Португалия - част 3 - Лисабон, Сетубал, Евора

природен парк Арабида - любимото ми място в Португалия

Слизането от планината към Синтра се превърна в приключение. Не толкова защото беше мъгливо и валеше слаб дъжд, колкото заради това, че реших да сляза по пътека, различна от тази, по която се качих. Въпросната пътека минаваше през някаква частна собственост, наречена Vila Sassetti. Вратичката от пътеката към вилата обаче беше затворена преди 10:00 и нямаше как да мина през нея. Спуснах се по някаква друга странична пътечка, която ме отведе в приятен парк, който също беше затворен преди 10:00. За късмет главната порта не беше заключена, така че успях да се измъкна. И все пак беше доста кофти да слизаш по стръмната пътека, която е официален и публичен маршрут, и да се окажеш заключен в някаква собственост, след което да трябва да се връщаш отново нагоре, за да слезеш по шосето - другата алтернатива.

Португалия - част 2 - Авейро, Коимбра, Обидос и Синтра

приказният дворец Пена край Синтра

Докато влакът от Порто пътуваше към Авейро, за пореден път се изумих колко пренаселена е Португалия. Преди Авейро имаше много спирки, навсякъде се виждаха градчета и села, природа нямаше. До момента страната изобщо не отговаряше на представите ми, мислех си, че е доста по-дива и красива. Когато пристигнах в Авейро, оставаха около два часа светлина, така че трябваше бързо да разгледам. Радвах се, че се измъкнах от Порто с влака, беше отлично решение, в противен случай щях да замръкна в някое гето в големия град. Сега се намирах в малко туристическо градче и се наслаждавах на каналите и гондолите, пълни с туристи, които бяха основната атракция. Всъщност Авейро е несравним с Венеция, защото има едва няколко канала и по-скоро може да се сравни с една венецианска улица, но градчето е приятно и с удоволствие се разходих из центъра, след като взех карта от туристическата информация. Очевидно с раницата и опърпания си вид не приличах на нормалните туристи, така че дебнещите покрай каналите лодкари дори не се опитаха да ме поканят на тур с гондола :)

Португалия - част 1 - Валенса, Брага, Гимараеш и Порто

Порто!

Утрото на Финистере беше слънчево и обещаваше прекрасен ден. Хората от караваните още не се бяха размърдали, когато аз събрах палатката и тръгнах обратно по пътя. Спрях на една чешма да си изпера мръсните дрехи от предния ден и докато ги чаках да изсъхнат, на чешмата дойдоха англичаните с фолксвагена, до които къмпирах и бяхме съседи за една нощ. Тъй като се бяхме заговорили предния ден и знаеха за пътешествието ми, веднага ме поканиха да ме возят на стоп до отбивката за Сантяго. Първоначалното ми впечатление, че са много готини хора, се потвърди напълно и след като попътувах с тях. Разпитваха ме доста за Каминото, беше им интересно. Слязох на разклона за Сантяго и започнах същинския стоп, благодарение на англичаните спестих много време, което щеше да ми е нужно да стигна от фара до Финистере и да стопирам от другата страна на града. За моя огромна изненада веднага ме взе приятен и интелигентен испанец, който ми разказа много за района и историята му, докато пътувахме към Сантяго.

Камино де Сантяго - част 7 (финал) - от Монте до Гозо до Финистере

залез на Финистере

Ден 24 - Monte Do Gozo - Negreira - 26 км

Доста късно стартирах сутринта, опитах се да дремна след като хъркащият руснак си тръгна, но не ми се получи. Минах 5-те километра до Сантяго неусетно бързо и най-после се озовах в големия град. Времето беше облачно, мрачно и потискащо, а когато пристигнах, по улиците все още нямаше хора, магазините бяха затворени. По-късно центърът се оживи, заприиждаха пилигрими отвсякъде. Взех карта от туристическата информация и тръгнах да разглеждам най-притегателния религиозен център на Испания. Хора от цял свят вървяха Каминото само за да стигнат до тук и да посетят катедралата, а за мен Сантяго де Компостела бе просто една спирка по пътя ми към Финистере. Сякаш дори не му отдадох нужното внимание, в катедралата прекарах по-малко от две минути, защото бе забранено да се влиза в нея с раница и охраната веднага ме спря на входа. Можеше да се остави срещу заплащане в някакъв офис наблизо, където точно с това се занимаваха - гардероб за пилигримски раници, но за подобна глупост не исках да плащам, затова се примолих на сериозно изглеждащи мъж и жена пилигрими, които бяха седнали пред катедралата, да наглеждат раницата ми за момент.

Камино де Сантяго - част 6 - от Амбасместас до Монте до Гозо

река Миньо край Портомарин

Ден 19 - Ambasmestas - Balsa - 39 км

До сутринта се тресох от студ в чувала, не успях да спя повече от час сумарно за цялата нощ, защото малко след като задремех, се събуждах от студ. През нощта някой дойде в парка, но бързо се махна, така и не разбрах какъв беше и какво търсеше. Излежавах се до 8:00, събрах лагера и тръгнах нетърпеливо по пътя. Очертаваше се поредният прекрасен ден с едни от най-красивите места и гледки. Предстоеше прекосяването на планина, нямаше да има равно за днес, а това ме мотивираше изключително силно да вървя, все пак няма нещо, което да обичам повече от планините. Полето го слагам на другия полюс - въобще не ми се върви през него, освен това изцяло подкрепям поговорката "Планината ражда хора, а полето - тикви" :)

Камино де Сантяго - част 5 - от Рабанал дел Камино до Амбасместас

планините преди Понферада

Ден 17 - Rabanal del Camino - Ponferrada - 34 км

Безспорно един от най-красивите участъци от Каминото! През целия ден се наслаждавах на прекрасни планински гледки и уникални стари къщи, които в комплект с идеалното време, ми оставиха впечатление на едно приказно място, от което не исках да си тръгвам...
Сутринта тръгнах към първото село Foncebadon, което се оказа доста мистично и интересно местенце, особено с кръглата каменна къщичка в градината на един хостел. Като стигнах до едно от най-важните места по Каминото - La Cruz de Ferro, се засякох отново с Пепе, който очевидно бе тръгнал от Рабанал преди мен. До въпросния кръст имаше купчина камъни, по които минаващите пилигрими се бяха разписали, както и множество оставени от тях артикули, накачени навсякъде по кръста и около него. От едната страна висеше дори българското знаме, явно оставено от някой българин неотдавна. Аз нищо не оставих, но поснимах, позяпах, похапнах и продължих нататък по пътя :)

Камино де Сантяго - част 4 - от Вияказар де Сирга до Рабанал дел Камино

паметник на пилигрим в Леон

Съвсем наскоро открих това и вече е сред любимите ми - https://www.youtube.com/watch?v=ytMqO-WQpQ4



Ден 12 - Villacazar de Sirga - San Nicolas del Real Camino - 38 км

Сутринта французойката домакиня ми приготви мляко с какао, след като разбра, че не пия кафе и не искам чай в тази жега. Изкуши ме с млякото, защото само на това не мога да откажа колкото и да е жежко. Отново тръгнах, след като всички останали вече бяха напуснали хостела. Алфонсо отдавна бе заминал, нали амбицията му беше над 50 км, а знаеше, че много ще му се подигравам ако пак го засека някъде напред, защото аз повече от 40-42 на ден не исках да вървя. Беше твърде болезнено за пришките ми и при цялото ми безсъние и постоянните спирания за интернет, разглеждане на забележителности и лежане по пейки, въобще не исках да вдигам норматива. Знаех, че ако реша мога и 60 да извървя, но после на човек няма да приличам и кожата на ходилата ми ще опада. Не вярвах на приказките на напористия италианец, че днес ще извърви над 50 км и не се съмнявах, че ще го видя някъде напред :)

Камино де Сантяго - част 3 - от Сан Хуан де Ортега до Вияказар де Сирга

сред всичките тълпи от пилигрими, се чувствах като това дърво - винаги само :)

Ден 9 - San Juan de Ortega - Burgos - 26 км

На сутринта леко ръмеше. Събрах палатката и отново поех по Каминото. Имаше и мъгла, която придаваше тайнствен вид на пезажите и селцата по пътя. Първото село Ages ме очарова! Къщи в стар стил, много китно и красиво. За съжаление обаче гората свърши тук и отново лъснаха безкрайните житни нивя. Малко по-нататък имаше още една ниска и гориста планинка, но след нея вече всичко ставаше голо, жълто и нагорещено. Бургос се виждаше в далечината и вече си правех тънки сметки как ще разгледам всичките забележителности на града, ще изляза от него и ще намеря място за палатка преди тъмно. Мечти... По пътя преди Бургос имаше няколко малки приятни селца, след което започна огромната, сякаш безкрайна индустриална зона на града. Споменът ми от ходенето през нея си остава най-неприятният от цялото Камино. Мръсен въздух, силен трафик, шум, жега, нагорещен асфалт, по който ходенето е мъка и ходилата ти стават на нищо... Пришките боляха нечовешки, единият ми крак продължаваше да се надува и лилавее, а главата ме болеше и ушите ми свиреха от шумния трафик...

Камино де Сантяго - част 2 - от Лос Аркос до Сан Хуан де Ортега

някъде по Каминото :)

Ден 5 - Los Arcos - Vianna - 24 км

Сутринта за пореден път се успах, явно нямаше да започна да ставам по-рано от 8:00. Алармата беше безполезна, събуждах се само, за да я изключа и пак заспивах. Този път бях навътре в нивата и далеч от пътя, така че глъчката и тропането на щеките на минаващите пилигрими не можеха да стигнат до мен. Още в Лос Аркос налетях на кът за отдих с безплатен wifi, че и ток, и веднага се инсталирах там. По-късно, докато се наслаждавах на жегата по пътя до Sansol, загледах изоставени до един стълб с маркировка маратонки. По Каминото имаше десетки оставени сандали и обувки - скъсани, пробити, направо разпарчосани. Но тези бяха различни - на пръв поглед изглеждаха напълно здрави. Вдигнах ги и ги разгледах една по една, нямаше им нищо! Само връзките им бяха свалени, явно човекът е решил, че ще му трябват, предполагам за въженце за простиране на прани гащи :) Бяха марка Merrell и изглеждаха като носени не повече от ден-два. Не ги премерих, защото не са прани все пак, а кой знае кой ги е обувал. Прецених обаче, че са един или два номера по-големи от моя номер 40. Тоест можех спокойно да ги нося зимата с дебел чорап :) И така, без много да му мисля, маратонките се озоваха в моята раница. На това му се вика да мине български клошар по Каминото - почиства всичко ненужно :)

Камино де Сантяго - част 1 - от Сен Жан до Лос Аркос

в Пиринеите

Ден 1 - Saint Jean Pied De Port - Lintzcain - 42 км

След като си взех пилигримски паспорт в офиса в Сен Жан, тръгнах по Каминото да си търся място за палатката. Ставаше късно, но предположих, че няма да е трудно да намеря добро място за спане. Всъщност се оказа леко трудно - в следващите километри преобладаваха частните ферми, включващи къщи и оградени ниви. След доста ходене и след като видях четири тлъсти лисици, бягащи през една нива, се установих до самия път, в малка горичка. Беше криво и обрасло, но ставаше за една нощ. На сутринта още по тъмно се събудих под звуците на тропащите с щеки по асфалта пилигрими... Така и не проумях защо им е да тръгват толкова рано, да вървят на челници и да не виждат нищо от околните красоти.
Излежавах се докато тракащите щеки станаха толкова непоносими, че ми писна да ги слушам. Събрах всичко и излязох от храсталаците като очевидно стреснах две поклоннички, минаващи по пътя в същия момент. Надали очакваха някой да се крие в горичката.