До Нордкап с колело - част 16 - Литва и Полша

паметник в Бялисток

I'll Move Mountains :) - https://www.youtube.com/watch?v=0l0Py23rUzo



Ден 114 - нива след границата - гора преди Pavermenys (30.09.2017) 
километър 8255,79
за деня - 98
Маршрут: нива - Pasvalys - Panevezys - Ramygala - гора

Днешният ден не се очертаваше като лек, още от сутринта вятърът ме подхвана, добре че поне не валеше. Шофьорите бяха все така истерични и бързо каращи, така че оцеляването ми до вечерта беше под въпрос, както и всеки следващ ден. Нямах право да се разконцентрирам дори за миг, докато карам. В първия град Pasvalys се отбих да видя красивата църква в центъра. Направи ми впечатление, че всяка следваща страна ставаше все по-очукана, мръсна и низвергната. Естония беше най-лъскавата от балтийските, в Латвия се появиха мизерии тук-там, но Литва надмина всичките ми очаквания, тук на места беше по-западнало и от северозападна България. Тротоарите бяха покрити с изпочупени стъкла, навсякъде имаше боклуци, които вятърът разнасяше, сградите бяха доста занемарени... За първи път тук видях да продават в супермаркета йогурт в найлонови пликчета по литър, какъвто имаше в Еквадор :) Гробищата им са доста зле като нашенските, всичко е западнало.
Километрите до Panevezys бяха не особено приятни, но на места пътят се разшири и стана по-поносимо. Обиколих центъра на града, имаше готини кътчета. Нататък по пътя се натъкнах на интересен дворец с градини и езеро на една отбивка и отделих половин час да се разходя около него.
В Ramygala се отбих до църквата, беше отворена и много красива. В двора деца от училището бяха направили интересни композиции и фигурки от зеленчуци и еко материали. Като падна ниско слънцето реших, че е време да отбивам в някоя гора, но истинска гора нямаше, само мънички такива между нивите. Скрих се в една колкото да не се виждам от пътя, край палатката минаха диви прасета като се стъмни и много се зарадвах, че все пак има останали диви животни тук. Така завърши първият ми ден в Литва. Бях тук през зимата на 2011-та, както и в другите балтийски. Тогава опознах основно Вилнюс и района около него, прекарах десетина дни там и ходих до един красив замък, наречен Тракай. Този път Вилнюс и Тракай ми се падаха встрани от маршрута и нямаше да ги посетя, но пък щях да видя Каунас - втория по големина град и бивша столица. Ето една снимка от зимен Тракай все пак, тъй като заслужава внимание :)




границата на Литва

църквата в Pasvalys

в центъра на градчето



горивото ми за един ден

в Panevezys


и тук тролите явно са на мода :)


попаднах на интересен дворец с градини край пътя



конюшните на двореца


композициите на децата от училището в двора на църквата




интересни пейки


Ден 115 - гора преди Pavermenys - гора след Veiveriai (01.10.2017) 
километър 8366,48
за деня - 110,69
Маршрут: гора - Pavermenys - Lanciunava - Savieiai - Vandziogala - Domeikaka - Kaunas - Garliava - Vaiveriai

Малко по малко започнах да свиквам с погрозняващата реалност на всяка следваща страна и се опитвах да забравя час по-скоро колко ми беше хубаво и спокойно в Норвегия. Нямаше смисъл да се ядосвам и да сравнявам, а просто да се наслаждавам на положителните неща в тези държави и само да отбелязвам отрицателните без да позволявам да ми съсипват целия престой. Литва определено ми беше тегава след Скандинавия, навсякъде край пътя се редяха осрани отбивки и купчини боклуци, асфалтът по второстепенните пътища беше разбит, улиците в градовете рядко имаха тротоари, палаткуването идваше зорно заради липсата на гори, шофьорите бяха абсолютни убийци... Но все пак имаше хубави неща - красиви сгради по центровете на градовете и интересни места в някои селца по пътя. Този ден препусках към Каунас, тъй като е втори по големина град, има какво да предложи за разглеждане, а аз трябваше да мина много километри докато го стигна. Карането по главния път беше много тегаво, но по някое време отбих по второстепенно шосе към Vanaziogala. На отбивката ме заговори местен колоездач, костюмиран с вело дрехи и каращ шосейка. Много се изкефи на пътуването ми и даже ми поиска блога, каза че не се срещат често колоездачи в района. Нататък по пътя имаше красива стара църква, до която се отбих, а още напред кривнах за два километра по черен път до старо еврейско гробище от Холокоста.
Влизането в Каунас бе истинско изпитание с липсващите тротоари и изкъртени улици с изпочупени стъкла. Преди да стигна центъра, се натресох на някакви развалини от нещо като бункери, тъй като грешно помислих, че това е крепостта. Беше адски западнало и сякаш от всеки ъгъл щеше да излезе наркоман, влязох вътре в помещенията и смрадта, която се носеше, беше непоносима. Имаше разхвърляни мръсни дюшеци и посуда, явно клошарите също ползваха мястото. Определено нямаше нищо общо с крепостта и макар да беше обозначено като забележителност с туристическа табела, скоропостижно се изнесох от там. Беше едно наистина гнусно място. В центъра взех карта от туристическата информация, обиколих набързо и стана 17:00 - крайно време да си плюя на петите и да отида далеч от големия град. Иначе централната част на Каунас много ми хареса, пълно е с красиви стари сгради и атмосферата е приятна. Неслучайно е бившата столица на страната.
Измъкването от града стана по новострояща се велоалея, която беше крайно неудобна за каране и пак се върнах на шосето. Нататък пътя беше истинска магистрала, карах по нея с риск да ме глобят куките. За късмет никой не се интересуваше от мен, но трафикът беше ужасяващ. Като стигнах отбивката за Veiveriai се махнах от магистралата, шосето беше по-малко, но натоварено. Като взе да се стъмнява, се принудих да легна в малка горичка с ниви наоколо - рисковано и не особено желателно място за спане.




еврейското гробище

красива църква по пътя

на влизане в Каунас
нещо като бункери, свърталище на клошари и наркомани

вътре



замъка на Каунас




из центъра...











Ден 116 - Veiveriai  - гора преди Suwalki (02.10.2017) 
километър 8454,65
за деня - 88,17
Маршрут: Veiveriai - Skriaudziai - Kuzai - Puskelniai - Marijampole - Kalvarija - Trakenai - Szypliszki - гора преди Suwalki

Днес излезе много силен страничен вятър, който доста ме измъчи. И като минеше камион покрай мен, в комбинация с вятъра ме запращаха директно извън пътя. Карането беше откровено мъчение. Опитах се да запазя самообладание и да не се изнервям. Карах по второстепенния път мислейки си, че би трябвало да е по-добре като не съм на главния, само че джигитите тук са научени, че по тези пътища няма контрол и карат страшно бързо! Неведнъж ме подминаваха коли с космическа скорост, по преценка на око с поне 140-160 км/ч. Един такъв би ме лепнал на предницата като муха и от мен и колелото надали ще остане нещо, освен пихтия.
В Marjampole докато се ориентирам из града, се загубих няколко пъти. Интересно, че самият град беше много уреден, имаше тротоари и приятен център, беше доста по-добре от останалите, които видях. Купих си храна от супера и продължих пак по второстепенния път към Kalvarja. Появиха се хълмчета по трасето, май дните в каране по равното си отиваха. Вятърът съвсем освирепя, не можех да чувам музиката от слушалките в ушите си, чувах само бученето му. Колите хвърчаха по пътя сякаш не съществувах, дори насрещното платно да беше празно, малцина правеха усилие да завъртят леко волана, за да ми дадат метър и половина дистанция. Минаваха сякаш не ме виждат... Последните 10 км до границата бяха най-кошмарните. Наложи се да карам по главния път, който беше зверски претоварен с тирове, нямаше пауза между тях, бяха един след друг в безкрайни колони. И понеже пътят беше тесен, нямаше място за мен изобщо. След границата се разшири и се появи нещо като аварийна лента, а трафикът си остана все така интензивен. За първи път в живота си видях толкова много камиони един след друг и това продължи през почти цяла Полша. Честно казано нямам идея как не ме убиха на пътя в тази страна. Изобщо не препоръчвам на никого да пътува с колело по главните пътища на тези държави. Истински кошмар е.
Спрях да нощувам в една горичка между ниви преди Сувалки. Започвах нова държава по маршрута и тази беше доста голяма, така че ако не ми харесаше, дълго щях да я мъча...







точно след границата с Полша пътят се разшири внезапно, а трафикът си остана все така


Ден 117 - гора преди Suwalki  - гора след Augustow (03.10.2017) 
километър 8497,83
за деня - 73,18 
Маршрут: гора преди Suwalki - Szczepki - Novinka - Augustow

Цяла сутрин не спря да вали, събирах палатката в дъжда и докато карах по шосето, всяко превозно средство изпръскваше литри вода върху мен. Всичко се намокри и спрях да усещам пръстите на краката си, беше много студено. В Сувалки се скрих под навеса на Кауфланд, влязох да се стопля в магазина с надежда да спре да вали докато съм вътре. Разходих се из центъра, всичко беше приятно и чисто, и не валеше докато разглеждах. Заговориха ме двама възрастни германци, които също пътували с колела, само че за кратка дистанция. Тъкмо се развалило едното колело и го оставили за ремонт, били отседнали в хотел и не искали да карат в дъжда. Също така избягвали всички главни пътища и карали по разни черни трасета, обозначени като велоалеи, които били целите наводнени и изтърбушени. Представям си какво би било да мина от там с Дявол - за един ден 10 км и потрошено колело. Ето защо им се е развалило едното. Но ако искаш да избегнеш лудостта на шофьорите, друг начин няма. Източна Европа е крайно негостоприемна за колоездачи.
След Сувалки хванах пътя за Аугустов - друг красив и туристически град, особено през лятото. Пак заваля, а в инфоцентъра жената се засуети да ми даде колкото може повече информация и брошури за града, както и карта с веломаршрути. Личи си, че няма много англоговорящи туристи тук, по-скоро местни туристи. Разходих се из Аугустов, минах покрай канала и само се затвърди първоначалното ми впечатление, че полските градове са много по-стегнати и уредени от литовските. Навсякъде има тротоари, велоалеи и никъде не видях мизерии. Честно казано се изненадах, очаквах да става все по-зле. Само пътят и трафикът отиваха към по-лошо всеки ден, но градовете определено станаха приятни. А изобилието от църкви обещаваше дни, посветени на църкво-туризъм :) То май нямаше какво друго да се гледа, освен сгради, а църквите са едни от най-красивите.
За съжаление този ден не свърши особено прекрасно... Докато карах след града по натовареното шосе, се случи нещо доста неприятно. Отсреща идваше ТИР, а зад мен - засилена лека кола. Идиотът в колата не намали, за да изчака и да ме изпревари след като мине ТИРа, а явно си мислеше, че ще мине между мен и него. В следствие на това наби спирачки точно преди да ме удари, очевидно предусетил, че няма да мине. Удари ме в задната лява дисага като след удара паднах право в канавката върху дясната си страна. Дясната дисага понесе удара и се скъса на едно място, а моята дясна половина беше ударена. Отново благодарение на каската главата ми не пострада, но колелото ме беше затиснало и не можех изобщо да помръдна. Видях само как шофьорът избяга с мръсна газ от местопроизшествието, а колите след него спряха и няколко човека се втурнаха да ми помагат. Сетиха се да вдигнат първо колелото, за да мога аз да изпълзя отдолу. Настана суетня и хиляди разпалени коментари на полски, а един човек като разбра, че не говоря техния език, започна на английски. Веднага почна да набира бърза помощ, а аз го спрях и казах, че нищо ми няма, всичко е на ред. Усмихнах се и се престорих, че нищо не ме боли, за да предотвратя викането на линейката. След малко хората се разотидоха, аз избутах колелото в нивата отстрани на пътя и започнах да отчитам повредите. Цялата ми дясна ръка болеше и трепереше неконтролируемо, не можех да хвана нищо с нея. Гърбът започна да ме боли, ребрата също, десният крак също. Болките идваха една по една след като вълнението беше отминало. Поне нямах нищо счупено и това беше важното, за да мога да продължа. Веднага прегледах колелото и забелязах леко провисналата дисага. Стана ми ужасно тъжно, дисагите дори не бяха мои и се предполагаше, че трябва да ги върна в състоянието, в което са взети. Всъщност повредата не беше непоправима и месец по-късно станаха като нови, но в този съответен момент още една мъка се настани в сърцето ми. Нямаше счупени или изкривени спици и капли, всичко по колелото изглеждаше на ред. Отдъхнах си и се занимах със собствените си болежки. Дясната ми ръка не даваше да се пипне, но трябваше да се напъна и да карам още, за да стигна до място, подходящо за спане преди тъмно. Едва се качих на колелото и излязох отново на злополучното трасе. След няколко километра намерих крайпътна гора и легнах да почивам. Много трудно заспах, всяко движение беше мъчително, бавно и се чудех как изобщо ще продължа на сутринта...

в Сувалки


в Аугустов

в гората след катастрофата

Ден 118 - гора след Augustow - гора след Bialystok (04.10.2017) 
километър 8579,28
за деня - 81,45 
Маршрут: гора след Augustow - Sztabin - Korycin - Stok - Bialystok- гора


Вместо да почивам до късно, станах и тръгнах рано. Болките бяха най-силни в дясната ръка, на другите места бяха намалели. Започна поредният труден ден, допълнително усложнен от случилото се. До Sztabin пътят бе по-широк, но после рязко се стесни, изчезна страничната тънка лента и животът ми отново висеше на косъм. В Suchowola и Korycin имаше хубави църкви, както и предположих само това имаше за гледане по пътищата. Не беше така обаче в Бялисток - голям, много красив и интересен град, в който за съжаление стигнах доста късно следобед. 10 км преди него пътят стана магистрала и се залутах по странични пътчета, за късмет накрая се озовах на новичка велоалея към центъра. Имаше куп неща за гледане, всичко беше поддържано, чисто и градът много ми хареса. Взех карта от инфоцентъра и за малкото оставаща дневна светлина, се втурнах да разглеждам. В едно чейндж бюро смених 5 евро за 20 злоти, за да имам все пак някакъв кеш ако се наложи. Много ме впечатли архитектурата из центъра, а най-много - двореца, около който се разходих за десерт. После газ по пътя, следваха градче след градче, но накрая пак успях да намеря гора точно преди да се стъмни съвсем. Отчаяно се опитвах да не мисля за катастрофата цял ден и да продължавам все едно нищо не е станало. Внушавах си, че не ме боли нищо, а болката си беше там и се изместваше полека към лявата половина, незнайно защо. И все пак се стегнах бързо, игнорирах всичко типично в мой стил и не останаха трайни последствия от случилото се.

не знаех, че в Полша има лос



и тези лами май са объркали континента :)




в Бялисток








двореца


Ден 119 - гора след Bialystok  - гора след Siematycze (05.10.2017) 
километър 8661,82
за деня - 82,54
Маршрут: гора - Bielsk Podlaski - Bocki - Siematycze - гора

Продъни се небето от дъжд, а се появи и страшен вятър, който направо ме смазваше. Жалко, че градовете бяха хубави и интересни, а всичко останало беше ад - времето, шофьорите, пътищата. В Bielsk Podlaski спрях да поразгледам хубавите църкви. След града заваля, всичко по мен се намокри и ме втресе жестоко. Температурите не надвишаваха 7-8 градуса, а като наближих Siemiatycze дъждът се усили брутално и буквално ме смля. Градчето беше хубаво, но ставаше тъмно и заради дъжда нито можах да направя снимки, нито да разгледам множеството църкви. Спрях до един магазин за храна, а след града за голям мой късмет имаше гора, в която пренощувах. Спането не се получаваше, защото цяла нощ валя и удрянето на капките по палатката не ми позволи да спя.

разнообразни църкви по трасето...


1500 км до Две Могили :))





Ден 120 - гора след Siematycze - гора след Radzyn Podlaski (06.10.2017) 
километър 8755,76
за деня - 93,94
Маршрут: гора - Losice - Miedzyrzec Podlaski - Turov - Bialka - Radzyn Podlaski - гора

През този ден поне дъждът ме пожали и само сутринта валя. Пътят бе все така тесен и натоварен, отбивах се в градчетата да видя църквите. В Miedzyrvec Podlaski седнах на площада да хапна и да смажа веригата, показа се слънце за малко и си сгрях изстиналите кокали. В Radzyn имаше красив голям дворец и интересни църкви, прекарах около час там, а след града си намерих поредната малка гора за спане. Дните в Полша вървяха еднообразно, ако нямах записки в тетрадката, надали щях изобщо да си спомням кое кога и къде е. Емоциите ми се ограничаваха до гледане на поредната красива църква, всяка от които беше различна и специална безспорно. Но нямаше кой знае какво друго извън големите градове. А хората нямаха никакъв интерес към мен и реално не разговарях с почти никого за всичките дни в страната.



стара и нова църква една до друга






изоставен дворец

дворец в Radzyn


една от църквите в Radzyn

Ден 121 - гора след Radzyn Podlaski - Lublin (07.10.2017) 
километър 8825,13
за деня - 69,37
Маршрут: гора - Kock - Lubartow - Niemce - Elizowka - Lublin

Отново не спах добре, явно заради болежките от катастрофата и претоварването след нея. Определено имах нужда от почивка, но отказвах да си я давам и се напъвах с малкото останали сили да карам до припадък. Едва държах кормилото почти изцяло с лявата ръка, а с дясната само подпирах. Не се очертаваха лесни дни, на всичко отгоре имах голяма нужда да се изкъпя и освежа. Дрехите ми бяха станали леш от падането в канавката и сурненето по калта отстрани. Малко по малко в кухата ми глава навлизаше една мисъл - нощувка на легло, в хостел и душ. Имах време - 70 км до Люблин да я обмисля. Всъщност главната причина да се сетя за хостел беше, че щях да пристигна следобед в Люблин и нямаше да успея да разгледам особено много от този голям и красив град ако след час-два трябва да си ходя от него. А и без това много забележителности по пътя нямаше, та не исках да става като супер бързото обикаляне на Бялисток, където гарантирано пропуснах много. Исках да прекарам един приятен следобед сред стария град и да се отпусна, да си почина, ако изобщо знаех значението на тази дума :) Освен това имах голям мерак да си сготвя сърнелите, които намерих край пътя и набрах в случай, че наистина отседна в хостел. Така докато стигна Люблин, вече сериозно реших да се пробвам с хостелите, самонавих се, че идеята е добра. Междувременно се отбих да видя църквата в Kock и замъка в Lubartow, а влизането в Люблин отне време, редяха се хълм след хълм. За капак хостелите, които намерих в Интернет като най-евтини, се оказаха заети и имаше място само в един от тях - хостел Люблин. Направих резервация набързо и се втурнах към адреса. Беше на около километър от центъра, на удобно местенце, нощувката е 9 евро. Посрещна ме приятен човек на рецепцията, заключихме колелото в задния двор на сградата, от която само един етаж беше хостела. Имаше голяма порта с катинар, през която трябва да се мине, за да се стигне до колелото, така че ми беше сравнително спокойно. Оказа се обаче, че няма кухня в хостела и не може да се готви, имаше само микровълнова. Пропаднаха ми плановете да опека или изпържа гъбите, предложих ги на рецепциониста, който се оказа и собственика, а той хич не прояви ентусиазъм да ги вземе и употреби, та в крайна сметка ги оставих на видно местенце край улицата и като се прибирах нямаше и следа от тях :)
Прекарах следващите часове в интензивна разходка из града, която изцеди и последните ми останали сили. Ето така си почивам аз :) Ако не карам, трябва да вървя. Старият град беше възхитителен, изключително приятно ми бе да обикалям малките улички и понеже не беше голям като площ, за нула време ошетах всичко с моята скорост и припряност. Отидох до замъка и общо взето до всяко интересно място, обозначено на картата. Фонтаните в по-новата част на града много ме впечатлиха и дълго време ги зяпах с кеф, цветовете се сменяха. На прибиране минах през супера да си взема нещо за ядене и се зачудих кое може да се сготви в микровълнова. Това е уред, който е абсолютно непознат за мен и такъв искам да си остане, само че ако исках да сложа нещо топло в стомаха, трябваше да се възползвам от него този път. Харесах си едни вегетариански пелмени и като се има предвид колко обичам пелмените по принцип, очертаваше се пиршество. Прибрах се по тъмно, тъкмо като започнаха да излизат клошари и пиянки. Минах през двора да нагледам колелото и се заех с готвене. Първо обаче трябваше да питам собственика как се ползва микровълнова фурна, понеже нямах и бегла идея. Той търпеливо ми обясни, сложихме пелмените в една чиния и за нула време бяха готови. Седнах на масата да вечерям, заговорих се със собственика и жена му, която е от Грузия. Много приятни хора и се впечатлиха доста от пътешествието ми, разпитваха ме поне час. В моята стая се беше паднала полска стопаджийка, която също беше на масата и ядеше, тя щяла да остане по-дълго, понеже учела нещо в Люблин и била на лекции следващите няколко дни. Имаше също така група украинци с колелета, тръгнали на кратко каране, които не бяха никак разговорливи и си бяха заключили колелата отпред на улицата едно за друго, тоест всеки можеше да ги метне в някой бус и да си замине. През нощта спах сравнително добре, умората си каза тежката дума.

злополучните сърнели, които не успях да си сготвя

в Kock



в Люблин...








из стария град...









прекрасните фонтани



изложба със снимки на индианци

в хостела

Ден 122 - Lublin - гора преди Rzeszow (08.10.2017) 
километър 8874,53
за деня - 109,4
Маршрут: гора - Lublin - Konopnica - Krasnik- Polichina - Janow Lubelski - Nisko - Kamien - Gorno - гора преди Rzeszow

Закусих и пих чай в хостела, натоварих колелото и поех към края на града. Излизането бе доста продължително, за малко дори карах по магистрала, която после стана двупосочен път. Беше достатъчно широк до към Krasnik и после много се стесни. Не спря да вали цял ден като започна още от сутринта. Спирах за почивка под навесите на спирките, но понеже всичко ми беше мокро, постоянно ме втрисаше. Температурите всеки ден бяха ниски откакто бях в Полша, времето много се развали и идването на зимата беше осезаемо. Не свалях дебелите ръкавици като карах, а пръстите на краката ми редовно ставаха безчувствени въпреки многото чорапи. Имах голям стимул да бързам към Rzeszow - там ме очакваше домакин от каучсърфинг, първият ми за Полша. Исках да стигна възможно най-скоро, за да съм на сухо. Нямаше да е този ден обаче, пренощувах в гора на 30 км преди града и дъждът продължи през цялата нощ. Въпреки, че свикнах, беше някак си потискащо човек да е постоянно мокър и да му е студено. За вечеря изядох огромно парче сирене Бри и така заличих дискомфорта от кофти деня :)



Ден 123 - гора преди Rzeszow - Rzeszow (09.10.2017) 
километър 8913,13
за деня - 38,6
Маршрут: гора преди Rzeszow - Rzeszow

Докато стигна до града и вляза в него стана обяд. Взех карта от туристическия инфоцентър и се впуснах в обикаляне. Оказа се много красив и приятен град, пълен с всякакви интересни сгради. За обяд си взех от супера готова манджа от булгур със сирене и хумус, не беше никак скъпо и много вкусно! Купих си и грозде, което веднага изядох. Разгледах замъка за десерт и все пак реших да отида до пощата да изпратя един 4 кг пакет с карти и брошури, за да не ги нося повече и да се мъча. Олекнах много и ми се струваше, че колелото хвърчи. Обадих се на Елиза да я питам кога е удобно да отида у тях. Час по-късно вече бях при нея, тя живее далеч от центъра в приятен квартал с нови сгради. Седнахме на раздумка и чай, а по-късно ме гости ориз с гъби, които е брала в гората предните дни. Сега е сезонът за гъбите, горите изобилстват от такива и много ме доядя, че ги пропускам. Елиза бе много приказлива и интересна личност, до 22:00 ми разказваше истории от живота си и такива с каучсърфъри, които е хоствала. Като слушах какви драми и неразбирателства с гостите си е имала, се зачудих защо изобщо продължава да хоства като не и е комфортно. Говорихме и за моето пътуване, беше и любопитно как се минават толкова километри на колело и какви проблеми възникват по пътя. В стаята за гости, където ме настани, имаше цял списък с правила за поведение в къщата като една от забраните беше да се снима стаята, което много ме учуди. Иначе е приятно момиче, ляга си всяка вечер в 22:00, така че след това имах време да си правя мои неща до към полунощ.




из Жешов...





булгур със сирене и хумус




замъка





Ден 124 - Rzeszow - гора преди Iskrynia (10.10.2017) 
километър 8971,41
за деня - 58,28
Маршрут: Rzeszow- Boguchwala - Lutoryz - Babica - Polomia - Niebylec - Jawornik - Lutcza - Domaradz - гора

Сутринта си говорехме до към 10 с Елиза и продължих нататък по пътя. Къщите след Жешов нямаха край поне 30 км, много е населена тази Полша, всъщност си е пренаселена. Стана хълмисто, откриха се гледки и започнаха баири. В Polomia имаше приятно кътче с пейки, църковни къщички и паркче, зад което пасяха понита, овце и коне. Там ме заваля страхотен дъжд и седнах да си хапна салата, която по-рано взех от супера, докато чаках да спре. За съжаление дъждът не спря и цял ден карах вир вода. Минаха доста български камиони по пътя, само един ми свирна, та се сетих за Величко и добрината му. Като стана късен следобед, наближих една бензиностанция, където се заговорих със стопаджия руснак, докато размишлявах дали да спирам наблизо за нощувка или да продължавам още да карам. Стори ми се, че става много населено нататък, а руснакът ми показа на google satelite на телефона си, че това е последната гора, нататък са само километри ниви и къщи. Нямаше мърдане, трябваше тук да търся място. Той остана да стопира, а аз се забутах по един черен път и се шмугнах в малка гора недалеч от къщите, разчитах на това, че никой не ме е видял. На сутринта ми предстояха последни километри в Полша, за което истински се радвах. Предстоеше Словакия, през която щях да минавам за втори път в това пътуване и пазех само хубави спомени от първия. И наистина - всичко се промени към по-добро в момента, в който влязох в нея :)





в Поломия



вкусна салата :)




3 коментара:

Анонимен каза...

Благодаря за поредното интересно четиво! Тъкмо умирах от петъчна скука...
Цветелина.

Sław Sto каза...

Terry,

Thanks for very interesting photos from Lublin.
I follow all your relationships and I was very sad when I missed episode 16 and started reading about Slovakia. Where is the description of Poland and Lublin? But it was my mistake:-)

You presented the most interesting places in Lublin. It makes me happy.
I am looking forward to next episodes and trips.

best wishes
Slawek

Tery каза...

Hi Slawek,
Thank you for the nice comment :) Google translate is terrible with Bulgarian so i can't even imagine how do you read my blog, it must be full of stupid sentences.
Lublin is such a beautiful city, i think there is nobody who wouldn't like it! Next time i will come to Poland without the bike, just by hitchhiking and will explore much more. And definitely in summer, not in October :)