Сирия - част 1 - Алепо и тихата революция

град Алепо, гледка от Цитаделата

 
Поздрав за ценителите на хубавата музика и филми - http://www.youtube.com/watch?v=et4QtggkagA


Точно преди съвсем да се стъмни, късметът ми отново отчита присъствие - минава пикап и ме взема за Алепо. Отзад се возят семейство с три деца. През целия път до Алепо се гледаме и усмихваме, те не говорят дума английски, аз въобще не разбирам арабски, но усмивките им не слизат от лицата, толкова приятелски настроени са, толкова свежи и позитивни! Отначало и мъжът, и жената, се опитват да ме заговорят, но аз нищо не разбирам и ми е мъчно, че не можем да общуваме. А после всички осъзнаваме, че и общуването само с усмивки никак не е за подценяване. Децата им пък ми разглеждат раницата и също не спират да се усмихват.

Турция - първи стъпки в любимото неизвестно

Започвам поредица от разкази - ретроспекция към първите седмици на пътуването. Последователно ще пиша за Турция, Сирия, Ливан и Йордания, тъй като нямах възможност да пиша, докато пътувах из тях. Обаче за щастие имам подробни записки на хартия, които ми помагат да си възстановя спомените и да ги разкажа :))

Искам да започна с един от любимите ми цитати:

"Once upon a time, I, Zhuang Zi, dreamt I was a butterfly, fluttering hither and thither, to all intents and purposes of a butterfly. I was conscious only of following my fancies as a butterfly, and was unconscious of my individuality as a man.
Suddenly, I awoke, and there I lay, myself again. Now I do not know whether I was then a man dreaming I was a butterfly, or whether I am a butterfly dreaming that I am now a man."

Zhuangzi (369-286 BC)

В превод: "Едно време, аз, Zhuang Zi сънувах, че съм пеперуда, пърхаща насам-натам, както нормално прави една пеперуда. Осъзнавах се само като пеперуда и не осъзнавах същността си на човек.
Внезапно се събуждам и ето лежа отново като себе си. Сега не зная дали тогава бях човек, сънуващ, че е пеперуда или съм пеперуда, сънуваща, че сега е човек"

Европа - всички пътища водят към дома... или те отвеждат далеч от него

морето е добра утеха за тъжни пътешественици...

Да стопираш в Европа, особено в Испания, след 8 месеца стоп в Африка, е наистина уникално мрачно и гадно изживяване! Няма вътрешна настройка и толкова силна положителна енергия, която да притъпи усещането, че вече нищо не е както трябва. Като човек, който никога няма определени очаквания за стопа в дадена държава и най-много се наслаждава именно на чакането преди да хване стоп, определям това чакане в Испания като изключително ненасладително (знам, че няма такава дума в родния език, но не намирам толкова подходяща сред съществуващите).

Мароко - началото на края

Едва след десетина минути вървене по пустинния път след границата, хващам стоп с камион. Шофьорът е много приятен, но разговор не става заради езиковата бариера. Километър след километър се наслаждавам на красотата на еднообразната, но вълшебна пустиня. Крайната дестинация на камиона е бензиностанция, където изглежда сякаш се строи нов град наоколо. Има хотел, интернет кафе, банка, ресторант... и някакви постройки, които вероятно ще се обитават в бъдеще. Интернетът е супер бърз в кафето, изненадвам се много. След като уведомявам всички вкъщи, че вече съм в Мароко, се отправям към пътя и стопа. Не вървя особено дълго и пак ме взема камион.

Мавритания - забранено за пешеходци

Напоследък често ми е тъжно, че престоят ми в тази страна бе така кратък, а разочарованието ми - така голямо. Не зная защо, но имах много положителни очаквания за Мавритания и последните дни, докато бях в Мали, си представях как пътувам из пустинята в търсене на красиви селца с къщи и джамии от глина, гостоприемни маври и жежко слънце - все неща, които обичам. Изобщо не предполагах какво ме очаква, дори не ми минаваше през ум, че всичките ми планове за най-обикновена обиколка на страната, ще претърпят провал...

Мали - като на война...

В Мали вече съм под контрола на една единствена движеща сила - да стигна до Тимбукту - на всяка цена! Егоизмът и личните ми желания напълно поглъщат всичко хубаво, що вирее у мен като за момент дори забравям, че пътят за дома ми минава през тази страна и сякаш всичко престава да е от значение и се свежда само до едно нещо - как да се добера до зоната на военни действия.

Буркина Фасо - като на почивка :)

 Първата си нощ в Буркина прекарвам някъде по пътя. Вървя до тъмно, няма нито една гъста гора, растителността се разрежда и пейзажът добива вид на нещо между савана и пустиня. Редуват се селца с глинени къщички и махали от по две-три заоблени сламени постройки. Доста е населено покрай пътя, но се намират и празни пространства. През целия ден ме забавляват малките вихрушки във форма на торнадо, заформящи се ниско над земята и раздухващи листа и прахоляк. Като започва много да мръква отбивам от пътя и се настанявам в една горичка с рядка растителност, но поне хората от пътя не могат да ме видят.

Бенин - на сафари в Пенджари

Вървейки по прашния черен път към национален парк Пенджари, започвам да кроя планове какво ще направя, за да срещна най-накрая лъвове. Толкова месеци ги търсех отчаяно, но нито веднъж не попаднах на тях, а това, по всичко личи, е последният ми шанс в това пътуване! Видях толкова много други животни, но лъвовете сякаш бяха някакъв мит, сякаш не съществуваха, нямаше и следа от тях! А тъй ми се искаше да срещна лице в лице роднините на моя плюшен Симба, който толкова месеци се радва и страда с мен, живеещ в раницата ми. Той определено заслужава да открие роднините си.

Бенин - кадо за снимка

Макар и пътуването ми да завърши физически, не мога да отрека, че откакто съм си у дома, мислите ми препускат само през африкански земи. Така че на практика Африка никак не липсва в ежедневието ми - непрекъснато мисля за нея, мечтая за нея, гледам снимки и потъвам така дълбоко в спомени, че нищо не може да ме изтръгне от тях. Та макар и със закъснение нека ви разкажа за Бенин :) Но преди това поздрав с една любима песен (и филм), откакто се прибрах нонстоп слушам музика, дори сънувам музика :)   Son of Man - http://www.youtube.com/watch?v=-WcHPFUwd6U&feature=related

У дома!!! :)

Преди два дни пътешествието ми завърши щастливо у дома при сладка кучешка муцунка и любими прекрасни хора!! Още съм в тотален емоционален шок - микс между луда радост и жестока тъга! Не мога да се изразя с думи, просто няма толкова силни думи в българския език. Още не знам къде се намирам и се стрескам като се събуждам, всичко ми е много странно и всички говорят български наоколо, с това още не мога да свикна :) Ядох баница, пих айрян и сега се точа на поредната манджа на баба :)) Много е сладко у дома! А как зверски ми липсва Африка вече и колко сълзи изплаках по пътя до дома... Ще пиша скоро разкази, сега се опитвам да разгледам хилядите снимки и да си събера мислите какво по дяволите стана, като в сън са ми тези 8 месеца, направо не знам къде се намирам... Поздрави на всички!!!!!! :)))))))))

Камерyн 2 и Нигерия - хора, хора и хаос :)

Последния ден в Дуала си занесох обувките на обущар. Чисто новите обувки, които ми подариха приятелите ми от Кеип Таун, вече са за трети път на обущар, а сигурно ще има и четвърти преди да стигна България. Никоя обувка явно не може да издържи на африканско ходене! Цялата ми екипировка е в лошо състояние вече, само раницата на Ташев още се държи, макар съвсем да изсветля от слънцето. Евала на Ташев за здравите им раници, не зная просто как издържа на такива условия, всичко друго по мен се окаса, разпадна... Вечерта играем дарц с Арманд, а на сутринта той отива на работа, а аз тръгвам да излизам от града, което ми отнема повече от 3 часа здраво ходене. Стотици дразнители ми подвикват, агресивни автобусни шофьори се опитват на сила да ме вкарат в автобусите си, удрям няколко където и както мога, след като се опитват да ме дърпат за ръката, а двама дори се сбиват кой ме е видял първи и кой ще ме набута в автобуса си, което ми дава време да се измъкна без да употребявам насилие.

Конго 2 и Камерyн

  На лодката има още един бял чужденец французин, с когото разменям по няколко думи и той ме съветва като стигнем пристанището да не се отделям от него, имал приятел ливанец, които щял да уреди всичко с имиграционните бързо и лесно. Чудя се пак на късмета си, които наистина се оказва нереално голям късмет, защото без помощта не ливанеца процедурите с нас двамата щяха да се точат часове и французина явно много добре знае за какъв ужас става въпрос! Паспортите ни са прибрани още като стъпваме на брега и изчезват някъде. Мошениците са навсякъде, всеки предлага "помощ". Добре, че ливанецът идва, тогава като по чудо паспортите ни се появяват отнякъде и грубия служител почва да ги обработва. Търси нещо неизрядно или съмнително в паспорта ми, но ливанецът се намесва и паспорта ми е подпечатан макар и с нескрито недоволство от страна на митничаря.

Конго, Конго и Конго - любов до гроб!

3-те Конгота: Демократична република Конго, Република Конго (тази явно е само република ама не е демократична :)) и разбира се река Конго! Помня едно време в училище по география на картата имаше една държава на име Заир и се ядосвам за какъв дявол са се кръстили Конго, та да са еднакви с другото Конго... защо всеки иска да е еднакъв с останалите егати тия хора нямат ли въображение та да си кръстят страната като съседната :))) Ама както и да се наричат Конго-тата едно нещо е факт - за мен тия две страни бяха любов от пръв поглед и до гроб!! Всичко, каквото си представях, бледнее пред реалността! Единствената ми мъка е, че имах ужасно кратки визи и не успях да обиколя почти нищо в демократичното Конго, но поне в другото успях да попътувам доста. Първо за демократичното Конго да ви разкажа,че нали е модерно всички да са много демократични :))

Ангола - на стоп с кокошка :)

 Добре осъзнавам, че следващите дни ще са трудни. Ще трябва да свикна с болката и да не и позволявам да взема надмощие, ще трябва да прекося огромна страна с ужасни пътища за по-малко от пет дни, страна, в която никой не говори английски. Вече навлизам в тези части на Африка, където и комуникацията се превръща в проблем.

На границата ме преследват "чейндяджии", искат да обменям пари с тях, а аз им казвам, че съм за 5 дни в страната и не ми трябват пари. Те мислят, че се шегувам, ама това е самата истина, в Ангола и една стотинка не успях да похарча, нямаше за какво. Накупих си храна в Намибия, добре се запасих. От страната на Намибия митничарят ме предупреждава, че в Ангола няма да ме пуснат. Шок и ужас - сега пък защо. Казвам му, че имам виза, получавам отговор: "това няма значение, имаш ли 600$ и покана у теб? ако нямаш по-добре се връщай обратно докато можеш, защото много като теб не ги пуснаха, после не се връщай на нас да ревеш".

Намибия - диамантът на Африка

Еиии толкова много да ми хареса тая Намибия, едва се самоизбутах от нея, защото визите ми за следващите страни са с определени дати и ме притискаха да бързам. Но успях да разгледам много и да преживея още повече :)  

Та да се върна първо на последните ми дни в ЮАР след като напуснах Претория...

Излизането от Претория ми отне половин ден стопиране из града по входовете на магистралата, от един вход до друг и така докато накрая ме взеха за първото градче след Претория. Хората в Претория спират на стопаджии трудно, защото ги е страх, през цялото време наблюдавах реакциите и погледите им, бяха преизпълнени със страх и чаках доста време докато някои по-отворен човек ме вземе, разбира се само чернокожи спираха, по-често в ЮАР черните спират. Не става и да се върви пеш до края на града, защото всичко е магистрали и полицията ще се заяжда.

Един красив край и едно вълшебно начало...

I hear the wind call your name 

It calls me back home again 

It sparks up the fire - a flame that still burns 

Оh it's to you i will always return 

....

("Spirit")

Не зная кога пак ще имам интернет и време да пиша, затова използвам да напиша всичко, което ми е на ума докато още съм в Претория и си чакам визата. Следващите 4 държави са ми уредени откъм визи и няма да ходя по столиците и големите  им градове, ще съм най-вече на природа, особено в Намибия.

Из Зимбабве и Мозамбик

 Хараре - най-зеленият град в Африка. Първият ден след като автобусът, които ме взе на стоп пристигна, един от пътниците ме покани да остана при него и жена му за деня и да преспя у тях поне една вечер. Беше неделя сутрин, усещах голяма умора от безсунната нощ, а и нямаше какво да правя в града след като посолствата са затворени, но най-вече - не исках да пропускам поредните прекрасни хора, които ме поканиха. Умората си каза думата и още като пристигнахме в къщата, едва се запознах с жена му и заспах непробудно. Младата двойка живее в предградията на Хараре, в къща с бананови и мангови дървета в двора и множество шумни, но симпатични съседи. Събуждам се следобед и така ми е прегладняло, отkривам приятна изненада - топла садzа на котлона (моето любимо угали в Зимбабве си има друго име - садzа). Оказва се, че е сготвена специално за мен, но всички похапваме заедно.

Ботсвана - между слонове и диаманти

Вчера имах голям повод да черпя - взех визата за Ангола, най-трудната виза в Африка, взех я за няколко часа :) Консулyт лично ме прие и бе изумен от пътуването ми, дотолкова се впечатли, че забрави всички процедури (нормално се чака 7 дни и се искат много документи) и ми даде
визата просто така, без почти никакви документи и съвсем никакви ядове, само платих цената - 130$ :) Симпатията му към мен и това, което правя, доведе до изненадващ обрат и въпреки че отидох в посолството с нагласата, че ще получа отказ и ще ме изгонят, получих виза в
паспорта си и пожелания за прекрасно пътуване! Всичко по тези посолства зависи от кефа на един единствен човек, който както може да ти съсипе цялото пътуване и да те кара да си скубеш косите, така и може да ти спести всички ядове и да отвори вратата пред теб като ти даде визата за нула време. В понеделник подавам за Намибия, тук в консулството им в Кеип Таун са много приятелски настроени и ще ми я дадат без ядове, събрах нужните документи и в сряда другата седмица ще я взема и поемам към Претория да уреждам временния паспорт и още две визи - ДРK и Kонго Бразавил. Ако и тези оправя ще съм много стъпки напред и чак в Бразавил ще се занимавам с визи отново.

Снимки с мирис на океан и лято :)

диви пингвини по скалите недалеч от Cape Point

Кейп Таун!

07.02.2012; 4.30 сутринта - Кейп Таун! Оттук нататък само ще се връщам у дома :))

Сега съм на гости при приятелите ми Ванита и Рихард (с които се запознахме на Занзибар) в Кейп Таун, хората се разплакаха от радост като ме видяха :)) Кучето им Чивас е огромен ризеншнауцер, с когото не мога да спра да играя в голямата им къща с изумителна гледка към планините и океана :)) Гледат ме като свое дете, нямам думи просто. Ще остана няколко дни да се разтъжим, че от Занзибар не сме се виждали и ще си почина страхотно тук, Кейп Таун е безспорно най-красивия град в ЮАР. Много ми е хубаво и искам поне няколко дни да не мисля за всички предстоящи проблеми с визи и само да се наслаждавам на изумителната природа на ЮАР. Утре ще ме водят на плаж с пингвини, а днес бяхме в парк за птици и маймуни и малки жълти маймуни ми скачаха по главата и ми дърпаха косата :))) Всичко е толкова красиво, има два океана и страхотни планини, които искам да изкача в някой от следващите дни. Абе страхотно е, за първи път получавам такава истинска и заслужена почивка! Не мисля за нищо, не се тревожа за нищо :)))

Малко снимки за цвят :)

Снимките са смесени от няколко държави, не ги подбирах много, защото бързах да кача докато мога

слонска му работа :))

ПОЗДРАВИ ОТ ЙОХАНЕСБУРГ, ЮАР :))))))))))

Хора, МНОГО съм добре!!!!! ПОЗДРАВИ ОТ ЙОХАНЕСБУРГ, ЮАР  :)))))))))))) Просто нямах нет да пиша, сега от 2 дни живея в света на богатите и по цял ден ме развеждат и глезят и нямам време за нет даже :))) Само ме угояват и водят по разни коктейли :))))) Като царска особа съм в момента! А историята за това как се озовах тук, е повече от ПРЕКРАСНА и ще я напиша след като изляза от страната, разбира се. Само ще кажа, че съм тук напълно ЛЕГАЛНО и имам разрешение да остана 90 дни :))))))) Якоооооо, много е красиво, много зелено, супер ми е леко на сърцето след 3 седмици нечовешки мъки вече и храната има вкус, и сънят ми се оправи :))) Даже днес имах голям бонус - карах колело, при това професионално, 50 км извън Йоханесбург! Това ми е най-якия ден в пътуването, не знам как успях да изкарам 5 месеца без колело, направо днес издивях само като го яхнах и ПОЛЕТЯХ!!!! А е толкова красиво около града, има птички шарени и е зеленко! Тези два дни живея при човека, който ме взе на стоп до тук и буквално ме осинови. Той е луд на тема колоездене точно колкото мен, печелил e много състезания, луд е и на тема птици и снощи заспах, четейки определители за птици, той има огромни книги за птиците в Африка :)))) А минах и Мозамбик преди това и там много яко, зелено, абе думи нямам ама никoй не говори английски :)

Замбия и Ботсвана - другата Африка

От днес си имам още една виза в паспорта - тази за Мозамбик. :) Та по случай този успех викам да седна да понапиша малко за събитията след Занзибар (а Занзибар го оставям за по-натам, че ще ми отнеме много време да го опиша :))
И така... след разкошните безгрижни занзибарски дни и точно преди Нова година, се върнах в Дар Ес-Салаам да си прибера mp3-плейъра, който пристигна при каучсърфъра Чит, индиец работещ временно в Дар, който ми предложи помощ да прибере mp3-плейъра при него и да ме хостне след като се върна в Дар. Останах при него една нощ, защото на следващия ден той самият отплава за Занзибар. :) По случай Нова Година остров Занзибар бе може би най-претъпканото с туристи място в Танзания. Аз пък се преместих при друг хост, който живее недалеч от така любимия ми отнесен от наводнението мост и отново се разхождах по познати улици, дори като стопирах от центъра до квартала на хоста, ме взе за втори път същия човек, който ме бе взел преди да отида на Занзибар :)

Светлина в края на тунела :)

И така - ще го напиша кратко и ясно - успях да вляза в Зимбабве и то законно :) Историята е много интересна и нереално изненадваща :))  Не се отказах до последно и се появих на границата без виза, какво се случи после ще разкажа след като изляза от страната. Засега само ще кажа, че съм тук с 30 дневна виза и имам реален шанс да взема виза за ЮАР. Сутринта подадох за Мозамбик, утре сутрин ще е готова. Не искат никакви документи, нищо. Любезни, усмихнати, мили хора ми приемат паспорта и ми казват да мина утре да си го прибера. Ако навсякъде бяха такива щеше да ми е много лек живота :)) После намерих адреса на българското посолство и познайте какво - изненада, закрито е миналата година ноември, на негово място има турско посолство. Посреща ме турчина Ахмед и ме препраща към последното оцеляло БГ посолство - това в Претория.

Ужасът продължава с пълна сила!

Пиша нова публикация защото случилото се е нова страница в пътуването ми. Днес, 20.01.2012 за първи път откакто пътешествам получих ОТКАЗ за виза! БЕЗ ПРИЧИНА!!! Днес се добрах до Габороне след като последните 6 дни обикалях из страната, тази сутрин пристигнах в града и право в посолството. Двете груби, вулгарни, отвратителни женички, които още първия път ме посрещана с нескрита злоба, този път ехидно ми се присмиваха в лицето, след като ме информираха, че молбата ми за виза е ОТХВЪРЛЕНА! Причини няма, пазят се в тайна. Говорих с висшестоящата им по телефона, тя ми шепти на ушенце "има разни причини..." на въпроса какви са причините: "ами не можем да Ви кажем, пазят се в ТАЙНА!!!" Взех от тях телефона на имиграционните в Зимбабве, казват ми да звъня на някакъв си господин Мукуку. Звъня на Мукуку - той не вдига. Пак звъня - пак нищо! Te щастливи, аз на ръба на нервна криза! 40 долара на боклука, първото нещо което ми заявяват е, че няма да получа и стотинка от парите си обратно!!!

Едно зло НИКОГА не идва само!!!

Кратко и ясно - последната седмица от пътуването ми се превърна в истински АД. За два дни ми отказаха 3 визи. Върнаха ме на границата на Зимбабве. Отрязаха ме и за Намибия, и за Южна Африка. Сега съм в Ботсвана. Сeдя и чакам да минат 7 дни и ЕВЕНТУАЛНО да ми дадат виза за Зимбабве. Хората по посолствата са СТУДЕНИ, ГРУБИ  и всячески се опитват да ми попречат. НИКOЙ не иска да ми помогне по какъвто и да било начин. От два дни съм без храна, не мога да ям от стрес и напрежение. Хората на юг от Танзания станаха по-лоши от европейци. Студ и духовна пустота. Никаква човечност, никакво разбиране. Цените се вдигнаха до небето, духовността потъна в земята. На границата със Зимбабве ме изритаха като мръсно куче!!! Нито усмивка, нито молби, нищо не можа да ги накара да ми дадат виза, при все това че всички други европейци минават без проблем. Същото и за Намибия, същото и за Южна Африка - всеки минава бзе виза и без пари, само ние българите сме прецакани. Никoй не ни обича, никъде не ни искат.