Ужасът продължава с пълна сила!


Пиша нова публикация защото случилото се е нова страница в пътуването ми. Днес, 20.01.2012 за първи път откакто пътешествам получих ОТКАЗ за виза! БЕЗ ПРИЧИНА!!! Днес се добрах до Габороне след като последните 6 дни обикалях из страната, тази сутрин пристигнах в града и право в посолството. Двете груби, вулгарни, отвратителни женички, които още първия път ме посрещана с нескрита злоба, този път ехидно ми се присмиваха в лицето, след като ме информираха, че молбата ми за виза е ОТХВЪРЛЕНА! Причини няма, пазят се в тайна. Говорих с висшестоящата им по телефона, тя ми шепти на ушенце "има разни причини..." на въпроса какви са причините: "ами не можем да Ви кажем, пазят се в ТАЙНА!!!" Взех от тях телефона на имиграционните в Зимбабве, казват ми да звъня на някакъв си господин Мукуку. Звъня на Мукуку - той не вдига. Пак звъня - пак нищо! Te щастливи, аз на ръба на нервна криза! 40 долара на боклука, първото нещо което ми заявяват е, че няма да получа и стотинка от парите си обратно!!! И се питам сега - кой сложи паричките ми в джоба си - дебелата и старата на дясното бюро или дебелата и младата на лявото бюро!! Казва ми се "ако искате може да кандидатствате пак за транзитна виза, ще ви струва 40$ и ще чакате още 10 дни, друго нищо не можете да направите, не е наш проблем, ние виза НЯМА да Ви дадем!!!" Ааа не мерси, в Зимбабве не ща да стъпвам през остатъка от живота си!! Щом хората са такива долни отрепки, няма да ми е на сърцето да седя там. Утре си тръгвам за Замбия. Отивам право в Лусaка, там пробвам за виза за Мозамбик. От Мозамбик за ЮАР. Това е ПОСЛЕДНАТА ми опция!! Ако ми откажат виза за Мозамбик няма вече накъде да мърдам и трябва да се връщам. Докато съм в Лусака ще отида и до послолството на ЮАР да се опитам евентуално и там. Опциите ми се топят със скоростта на времето и парите, скоро няма да има накъде да мръдна. Нищо положително не мога да напиша в момента, в тотален емоционален шок съм и не мога да повярвам колко много ГАДНИ ХОРА има в тази Африка, това пътуване няма нищо общо с азиатското и търпението ми тук е поставено на огромно изпитание, защото физически няма нещо с което да не мога да се справя, но бюрокрацията е нещото, което малко по малко ме унищожава не само заради гадните хора по посолствата, но и защото изяжда парите и времето ми и ме поставя в ситуация на заклещване в съответна държава, лишавайки ме от възможност да мърдам и да разполагам с времето си както нормално пътувам. Излиза, че по-голяма част от това пътуване аз прекарвам в занимания с визи и посолства, а не с разглеждане на страните и културата. Много много тъжно и изнервящо, наистина Африка е бзекрайно трудно за пътуване място, но не заради войните, терористите, болестите и т.н., а само и единствено заради визите!!!

 

7 коментара:

feet relief каза...

Тери, мисли положително, не се затормозявай с негодувание и не позволявай това да развали усещането ти за хубавите преживявания по пътя. Понякога човек се опитва да промени обстоятелствата, докато те го водят в по-добра за него посока. Съзнавам, че това няма да е голямо успокоение за теб; възмущението ти е напълно оправдано. Но за всяко нещо има причина, макар в огорчението си понякога да не можем да я видим. Наслаждавай се на хубавите моменти, всичко ще се подреди така, както е най-добре. Дано последните дни все пак да са ти донесли и положителни емоции и обиколката на Боцвана да си е заслужавала, К.

Анонимен каза...

Тери, и аз ще те посъветвам да се освободиш колкото можеш от лошите мисли. Всички ние ти се възхищаваме не само заради смелостта, а именно заради вярата в доброто и заразяващия ти позитивизъм. Вярвам, че ще се справиш и с тази тежка ситуация, само опитай да освежиш мислите си с удовлетворение от пътуването. Разкажи ни за местата, през които минаваш тези дни, с няколко изречения само. Разбира се, дръж ни в течение и с административните въпроси, че те мислим. Какво стана с възможността за виза от София?
Прегръдки от България,
Надежда

Tery каза...

Nadejda opraviha se neshtata :) Kato nqma koi da mi gi opravi, az si gi opravih. V HARARE sum v momenta :)) Kak i zashto - ne moga da pisha sega, no shte pisha kato izlqza ot stranata. Suvsem zakonnos um tuka da ne pomisli nqkoi che minah nelegalno :)) Shte pisha vazmojno nai-skoro za rakoshnite neshta koito mi se sluchiha v Botswana i po-natam ste razkaja za chudnata istoriq na vlizaneto mi v Zimbabwe. :)) Borbata prodaljava s pulna sila no ot tuk natatuk az shte nqma da sum gubeshtiq, a pobeditelq.

feet relief каза...

Браво, Тери! Ето, че всичко се подрежда :) Радвам се за това и за всички хубави неща, които са ти се случили. Пази се, усмихвай се, К.
Кристина, не от Испания :)
Малко объркващо стана с имената. !

Анонимен каза...

Здрасти Тери, попаднах на блога ти, докато се ровех из нета, за да намеря информация за визовия режим за българи в Мозамбик.
За съжаление споделям мнението ти за бюрокрацията в Африка. Преди да дойда тук (понастоящем съм в ЮАР), си мислех, че бюрокрацията в България е...нека кажем "слаба". Но сега си спомням със самтимент за "нашата" администрация.
Шокът в Африка е гоооолям...Пример: срокът за издаване на работен стикер (work permit)за ЮАР е 21 работни дни. Аз чакам от около 4 месеца. Тъй като в този период пътувам из Африка и се връщам в ЮАР, не ми се е случвало да го правя безпроблемно. Минавам границите с ЮАР с "бележка", която ми е издадена от Home Affairs в ЮАР, в която се обяснява, че мога да пътувам, въпреки, че нямам издаден стикер, защото молбата ми за въпросния стикер виси в Home Affairs. Представителите на Home Affairs на границите ми правят проблеми, че нямам стикер и не признават "бележката" на колегите си. Казват, че онези, които са ми я издали нищо не разбират, а онези, които я издадоха, казват, че колегите им митничари нямат право да ме размотават. И така всеки път...В Африка си съдадаох цяло ново разбиране на корупция и кражби (споменавам го във връзка с опита, който си имала с дебелите лели и 40-те USD). Пример: на летището в ЮАР на път за България за малко да си изпусна самолета, защото отказах да платя подкуп. Господинът, който ми проверяваше паспорта (и който ме нарече "сестро", въпреки, че е малко възможно, понеже аз съм млечно бяла, а той е антрацитено черен) ме пита колко съм платила за "бележката си" и колко съм готова да платя, за да ме пусне да си хвана самолета. На границата с Ботсвана, от страната на ЮАР ме държаха около 3 часа с надеждата да си платя и, когато разбраха, че няма да стане-ме пуснаха обратно в ЮАР. Със съжаление ще споделя и нещо друго, което ми казаха, че е шега за новодошлите в Африка, но според мен е самата истина: "Каква е разликата м/у турист и расист в Африка?" Отговор: "Един месец". Не, не съм или не бях расист преди да дойда тук и това е очевидно от житейските ми избори, но сега...след близо 6 месеца в ЮАР, мнението ми е...е, то личи от горенаписаното.
Един съвет с администрацията/бюрокрацията в Африка: когато ти създават проблеми им подхвърли, че идиотщините им ще станат публино достояние и че при положение, че си изпънила всичките им изисквания, те нямат право да се отнасят така с теб. И тогава нещата се задейтват.
Ако имаш път към ЮАР (Йоханесбург), пиши, за да се свържеш с мен, ще се радвам да се запознаем! :-) И успех...все пак бщрокрацията е само едно от лицата на Африка :-)

Tery каза...

Здравей, пълен ужас е и твоята история, въобще не се изненадвам просто стане ли дума за визи в Африка, човек най-добре или да бяга да се спасява, или да си приготво много пари, нерви и време. Аз вече съм в ЮАР, можеш да видиш по-новите ми публикации, бях в Йоханесбург, но скоро идвам към Претория и там ще уреждам поредните визи и нов паспорт. Ще се радвам много да се видим ако пак минавам към ЙБ или ти идваш към Претория, остави някакви координати, най-добре имеил.
За визите за Мозамбик ще ти кажа, че взех моята в Хараре за 50 $ и 24 часа. Безпроблемно и важи за 30 дни, не се искат никакви документи. Може би така ще е и ако кандидатстваш в ЮАР.
Относно расизма имай предвид, че хората в южна африка не са същите като хората в други страни в Африка, например Судан, Кения, Танзания и т.н.... Тук има много напрежение между черни и бели и от там също идват доста ядове за такива като нас. Аз расист няма как да стана каквото и да правят малоумниците по граници и посолства, защото контакта ми с тях е нищо на фона на контакта ми с всички хубави, мили гостоприемни хора из Африка. Така че дебелите лели вече ги забравих, наслаждавам се на процента свестни хора, които не е никак малък :)

Анонимен каза...

Здрасти Тери, ако имаш път към Йоханесбург, ето мейлът ми: zlatina61@gmail.com. Сроко заминавам за Ботсвана за няколко дни. Връщам се в ЮАР др седмица. Пиши, за да се видим!