Конго 2 и Камерyн

  На лодката има още един бял чужденец французин, с когото разменям по няколко думи и той ме съветва като стигнем пристанището да не се отделям от него, имал приятел ливанец, които щял да уреди всичко с имиграционните бързо и лесно. Чудя се пак на късмета си, които наистина се оказва нереално голям късмет, защото без помощта не ливанеца процедурите с нас двамата щяха да се точат часове и французина явно много добре знае за какъв ужас става въпрос! Паспортите ни са прибрани още като стъпваме на брега и изчезват някъде. Мошениците са навсякъде, всеки предлага "помощ". Добре, че ливанецът идва, тогава като по чудо паспортите ни се появяват отнякъде и грубия служител почва да ги обработва. Търси нещо неизрядно или съмнително в паспорта ми, но ливанецът се намесва и паспорта ми е подпечатан макар и с нескрито недоволство от страна на митничаря.

Сега разбирам защо толкова много хора се оплакват от изнудване и тормоз, тук наистина са груби и алчни служителите, направо им е изписано на лицето. Много се радвам на късмета си да срещна тоя французин и "вълшебния ливанец", вече съм в Бразавил и тръгвам да търся адреса на хостовете си французойките Сабине и Синтия. След доста ходене и питане за посоката намирам мястото и чакам до 17:30 момичетата да се приберат от работа. Докато чакам учителят на група деца от основното училище отсреща на улицата ме заговаря и не след дълго децата излизат на улицата да ми изнесат концерт. Учителят ги строява в редица и почват да пеят песни на френски, маkар нищо да не разбирам от текста децата пеят много добре и с кеф ги слушам, събират се и случайни минувачи. Синтия се прибира след работа, малко ни е бедна комуникацията защото нейния английски не е перфектен, а моят френски никакъв го няма, но вечерта ме води на танцов спектакъл, които много ме радва с идейността и изпълнението си! Срещам се и със Сабине, съквартирантката на Синтия, която заминава за Сенегал на следващия ден. Котаракът и е най-дебелия представител на котешкия вид, които са виждали очите ми, толкова е огромен и тежък, но и много красив. На другия ден решавам да се pазxождам из града, защото е събота и посолствата са затворени и няма какво друго да се прави. Вечерта със Синтия пак се срещаме пред тях в 17:30 и по-късно тя иска да излиза с приятели на някакво заведение. Аз изявявам желание да спя, защо ще тръгвам рано другата сутрин, но тъй като Синтия не иска да оставя каучсурфери в къщата докато нея я няма, изпадам в положение, че нямам избор и трябва да отида с тях колкото и да не ми се ходи. На масата те си говорят на френски, ядат и пият, а аз само се надявам по-скоро да се прибираме, че да си лягам, очите ми едва се държат отворени. За късмет има още един чужденец в компанията - суданецут Мохамед, които говори перфектно английски и нито дума френски, така че поне се намира с кого да говоря, за да не заспя. Мо е типичен суданец - добре образован, изтупан откъм дрехи и много разговорлив и приятелски настроен. Дошъл в Бразавил по работа, а и имал проблеми с родителите си в Хартум и затова не бързал да се връща. Като споделих колко харесвам Судан, мед му капe на сърцето. По-късно ставаме от това заведение и аз вече с надежда че ще се прибираме... да ама не! На Синтия и приятелите и им се ходи на друго парти, айде всички там. Почна се пиене, танци... аз се настаних в едно ъгълче в градината, след малко дойде Мо, изгонили го, защото не пие алкохол. Станахме клуба na изгонeните, Mo си чете новини на телефона, колко убити имало днес в Сирия... а аз си слушам музика и гледам в една точка. Пълна безалкохолна идилия. Вече доста след полунощ Синтия реши, че е време за прибиране, та се преборих за няколко часа сън и на сутринта се отправих към неизвестното - дълбоките джунгли на северно Конго, където дори не се знаеше дали границата с Камерyн е още отворена, а аз нямах други варианти, защото не можех да взема виза за Габон, нямам достатъчно празни страници в паспорта и трябва да мина по пътя с най-малко на брой държави! Затова единствения вариант бе да щурмувам най-непристъпната според някои хора граница, тази с Камерyн, където по информация от местните пътят е непроходим в дъждовния сезон. Остана само да се надявам да не вали и да е отворена границата. След половин ден вървене, за да изляза от Бразавил, хващам стоп за следвщото селце и там пак почвам да вървя. Високи термитници от двете страни на пътя, красива природа и малки селца... И голяма изненада - установявам, че никoй в това Конго не очакава пари за стоп! Стопът тук е напълно безплатен и дори не е нужно да питаш преди да се качиш в колата, а бедността е на същото ниво, няма разлика с другото Конго. Вечерта стигам едва до Лефини и лягам да спя в едни високи треви, изглежда като да се задава буря, но така и не вали до сутринта. Ден 2 ме отвежда до град на име Ойо, там ме канят да разпъна палатката в двора на една къща. Не успявам да спя добре, защото конголийци седят будни до късно и вдигат много шум, особено ако разполагат с телевизор, та не може да се спи. Ден 3 ме отведе до разклона за Оесо и Соанке, там пристигнах по тъмно и хората от селото наизлязоха да видят какво става, та трябваше да се изнеса бързо от населеното място и да вляза навътре в джунглата докато си избера местенце за палатка. Целият път до тук бе обграден с безкрайни джунгли, но от тук нататък джунгата стана още по-недокосната и дива. На другата сутрин вече изцяло се посветих на пешеходство, коли нямаше, а и аз исках да се набутам колкото мога навътре в гората, та колкото и да ме притискаше визата да бързам, не устоях на изкушението! Видях няколко животни... костенурка, варан, голям черен скорпион, странни сиви катерици, но нищо по-голямо, а би трябвало да има доста животни из тези гори. Но за жалост сега китайците здраво работят по пътищата и веднъж направят ли тези пътища асфалтови и почнат ли да минават коли, всичко доста ще се развали и няма да е същото. Все се моля нещо да стане и китайците да си разтурят договорите за строеж на пътища и да се махнат от Африка!!!! Обратно на пътя успявам да хвана стоп с кола за Соанке, където преспивам вечерта, след като кмета/вожда на градчето ме прие за разговор и ми разреши да разпъна палатка наблизо. На сутринта ме викат имиграционните да ми ударят печат, учудвам се, защото съм още далеч от границата. Но добре че отивам, по-късно установявам колко правилно е било решението! До границата стигам с камион, може би единствения за деня, пътуващ за Яунде. Едва минава по издълбания от дъжда път, но стигаме границата. Там ме привикват в три отделни стаички, в първата митничаря е зверски прост и колкото и да му обяснявам, че вече имам изходен печат, се опитва да ми удари още един, за да ме изнудва за 20 долара подкуп!! Накрая все пак се заглежда в печата, които му показвам и с огромно разочарование ми връща паспорта. Втората стаичка втори митничар ми записва данните в една тетрадка и ми иска 4 долара за това, този е по-скромен и много разочарован като отказвам. "Вие туристите имате много пари, айде дай пари да си купя една бира"... оставям го без коментар и се насочвам към третата стаичка, там полицаи прави същата процедура - записва ме в друга тетрадка и ми иска  4 долара. Отказвам и излизам от стаичката след което ме преследва до камиона със заплахи, че ще ме върнат обратно. Вече имам толкова опит с такива идиоти, че изобщо не се занимавам да отговарям, след което нахалния полицай се маха. Толкова с границата на Конго, камерyнската е след още половин час каране и там ме чака изненада - служителят ми подпечатва паспорта и не ми иска пари за "услугата". Продължавам с камиона цяла нощ, шофьорът кара нонстоп до Яунде само спираме да яден в градче на име Джyм. Там за първи път след 4 дни глад (за 4 дни бях на две францели) ядох вapeн ориз - единственото вегетарианско нещо за ядене, всичко друго беше месо, а така ми се услади тоя ориз лелееее. :)) През ноща успях да подремна в камиона и на сутринта бях в Яунде. Отправих се да търся нигерийското посолство, там ми казаха, че виза не могат да ми дадат, но ме пращат в Дуала, където ще ми дадат без проблем. Обаче е петък, а консулството в Дуала ще отвори в понеделник. В Яунде не ми се седи, неприятен град и много дразнители, решавам да отида на плаж след толкова дни джунгла и след още една нощ в джунглата след Яунде, отивам в Криби, седя си на плажа цял ден и ям плодове, тук има всякакви плодове, храната в Камерyн е вкусна, разнообразна и евтина. Купувам си "касава хляб", нещо подобно е на моето угали, но се прави от касава, палмово масло и пипер. Много е вкусно! След цял ден на плаж решавам да търся място за палатка в джунглата наоколо, но за тази цел първо трябва да изляза от градчето. На стоп ме взема французин и ме кани да остана в къщата на плажа, където той и семейството му са оцеднали за уикенда. Къщата е на самия плаж, райско кътче! Запознавам се с цялото семейство, повечето не говорят английски но всички ме приветстват в къщата и на масата, вечерята е потресаващо огромна, разнообразна и вкусна. Има и дузина слуги; които приготвят всичко, много ми е неудобно да ми се сервира и оtcервира, това най го мразя, но няма какво да се направи по въпроса, ако тръгна да си мия чиниите само ще създам проблеми на слугите. Започва се с основното ястие - за тях някакви меса, за мен патладжан и картофи, много вкусно приготвени. Стомахът ми вече е пълен, но има още! Пристига поднос с 6 вида френски сирена, директно долетяли със самолета от Франция. Аз като фен на френските сирена почвам да точа зъби на "Бри" и "Рокфор", но и останалите са супер вкусни! Сервират ги със салата от маруля. После идва и десерта - няколко вида шоколадови кейкове и плодове.... Седя и се чудя как мога да ям такива неща, а да съм в Африка и колкото и да е вкусно аз все си мисля за касава хляба - храната на простолюдието. Но ми е много интересно да попадна за пореден път в света на богатите и постоянно имам възможност да преживявам контрастите на Африка. Вечерта след вечеря гоня крабове по плажа и попадам на така наречения "coconut crab", доста едър вид рак. На другата сутрин прекарвам още време на плажа и се отправям към Едеа, а след това и към Дуала, където ме чака хоста ми Арманд. Стопът в Камерyн е не особено лесен защото и тук много шофьори искат пари, но tук има много коли така че се намира точния човек. В Дуала пристигам надвечер и Арманд ме посреща. Много интересен и супер приятен чoвек, работи в компютърна компания и е доста зает през деня. Цяла вечер дискутираме пътешествия и той е пътувал доста, направо много свят е видял като за африканец. В понеделник рано сутринта тръгвам да търся нигерийското консулство, с много питане го намирам. Консула лично ме приема след като служителя му показва паспорта ми. Говорим си дълго за пътуването ми и решава да ми даде не 3 дневна виза, колкото отначало ми казват че ще ми дадат, а 7 дневна. И вместо след три дни ще ми я даде след два часа. Изненадвам се много, защото дори като влезеш в приемната за визи, навсякъде по стените има бележка с големи букви "издаването на виза отнема три дни, няма експресна поръчка, моля не искайте такава и не плащайте за такава" Както обикновено в Африка обаче правилата са за да се нарушават :)) Почвам да си мисля да не ми поискат подкуп за тая услуга, но консула е толкова приятелски настроен и толкова заинтригуван от пътешествието ми, че няма никаква задна мисъл. Плащам си 100 долара за визата, колкото и очаквах. Връщам се в 2 следобед и си я получавам с пожелание за хубаво пътуване. Накрая излезе, че най-трудните визи в Африка ги взех най-лесно. щом и Нигерия ми даде виза, значи ще успея да се прибера без проблеми. В Лагос ще подам за виза за Бенин, после в Бенин за Буркина и така до Мароко. :) Страниците ми в паспорта са точно колкото да ме отведат вкъщи по този път. Сега съм още в Дуала, утре заминавам на север и лека полека към Нигерия. За жалост не видях каквото исках в Камерyн, но визата ми вече е на половина, а мястото където исках да отида, е много далеч. За жалост визите в Западна Африка осакатяват много пътуването, всичките са кратки и супер скъпи, а вече и парите попривършиха и трябва да се прибирам докато още мога да си платя следващите визи. Много ми се обикалят тези държавици ,но ще остане за следващото пътуване в Африка, когато искам да обикалям само западната част, малките страни покрай океана. Поне за Бенин и Буркина мисля че ще имам нормални визи и ще мога да разгледам повече.
А Конготата са дълбоко в сърцето ми и просто зная, че ще се върна в търсене на много приключения!!!!!!