 |
Фарът Rubjerg Knude
|
29.09.2022
Веднага щом събрахме лагера още по тъмно, тръгнахме на нова разходка из горите на Tversted. Не ми излизаха от главата тия гъби, колко ли още щяхме да намерим. Много обичам да ходя по горите за гъби и тук съвсем неочаквано открих в пъти повече и по-големи от най-големите, на които попаднах в България през годините назад. Датските манатарки бяха гиганти и тъкмо им беше време за бране, гората просто се пукаше по шевовете от всякакви гъби. Имаше и страшно много червени мухоморки - най-красивата и апетитна гъбка :) Който я е опитал веднъж обаче, не е успял да разкаже за вкусовите й качества. Отправихме се към едно езеро недалеч, обиколихме го и после поехме към дървена кула с гледка насред гората. По трасето набрахме толкова много манатарки, че яко ни натежаха. Интересно, че нямаше сърнели например, а все манатарки и червени мухоморки. Явно това бяха най-разпространените гъби в района. Стигнахме до положение да избираме най-хубавите, просто защото не можехме да награбим всички. Препълнихме торби и раници, никой не очакваше такъв богат урожай. Толкова се замотахме из горите, че пообръкахме пътеките и леко се загубихме, но бързо се намерихме. Озовахме се отново до мелницата и там ударихме най-голямото находище на едно място. Страшно лошо впечатление ми направи, че явно някой преди нас е минавал по пътеките и е изкоренил някои манатарки, а други е рязал, което е адски странно. Ако е гъбар със сигурност ще знае, че гъбите никога не се изкореняват, а се режат внимателно с ножче. Започнах да си мисля, че може да е турист, който очевидно не разбира от гъби, но като всички хора разбира от унищожение.
Върнахме се до колата страшно натежали и веднага се преместихме на друг, по-спокоен паркинг, защото този беше пълен с коли. Там извадихме всички гъби да ги инспектираме и да започнем готвенето им. Другарчето веднага почна с първата тенджера. Имахме обаче такива количества, каквито нямаше как да изядем наведнъж, а гъбите щяха да почнат да се развалят. Затова другарчето потърси в Интернет пункт за изкупуване на гъби или нещо такова. Оказа се обаче, че няма такова нещо в Дания и може да се берат само за лична употреба, не може да се продават. Така си останахме с всичките гъби за спешна консумация и се зачудихме какво да ги правим. През целия останал ден обмисляхме как можем да ги съхраним, докато разглеждахме забележителности.
Поехме към Bindslev, където посетихме водопад и малък ВЕЦ - красиво и спокойно местенце за отдих. После към Mygdal, където се отбихме да видим църквата, създадена оригинално още от XII век. Сегашната е симпатична и варосана, както повечето църкви из Дания. За втори път се отбихме и в град Hjørring, където музея, който предния път ми се стори, че е безплатен, се оказа платен и не го посетихме. Църквата отново беше затворена, насочихме се към красив парк с фонтани, където имаше езерце със сал в него. Салът беше готина атракция, защото може да се прехвърлиш от едната до другата страна на езерото по него, използвайки въжета отстрани, на които да се придърпваш.
Продължихме към Lønstrup - градче на западния бряг с прекрасен фар. Първо се отбихме до вятърна мелница преди града - Vennebjerg Mølle, и до църква с хълмче с гледка наблизо. В самия град имаше друга вятърна мелница, но беше в частен имот и не беше достъпна. Направих си чудесна разходка из градчето и по хълмовете с пясъчни дюни, които предлагаха разкошна гледка към морето, плажа и залеза. Другарчето през това време сготви гъби. Докато хапнем се стъмни. Заехме се да проучваме дали можем някак си да бурканизираме гъбите временно, без да варим бурканите. Само да сварим гъбите и да ги сложим врели в буркани, те да се вакуумират сами и да изтраят няколко дни, докато им видим сметката. Така и не се задействахме, беше тъмно и трябваше да си търсим място за спане. Край фара не ставаше, мястото за къмпиране там не беше достъпно с кола, така че се насочихме към друг заслон. В крайна сметка не отидохме до самия заслон, защото цялата тази гора, в която паркирахме, беше разрешена за къмпиране на палатка и времето беше хубаво, та разпънахме до колата направо. Наблизо имаше къща и ограждения с коне, които ни гледаха любопитно, а един пухкав черен котарак ни посети и не ми се искаше да си тръгва. На сутринта пък една катерица се завъртя около колата, докато чистех гъби. Преди лягане успяхме дори да гледаме отново филм - „DC Лигата на супер-любимците“, страхотен!
 |
Езеро в горите край Tversted
|
 |
Отново сме до вятърната мелница
|
 |
Реколтата за днес
|
 |
Водопадчетата в Bindslev
|
 |
Пълно беше с водоплаващи птици
|
 |
Църква някъде по пътя
|
 |
Залез от дюните на Lønstrup
|
30.09.2022
Сутринта се заех с чистене на гъбите, а другарчето ги бурканизира, решихме да пробваме с два буркана като за начало. Пак закусихме гъби с овесени ядки, това вече ми стана любима манджа. Отправихме се към фара Rubjerg Knude - едно уникално място с интересна история. Построен е в края на 19 век, намира се на височина 60 метра над морето. Тъй като с времето бреговете ерозирали бързо, фарът бил застрашен да се свлече право във водата. През 2019 г. обаче се взема решение да бъде спасен и тежащия 720 тона фар с 23 метра височина бива преместен 70 метра навътре в сушата по специални релси. Това струвало на държавата над половин милион евро и сега се смята, че фарът е на сигурно място поне до 2060 г. Бреговете бавно и сигурно се свличат в морето и може би един ден пак ще бъде застрашен. Засега обаче е свободно достъпен за всеки ентусиаст като нас и е силно впечатляващ не само отвън, но и вътре, когато се изкачиш най-горе и видиш спираща дъха гледка. Разходката до там и обратно е също изключително приятна, а на връщане видяхме и две страхотни лисици. Изобщо не ги беше шубе от нас и се повъртяха наоколо, за да можем да им се порадваме. Едната мина на метър от мен, сякаш бях дърво и така ми се прииска да я сграбча. Тъкмо като си тръгнахме, започнаха да прииждат посетители. Голям късмет, че разполагахме с мястото без тълпи.
Отбихме се до старо гробище и останки от църква недалеч от фара. Нататък също продължихме с "църковния туризъм" - Rubjerg, Lyngby и Furreby kirke. Всичките "кирки", както с другарчето наричахме църквите през цялото време на пребиваването си в Дания, че и до ден днешен, бяха интересни и различни посвоему. И за щастие празни. И почти винаги с тоалетни или дори понякога душове в къщичката, намираща се на метри от тях. Все се чудехме защо понякога има и душове - дали са за някой попец да се умие преди службата или след нея, дали са за такива като нас скитници - подарък от църквата, за да ни прикоткат в служба на това зло... така и не разбрахме, вероятно никога няма да разберем. Самите църкви обаче бяха много чаровни, на мен все ми се струваше, че някакви леприкони или гномове ги обитават и всеки момент ще изскочат отвътре. Особено по-малките църкви имаха един такъв приказен отенък.
Следваща спирка - Løkken. Само че първо така се отплеснах в разходка около бункерите Furreby Coastal Battery, че направо не ми се прибираше до колата. После паркирахме до църквата в града, беше затворена. С удоволствие се разходихме из това приятно градче. Имаше интересна находка тук - оригинални графити, пръснати по различни улички и се заех да ги намеря всичките. Имаше карта, която да ми помогне, взех я от инфоцентъра. Другарчето пък отиде на разходка по магазини втора употреба. Като свършихме всеки с разходката си, продължихме към Børglum Abbey. За жалост беше платен музей и го видяхме само отвън. До една мелница край него си намерихме и събрахме нападали от дърво ябълки. Нататък по пътя се спряхме до друга мелница, която беше достъпна, отворена и с огромен мерак я посетихме. Беше от 1850 г., последно реставрирана през 1960 г. Изкачихме се по стълбичката към покрива, беше голямо забавление.
Църквата Vrejlev се оказа много красива вътре и вън, имаше хубави стенописи и украшения. След като я посетихме, се насочихме към библиотеката в Vra, защото много от батериите ни бяха за зареждане, трябваше ни ток. Беше вече 18:00 и скоро щеше да се стъмнява. Другарчето влезе и остана да зарежда батерии, а аз се разходих из града и като стана съвсем тъмно, също отидох в библиотеката. Седяхме почти до края на работното време в 21:00. Тук беше тихо и спокойно, не като предишния ни опит с библиотека. Нямаше врещящи олигофрени и можеше да се чете или пише без дразнещ шум. За нощувка избрахме интересен заслон до две езерца, съвсем близо до магистралата. Въпреки шума от трафика спахме добре и самият заслон беше с висок покрив, удобен за палатка.
 |
| Към фара Rubjerg Knude |
 |
Поглед към брега
|
 |
Тук станаха две
|
 |
Дъга за чудо и приказ
|
 |
| Furreby Coastal Battery |
 |
Неразличимо от истинско
|
 |
Случайно открихме тази мелница със свободен достъп
|
 |
На гробището
|
01.10.2022
Събрахме лагера и пак започнахме деня с "кирка-туризъм". Първата църква беше Ajstrup Kirke, после Sulsted и Hammer. И трите бяха затворени, но пък красиви отвън. Жалко, че не ги видяхме вътре, защото бяха с богат интериор, особено втората, която беше изписана. Потърсихме ток в тоалетните, за да си заврим вода. Другарчето намери в камбанарията на Hammer Kirke, но тъкмо да включим каната, се появиха разхождащи се хора с кучета и не беше удобно. Така и не намерихме удобно място за завиране на вода. Карах до Lindholm Høje - викингски музей с древни гробища, именно тях посетихме. За останалото се заплащаше. Хитро датчаните бяха пуснали овце да пасат там, защото заради камъните косачка явно не можеше да се справи и овцете похапваха тревата, та гробищата бяха чудесно поддържани. Самите овце пък изобщо не се страхуваха от хора и дори идваха да просят внимание, което аз веднага им дадох в изобилни количества.
В центъра на Aalborg се озорих с намиране на място за паркиране. За късмет успяхме да си намерим добро такова на километър от центъра до един парк. Градът се оказа огромен и много интересен, но пък цял ден не спря да вали и се поизмъчихме с разглеждането. Влизахме по супермаркети да се изсушим за малко. Нямаше много намалени храни, но изпадна по нещичко да добавим към гъбите. Все пак имахме още много да гъбясваме. В стария град беше приятно и въпреки дъжда беше пълно с народ по улиците. Всички бяха пременени и нагласени, а се виждаха и хора, които сякаш ходеха на служба в църквите. Не намерихме туристическия инфоцентър, затова взехме карта от един хотел. Имаше интересни графити по сградите, доста добре се разходихме, а другарчето налази библиотеката веднага щом стигнахме до нея. Аз продължих към крайбрежната и замъка, който беше очарователен отвън. Като се намокрих тотално и все пак обиколих всичко интересно, се върнах до колата и зарових нос в разни брошури, които бяхме събирали от туристическите инфоцентрове. Така изкопах още интересни забележителности и стигнах до извода, че никак няма да е скоро отпътуването от Дания. Ама никак. Защото сън нямаше да мога да спя ако не видя това или онова, а сме били толкова път с колата в разхищение на бензин чак до тук. Времето неумолимо течеше, имах един месец за прибиране и нито ден повече. Така че доста се притесних, да не говорим колко страни и места още имаше по трасето към България. Направо изпаднах в тих ужас. За мен такова пътуване с кола си струва само ако живееш в нея и минаваш не повече от 15-20 км на ден като разглеждаш всички забележителности и интересни места в района и чак тогава продължаваш нататък. Тоест за да разгледам Европа така, както на мен ми харесва, би ми отнело поне 10 години нонстоп пътуване - всеки ден на нови места.
Другарчето се върна от библиотеката и продължихме към Troldkirken - долмен с хубава гледка. Ако някой ми беше казал, че ще ходя по долмени в Дания, щях да изразя съмнение. Дори не знаех, че има такива тук - какво невежество! Този беше очарователен и много ме зарадва. Имаше дори местни хора посетители. В близкото село Sønderholm посетихме църквата и научих за друга забележителност - Jaettestuerne. Представлява каменна гробница в хълмче като нашите Косматки, само че по-малка. Няма я на google maps, но въпреки това успях да я намеря. Тръгнах да я търся по един полски черен път и се ориентирах по табели, които местните са сложили. Входът едва се виждаше от треви, за да влезеш клякаш ниско. Много се изкефих на това диво местенце, което явно не беше особено посещавано.
Преместихме се с колата 2 км нататък до чудесен заслон, където цяла вечер варихме гъбите и ги затваряхме в буркани. Направихме още 6 буркана. Голям филм беше с това малко котлонче и малка тенджера, но стана работата. Само един от бурканите бомбира. Другите бяха идеални и ядохме всичките следващи дни. Вечерта другарчето сготви и манджа гъби с броколи, направо да си изядеш пръстите. Най-после ги оправихме тия гъби, след толкова дни мъки. Добре се хранех откакто си тръгнах от Исландия. Никога нямаше да ми омръзнат, можех всеки ден да ям вкусните манатарки, а не гадните консерви и бисквити два месеца на Ледената земя.
 |
| Sulsted Kirke |
 |
В библиотеката
|
 |
Замъка Aalborghus
|
 |
| Troldkirken |
 |
В гробницата Jaettestuerne
|
 |
Резултатът - 6 буркана гъбки
|
02.10.2022
Другарчето се успа малко, а аз писах записки до 11:00. Закусихме ябълки и остатъците от снощната манджа, тръгнахме чак по обяд, но нямаше как - все един път трябваше да спра на едно място и да наваксам с писането, иначе нищо нямаше да си спомням от това пътуване. Днес беше неделя и посещенията на църквите щяха да са проблемни, понеже имаше служби на така наречените вярващи. Ние като невярващи нямаше да можем да се докопаме до вътрешността на тези красиви сгради, та се примирихме с гледане отвън. Заредихме бензин до готина селска църква, в която тъкмо свършваше службата и все пак успях да надникна вътре съвсем набързо. Също така отвън видяхме и музея на цирка в Rold, очевидно беше затворен. В Hobro пък си намерихме намален веган сладолед в Лидл и похапнахме. Центърът беше приятен и се разходихме, а после поехме към Vikingeborgen Fyrkat - готин викинг музей, който за късмет беше затворен и успяхме да го посетим без да плащаме билет. Огледахме къщичките и се качихме до руините от крепост във форма на кръг, имаше и гледки от там. Пак имаше пасящи овце - био косачки.
Поехме към Viborg - голям и интересен град. По пътя спряхме до една селска църква Nørre Vinge, до която освен тоалетни имаше и душ в тоалетните, както и ток. Изкъпахме се и другарчето ползва контакта в тоалетната, за да кипне вода за нудъли с гъби - чудна манджа се получи. Следващата църква Tjele Kirke също беше интересна, с мраморни скулптури в интериора. За късмет стигнахме в катедралата във Виборг точно преди да затвори и успях да я видя. Беше много красива и пищна отвътре, впечатляващи стенописи. Мисля, че тъкмо беше свършила някаква служба и щяха да затварят, но успях да се вмъкна и не ме изгониха. А ако не греша дори се плаща билет за посещение ако си турист. Добре разгледахме града, имаше какво да се види. Центърът беше приятен, имаше и парк с езеро. За нощувка намерихме гора недалеч от града, където къмпирането е разрешено. Оказа се добро място и прекарахме тиха нощ на палатка до колата, без мъки по обработка на гъби този път.
 |
Suldrup Kirke
|
 |
| Vikingeborgen Fyrkat |
 |
Гледка от кръглата крепост
|
 |
Катедралата отзад
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар