| Geirangerfjord от високо |
Ще започна тази публикация с едно лирично отклонение...
Следващото ми пътешествие още не е започнало, а вече получавам солидна финансова подкрепа за него чрез блога. Все не ми достигат думи, с които да изразя благодарността си. Когато започнах да пиша този блог, не ми минаваше и през ум, че ще има хора, които да харесват написаното, да го оценяват като нещо положително и дори да са готови да подпомогнат финансово моите пътувания, чрез което стимулират развитието на блога. Всичко започна като на шега и за собствено удоволствие. Цял живот се считам за второ качество човек, нямам самочувствие, че съм нещо значимо и нещо повече от когото и да било, а в чипа ми изобщо не са кодирани суетата, гордостта и самосъхранението (за сметка на това пък гъмжи от други негативи :)). Свободата да правя това, което искам, идва само от факта, че никога не ме е интересувало мнението на другите за мен, а не от това, че се смятам за нещо по-добро от тях.