Виетнамско запиляване :)

снимка за цвят - Sapa, снимката е от нета, не мога да кача мои сега

Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.


Понеже имам време за интернет поради непредвидения потоп в централен Виетнам, ще драсна едно резюме за дните ми във Виетнам досега :) Няма как да кача снимки и да пиша по-подробно и изчерпателно сега, но всичко  ще бъде преписано от тетрадката когато се прибера, с подробностите ;) Ще има и снимки, разбира се. Засега - резюме :)

За начало - поздрав с новата ми любима песен, която открих наскоро, докато седях в едно net кафе и не мога да опиша с думи как ме зарадва. Боchели винаги ми е бил безкрайно любим, а тази песен е направо върха и не мога да спра да я слушам, особено сега, когато родителите ми ми липсват ужасно много всеки ден и всеки час - https://www.youtube.com/watch?v=ChcR2gKt5WM

Тайванско обсебване :)

снимка за настроение, от Розовата джамия в Шираз, Иран, само тази успях да кача сега

Ехх, позагубих се из уникалната тайванска природа и блогът го отнесе :) Все не мога да пиша, а толкова много се събра за разказване. Когато се прибера, ще има да преписвам... изписах вече 5 теtрадки и карам шестата :) Последнияt почти месец прекарах в Тайван - островът, които направо ме обсеби, или аз него :) Много места обиколих, основно из планините, невероятни красоти видяха оците ми, очаровах се от природата, животните, хората, лекотата на пътешестване из острова, било то пеш или на стоп... С други думи въобще не горя от желание утре да го напусна и да се върна в Мордор (Китай). Но за jaлоcт няма как, визите и времето ограничават, а и близките ми страшно ми липсват и трябва да вдигна темпото ако искам да се прибера преди април догодина, а аз искам. Вчета взех успешно виза за Виетнам и на 26-ти се надявам да вляза в страната, след планирани 6-7 дни стоп през китайския Ад. Нямам търпение да стигна Югоизточна Аziя като ще започна от Виетнам и ще карам по ред.

Монголско вълшебство...

снимката е от интернет

https://www.youtube.com/watch?v=g5eIKXPWzSY

Безкрайните необятни поля, хълмове и скалисти планини се простират докъдето погледът може да достигне и много отвъд него... Ястреби, соколи и всякакви грабливи птици, непознати по нашите ширини, кръжат безспир над степта в опити да уловят някое от милионите малки мишлета, тичащи от дупка в дупка, оставяйки цели миши "магистрали" след себе си. Слънцето силно напича през светлата част от денонощието, но веднъж падне ли ниско на хоризонта, вледеняващ студ обхваща степта, а целият Млечен път заема мястото си високо в небето, сякаш да бди над пътешественика, останал да нощува в палатка сред тази сурова природа... Големи стада коне препускат навсякъде, редом с още по-големи стада крави, овце и кози, а в по-планинските райони - рошави едри якове. Камилите - двygарби и огромни, също са често срещана част от пейзажа. Степта изглежда безцветна и сурова, но ако се загледаш, ще видиш толкова много цвят, живот и красота... Стотици лилави, жълти и червени цветя растат навсякъде около теб, мишките пеят, подали глави от дупчиците си, ястребите непрекъснато те наблюдават отвисоко, а дивият кон на Пржевалски е някъде съвсем близо, успял да запази макар и малката си популация - противно на информацията в моите енциклопедии, че е напълно изчезнал.

На изток - към слънцето

снимката е от Интернет, но това е обичайната гледка :)

Turn your face towards the sun 
Let the shadows fall behind you 
Don't look back, just carry on 
And the shadows will never find you 

Lost in the rock and roll 
Got lost in a promise of a love I never know 
Shadows chase me far from home 
I remember when my heart was filled with gold 
And you know I've been burned 
I've been burned I've been burned 
You've seen me lose control 
It's not worth it's not worth it's not worth 
My soul

https://www.youtube.com/watch?v=hdO9cc7WOyE


Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което предварително се извинявам.

Все на изток - следвам посоката, от която изгрява слънцето :) И гледам много да не се обръщам назад, защото боли... Оставям сенките да падат зад мен.

Кратък update по пътуването :)

Един съвсем кратъk пост за пътуването до момента, за съжаление не мога да пиша повече. Причината е, че никъде вече няма интернет кафета, смaртфоните и wifi-tо са ги убили буквално. Така че много трудно и рядко имам достъп до net и винаги е за малко. От което блогът си остава празен, а вече имам толкова много за писане. :) Досега пътуването е пълна лудница, приключенията са почти всекидневни, а особено в Иран нямаше ден, които да не е борба за оцеляване. Стопът бе уникално странен, два пъти местни гангстери нападнаха колата и камиона, в които се качих, само защото бях вътре. Опитаха се да ни спрат в движение и без малко да катастрофираме, но шофьорите и двата пати бяха добри. Втория път мотористите хвърляха камъни по камиона. Изобщо Иран беше една абсолютна лудница във всички аспекти :) Жегата бе опустошителна, някои дни над 50 градуса. От всичките 19 нощувки само една бях на палатка, всички други на СS. Беше учудващо лесно да си намеря хостове, много са гостоприемни хората.

Рилски размисли и страсти...

тази седмица по рилските била :)

Обратното броене наскоро започна и в момента съм на 1 ден време от старта на пътешествието.

Ще си позволя едно лирично отклонение, в крайна сметка това е личен блог, а единственото нещо, което имам желание да оставя след себе си на хората около мен, са мислите и гледната ми точка, нищо повече от това. Дори и тях не определям като нещо стойностно и важно, но като нямам друго, предлагам каквото имам :) Мислите ми са ужасно разбъркани и понеже постоянно размишлявам, кашата в главата ми е пълна и пиша несвързано, за което се извинявам.
Ще започна както обикновено - с музика. Тя толкова добре казва почти всичко, което имам да кажа.

Ново пътешествие - АЗИЯ за втори път, по-обстойно :)

твърде оптимистичният маршрут, който вероятно няма да се осъществи точно така и в пълният си вид :)

Дойде време да се стягам за ново предизвикателство, което по нищо няма да отстъпва на предишните. След известно чудене дали пътят най-напред ще ме привика към Азия или към Исландия, първото надделя и определено има защо. От последното ми пътешествие през този континент измина доста време, а то ми беше и първото мащабно пътешествие изобщо. И тъй като в последно време доста обикалях из Европа, реших че почивката от "дивите" държави ми е била предостатъчна след двете години в Латинска Америка. Затова - напред към Азия! :)

къща някъде из Лаос, 2009 г.

Фоторазказ от моя роден край :)

щъркели в Минерални бани

Нещо любимо :) - https://www.youtube.com/watch?v=qCkzG0sr7qM



Сърбяха ме пръстите в последно време да седна да напиша нещо, че от всепоглъщащата напоследък работа по земеделието, ремонти на покриви, мазилки и какви ли още не битови ситуации, не ми остана никакво време за творчество. Искаше ми се някой път като не пътувам да остане време да понапиша някои стари разкази от екзотични страни, които не са виждали бял свят на блога и да ги подплатя с някоя любима снимка, само че от друга страна също толкова ми се иска да драсна пост за моя роден край, тотално пренебрегнат и отсъстващ от страниците на блога ми. Като казвам "роден край", имам предвид всичко в радиус около 50-70 км, макар някои от тези места да се намират в съседни области, а не в Хасковска. Истината е, че си умирам от кеф да обикалям из околията като този кеф понякога се изражда в дива радост от срещата с всяко минзухарче, костенурка, скална ниша, странен мост, схлупена кирпичена колиба....

До Нордкап с колело - част 19 (ФИНАЛ) - България

прекрасните обитатели на Стара планина

Това е последната публикация за пътуването до Нордкап :) След нея на блога ще има малка пауза, за да мога най-после да отделя време за книгата и за предстоящия земеделски сезон, преди отново да замина на път. Имам конкретни идеи за следващото пътешествие, надявам се да се осъществят. Очаквам потенциални битови проблеми скоро и се надявам те да не ме забавят много. Възнамерявам следващото пътуване да е без колелото, само на стоп и пеш както обикновено :) За Азия това е най-удачният вариант, който дава свобода да се правят преходи в планините и възможност да се срещат повече местни хора.
Отново огромно благодаря на всички, които по един или друг начин помогнаха за осъществяването на велопътешествието! :) 

Ето на това му казвам съвършеното улично изпълнение :) - https://www.youtube.com/watch?v=fj6r3-sQr58



Ден 137 - нива след Брегово - гора след Добри дол (23.10.2017) 
километър 10 046,45
за деня - 70,05
Маршрут: нива - Калина - Иново - Видин - Арчар - Добри дол - гора

България ме посрещна с ужасно време, дъждът почна още в 6 сутринта, докато бях в нивата. Изчаках да намалее и събрах всичко, накалях се здраво, докато се измъквах. Карането до Видин в дъжда хич не беше приятно, но вътрешно ликувах, защото минах 10 000-ния километър в пътуването и вече бях на родна земя. Радостта ми все пак беше частична, понеже никак не исках това пътуване да свършва. Все повече ми харесваше да прекарвам дните си на седалката и пейзажът непрекъснато да се сменя. Не можех да си представя какво ще е усещането да се събудя на едно и също място два поредни дни.

До Нордкап с колело - част 18 - Румъния и Сърбия

замъка Голубац

https://www.youtube.com/watch?v=IFLcx6oPrkA

Ден 130 - Oradea - Ciumeghiu (16.10.2017) 
километър 9479,25
за деня - 65,91
Маршрут: Oradea - Nojorid - Les - Inand - Salonta - Ciumeghiu

Отново се събудих рано, колкото и да не ми се искаше. Навиците трудно се променят, а в последните дни започна да ми става зле от системното недоспиване. Вярно, че беше много интересно да си говоря с хората от каучсърфинг до малките часове на нощта, но невъзможността да спя достатъчно започна да дава отражение. Имах огромна нужда от нощ на палатка, за да си легна към 19:00 и да стана към 7 сутринта.
Изчаках Золи да се събуди, а преди това закусих. Поприказвахме малко и тръгнах първо към центъра на града, за да го разгледам преди да се отправя към Арад. Орадея ме впечатли с красив център, множество стари и интересни сгради, но за съжаление заспивах, докато разглеждах. Както беше напекло и слънцето, без малко да ме унесе съвсем като седнах на една пейка и щях да заспя в седящо положение, подпирайки се на колелото.

До Нордкап с колело - част 17 - Словакия и Унгария

църква край Nova Kelca в Словакия

Wake Me Up :) - https://www.youtube.com/watch?v=XSs2cR2Tvuk


Ден 125 - гора преди Iskrynia - гора преди Potoky (11.10.2017) 
километър 9056,24
за деня - 84,83
Маршрут: гора - Rogi - Dukla - Tylawa - Barwinek - Vysny Komarnik - Nizny Komarnik - Bodruzal - Krajna Polana - Hunkovce - Krajne Cerno - Ladomirova - Svidnik - гора преди Potoky

Пътят до границата беше баир след баир. В градчето Dukla имаше готини църкви и други интересни сгради, отбих се да разгледам. Много се радвах, че най-после се виждаше края на Полша, карането през нея си беше жив тормоз през по-голяма част от времето и нямах търпение за красивата, спокойна и приказна Словакия, която още на отиване много ми беше харесала. Беше ми ясно, че няма да успея да видя всичко, което искам в тази страна по време на това пътуване и ще се връщам там още доста пъти.

До Нордкап с колело - част 16 - Литва и Полша

паметник в Бялисток

I'll Move Mountains :) - https://www.youtube.com/watch?v=0l0Py23rUzo

Ден 114 - нива след границата - гора преди Pavermenys (30.09.2017) 
километър 8255,79
за деня - 98
Маршрут: нива - Pasvalys - Panevezys - Ramygala - гора

Днешният ден не се очертаваше като лек, още от сутринта вятърът ме подхвана, добре че поне не валеше. Шофьорите бяха все така истерични и бързо каращи, така че оцеляването ми до вечерта беше под въпрос, както и всеки следващ ден. Нямах право да се разконцентрирам дори за миг, докато карам. В първия град Pasvalys се отбих да видя красивата църква в центъра. Направи ми впечатление, че всяка следваща страна ставаше все по-очукана, мръсна и низвергната. Естония беше най-лъскавата от балтийските, в Латвия се появиха мизерии тук-там, но Литва надмина всичките ми очаквания, тук на места беше по-западнало и от северозападна България. Тротоарите бяха покрити с изпочупени стъкла, навсякъде имаше боклуци, които вятърът разнасяше, сградите бяха доста занемарени... За първи път тук видях да продават в супермаркета йогурт в найлонови пликчета по литър, какъвто имаше в Еквадор :) Гробищата им са доста зле като нашенските, всичко е западнало.

До Нордкап с колело - част 15 - Естония и Латвия

старият град на Талин

Open Roads :) - https://www.youtube.com/watch?v=qCkzG0sr7qM  


Ден 109 - Helsinki - Tallinn (25.09.2017) 
километър 7833,01
за деня - 15,01
Маршрут: Helsinki - Tallinn

Сутринта Туули стана в 6:00, за да дойде с мен във влака за центъра. Единственият начин да стигна на време за ферибота, беше или да взема влака от квартала им до центъра, или да тръгна много рано - към 5 даже и по-рано. Туули предложи варианта с влака и дори отиде да купи билети още вечерта. Лео стана да ни изпрати въпреки ранния час и още по тъмно с Туули карахме към спирката на влака. Натоварихме се във вагон, където е разрешено за колелета и след известно време стигнахме центъра. Направи ми впечатление, че в този ранен час беше пълно с хора във влака, явно всички отиват на работа. Туули ме изпрати почти до пристанището, след което и тя отиде към местоработата си. На ферибота беше приятно и прекарах почти цялото време на горната палуба. Вътре беше доста лъскаво като на круизен кораб. И беше пълно с хора и коли. Понеже се притеснявах някой да не отараши дисагите ми, докато колелото е заключено долу, награбих всички ценности от тях и ги мъкнах в найлонови торбички където и да отидех.

До Нордкап с колело - част 14 - Финландия

на границата с Норвегия :)

https://www.youtube.com/watch?v=q1V7ylVP7Bs


Ден 92 - Karasjok - Kaamanen (08.09.2017) 
километър 6501
за деня - 85,82
Маршрут: Karasjok - Karigasniemi - Kaamasmukka - Kaamanen

Цяла нощ парното в хола на доктора бумтеше и направо прегрях, носът ми се запуши и на сутринта едва дишах. За човек, който не е спал в отоплено помещение от доста години, явно беше трудно да се адаптирам към парното и последствията не бяха приятни, но поне бяха краткотрайни. Сутринта доктор Ян ми подари страхотно СД с традиционна саами музика, както и няколко красиви пощенски картички, на които имаше изобразени саами хора в носии. Навлякох двата пуловера - също подарък от него и вече имах готовност да изляза на кучия студ отвън. Докторът отиде на работа, а аз до аптеката, която най-сетне беше отворила. Срещу 180 крони получих две опаковки доксициклин и вече имах достатъчно на брой хапове за 20-те дни, през които трябваше да ги пия. Очертаваше се само един проблем - докторът беше казал да ги пия с много вода или други течности, а в този студ едва преглъщах по 5-6 глътки вода на ден.

До Нордкап с колело - част 13 - Норвегия/ от Алта до Нордкап и Карашок

северен елен край пътя преди Нордкап

WHAT ARE YOU WAITING FOR? - https://www.youtube.com/watch?v=BOk2uEq2xGw



Ден 86 - гора след Alta - тоалетна след Skaidi (02.09.2017) 
километър 6144,09
за деня - 91,43
Маршрут: гора - Rafsbotn - Aissaroaiv - Skaidi - тоалетна

Утрото беше слънчево, не можех да повярвам. Около час след като тръгнах, слънцето беше достатъчно силно, че да изсуши палатката. Спрях и я метнах край пътя да съхне, закусвах докато чаках. Маршрутът ми за деня започна с дълго изкачване, след него се простираше плато на около 300-400 м надморска височина. Няколко километра беше учудващо равно, после продължи с леки качвания и слизания. През целия ден се оглеждах за северни елени и непрекъснато ми се привиждаха такива. Поне сто пъти сбърках някой дънер или камък с елен :) По някое време видях цяло стадо ама този път истински. Бяха доста далеч, хукнах към тях, обаче се уплашиха и разбягаха. По нататък на шосето сгащих един заблуден елен, който се стресна и тръгна да пресича шосето. Снимах го как пресича и се шмугна в храсталака. Нямаше почти никакви населени места по шосето и околният пейзаж създаваше усещане, че си в студена пустиня.

До Нордкап с колело - част 12 - Норвегия/ от Лофотен до Алта

скалните рисунки в Алта

Bitter Sweet Symphony - https://www.youtube.com/watch?v=z_UfPY8NXkM



Ден 81 - гора край Gratangsbotn - гора преди Nordkjosbotn (28.08.2017) 
километър 5671,67
за деня - 108,47
Маршрут: гора - Fossbakken - Setermoen - Bardufoss - Olsborg - гора преди Nordkjosbotn

Нощта мина изключително бавно и тежко, тресох се от студ почти до сутринта. Задушавах се в чувала, понеже се опитвах да не дишам ледения въздух отвън и да няма дупка, през която да влиза студ. Беше борба за задържане на малкото топлина, която излъчвах. Сутринта изпълзях от палатката, когато слънцето вече беше напекло. Прострях чувала на едно дърво, за да го изсуша от конденза, за щастие вятърът беше изсушил палатката. Закусвах с красива гледка под лъчите на Слънчо и само се надявах времето да остане такова през целия ден.

До Нордкап с колело - част 11 - Норвегия/ от Мо и Рана до Бодо и Лофотен

селцето Рейне на островите Лофотен

Красотата на Лофотен от птичи поглед - https://www.youtube.com/watch?v=mg67iIFivDo


Ден 75 - Storforshei - плаж преди Bodo (23.08.2017)
километър 5298,78
за деня - 75,45 + около 100 на стоп
Маршрут:  Storfordshei - Dunderland - Krokstranda - Polar circle - Rognan - Fauske - плаж преди Bodo


Изкарах доста тежка нощ заради студа, а сутринта тръгнах чак към 10:00. Слабото слънце се опитваше да затопли вледенените голи баири. Много километри продължи изкачването през високото плато Saltfjellet, по някое време спрях за почивка край пътя и двойка германци с каравана веднага отбиха да ме попитат дали всичко е наред. Продължиха след като им казах, че няма проблеми и просто си почивам. По някое време стигнах до къщичка, разположена в нищото. Имаше паркинг, а вътре в къщичката - стаичка с маси и пейки, ток и тоалетни. Беше идеално място за спане, но все още бе твърде рано за лягане. Заредих електрониката, изсуших палатката и продължих нататък по тясното шосе. За щастие нямаше много трафик, тъй като липсваха населени места и цялото движение се формираше от туристи с каравани и тук-там някой камион.

До Нордкап с колело - част 10 - Норвегия/ от Олесунд до Мо и Рана

замъкът Steinvikholm

Преди да отида в Норвегия, всеки път като станеше въпрос за нея, първо се сещах за гениалния Едвард Григ. Поздрав с любимото ми от него - https://www.youtube.com/watch?v=dyM2AnA96yE
Вече всеки път като го слушам, в главата ми изникват приказните пейзажи, които видях по време на това пътуване :)


Ден 64 - Alesund - планина след Molde (12.08.2017)
километър 4468
за деня - 24 + около 90 на стоп
Маршрут: Alesund - Molde - планина

Този ден започна вълнуващо и неочаквано още от сутринта :) Не валеше и се върнах още веднъж до гледката, за да се порадвам на града от високо при по-добри метеорологични условия. Погледах, снимах и тръгнах надолу по пътя обратно към града. Чудех се дали да стопирам отново обратно към ферито за Молде, или пък да карам тези стотина допълнителни километри, което щеше да ми отнеме още един ден. Докато се чудех и карах по стръмното надолнище, изведнъж се чу силен звук като от мощно спукване или скъсване на нещо, и усетих как колелото стана невъзможно за спиране...

До Нордкап с колело - част 9 - Норвегия - страната на студената красота/ от Драгсвик до Олесунд

Geirangerfjord от високо

Ще започна тази публикация с едно лирично отклонение...

Следващото ми пътешествие още не е започнало, а вече получавам солидна финансова подкрепа за него чрез блога. Все не ми достигат думи, с които да изразя благодарността си. Когато започнах да пиша този блог, не ми минаваше и през ум, че ще има хора, които да харесват написаното, да го оценяват като нещо положително и дори да са готови да подпомогнат финансово моите пътувания, чрез което стимулират развитието на блога. Всичко започна като на шега и за собствено удоволствие. Цял живот се считам за второ качество човек, нямам самочувствие, че съм нещо значимо и нещо повече от когото и да било, а в чипа ми изобщо не са кодирани суетата, гордостта и самосъхранението (за сметка на това пък гъмжи от други негативи :)). Свободата да правя това, което искам, идва само от факта, че никога не ме е интересувало мнението на другите за мен, а не от това, че се смятам за нещо по-добро от тях.

До Нордкап с колело - част 8 - Норвегия: Фиордите също плачат.../от Берген до Драгсвик

църквата в Боргунд, на заден план се вижда посетителския център

Един поздрав за Дявол - най-вярното колело на планетата :))) - https://www.youtube.com/watch?v=bZ_BoOlAXyk


Ден 54 - Bergen почивка (02.08.2017)
километър 3902
за деня - 33
Маршрут: Paradis - Bergen - Floyen - Paradis

Този ден времето в Берген беше като шестица от тотото! Градът е известен като най-дъждовния в Европа и има защо. През юни е валяло в продължение на 27 дни :)) Рейдун и Тим с тъга ми разказваха как цял месец дъждът не спрял и слънце не видели... А днес, дали в моя чест или просто така, Слънчо се бе заковал на небето и нямаше никакво намерение да си ходи! В резултат на това разходката ми из Берген бе невероятно цветна, красива и освежаваща.
Парадис е на десетина километра от Берген, така че отидох до града с Дявол. Без дисагите ми беше толкова лесно да карам, направо летях! Въобще не ги усетих километрите до центъра, имаше велоалея по целия път.

До Нордкап с колело - част 7 - Норвегия (Осло и до Берген)

хармония в синьо...

Нека поздравът да е за хората, които са луди по Норвегия и нереално красивата й природа :) Норвегия е дала на света Александър Рибак - https://www.youtube.com/watch?v=lt994KTqFRI

Не мога да се сдържа да сложа и любимата ми негова - https://www.youtube.com/watch?v=DiVWvrt6jKw


Започвам поредицата разкази за една от най-красивите страни в света. Няма да се съберат в една публикация, затова на части.


Ден 47 - езеро до Rade - Fagerstrand (25.07.2017)
километър 3613
за деня -63,96
Маршрут: езеро до Rade - Moss - Son - Drobak - Fagerstrand

Норвегия ме посрещна с чудесно време през първите два дни, направо да не повярваш! Слънцето така напичаше, че започнах да прегрявам докато карах. Не бяха много километрите за деня, но пътят беше баир след баир. Отбивах се в малките градчета да разгледам, а в Дробак прекарах най-много време. Преди града имаше дълго и стръмно спускане, по време на което карах с компания - един възрастен норвежки колоездач ме заговори и покарахме заедно 3-4 км. Беше тръгнал да кара около 100 км и беше доста по-свеж от мен, личеше си. Освен това нямаше багаж на шосейката си и караше по-бързо от мен по баира преди дългото спускане. В Дробак седнах на кея да се наслаждавам на гледките и да помързелувам малко.

До Нордкап с колело - част 6 - Швеция

скалните рисунки Витлике - едно изумително място

On My Way :))) - https://www.youtube.com/watch?v=PmJzLipDbIA


Ден 39 - гора след Larod - гора преди Gullbrandstorp (17.07.2017)
километър 3030,74
за деня - 101,16
Маршрут: гора след Larod - Allerum - Kattarp - Hasslarp - Strovelstorp - Angelholm - Margretetorp - Ostra Karup - Skottorp - Skummeslovsstrand - Mellbystrand - Tonnersa - Tronninge - Fyllinge - Halmstad - гора преди Gullbrandstorp

С влизането ми в Швеция за мен започна истинската Скандинавия... Най-благата, приятна и гостоприемна част от Европа за пътешественици като мен. Можеш да разпънеш палатка свободно почти навсякъде, има безброй горски плодове за ядене, безплатни тоалетни, вода, библиотеки, спокойствие и ниска престъпност... Абсолютният Рай като оставим настрана лошото време... Шофьорите са възможно най-толерантните към колоездачи, населението не е многобройно и дори големите градове не са претъпкани и безкрайни. Цените в супермаркетите се вдигнаха още, но винаги се намираха и достъпни продукти, стига човек да не е претенциозен.

До Нордкап с колело - част 5 - Дания

в Копенхаген

Надали поздравът ми този път би могъл да е по на място :)  - I LIVED !


I...I did it all 
I...I did it all 
I owned every second that this world could give 
I saw so many places 
The things that I did 
Yeah, with every broken bone 
I swear I lived

Ден 36 - гора до Norre Alslev - Copenhagen (14.07.2017)
километър 2830,34
за деня - 125,27
Маршрут: гора до Norre Alslev - Vordingborg - Nyrad - Tappernøje - Ronnede - Køge - Copenhagen

Излизането от гората през нивата беше доста мъчително, едва избутах колелото и добре, че не беше валял дъжд. До Vordingborg беше равно и лесно за каране, минах по дълъг мост и разгледах центъра набързо, имаше руини от крепост, а доста търговци нареждаха сергиите си по главната улица. След града обаче сбърках пътя и навъртях 6 км отгоре, докато се усетя. Велоалеите винаги много ме объркват. Някои вървят успоредно на шосето и са просто идеални, но други те отбиват някъде встрани и като нямаш детайлна карта, почваш да се губиш.