13.09.2023
Станахме и тръгнахме рано, още по тъмно. След около 400 метра минахме границата Италия - Словения, а дори и толкова рано на явно бившия граничен пункт имаше опашки от бежанци. Вероятно там им уреждаха някакви документи, защото реален граничен контрол нямаше. А бежанците си щъкаха и от двете страни на границата като някои от тях още спяха по тревата в зелените площи. Шофирането в Словения беше истинско удоволствие, навсякъде изникнаха планини и приятни, спокойни откъм трафик селски пътища. Цялата обстановка рязко се промени, появи се природа, селцата станаха кипри и спретнати. Изведнъж по ливадите съзряхме свободно пасящи животни, каквито никъде не бяхме видяли в Италия. Там такова нещо сякаш не съществуваше. Изникнаха и отбивки край пътя, където може да спреш колата си - нещо също немислимо особено за северна Италия. През целия ни път днес се любувахме на гори и планини, за пореден път харесах Словения.
Първата ни спирка беше един невероятен замък, който посетих отдавна, още през 2008 г. Тогава не влязох вътре и го видях само отвън, защото нямах пари за билет. Сега искахме да влезем, обаче беше рано сутринта и не беше още отворен, а да чакаме време нямахме, защото вече бяхме на ръба да закъснеем с обещаното прибиране вкъщи. Замъкът Predjama смайва с разположението си и своята внушителност, респектира още от пръв поглед. Същински замък-мечта за обсебените от онези времена, сред които съм и аз. За жалост обаче е превърнат в машина за пари, както и близката най-известна словенска пещера Postojnska jama. И тук платен паркинг, сергии и капанчета, скъп входен билет... За Postojnska jama например билетът е два пъти по-скъп, отколкото беше през 2008 г. Сега е 30 евро, нищо учудващо де. Там масовката е още по-голяма от тази на замъка. Само минахме край пещерата и си продължихме, а дори и по това време сутринта паркингите вече се пълнеха с мераклии и се беше оформила опашка. Мама нямаше никакво желание да чакаме да отворят, за да посети пещерата, а аз я посетих предния път като идвах, тогава едва прежалих 16 евро за билета и нямаше как да си позволя и замъка. Интересно беше вътре, безспорно, но щеше да ми бъде много по-интересно ако бях само аз с челника си, без гид и други туристи, без туристическо влакче и какви ли не глупости. Уникалното тук е, че може да се види едно невероятно животно - пещерния протей.