Една година на пътя...




На 28.10.2014, след по-малко от 10 дни, ще стане една година, откакто сме на път :) Освен, че ще отпразнуваме събитието с почерпка, то е време и за малко равносметки, а и раждане на нови планове, които ще напиша в тази публикация.
Около половината от пътуването прекарахме на Карибите, а втората половина в четири южноамерикански държави. Общо досега без да броим страните в Европа, през които минахме, сме посетили и разгледали 7 островни държави и 4 континентални. Любимият ни остров стана Доминика, а любимата страна на континента (и по-точно единствената, която до момента харесахме) е Еквадор. В момента все още сме в Перу и вече имаме горе-долу някакви планове за остатъка от обикалянето на Южна Америка. Смятаме до към месец да влезем в Чили и следващите няколко месеца ще обикаляме Патагония в Чили и Аржентина. В момента аз отчаяно се опитвам да намеря начин да отида на Антарктида, но парите са проблем, много е скъпо с круизен кораб и засега не зная други варианти. Ако някой има връзки в БАН и може да ме уреди в една от техните експедиции, ще ме направи най-щастливия човек на планетата :) Могат да ме вземат и да чистя тоалетни, нямам нищо против, само да ме вземат с тях! Та засега Антарктида е с неясен статут, а аз не спирам да мечтая за нея ден и нощ... След Патагония ще се отправим към Уругвай, после ще влезем в Южна Бразилия да я разгледаме и веднага след това Парагвай, където очакваме да сме стигнали до към месец май. След това юни ще прекараме в Боливия (там дават виза за 1 месец), а юли и август ще се върнем в Перу, този път само планините, за да си довършим разните там преходчета :) Може би ще се разходим и до Еквадор, защото аз много искам да кача Чимборазо и май ще прежаля парици за екипировка и ще го направя евентуално. После мислим два варианта - товарно корабче по река Амазонка някъде от Перу или Еквадор, до Манаус или Белем в Бразилия, или пък втори вариант, който по ни се нрави - искаме да си купим лодка и сами да плаваме по Амазонка до Белем, само че за този вариант парите пак са проблем. Трябва да се купи лодка, екипировка и да се направи сериозно проучване на маршрута. Ако някой спонсор чете това и иска да инвестира в тази експедиция, ще сме много благодарни и ако я осъществим успешно, ще сме вероятно първите българи, преплавали цялата река Амазонка със собствени сили (а може и да съм само аз, защото другарчето обмислям да го оставя някъде да чака, май е много опасно за него). Основният проблем са парите за лодката и екипировката, с другото ще се оправим.
След плаването до Бразилия искаме да разгледаме повече страната, после се отправяме към Венецуела и Колумбия с цел да вземем лодка за Панама и да се прехвърлим в Централна Америка. Това би трябвало да се случи най-късно до края на другата година. После ще обикаляме цялата Централна Америка, ще отидем в Мексико и ще мислим как да си вземем щатски визи като не сме в БГ (ако някой има инфо по въпроса, моля да сподели). Надяваме се да успеем с визите и да се отправим към САЩ като прекараме там лятото и за зимата вероятно ще трябва да се изнесем към Мексико и да щурмуваме Канада по-натам, или да рискуваме да преживеем една канадска люта зима. Някъде в този безумен план ще впишем и Аляска, която за мен лично е най-привлекателното място на континента и заслужава много внимание. Та както казах - приемаме всякакво инфо и помощ за американските и канадските визи, трябва да ги вземем без да сме си в България, което може да се окаже сложно...


Датите в пътуването досега:

28.10.2013 - 02.11.2013 - пътуване на стоп от Хасково до Италия (Чивитавекия)
02.11.2013 - 13.11.2013 - круизен кораб до Сейнт Мартин
13.11.2013 - 06.12.2013 - Сейнт Мартин
06.12.2013 - 08.12.2013 - плаване до Доминика с карго корабче
08.12.2013 - 31.01.2014 - Доминика
31.01.2014 - 17.02.2014 - Сейнт Луча
18.02.2014 - 25.02.2014 - Сейнт Винсънт и Гренадините, плаване
26.02.2014 - 11.03.2014 - плаване до Тринидад
11.03.2014 - 25.04.2014 - Тринидад
25.04.2014 - 23.05.2014 - Венецуела
23.05.2014 - 16.06.2014 - Колумбия
16.06.2014 - 13.09.2014 - Еквадор
13.09.2014 - ??????? - Перу


Екипировката:

Нещата, с които тръгнахме от България, вече са или станали на парцал и изхвърлени (тениски и панталони) или в такова ужасно състояние, че бая се мъчим като ги ползваме, визирам палатката например. Ферино Немези 1 се оказа ужасно некачествена палатка, не изтрая година на пътя и се разпадна и изпочупи цялата. Лошото е, че няма откъде да вземем резервни рейки и в момента сме закрепили положението буквално на ръба, ако се счупи още една рейка здраво ще я закъсаме. Та като тръгнахме палатката бе почти нова, беше изкарала само моето Ком-Емине през лятото и беше напълно здрава. Още на Карибите, след няколко месеца употреба, една рейка се счупи. По-натам започнаха да се чупят като дървени клечки, всичките са напукани и сме ги облепили с тиксо, а някои са толкова счупени, че ги заместихме с едно желязо от щори и една рейка от фибростъкло, която купихме в Кито. Учудващо е как палатката ми High Peak, която купих около 2005-та и която изкара много години в българските планини плюс две големи пътувания в Азия и Африка, за първи път се счупи чааак като се прибирах от Африка, в един от последните дни на пътуването. Тогава за сефте се счупи рейка и то само заради силния вятър в пустинята, а дълги години преди това палатката не ми създаде никакъв проблем. Тази на Ферино освен, че е с изпотрошени рейки, вече е и с развален цип, който едва затваряме, отдолу и отстрани в мрежата е покрита с дупки, които неясно как се появиха, а за капак някакви големи мравки изядоха част от нея една нощ като я надупчиха още повече и сега прилича на швейцарско сирене. Как ще я караме в силния патагонски вятър с тази палатка - акълът ми не стига! И струваше 250 лв! Страшно ме е яд, направо избеснявам. Една година живеем в нея, това ни е къщата. Имайки предвид колко обичаме живота на палатка и как не бихме го заменили с нищо, не знам как ще продължаваме занапред с толкова повредена палатка. Другите неща от екипировката - спалните ни чували са учудващо добре и нямаме оплаквания, имайки предвид че са страшно много употребявани през последните 10 години. Апаратът ми се държи на ниво, зацапана е матрицата, което се вижда по снимките, имат доста петънца, но пък е здрав и работи, това е най-важното. Чантата, в която го държа обаче, е в зловещо състояние и много ми се иска да си взема нова, само че хубавите са много скъпи тук, а останалите не са качествени изобщо. Малкото апаратче Кодак, което втори живот живее след като бе откраднато и върнато, също е добре, както и лаптопът на другарчето, и другата ни техника. Общо взето техниката е в добро състояние и нямаме проблеми. MP3-плейърът, който Калин ми подари, докато пътувах в Африка, също е на линия и често си го слушам :) Дрехите са нещо, което постоянно е в лошо състояние :) Изхвърлихме доста тениски и няколко панталона, които бяха в меко казано страшно състояние целите надупчени, избелели и не за пред хора. Купихме си нови и сега закърпваме положението - шием каквото се скъса и когато положението стане непоправимо купуваме нови неща. Сандалите, с които тръгнах от БГ, сдадоха багажа още в Доминика, но благодарение на Теодора се сдобих с най-яките сандали на света, толкова удобна обувка нося за първи път в живота си. Та още съм с тях, имат нужда вече от обущар след толкова много месеци непрекъснато ходене, но все още се държат. Обувките ми за планина са вече доста скъсани, но още ги нося. Гледам много да не ги мокря, защото имат две големи дупки и се пълнят веднага :) Раницата ми Ташев, която също е от около 2005-та, не е мръднала, а я товаря жестоко и все имам чувството, че ще се скъса от претоварване. Тази на другарчето обаче, която пак е на Ташев, но е отпреди само две години, е станала на парцал - шевовете поддават, горната част, където се затваря с плъзгач, се скъса по необясними причини, една катарама просто така се счупи... А другарчето много си пази нещата и сега реве, че новите раници вече ги правят за еднократна употреба, а моята десетгодишна и много употребявана е като нова.

Нощувки:

Като цяло живеем на палатка в това пътуване, Каучсърфинг е почти мисия невъзможна, а местните тук нямат нищо общо с тези в Африка, Азия или Австралия и почти никой не те кани на гости вкъщи.
Отначало изкарахме 12 нощувки на круизния кораб на Селебрити. На първия ни остров Сейнт Мартин гостувахме няколко дни на чудесния капитан Маси. В Доминика изкарахме два месеца на палатка и веднъж бяхме поканени, точно навръх Бъдни вечер, от един пиян местен на име Мартин. Втори път също гостувахме на местен - Пол в Соуфриър, който ни взе на стоп и ни покани. В Сейнт Луча пък бяхме на гости на един прекрасен българин, който ни подслони на яхтата, която ремонтираше. После капитан Кърк ни взе на яхтата си Фидлер и прекарахме няколко седмици на борда, спейки в кокпита - най-яката част на всяка яхта. С Кърк стигнахме Тринидад, там прекарахме общо около два месеца. Повечето време бяхме на палатка, около седмица останахме на Фидлер, за да помогнем на Кърк с работа по яхтата. Веднъж бяхме поканени от индийско семейство в дома им, после от един негър и трети път от един собственик на магазин за домашни любимци. Направихме и два каучсърфинга - при австрийката Иза и при индиеца Флеч. Във Венецуела бяхме поканени два пъти - първо от Хуан и семейството му в Тукупита, после от Орландо и семейството му в Мерида. В Колумбия бяхме веднъж на Каучсърфинг в Богота при Давид и веднъж един шофьор ни покани да спим на покрива на къщата му. В Еквадор намерихме само веднъж хост от КС в Кито, доста хора ни поканиха в домовете си в Есмералдас след като ни обраха, но ние се възползвахме само от две покани. Бяхме и няколко дни на гости на Латина от Хасково и семейството й в Куенка. В Перу засега си намерихме само един хост в Лима. Изкарахме две нощи на хоспедахе в Хуараз, за да си запиша снимките и три нощи при едно семейство, където си написах блога, спахме на палатка в къщата им.
Всички останали нощувки за последната година сме прекарали на палатка: в планини, плажове, джунгли, пустини, паркове, дворове на полицейски участъци и къде ли още не.


Транспорт:
Започнахме със стоп от Хасково до Италия, там взехме круизен кораб до Сейнт Мартин, после карго корабче до Доминика, ферибот до Сейнт Луча, яхтата Фидлер по островите надолу и до Тринидад, малко корабче до Венецуела и от там сме все по пътищата. На островите се придвижвахме само на стоп, друг транспорт не сме ползвали. За първи път във Венецуела ни се наложи да вземем автобус - цели 3 пъти, два от които за да излезем от страната без да пресрочим визата си. В Колумбия бяхме само на стоп, в Еквадор взехме няколко пъти автобус за излизане от големите градове с цел да избегнем ходенето през гетата посред нощ. В Перу веднъж взехме маршрутка от Хуараз до Кархуаз със същата цел да избегнем ходенето през гетата.
Останалото време сме само на стоп и пеша като по-голяма част от времето вървим пеш и доста по-малко се возим.

Стопът:
На Карибите бе сравнително добър с минимални разлики от остров до остров. Но генерално добър стоп. Във Венецуела стана много труден, чакахме дълго, а в Колумбия бе още по-зле. В Еквадор стопът се отприщи и си беше направо перфектен. В Перу отново падна няколко нива надолу и стана по-трудничък, но все пак не и толкова лош като Колумбия и Венецуела.

Травми:
Откак тръгнахме та досега, много често има някой пострадал, или е другарчето, или пък в последно време аз. Другарчето държи рекорда с две ухапвания от кърлежи (слава богу никой не бе заразен), нараняване на пръстите на дясното ходило, разни временни неразположения от типа на разстройство или главобол. Аз от своя страна напоследък се претрепах с едно колело, успях да си заклещя крака между два камъка, паднах от място по лице и здраво си ударих пълната с бръмбъри глава :) Височинната болест ни удари във Венецуела за кратко, но след това не се обади повече. Морската болест ни съсипа в първото ни возене на карго корабче от Сейнт Мартин до Доминика. За капак имахме и една катастрофа във Венецуела, на другарчето му бе първа, а на мен четвърта.


Хранене:
Отначало по Карибите си поседявахме често гладни, особено в Сейнт Мартин, където живяхме основно на бисквити и хляб. Но по-натам, в Тринидад, Венецуела и Еквадор, се отпуснахме с храните, защото не става да се ядат само боклуци, когато човек пътува за много дълго време. За първи път си купихме сирене в Сейнт Луча - 3 месеца след като заминахме. За мен сиренето е основна и най-любима храна, така че ми бе страшно тежко без него. В Доминика пък ядяхме почти само плодове и другарчето отслабна опасно много, но отдавна се възстанови. Във Венецуела храненето ни се подобри като качество и количество, защото имаше много евтино сирене и всякакви други вкуснотии. В Колумбия загубихме апетит, храната ни се виждаше много отвратителна, че и скъпа, а в Еквадор сериозно се отпуснахме, което се отрази на джобовете ни. Общо взето на континента ядем значително по-добре, отколкото на островите. В Перу продължаваме да се храним добре, но сиренето нещо поскъпна и за мен това е голям проблем. В Еквадор поне няколко пъти седмично ядяхме и кисело мляко, а тук в Перу е много скъпо и не си купуваме. Картофите и оризът са също основна част от менюто ни, както и хляба. Да поръчаш някакво ястие тук никак не е лесно за вегетарианци, никой не разбира какви сме и защо сме такива, така че обикновено трябват хиляди обяснения и разправии, за да ти дадат една порция само ориз. За голямо разнообразие в храните не можем да говорим, но ние сме доволни на ориза и картофите като понякога ги разнообразяваме с боб, леща и нахут, които открихме да се продават готови в Перу на пазарите. Истински шоколад не сме яли отдавна, много е скъп и в Еквадор, и в Перу, което изобщо не очаквахме, при положение че имат какао тук. Всичките шоколади са на ненормални цени от по 15 солес например, което е към 8 лв за един обикновен шоколад 100 грама. Единствено тези, които са предназначени за употреба като разтворим в мляко шоколад са доста по-евтини, изглеждат като нормален шоколад, но не са толкова вкусни.


Ползване на автоматична пералня:
Веднъж в Сейнт Мартин при Маси, веднъж на борда на Фидлер, един път в Тринидад. После в Еквадор другарчето ползва веднъж улична платена пералня, за да си изпере спалния чувал. Последна пералня - в Лима при хоста. Общо излиза, че сме ползвали пералня 5 пъти за 1 година :)


Гледане на филми и телевизия:
Поставихме началото като свалихме Карибски пирати 1,2 и 3 и искахме да ги гледаме докато още сме на Карибите. Е, успяхме в Тринидад :) За огромна моя радост в Тринидад успях да си сваля и Frozen и досега го гледах към 5-6 пъти. Докато бяхме у Латина свалих още няколко филма - Tinker bell and the pirate fairy, Cloudy with a chance of meatballs 1 и 2, Maleficent, Bears, Zapped и Рио 2 :) Така че поне радостта, която ми носят филмите, се върна за малко в живота ми. Вече изгледах всичките гореспоменати филми и се надявам скоро да мога да сваля нови. Телевизия по принуда сме гледали веднъж в Доминика, веднъж в Тринидад, няколко пъти в Еквадор след като ни обраха. Надявам се да не ни се налага да гледаме отново занапред.


Несбъднати все още мечти:
Мечтая си за по чаша мляко с какао всяка сутрин, обед и вечер. Това е едно от нещата, които най-силно ми липсват от вкъщи. Ако може и една баничка сутрин с млякото :) Още повече обаче ми липсва колелото ми :( Умирам да го яхна и да полетя по някое дъъъълго надолнище. Така ми се иска да попътувам с колело из континента, но имайки предвид уникалните шофьорски умения на жителите в последните 4 държави, това ще е най-бързия вариант да умра по един грозен начин и да ми сложат една крайпътна плоча, която лилипутите да препикават и да затрупат с боклуци :) Мечтая също да отида до Антарктида, да посетя Великденските острови край Чили, да летя с малко самолетче над Наска, да плавам с малка лодка по Амазонка, да стигна пеш през джунглата до водопада Анхел, да се кача на Чимборазо, да отида до Галапагоските острови, да изгледам всички нови филми на Дисни и други анимации, да си намеря и купя хубав, здрав камуфлажен панталон, да плувам с гърбатите китове, да яздя кон ... милиони са мечтите ми, не мога да ги изброя. Другарчето пък мечтае за един месец почивка, когато да си седи на компютъра и да си работи. Също така мечтае за нова Nokia N95 - телефона, който му бе откраднат. И мечтае да сме живи и здрави, както и всичките ни близки. Доста по-скромно е от мене :) 

Изхарчени пари (за двамата общо):
На Карибите общо изхарчихме за транспорт - 1482 лв за круизния кораб, 346 лв за карго корабчето до Доминика, 382 лв за ферибота до Сейнт Луча, 288 лв по време на плаването до Тринидад с Фидлер, или общо всичко 2500 лв за транспорт за двамата.
Сметнахме и всичко общо, което сме изхарчили за тоя период - на Сейнт Мартин 478 лв, на Доминика 825 лв, на Сейнт Луча 244 лв, по време на плаването 449 лв и ако добавим и круиза 1482. Общо 3478 лв, това е заедно с всичкия транспорт. Тоест ако махнем транспорта сме изхарчили около 500 лв на човек за всичко останало.
Тотално изхарченото в Тринидад също го сметнахме: храна 450 лв, други разходи 204 лв, колети за България 162 лв, ферибот до Венецуела 338 лв
Във Венецуела похарчихме (в долари) - храна 114 долара, други разходи 22 долара, пътни разходи (автобуси) 16 долара, изходна такса 3,5 долара
За Колумбия и Еквадор още не сме направили сметките.


Срещи с българи:
Първа случайна среща с Тони от Варна на Сейнт Мартин, който видял бележката ни на една от марините и се опулил като видял български имейл адрес за контакт :) След това още по-случайно срещнахме Теодора и Любо в Доминика, а Теодора ми подари най-яките сандали на света, с които направо се преродих. И за да продължи традицията на следващия остров Сейнт Луча срещнахме Христо (не му е това името, просто не ще да му пиша истинското име), който на всичко отгоре ни приюти на лодката, която ремонтираше. После чак в Еквадор останахме при прекрасното семейство на Латина, която среща не бе случайна, а предварително организирана.


Взаимоотношения с тамагочито:
Казано просто - другарчето все тъй продължава да ми пили нервите, както от първия ден на пътуването :) Абсолютно нищо не се е променило досега. Все тъй си е със статут тамагочи и трябва да го стопанисвам като от време на време има някакви проблясъци, но са кратки и само доказват неоспоримото - за мен да пътувам с тамагочи е жив ужас и голямо изпитание. Всеки път като отворя дума да се прибира в България, само дето не избухва революция и отговорът винаги е един и същ: "НЕ, НЯМА!" Така че си продължаваме заедно, няма как, не мога да го оставя на пътя. Иначе караниците сме ги свели до абсолютния минимум като са почти изцяло заменени от един по-добър метод - бой :) Наскоро почти съборих другарчето в една пропаст като хванахме да се бием, накрая се свлякохме надолу по един сипей, но не се утрепахме. Щипането, шамарите и замерването с камъни също са чести методи за контрол над тамагочито (станах досущ като етиопските деца :)) В последно време един път се наложи да го залея и със студена вода, защото много ме вбеси. Иначе, когато не се бием, страшно добре се разбираме, всеки си прави неговите неща - аз обикалям и разглеждам, а другарчето се занимава с компютъра. Генерално мога да кажа, че понеже тамагочито е много готино, търпеливо, кротко и добро, то често остава високо над огромната ми лошотия и постоянен стремеж за конфликт с всичко и всички. Та понеже е някак си по-възвишено, много рядко се стига до гореописаните боища, през почти всичкото време се разбираме идеално.


В заключение мога да кажа, че като цяло много ми харесва пътуването, въпреки че изобщо не харесвам хората в повечето държави до момента и въпреки, че имахме разни ядове благодарение на тях. Имах обаче и уникално яки моменти в пътуването, за които постоянно си мисля, като например плуването с морски костенурки и срещата с делфини на Карибите, наблюдението на гърбати китове в Еквадор, преходите във венецуелските Анди, гледките към вулканите Котопакси и Чимборазо в Еквадор, както и Кордилера Бланка в Перу, всичките водопади, гори, красиви залези, които сме видели... изобщо не мога да се оплача. Като цяло хората сме ги отписали, отдавна разбрахме, че на този континент се идва заради природата, не заради човешкия фактор. Смятам, че занапред дори повече ще се наслаждавам на пътуването, защото желанието ми да видя още и още нови места и копнежът ми за приключения растат буквално всеки ден. Всичко ми е страшно интересно и след една година пътуване имам чувство, че любопитството ми нараства непрекъснато и все нови и нови мечти се зараждат. Вече зная, че никога не мога да се изморя да пътувам и никога не може да ми стане по-малко интересно. Въпреки, че Южна Америка никак не ми е любимия континент, все пак има много вълнуващи места и си заслужават всичките ядове да се пътува тук. Тъй като досега много се разочаровах от континента, сега просто гледам да нямам очаквания и да игнорирам всичко, което не ми харесва (в случая хората) и да се наслаждавам максимално на нещата, които ми харесват.  

Ъпдейт:

По ирония на съдбата, тъкмо след като сложих тази публикация (в която се излъгах да напиша, че техниката ни е на ред и палатката има още една здрава рейка), взе че се случи нещо доста неприятно. Докато другарчето си оправяше багажа на тротоара в Лима точно преди да си тръгнем от града, бурканът с техниката му се изтърколи от раницата право на шосето и тамън като във филмите един автобус на градски транспорт мина върху него. Резултатът бе плачевен - заминаха три заредни, само това на лаптопа още работи, както и телефона, който си купи наскоро другарчето, стана на пихтия. Моето универсално зарядно от Африка също бе сред смазаните. А няколко дни по-късно се счупи и последната здрава рейка като при счупването успя да пробие горния пласт на палатката и сега имаме дупка и отгоре. Нещата станаха просто трагични. Най сме радостни, че зарядното на лаптопа по чудо работи, въпреки че е доста нагънато и изкормено. Минаването на автобуса върху буркана бе наистина като във филм, още го виждам на забавен кадър :)


Поздравявам с една вече любима песен от един вече любим филм на Дисни, който успях да изгледам след дълго очакване - BEARS

https://www.youtube.com/watch?v=ZysBzkqYA68

There's always gonna be some canyon in the way
There's always gonna be a river I cannot cross
Somewhere along this path that's chosen me
I know I'm gonna fall down, feel lost, feel weak
But wherever it leads

No one said this would ever be easy, my love
But I will be by your side when the impossible rises up
We will travel this life well worn
No matter the cost, no matter how long
We will leave our footprints behind
And carry on
Carry on
Carry on
Carry on

Some will write you off before you ever start
Some will say this journey is just too hard
Somewhere between right here and the other side
There will be fear and doubt in the deep dark night
But we will survive, yeah

No one said this would ever be easy, my love
But I will be by your side when the impossible rises up
We will travel this life well worn
No matter the cost, no matter how long
We'll leave our footprints behind
And carry on
Carry on
Carry on
Carry on

We may fall behind
Lose miles along this road
We will be alright
I will never let you go

....

2 коментара:

Надежда Симеонова каза...

Ох, Тери, чета поред, че съм доста изостанала (сигурно ще довърша по Коледа), ама това последното със смачканата техника е просто ужасно гадно. Като се случи нещо такова гадно, но не фатално все пак, си казвам, че това ви е спасило от сериозна неприятност. Тоест имало е да става нещо лошо - това да е. Ще запълните липсите какво да се прави. Надявам се, че не си "опявала" много на другарчето. ;) (само малк осигурно) :))))

Tery каза...

Haha, samo malko da :)) To mi kupi novo zarqdno i sprqh da opqvam, a osven tova sega si kupi kvadraten burkan, v koito si darji tehnikata i koito ne moje da se tarkalq :) Moje naistina da ni e spasilo ot druga belq, kato naprimer katastrofa, 4e v Peru gi imashe mnogo, a v chile ne sa po-malko, no prichinite za incidentite tuk sa drugi. Dano ne ni gazqt pak nestata che useshtaneto e mnogo gadno :)