Конго, Конго и Конго - любов до гроб!

3-те Конгота: Демократична република Конго, Република Конго (тази явно е само република ама не е демократична :)) и разбира се река Конго! Помня едно време в училище по география на картата имаше една държава на име Заир и се ядосвам за какъв дявол са се кръстили Конго, та да са еднакви с другото Конго... защо всеки иска да е еднакъв с останалите егати тия хора нямат ли въображение та да си кръстят страната като съседната :))) Ама както и да се наричат Конго-тата едно нещо е факт - за мен тия две страни бяха любов от пръв поглед и до гроб!! Всичко, каквото си представях, бледнее пред реалността! Единствената ми мъка е, че имах ужасно кратки визи и не успях да обиколя почти нищо в демократичното Конго, но поне в другото успях да попътувам доста. Първо за демократичното Конго да ви разкажа,че нали е модерно всички да са много демократични :))

За конголийци от Демократична Република Конго има едно нещо най-важно в живота - парите. Всичко се върти около тях, дори ежедневните разговори. На второ място идва алкохола. Останалите аспекти на живота сякаш не са важни, може би само с изключение на размножаването...
На границата учтив митничар ми иска 10 долара за входния печат. Аз още по-учтиво отказвам да платя, след което получавам печата безплатно. Както се казва - пробват пък ако мине номера. След изчистване на документацията с имиграционните те препращат към друга къщичка - тази на здравния департамент. Там ти искат жълтата книжка с ваксина за жълта треска. Ако нямаш такава плащаш рушвет. Ако имаш ще ти кажат, че има и други задължителни ваксини дето ги нямаш в книжката и пак ще искат рушвет. При мен обаче тия не минават, но все пак се радвам, че си направих книжката преди да замина, отне ми много време работа на компютъра, но си струваше, спестява много проблеми и пари. И така след като минах и здравния контрол пак безплатно, тръгнах да вървя по поредния безкраен черен път. Бе късен следобед, всички хора от граничното селце наизлязоха да ме огледат, да ме заговорят, да ми поискат пари.... Тук не казват "give ме money" или "give ме my money", тук има нова версия - "give ме THE money" :)) Вместо да се ядосвам реших да се забавлявам! Всеки път щом някои дойде до мен и ми каже това, аз се обръщам, протягам ръка за милостиня и повтарям "give ме THE money". Някои се шокират и бягат, други се смеят, а трети недоумяват, но тактиката работи! Популацията в Конго е доста голяма, много гъсто населено е покрай пътя и не можеш да останеш сам, което изморява когато вървиш пеш. Десетки деца вървят след мен и искат пари, напомнят ми за Етиопия, но като цяло хората са мили, а и няма дъжд от камъни, просто видят ли бял човек за тях това автоматично значи пари. Туристи няма, та им е още по-интересно, а на мен ми е интересно как са придобили тези възгледи за белия човек без наличието на туристическа индустрия... Малките деца, които не са виждали бял човек, започват да реват като ме видят. Природата е разкошна - джунгли, хълмове обрасли с гъста растителност, вали често и е вечно зелено. Тук малария има много, особено сега през дъждовния сезон и местните често са болни. Вървя няколко часа, стyмнява се и минава една кола, виждат ме и спират веднага без да ги стопирам. Оказва се такси и веднага pochva да се пазари. Казвам му, че не искам превоз, но накрая ме взема, пак за без пари. Пътуваме няколко часа по тъмно, след което колата се разваля - две спукани гуми. Съвсем нормално по този път, изненадвам се дори че стигнахме толкова далеч. Няма какво да се прави, шофьора и другите пътници чакат помощ, а аз продължавам да вървя. Спирам да спя в джунглата, разпъвам палатката и спя идеално. Звуците на джунглата са най-прекрасната музика на света! На сутринта ме събуждат гласовете на местните, вече започнали да щакат по пътя. Има село недалеч. Продължавам да вървя, всеки ме заговаря и всеки се чуди защо вървя, а не взема такси. Хората говорят френски, но за разлика от Ангола тук поне знаят по няколко думи английски. А такситата са тотално разбити стари коли, които постоянно аварират по тежкия път, но местните винаги ще предпочетат такси пред ходене. Минавайки покрай някои къщи забелязвам ,че хората ме гледат със страх и подозрение. Към обяд вече слънцето е напекло, жегата и влагата са сериозни, а водата ми намаля критично, за късмет откривам река. Реки, поточета и блата има много в Конго и положението с набавянето на вода за мен е лесно. Вече съм 4 дни без душ и ми се иска да се изкапя, от глава до пети съм в прахоляци. Обаче не може и дума да става, местните са навсякъде и ме виждат да си пълня вода от реката след което се залепват за мен и къпането става невъзможно. По едно време докато си вървя по пътя и учудващо няма никой около мен, пристигат два пикапа с полицаи и военни. Спират до мен, скачат от багажниците и ми съобщават, че ме арестуват. Аидееее ново пет! Напушва ме смях като ги гледам, питам защо ме арестуват, един от тях говори английски и ми обяснява, че селяните им са се обадили и съобщили за бял войник, обикалящ по селата, страхували се че имам пистолет и ще убия някого. Направо експлодирам от смях!!! Такава забава не очаквах в Конго :))) Полицая казва, че ще ме закарат в участъка, ще ме запишат и ще ми проверят багажа за оръжия. Пита ме защо нося униформата на конголийски войник, казвам му, че камуфлажните панталони и тъмнозелена тениска са обикновени дрехи в моята страна и не значи, че си войник. Той не вярва и ми казва, че ако продължа да ходя така, навсякъде в Конго ще ме арестуват. В участъка забавата е пълна, записват ми визата и данните по паспорта, след което отварям раницата и след като проверяват всяка торбичка и не откриват нищо, изпадат в голямо разочарование! "Don't you have a pistol for protection?"- ме пита един от тях, казвам му, че имам ръце и крака за защита и не ми трябва "пистол" :) Много ми е весело!!! Цялата случка е повече от нелепа, но и много забавна. Цял ден след това си спомням и не мога да спра да се смея :)) Накрая ме пускат, няма какво повече да проверяват. Големият бонус е, че те всъщност вземайки ме от пътя ме закараха до първия град, където вече се надявах на евентуален стоп. Докато излизам от града срещам човек, който говори английски и иска да ми помогне да намеря превоз след като разбира, че не искам такси. След час-два се намира кола за следващия град и вече асфалтовия път. Градовете в Конго са колоритни и хаотични, типично по африкански. И този не прави изключение. От там ме чака дълго вървене и никакви стопове - всеки, които спре, иска пари. Много коли се изреждат, а аз продължавам да вървя, болките от катастрофата леко понамаляват през този ден, има някакво подобрение, особено тази в гърба ми. Обаче все така ме стяга като дишам и се задухвам като ходя. Усещам, че за да се оправя напълно трябва да почивам и да не нося раница, но това няма как да стане в следващите седмици и месеци, така че ще трябва на крак да оздравявам. Надвечер успявам да хвана стоп до Кисанту, където младежи ме виждат да вървя по пътя почти по тъмно и ми предлагат помощ. Чудя се какво ли имат предвид и решавам да проверя, макар и да не се чувствам като човек, който има нужда от помощ. Водят ме в голяма къща, говорят с бащата и той се обажда на свещеника да ме настанят да спя в общежитията на катедралата. Искат и да ми плащат такси до Киншаса на другия ден, но категорично отказвам, което много ги изненадва. Нощувката в хубава стаичка с меко легло и така мечтания и дългоочакван душ, ми се отразяват много добре! На сутринта вали сериозен дъжд, но трябва да продължа към Киншаса, вече трети ден закъснявам за хоста си, не предполагах, че стопът в Конго ще е почти невъзможен и ще вървя толкова километри преди някой да ме вземе. За късмет след няколко часа ме взема кола за Киншаса, човекът ме кара право на адреса на хоста. Чакам го пред вратата да се прибере от работа и вечерта си говорим за моето откачено пътуване през Ангола и Конго. Бехзад е американец, работи за ЮНИЦЕФ, от 4 месеца живее в Киншаса и ще остане към 2-3 години. Преди това е живял в Габон. На другата сутрин отивам в посолството на Камерyн - 120 долара за виза плюс резервация в хотел, която трябваше да направя и отменя в последствие. Дават ми визата на следващия ден вместо след три дни, защото ме викат извънредно да им дам друга стодоларова банкнота, не харесват тази, която им дадох първия път, защото била много тънка и стара (проклети зимбабвийски АТМ-и :)) Извиняват се, че ме разкарват заради това и ми дават визата по-рано. В Киншаса улиците са огромни, хората - много (казват че са към 10 милиона) и всеки иска пари. Жаждата за пари е огромна, а причината отчасти мисля, че е зависимостта им от алкохола. Тук вода не се пие, вместо това се пие бира. Иначе всичко по магазините е адски скъпо, цените са по-високи от ЮАР и Намибия взети заедно. Разбира се всичко е вносно, нищо не се произвежда в Конго и дори бананите им са супер скъпи, а толкова лесно биха могли да си ги отглеждат тук. Втората вечер с Бехзад отиваме в английското посолство, там организират така наречения "куиз" - състезание с въпроси от различни области и наградата е  - алкохол. Има много отбори от по 6 човека. С такава награда не ме беше никак яд, че нашият отбор не спечели :) Освен виза за Камерyн исках да взема и виза за Нигерия в Киншаса, но това се оказа невъзможно, в посолството ми заявиха, че не се издават визи на хора, които не са граждани на Конго. Айде пак замириса на проблеми! И така докато стигна до Киншаса и взема една виза, конголийската ми виза вече бе наполовина изтекла, а тази за другото Kонго бе по дати и ме притискаше да бързам. С много мъка и съжаление, че не можах да пътувам из източно Конго, реших да взема ферито за Бразавил на следващия ден. Дълго обмислях дали пък няма някаква възможност да попътувам преди това, но просто където и да отида рискувам много да не успея да изляза от страната навреме и трябваше да не се отдалечавам от Киншаса, а то интересните места са далеч от нея! А и при тези пътища и липса на стоп ми трябва поне 6 месечна виза, за да пътувам нормално в Конго. Единственото, което знам със сигурност е, че в тази страна ще се върна и този път ще си платя 6 месечна виза, ще си купя пирога и ще се пусна по река Конго мнооого навътре из джунглите! Това е новата ми огромна мечта, която ще преследвам!!!
Отивайки към ферито за Бразавил, което е границата между двете страни, си спомням ужасяващи истории от репорти на други пътешественици, които били тормозени, изнудвани и накрая върнати в Киншаса, защото отказали да платят подкуп. Имиграционните на Бразавил са широко известни с отвратителното си поведение и тормоза на чужденци!!! Рано сутринта съм на пристанището, плащам си билета в офиса, където се продават билети за всички лодки, служителят се опитва да ме измами всячески! Събира се тълпа мошеници предлагащи ми помощ с документите. Всички тези хора седят по цял ден там и си пробутват услугите срещу пари, ще ти подпечатат паспорта и оправят цялата бурокращина вместо ти да се занимаваш. Процедурите в Конго са АД, първо споря 20 минути с продаващия билети, които се опитва да ми пробута по-скъп билет за по-хубава лодка, а аз искам билет за голямото фери, които струва 10 долара, не 20. След огромни усилия от негова страна, става на моето и си получавам билета, който е на цената на билета за голямото фери, но всъщност ще се возя на малка лодка. Как стана тоя номер така и не разбрах! След което историята продължава - същия този служител ми иска 5 долара - такса за изходен печат, такса за проверка на багажа и такса за жълтата книжка. Вече се превивам от смях и му заявявам че няма да платя нито стотинка! Талпата мошенници се опитва да ме придърпа да си платя 5-те долара на тях и да ми оправят документите. Играта продължава към половин час, след което всички осъзнават, че нищо няма да измъкнат от мен и ме оставят на мира. Отивам при имиграционните, вземат ми паспорта и ми казват, че ще си го получа преди да се кача на лодката. Искат ми 2 долара, отказвам да платя и в последствие започват да търсят нещо неизрядно в паспорта ми, за да не ме пуснат и да могат да ме изнудват. Митничарката се прави, че нe вижда входния ми печат от Конго и ме гледа на кръв, показвам и го и се прави на изненадана. После други алчни мизерници ми проверяват багажа, не получават нищо за 'труда' си и са много разочаровани! Жените, проверяващи дали имам жълта книжка за ваксина са също толкова настървени, търсят внимателно нещо, за което да се заядат, но за жалост не намират. След това сядам да чакам в нещо като открита чакалня с масички и столове и през 5 минути се появява някой да ми поиска пари просто така. Уж лодката щеше да тръгва в 9:30, а тръгна в 12:00. Дадоха ми обратно паспорта и след 5 минути с лодката вече бях на бразавилския бряг. И ако процедурите в другото Конго бяха тежки, сложни и потънали в корупция, то в това не ми се мислеше какво щеше да е.
Но не ми пука нито за процедурите, нито за алчните хора, нито за нищо, защото Конго има такава природа, че само заради нея си заслужава човек да е тук!! и невероятно много ми харесва тая страна, просто в нея има всичко, за което мечтая, има толкова много дълбоки джунгли, където не е стъпвал никoй, толкова красота и приключения, че просто всичките негативи се губят на фона на това!!

Няма коментари: