

След като си взехме довиждане с Пауло и Талка, а аз оставих старите си продупчени обувки в един градски парк с надежда някой беден човек да ги намери и осинови, хванахме стопа за Молина - последното голямо градче преди парка. На изхода на града ни взе пикап с две кучета заедно с нас в багажника, закараха ни до черния път за Ел Радал. Походихме малко и пак ни взе пикап почти до Ел Радал, след което още един за след входа на парка. Покрай целия път нагоре имаше къмпинг след къмпинг, кабани след кабани и навсякъде огради, така че нямаше къде да се спи. В Чили платените къмпинзи са много популярни и в някой от тях дори можеш да отидеш за няколко часа на пикник, което е с отделна тарифа. Тоест пикника също се плаща :) Самият национален парк разбира се има входна такса и ние не знаехме точно как ще минем, но на главния вход явно нямаше никого и си влязохме без проблем. Вървяхме доста, докато си харесахме една гора за спане и се установихме.

Чили 2 - плажове, графити и готини чилийски градове

вижте ме к`ъв съм готин :)))

Недовършеният разказ към предната публикация вече е сложен там.

Пристигнахме в Ла Серена към обяд, оставих другарчето в един мол да седи на компютъра (имаше дори ток и не го изгониха, че го ползва) и тръгнах да обикалям града. Първо отидох до битака (пазара през уикенда, подобен на димитровградския битак), там имаше всякакви джунджурии втора употреба, както и нови стоки. До него се намираше страхотен парк на име Педро де Валдивия, който приличаше на мини-зоопарк с животни от типа на козички, овце, гуанако (вид лама), кокошки, папагали, зайчета, морски свинчета, а имаше дори и два кондора в огромна волиера. Предполагам повечето, ако не и всички животни са спасени от нещо или някого, може би са били ранени и излекувани. Овцете, козите и гуанакото се разхождат свободно между хората. Гуанако са едри лами и много закачливи, ама да не казвам как плюят :)

Чили - приключения в пустинята Атакама

долината на мъртвите, Сан Педро де Атакама

Този път поздравът ще е по-различен :) Предколедно с любов към Африка. Тези клипчета направих и споделих отдавна, но последните няколко часа не спирам да слушам песните докато писах блога и сега ги изгледах няколко пъти да си припомня невероятните хора, които ме накараха толкова да копнея за Африка отново.

https://www.youtube.com/watch?v=WtkDsvxUzWA
https://www.youtube.com/watch?v=QwYnFkiDmKw


Направо не зная откъде да започна тази публикация, в момента се намирам в приятно чилийско градче на име Талка, за което никой нормален турист вероятно не е и чувал, часът е 1 през нощта и не мога да си събера мислите от емоции и вълнения през изминалите две седмици :)

За медиите и за блога

На 29.11 получих имейл от майка ми, в който тя сподели, че приятелка на близка приятелка на баба ми е казала, че има статия за мен в български вестник на име Уикенд! Майка ми се добра до статията и я сканира и ми я прати. Статията се намира на страница 44 в не зная точно кой брой, но е някъде дните преди 29-ти. Журналистката се казва Надя Костова. Тази статия е публикувана БЕЗ моето знание и разрешение, с КРАДЕНА от блога ми лична снимка (от публикацията за Колка), цитати и инфо!
Зная, че има и достойни и коректни журналисти и познавам такива. Естествено тази публикация изобщо не е насочена към тях, а към онези, които очевидно са напълно лишени от морал и чест и вероятно не познават значението на тези две думи.
Погнусата ми от медиите вече е толкова голяма, че ако някой има идеи и проекти за унищожението на дадена медия, може да ми пише и ще помогна с каквото мога :) Това са най-долните среди на обществото, които се хранят с хорското нещастие или в моя случай - с хорското щастие. Тази жена е написала репортаж и сложила моя лична снимка, за да си изкара парички и да си запълни страницата, крала е от блога ми, отдолу на който още от създаването му пише:
"Всички права запазени! Използване на снимки или текстове без моето разрешение е забранено!."

Перу 5 - каньонът Колка - царството на кондорите

величественият кондор!

Поздрав:
https://www.youtube.com/watch?v=Z1E0nEe8RxM


Посещението ни на каньона Колка дойде съвсем спонтанно, не беше планирано изобщо, на фона на общото ни разочарование от перуанците гледахме да се изнесем от тази страна веднага след Пуно. Обаче Перу явно ни привличаше по някакъв странен и необясним начин и ни задържа вече почти 3 месеца, което за мен е необяснимо как се получи :) Уж я бързахме страната на лилипутите, а сякаш колкото повече бързаме, толкова по-бавни ставаме. Докато бяхме в Пуно, аз не смятах да се отбиваме в Колка по пътя за Арекипа. За каньона знаех, че е прелестен и много исках да видя кондорите, но също така знаех, че е много туристическо, а ми бе писнало от туристически места, в Перу общо взето само по такива ходехме и тотално ми нагарчаха.

Перу - снимки към предната публикация

Снимките от Салкантай трек, Куско, Пуно, Титикака...

по пътя за Салкантай

Салкантай

Перу 4 - хубава работа... ама перуанска!

Салкантай трек

В тази публикация - Куско, Мачу Пикчу, Салкантай трек, Пуно, езерото Титикака
Снимките са разделени в тази и в следващата, която ще е само снимки, не се събраха тук :)


Мъжете, които ни взеха на стоп към резерват Пампа Галера, бяха много готини, интелигентни, свежи... Бяха от Трухилио и шофираха цялата тази голяма дистанция, за да правят някакво проучване в резервата, свързано с викуните. Слушаха страхотна музика, а като тръгна саундтрака на Карибски пирати, направо се размазах. :) Имаха и много готина перуанска музика, за първи път чувахме местна музика, която да ни хареса.

Перу 3 - Голямата крайбрежна пустиня

морски лъвчета на островите Байестас :)

В тази публикация - Пунта Олимпика, Лима, Паракас, Уакачина, Наска

Голямата крайбрежна пустиня на Перу... отблъскваше ме толкова много... а точно там имах едни от най-хубавите си преживявания в Перу... И колкото и да са ми противни хората в тази страна, не мога да отрека, че има невероятни красоти и много вълнуващи места, които изпъкват и стоят доста над човешките мизерии и дивотии. Абе, след два месеца и половина в Перу, още не мога да реша мразя или обичам тая страна, толкова противоречиви чувства имам към нея. Едно е сигурно обаче - човек не може да остане безразличен към страната на лилипутите :)
Продължавам си разказа от Кордилера Бланка...

Една година на пътя...

На 28.10.2014, след по-малко от 10 дни, ще стане една година, откакто сме на път :) Освен, че ще отпразнуваме събитието с почерпка, то е време и за малко равносметки, а и раждане на нови планове, които ще напиша в тази публикация.

Перу - снимки от трека Caнтa Круз

Тук са снимките от трека Caнтa Круз, за който писах в предната публикация.

гледки от Punta Union

Перу 2 - из Кордилера Бланка

Езеро 69

Последната ни надежда да харесаме Перу бе Кордилера Бланка. Огромната ми любов към планините ме водеше право насам, дълги години мечтаех да дойда да се разходя из това чудо на света. Планината има повече от 30 на брой вечно заледени шестхилядници, над 200 високопланински езера с невероятни цветове на водата, изключително красива природа, стръмни склонове, дълги пълноводни реки... ужасно много ми напомни Нова Зеландия, дори цветът на водата в реките бе новозеландско синьо, както му викаме ние. Досега тези планини са първото място в света, където откривам огромна прилика с драматичната зашеметяваща красота на Нова Зеландия. Останалата част на Перу, разбира се няма нищо общо с нея :)

Перу - лилипутската държава

голямата крайбрежна пустиня, близо до Трухилио

Една от основните разлики между Еквадор и Перу ние определихме така - в Еквадор малко се пътува и много се разглежда, а в Перу мнооого се пътува и съвсем малко се разглежда. Докато в Еквадор почти няма безинтересно кътче и всяка природа, град, село са привлекателни и уникални, то в Перу всичко е еднообразно, скучно, грозно и на огромна площ. Атракциите са разпиляни в далечни кътчета на страната, а останалото е една пустош. Градовете са толкова грозни, невзрачни и мръсни, че като влизаш във всеки от тях, ти се иска да излезеш колкото може по-скоро.

Еквадор - последните снимки

Тук са снимките относно предната публикация, които не се събраха там - основно от Куенка, Лоха и Подокaрпус - последно от Еквадор

понички в Куенка

Еквадор - последен щастлив месец в страната на Кореа - част 2

Чимборазо

Хванахме камион на стоп за Баньос, но като видяхме какви красоти има по пътя, спряхме до един водопад в махала Чин-Чин. Там оставих другарчето да си работи на компютъра и тръгнах да се връщам към предното село Рио Берде, където имаше неща за разглеждане. Пътят Пуйо-Баньос е атракция сам по себе си, има доста на брой тунели, много ама много водопади, красиви каньончета и реки... Нормално туристите отиват в Баньос, наемат колело и се пускат до Рио Берде или чак до Пуйо като на връщане ползват платени пикапи или камиони да ги закарат до Баньос. По пътя спират да пробват canopy - спускане като на тролей по хоризонтално опънато въже между два бряга на реката, посещават няколко водопада, един от които е известния Paylon del Diablo до Рио Берде.

Еквадор - последен щастлив месец в страната на Кореа

водопад Сан Рафаел

След като изкарахме три пълни месеца (тръгнахме си последния ден от разрешения престой) в тази изключително интересна за нас страна, успяхме и да понаучим малко за нравите, културата и същността на Еквадор. За нас много интересен бе факта, че това е една от малкото държави в света, където хората боготворят президента си Рафаел Кореа. За него слушахме всеки ден от различни шофьори, взели ни на стоп, хора, заговорили ни на улицата и като цяло почти нямаше човек, който да не похвали Кореа за управлението му. Всички твърдят, че откакто е дошъл на власт, цялата държава се е променила тотално към по-добро. За има-няма 5 години е оправил Еквадор и е изкарал хората от мизерията (доколкото разбрахме, преди това е било като в Перу - бедност, никакви пътища, много престъпност и т.н.).

Криминални приключения в Есмералдас - много подробен разказ

Скоро след малката ни авантюра с дузина крадци в "процъфтяващата" провинция Есмералдас, която успяхме да обърнем в сериозен скандал и да извлечем повече ползи, отколкото загуби, написах кратко инфо по случая и обещах на някои хора мноооого подробен разказ, ето го и него :) Този разказ няма много връзка с пътуване и ще е интересен повече на близките ми, отколкото на някой чужд, така че предупреждавам предварително за не особената му интересност. Също така тази публикация не е за положително настроени хора, защото хич не е положителна, особено моите лични размисли и страсти. Аз съм положителен човек само към тези, които са такива към мен, за останалите имам опака страна, която е доста добре развита и която винаги ме води до някакъв вид война!

Еквадор - още снимки от крайбрежието

Това са още снимки към предната публикация, към която снимките са толкова много , че не мога да ги събера на едно.

отново на Лос Фраилес

Еквадор - снимки част 4

В тази публикация - снимки от крайбрежието: Лос Фрайлес, Пуерто Лопез, Саланго, Манта, Плаяс, Монтанита и други...

Пуерто Лопез

Лос Фрайлес

Eквадор снимки - част 3

В тази публикация снимките са основно от национален парк Котопакси и езерото Килотоа

Котопакси вляво

величествения Котопакси

Еквадор снимки - част 2

В тази публикация - снимки от Отавало (отново), Митад дел Мундо и Кито

Кито

Кито, гледка на юг

Еквадор - скритото съкровище на континента

резерват Ел Анхел

Тази публикация я писах още на крайбрежието, преди много, много дни и още преди криминалната ни сага в Есмералдас :) Снимките към нея са толкова много, че ги събрах в 4 отделни публикации. Тук са само снимките до Отавало включително. Скоро ще опитам да напиша пълната история на криминалната одисея, както и да разкажа за остатъка от престоя ни в Еквадор, който бе все така вълшебен и научихме много още за страната.

Защо скрито?! Защото съседно Перу или Бразилия са хиляди пъти по-популярни и посещавани, отколкото тази малка държава на западното крайбрежие. А за мен лично тя е най-хубавата. И го казвам без да ми е нужно да виждам другите за сравнение.
Еквадор има всичко - гъстите джунгли на Амазония, високите до 6300 метра Анди с вечни ледници и огромни езера, дълго океанско крайбрежие с прекрасни плажове и разбира се - уникалните острови Галапагос, които от много години искам да посетя, но явно няма да стане скоро, много е скъпо, а и трябва лодка. Всичко това на територия, изключително лесна за покриване, поради малките дистанции. За няколко часа можеш да се озовеш от 5000 метров връх с вледеняващ вятър и минусови температури, до влажна тропическа жега или също тъй жежки слънчеви плажове...  

Снимки от музея на златото в Богота

За който като мен обича неща от историята на света...
Тук има информация на английски за музея - http://en.wikipedia.org/wiki/Gold_Museum,_Bogot%C3%A1

А от мен снимки:

Криминалната ни сага в Есмералдас :)))

Току що получих линк, че в българските нещастни медии е изтекла информация за нашето малко приключение в Есмералдас :) Естествено доста неточна както винаги. Ще споделя много подробности като имам време, в момента водим разследване. Накратко - на 30.07 ни атакуваха около 10 човека, всичките негри, в най-престъпния град в Еквадор Есмералдас.
В медиите пак инфото куца. Не се издирват всички престъпници, единия го хванахме 10 минути след като успя с елемент на изненада да ми дръпне чантата с парите, документите и апарата. Сега е на топло в затвора :) Ще лежи минимум 2, максимум 6 години. Другите им знаем имената, адресите, имаме им снимките и ги предоставихме на полицията вчера, така че чакаме да бъдат арестувани, за съжаление са въоръжени и са заплашили да убият майките и сестрите си, затова полицията е внимателна и още не прави операция по арестуването им.

Колумбия - страната на коката и кафето

Тази снимка за мен символизира същността на Колумбия - спирка край пътя, преградена с бодлива тел, за да не може никой да седне да почине или чака автобуса. Вдясно до нея има крайпътно заведение. Идеята на преградилия спирката вероятно е била, че вместо хората да сядат на безплатната спирка, ще сядат на заведението му и ще консумират. В Колумбия не видяхме нито една автобусна спирка извън градовете, в селата и въобще никъде, освен в големите градове. Също така почти не видяхме парче земя без ограда (бодлива тел). 


В момента сърцето ми е пълно с толкова обич и възхищение към Еквадор, неговите хора и неговото министерство на околната среда, че ми е много трудно да пиша за неприятните ни преживявания в северната му съседка. Но все пак това пътуване има две страни и няма да е честно да прикривам негативната.

Снимки - продължение от Венецуела

Обещаните снимки след Гранд Савана, най-вече от Андите ... Снимките са разбъркани на места

селото Мочима

Венецуела - болната държава и болните й хора

водопад Арапена

Преди да започна тази частично негативна публикация (предпочитам да споделя моята горчива истина, отколкото да пиша само сладки приказки), искам да изкажа ОГРОМНАТА си искрена благодарност към хората, които ме подкрепят в последно време. Благодаря на Надежда за голямата финансова помощ и морална подкрепа, на Владо за страхотния обектив за апарата ми и новата карта-памет, които ми донесе в Колумбия, специални поздрави на баба Надя (надявам се чух името правилно по телефона, беше доста шумно наоколо) от Италия, която ми се обади докато още бяхме в Тринидад и имахме телефон, поздрави и на нейните внук и внучка! Благодаря на всички, които ми пишат по имейл и на блога (съжалявам, че се бавя с отговорите). От все сърце благодаря и на най-прекрасните родители на света - моите, за всевъзможната тотална подкрепа особено сега, когато никак не ни е лесно, защото държавите станаха доста негостоприемни за пътешественици като нас.

Тринидад - последни дни на Карибите

гигантска кожеста костенурка на плажа до Матура

Измина месец и половина откакто си заминахме от Тринидад и приключихме пътуването из Карибите. Много неща се случиха оттогава насам, много уроци научих за това докъде стига алчността и проклетията на хората, много неприятни изненади преживях. Южна Америка към момента се оказа най-голямото ми разочарование, но както се казва в една моя любима книга: "Страданието прави от човека или монах, или воин". От мен направи ВОИН, при това готов за война 24 часа, 7 дни в седмицата :) Сега, изстрадвайки номер едно най-ужасна страна в моята лична класация (говоря за Колумбия, ужасната Венецуела е разжалвана до второ място, а Сейнт Мартин се кичи с трето такова), си спомням с умиление и тъга за "маймунките" и индийците в Тринидад, които бяха всичко друго, но не и безчовечни апатични изроди, каквито към момента срещаме ВСЕКИ ден в двете южноамерикански държави.
Не искам да започвам тази публикация с негативизми колкото и да ми е гадно в момента, седейки и пишейки това през нощта в едно подобие на парк без пейки в едно ужасно туристическо колумбийско село, където всеки те преследва с оферти за хостел и е мазен и усмихнат само като види пачка с пари. Та в момента ще се опитам да забравя къде съм и какво ни очаква утре, ще положа усилие в този текст да намерят място красивите моменти от Тринидад, игнорирайки моментното си разочарование и оставяйки описанието на тежките ни дни и пространни страдания за следващите публикации...

Карибска равносметка

Пария бей, Тринидад

Сега докато оправях сметките, осъзнавайки че огромното разхищение на пари по лодки, ферита и други подобни приключи със стъпването ни на континента, реших да драсна няколко реда като обобщение за изминалата половин година на Карибите.
Прекарахме близо 6 месеца на Карибите. Имайки предвид, че същинската ни дестинация бе Южна Америка и през Карибите смятахме да минем възможно най-бързо с първата намерена яхта на Сейнт Мартин, нещата тотално се промениха и останахме далеч по-дълго от планираното. Което обаче ни даде възможност наистина да опознаем някои острови. Прекарахме 23 дни по неволя в Сейнт Мартин, който се превърна в нашия остров-затвор. Това е държава номер едно в света, която мразя. Изживявахме всекидневни разочарования под всякаква форма и накрая се спасихме от Ада с помощта на карго корабче, с което обаче уцелихме най-лошото време в морето и след няколко бури бяхме ни живи, ни умрели от морска болест. Последваха 2 прекрасни месеца живот в Рая на острова-съкровище Доминика, където разбрахме, че има невероятни места на Карибите.

ВЕНЕЦУЕЛА - пристигнахме!!!! :)

На 25.04 в 16:00 стъпихме окончатнелно на южноамериканска земя :))))

 Няма такава радост, след 6 месеца опити да достигнем Южна Америка, най-после УСПЯХМЕ!
Сърцето ми щеше да изхвъркне при вида на Голямата Суша :) И само като си помисля, че вече сме СВОБОДНИ, пътищата са НАШИ, континентът е НАШ ! Можем да отидем където си искаме и да правим каквото искаме! Въртенето в кръг по островите приключи, върнахме си оптималната свобода, очаква ни огромен необятен континент за обикаляне. Вече трети ден сме във Венецуела! НЕВЕРОЯТНО Е! Минахме повече от 1000 километра от Тукупита (където ни остави малката моторна лодка от Тринидад) до Санта Елена де Уарен, която е на границата с Бразилия. Няма обаче да ходим изобщо към Бразилия, дойдохме до тук, за да обикаляме стотиците километри национален парк наоколо, наречен Гранд Савана, който е част от национален парк Канайма (където е Анхел - най-високия водопад в света)! Днес минахме с един камион по главния път надолу през парка и онемяхме, загубихме си акъла по тая красота!!

Изкуството да стопираш яхти

Симпсън бей марина, Сейнт Мартин

Написах тази публикация с идеята, че може да бъде полезна на някого, така че е много повече информативна, отколкото развлекателна.

Още в Сейнт Мартин исках да напиша специална публикация за стопа на яхти. След като толкова много сме опитвали, проучвали, изпробвали какви ли не варианти и в крайна сметка успели, понаучихме доста неща.
Подчертавам, че тази информация е приложена на Сейнт Мартин и Сейнт Луча, не сме стопирали на други места. Все пак смятам, че основното от написаното се отнася генерално за стопа на яхти навсякъде.

Тринидад - Време за Карнавал :)

На 3-ти март, понеделник, в 4:00 сутринта, брутален звук раздира тишината в Порт оф Спейн. Музика! Сока! Десетки камиони с огромни системи от високоговорители и тонколони, по-високи от човешки ръст шестват по улиците на будната столица. Карнавалът започва!!! Време за лудост, свобода и музика! Карнавалът стартира с "Ж'оверт" - шествието на покритите с тонове кал, бои, шоколад и какво ли още не. Всички крещят, танцуват, пеят и се заливат с всякакви цветове бои. Бандите налазват улиците на столицата доста преди изгрев слънце. Те не спят, готови са за най-важното събитие в годината. За тринидадци няма нищо по-важно от Карнавала! Готвят се за него цяла година, от приключването на предишния. Спестяват всеки цент за костюм и участие в една от многото банди.

По вода - плаване от Сейнт Луча до Тринидад

плажовете на Мейру са като снимка от календар :)

Тази публикация просто трябва да я започна с една любима песен (и филм) - https://www.youtube.com/watch?v=AMGXq9_IQBQ   

Ще продължа с малко статистики за плаването :)

Напуснахме Родни бей марина на 14.02, пристигнахме в Тринидад на 02.03. Плаването бе 15 дни тотално.
Родни бей - Питоните - 21.9 мили (4 часа)
Питоните - Бекуа (първи остров от Гренадините) - 59.4 мили (11,30 часа)
Бекуа - Мейру - 27.5 мили (4 часа)
Мейру - Барадел (Тобаго кейс) - 4.66 мили (1,15 часа)
Барадел - Юниън айлънд (Чатъм бей) - 7.29 мили (1,30 часа)
Юниън айлънд (Чатъм бей) - Юниън айлънд (Клифтън бей) - 6.17 мили (1,45 часа)
Юниън айлънд (Клифтън бей) - Кариаку - 9.10 мили (2 часа)
Кариаку - Гренада - 53.1 мили (9 часа)
Гренада - Тринидад (Чагарамас) - 90.3 мили (14,45 часа)

Сейнт Луча - междинното звено

източният бряг

Както споделих в предната публикация, дните ни в Сейнт Луча не започнаха добре. След драмата с бананите, тръгнахме да търсим място за палатка извън столицата Кастрис. Поехме на север, тъй като от ферито ми се видя, че има някакви незастроени хълмове в тази посока. Като се занизаха едни магистрали, хиляди коли, огради и къщи... По едно време видяхме пощурял кон да бяга по магистралата, явно беше избягал от собственика си. Колите го виждаха отдалеч и намаляваха, добре че имаше светлини покрай пътя, за да могат да го видят. По-нататък собственикът се опитваше да си догони коня, яздейки друг кон по магистралата :)

Тринидад и Тобаго - една държава, много култури

около Пария бей

Очаквайте отделна публикация за карнавала! Както и разказите за Сейнт Луча и плаването, които ще напиша скоро. Сега ми е поредната безсънна нощ, в която бързам да пиша за Тринидад, докато още всичко ми е свежо в главата :) Когато напиша предишните разкази, ще ги сложа със стара дата, за да са подредени, така че Тринидад винаги ще излиза отгоре.


Преди да пристигнем в Тринидад, имахме очаквания за равнинен, лишен от планини, лишен от рифове и подводен живот скучен остров, че и пренаселен с популация от близо 2 милиона души. За капак всеки нагоре по островите ни повтаряше колко било опасно, как не трябвало да си вадим фотоапарата на улицата дори и на карнавала, и как хората се стреляли навсякъде. Е, както обикновено пълни медиини глупости. Хората по света вече са с толкова промити мозъци и страховият контрол така добре работи и затяга обръча около тях, че е най-добре човек да не вярва на никого, дори и на местните, които всеки ден ни повтарят колко е опасна страната им. Тринидад определено ни изненада много приятно.

Доминика - последни дни

на източния бряг

Казават, че ако Христофор Колумб се върне на Карибите днес, от всички острови ще разпознае единствено Доминика. След като поопознахме Карибите, ние с другарчето мислим по същия начин. Това е единствения остров, който наистина си заслужава да се види и преживее. Останалите са доста поунищожени, много цивилизовани и не се вписват в представата ми за Карибите преди да дойда тук. Единствено Доминика и до голяма степен Гренада отговориха на очакванията ми...

Вдигнахме платната :))))

Тази публикация е отпреди няколко дни, написах я но не успях да я сложа. Понастоящем сме на остров Бекуа - един от Гренадините :) Вече доста поплавахме, нямаме морска болест и е страхотно!!!
Ето по-долу предишното написано:

Нямам време да пиша и скоро май няма да имам :) А колко мноооооооооого имам да разказвам за Доминика и Сейнт Луча.... Сега слагам само една кратка публикация да не се притесняват и домашните, че не мога да им пиша мейл.
Намерихме си яхтааааааа :))) или по-точно те ни намериха :) Имаме най-готиния капитан, за който човек може да си мечтае и най-яката лодка на света :))))

Доминика или "Островът-съкровище"

Портсмут вдясно и Дъглас бей вляво

Колко много ми се събра за писане тук :) Повече от месец си живеем царски на този нереално красив остров, а за съжаление имах време да напиша само предната кратка публикация с общи приказки. Доминика се оказа точно каквото един каучсърфър на име Тоби ми писа по интернет да очаквам, а именно: "Всеки ден ново приключение!" Не сме скучали и минута тук. И двамата с другарчето сме луди по този остров. Последните дни само ревем, че остана по-малко от месец и трябва да си тръгваме. Беше голяма грешка, че направихме фалшивите билети за след два месеца и съответно получихме входящи печати за толкова. Всеки ден обсъждаме кой колко ще плаче като отплаваме от тук. На никой не му се тръгва от хубавото, а тук е слабо казано хубаво. Че то си е вълшебно!