Малко инфо за пътуването досега

Долният текст е кирилициран автоматично, така че може да има много грешки


Най-после спрях за 1 ден почuвка и ми се отвори малко време и достъп до компютър, така че реших да напиша няколко реда за това как върви пътуването засега :) С две думи - пълна лудница!

Първо искам да изкажа огромна благодарност за подкрепата от читатели на блога, които явно виждат смисъл в налудничавите ми начинания и ги финансират, което пък ми дава възможност да спра за един ден истинска почивка на хоctел, да се изкапя, изпера, наспя, да си сготвя топла храна след 15 дни на суха и изобщо да се почувствам като човек. Пътуването с колело няма нищо общо с това на стоп, милиони пати по-трудно и изморително е, постоянна борба срещу елементите е и освен физически, е много изморително и психически. Така че всяка възможност за отдих е голяма благодат! Сега за първи път откакто заминах съм на хоctел в Братислава и прекарах един ден в пълноценна почивка, имах огромна нужда от това! Откакто излязох от България карам всеки ден без почивка и се изтощих до краен предел. В момента съм на 1400-ния километър от дома. Колелото слава богу се държи, все още няма сериозни проблеми. Гумите се поизносиха и сте ги сменям в Германия. Редовно смазвам и почиствам веригата, натягам някои болт ако се разхлаби... засега нямам проблеми.

Отново на път... и малко за България :)

айде отново на пътя :))))

И така - в петък - 09.06.2017, потеглям най-после на новото пътешествие с колело до Нордкейп! След няколко месеца ядове и проблеми от всякакво естество, върхът на които беше новопоявилия се съсед, искащ да сече дърветата до оградата, най-накрая си реших проблемите и особено този като дърветата бяха преместени успешно навътре в нашето място и съответно - спасени! Това ми струваше много нерви и известна сума пари, но всичко е добре, когато свършва добре. Имах и редица други начинания, които не ми позволяваха глътка въздух и ме забавиха значително, но май е за добро. Сякаш благодарение на това, че тръгвам началото на юни, а не началото на май, отървах един куп сериозни пролетни дъждове и се надявам да карам в хубаво време.
Колелото ми вече е на 600+ километра и се появи първия проблем... питам се ако на 600 почна да се скапва, какво ще е на 11 000 км! Като стигна София ще го закарам в сервиза на Драг и се надявам да ми го оправят безплатно, нали е в гаранция. Проблемът е появата на ужасяващо тракане в областта на педалите, така че или е някакъв лагер... нещо по педалите, средното движение, касетата... От Драг ще кажат.

Кукерландия и Песпонеделник

Кукери в Широка Лъка

Блогът ми, за съжаление, страда от жесток дефицит на разкази от скитанията ми из България - най-красивата страна на света, така че е крайно време да понапиша поне нещичко :) Имайки предвид колко добре познавам страната си, мога да споделя толкова много и да провокирам интерес у хора, които не я познават толкова добре. Този път ще разкажа за едно от най-готините неща, които се случват под небето българско - кукерските игри :) Тази година удостоих с внимание два кукерски фестивала - Кукерландия в Ямбол и Песпонеделник в Широка Лъка. Именно за тях ще разкажа тук :) Миналата година бях на Сурва в Перник, но той си заслужава отделна публикация, надявам се някой ден да имам муза и време да я напиша :)

В края на тази публикация ще пиша инфо и относно подготовката на предстоящото велопътешествие.

Сицилия, Пулия и назад към дома (част 4)

трули в Алберобело

Ако в предната публикация са ви накефили изумителната Панталика и зашеметяващите барокови градове от Долината на Ното, чакайте да видите тук по-долу какви красоти (и вкусотии) има :) То не са тролските трули, мафиотската Катаня, "Кръстникът" от Савока, умопомрачителните гледки над Таормина... ей сега ще ви разкажа :)))
Някак си направо не ми се ще това да е последната публикация за Сицилия, пиша ги с кеф, но какво да се прави, в това пътуване толкова.
Стопът до Катаня сутринта не мина толкова гладко, колкото очаквахме. Много време чакахме, докато ни взе кола за там, човекът отиваше на летището и слязохме на кофти място за стоп, където голямата част от трафика не отиваше към центъра на града. Накрая все пак ни взе човек, който ни остави съвсем близо до главния площад. Бързо си спомних това място, за първи път бях в Катаня през май 2008-ма и всичко в центъра ми бе познато. Тогава обаче не успях да разгледам добре, стопът пак не вървеше, нито каучсърфинг. Сега не смятах да си тръгваме, докато не обиколя поне центъра.

Сицилия - в гробници и пещери (част 3)

некрополи в Панталика

Шикли стана трето по ред невероятно градче, което посетихме. Другарчето остана в малката библиотека, където лелките явно не бяха виждали такива като нас и не спираха да ни зяпат не само докато влезем и се настаним в едната стая, но и след това. Нямаше интернет, затова другарчето си прекара времето, докато ме чакаше, в опити за четене на книги на италиански.  Няколко часа обикалях градчето като първо разгледах центъра, след което се отправих нагоре към хълма. Шикли, също като Рагуза и Модика, е в списъка на ЮНЕСКО и впечатлява със стари църкви, тихи улички и вълнуващи гледки. Няколко изоставени църкви на хълма предлагаха чудна панорама към целия град като дори морето се виждаше на хоризонта. На слизане минах през гъсто обрасли с треви пътеки, които предлагаха достъп до пещерите Chiarafura - доста интересни и доскоро обитавани. Сега са като музей на открито, само че от горната страна на хълма се стига до тях безплатно, а отдолу има врата, която бе заключена като бях там и се наложи да я прескачам, за да изляза, не ми се качваше обратно, за да сляза от другата страна.

Сицилия - островът на гигантския мързел (част 2)

Рагуза Ибла

Докато излизахме от Палермо, отново заваля дъжд. Времето не ни радваше, измъчваше ни постоянно с дъжд, вятър, сняг и студ. Добре, че по прогноза трябваше да се оправи скоро, но не за дълго. На стоп ни взе приятен човек, който пътуваше до Алкамо и ни препоръча да отидем да къмпингуваме до горещите извори недалеч. Докато хванем стоп натам обаче мина немалко време, все пак един човек ни взе и откара до изворите, където имаше хотел с басейни с минерална вода. Ние подминахме хотела и продължихме да вървим по черен път, беше много кално, но си струваше да се нацапаме - намерихме изоставена къща, а до нея минерални извори, от които се вдигаше пара :) Установихме се в къщичката и се надявахме никой да не ни е видял от недалечното село.
Сутринта напече слънце и бяхме много щастливи, може би нямаше да вали повече... Поехме на стоп към Седжеста, добър човек ни откара до там, макар да не отиваше точно до храма. Оказа се, че има билет 6 евро и понеже се виждаше отвън без да се плаща билет, реших да не влизам и да си пазя парите за другите храмове. Седжеста има и античен театър, разположен на хълма близо до храма, но той също се плаща.

На юг към Сицилия в най-лютата зима

след градушката... с гледка към Палермо

Поздрав с нова любима песен от нов любим филм :))))
https://www.youtube.com/watch?v=cPAbx5kgCJo


Откакто се върнах от това пътуване, все правя нещо друго и няма време да седна да си напиша разказите :) А така ми се иска да разкажа за Сицилия, понеже е много интересна и вълнуваща, струва си да се посети! Изначалният план, както споделих и в предната публикация, беше посещението на Тунис и Алжир, но понеже ни върнаха принудително от Тунис, си останахме само с доста детайлното разглеждане на Сицилия. Но както се казва - всяко зло за добро :) 
Тръгнахме подготвени за Африка и напълно неподготвени за един зимен месец в Италия по отношение на бюджет, облекло и въобще всичко друго. Все пак за стопа през Европа взехме и дебели дрехи, понеже както обикновено става, тръгнахме точно когато започна "апокалипсисът" в България и настана любимото на медиите "бедствено" положение :) Или простичко казано - дойде зимата! На 5-ти януари сутринта, точно преди зимата да връхлети Хасково, поехме на път към Италия. Времето бе добро, но само докато стигнахме София, където нещата въобще не изглеждаха розови - удари ни силен снеговалеж и трудно поносим студ, докато стопирахме към сръбската граница.

Едно пътуване, което се провали още преди да е започнало...

Ако някой ми беше казал, че това ще ми се случи и то точно при това пътуване, изобщо нямаше да му повярвам...

Сега в резюме, а скоро и разкази.

Някъде около месец преди Коледа реших, че тази зима е време да отлетя на юг и да се завърна в така любимата си Африка. Избрах да посетя две нови за мен страни - Тунис и Алжир. Научих, че има ферибот до Тунис от Италия, който струва 36 евро и реших, че цената е добра. Така или иначе тези две страни са недостъпни по суша от съседните, Либия не издава никакви туристически визи, а откъм Мароко границата с Алжир е перманентно затворена. Реших да си извадя алжирската виза докато съм си в България, после стоп до Сицилия, фери до Тунис и разглеждане на двете страни с връщане по същия път. Смятах да прекарам около месец и половина в двете общо. До последно се чудех дали да предприема това пътуване, спираше ме единствено факта, че спестявам пари за велопътешествието до Норвегия, което предстои. И не исках да изхарча спестеното по фериботи и за визи. Първоначално не смятах да вземам никой с мен на пътуването, но когато другарчето (същото онова от пътешествието в Латинска Америка) изрева: "Айде, води ме в Африка", реших, че ще прежаля парите и ще се ходи. Другарчето никога не е стъпвало в Африка и много се вълнуваше.

Предстоящо пътешествие - с колело от Хасково до Нордкейп/ Норвегия

снегът никога не ме е спирал да правя това, което много обичам :)))

Слагам тази публикация от рано и ще я оставя най-отгоре, за да бъде видяна от евентуални спонсори и хора, които желаят да помогнат :)

UPDATE 2:

Ако някой има интерес към красиви ръчно изработени чанти, иска да се сдобие с такава и същевременно да подпомогне вело пътуването ми, може да погледне този линк: 

https://www.etsy.com/shop/PurpleFlowerPurses?ref=hdr_shop_menu

Изработва ги Деси - една прекрасна дама, която пожела да ми помогне за пътешествието като отдели 30% от всяка поръчка, направена от мои познати, приятели, читатели на блога. Трябва само при поръчване да пишете, че искате поръчката да е в полза на Тери.
Деси продава основно в чужбина, но ако някой иска да поръча в България, също няма проблем.

Новото при мен е, че утре - 05.01, заминавам на стоп за Алжир и Тунис :) Толкова ми липсва Африка, време беше да се върна там. Ще прекарам около месец и половина в топлите страни, после се прибирам и ще се готвя за велопътешествието!

Португалия - част 4 - Лагош, Сагреш и обратно към България

плаж в Лагош

Три стопа ме отведоха до града, последният от които ме взе момиче, говорещо перфектен английски! Крайно учудващо - за първи път ми спря жена на стоп. Оказа се, че в южната част на страната стопът върви много повече, отколкото на север, защото тук има повече туристи и хората са доста по-отворени и свикнали да виждат стопаджии. Лагош ме очарова за пореден път... много приятен град, разходих се по уличките из центъра, лесно намерих отворен wifi, след което отидох да видя известните лагошки плажове. Впечатлих се много от скалните арки по плажа, разходката по него беше огромно удоволствие. Арките отделяха едно плажче от друго, цялото крайбрежие в тази част на града беше вълшебно. Имаше хора по плажчетата, но не бяха претъпкани.След като ги пообиколих, тръгнах към изхода на града в посока Сагреш. Жегата беше натрапчива, но не чаках дълго на стоп - взе ме отново жена! Да не повярваш, за втори път ме вземаше жена в Португалия. В Сагреш първо се запътих към форта, имаше ужасно силен вятър около него, видях го само отвън, защото се плащаше билет. Гледките от скалите край форта обаче бяха безплатни и страхотни. В далечината се виждаше нос Сао Висенте, където смятах да отида по-късно.