До Нордкап с колело - част 12 - Норвегия/ от Лофотен до Алта


скалните рисунки в Алта

Bitter Sweet Symphony - https://www.youtube.com/watch?v=z_UfPY8NXkM



Ден 81 - гора край Gratangsbotn - гора преди Nordkjosbotn (28.08.2017) 
километър 5671,67
за деня - 108,47
Маршрут: гора - Fossbakken - Setermoen - Bardufoss - Olsborg - гора преди Nordkjosbotn

Нощта мина изключително бавно и тежко, тресох се от студ почти до сутринта. Задушавах се в чувала, понеже се опитвах да не дишам ледения въздух отвън и да няма дупка, през която да влиза студ. Беше борба за задържане на малкото топлина, която излъчвах. Сутринта изпълзях от палатката, когато слънцето вече беше напекло. Прострях чувала на едно дърво, за да го изсуша от конденза, за щастие вятърът беше изсушил палатката. Закусвах с красива гледка под лъчите на Слънчо и само се надявах времето да остане такова през целия ден.
Пътят продължи като нагорнище, последва поредното дълго спускане, а ръцете ми бяха на сигурно място в ръкавиците, които ми подариха германците. Вече карах с всичките си дрехи една върху друга, с шапка и три чифта чорапи. Щом дори и при каране имах нужда от толкова много дрехи, значи наистина ставаше все по-студено буквално всеки ден. Беше края на август и нещата ставаха сериозни в тази част на Европа, есента идваше много бързо. На 1-ви септември всичко започна да затваря, много от туристическите обекти бяха заключени и трафикът от туристи значително намаля.
На едно местенце край пътя имаше музеен комплекс със стари къщи. Тъкмо като се запътих да разглеждам, видях майка лос и малкото на ливадата отзад. Успях да щракна снимка преди да избягат, но поради голямото разстояние се виждат като две черни точки :) Комплексът беше затворен за сезона, но през прозорците на къщите можеше да се надникне вътре, едната беше старовремско училище.
В Setermoen веднага атакувах супермаркета, голям глад ме гонеше! В града беше пълно с военни, има много такива от Нарвик на север. Срещат се и немалко негри и цигани, една циганка даже просеше пред магазина. По самата Е6 пък все по-рядко има признаци на цивилизация. Градчетата доста намаляха, магазините също, а за мое нещастие и автобусните спирки сякаш се изпариха, а ми служеха за подслон от дъжда. Тоалетните край пътя пък станаха компостни и няма вода в тях. По-лошото е, че миришат и не стават за спане, а вече сериозно обмислях да спя в тоалетна заради студа навън. Видях двама колоездачи по пътя, отиваха на юг. Съмнявах се по това време да има други луди, тръгнали на север, закъснявах доста. Карах до тъмно като през цялото време се оглеждах за барака  или някакъв подслон, но уви! Вече и изоставените бараки поизчезнаха, където има къщи всичките са на куп и няма как да се възползвам от бараките им, защото има живущи. Докато разпъвах палатката заплющя дъжд. Легнах си отново с всичките си дрехи: три тениски, полар, яке и три панталона надолу. Интересно, че през тази нощ изобщо не мръзнах, даже беше приятно. Температурите тук бяха значително по-високи, понеже не бях на по-голяма надморска височина, както предната нощ.
някъде по пътя


музеен комплекс, отзад на ливадата се виждат две точки - майка лос и малкото, избягаха веднага след снимката



една от къщите на музея

вътре погледнато през прозореца


вътре в училището, пак през прозореца



вижда се нов сняг в планините




поредния знак за лос :)





една не особено студена нощ

сутринта до палатката



Ден 82 - гора преди Nordkjosbotn - Skibotn (29.08.2017) 
километър 5762,75
за деня - 91,08
Маршрут: Nordkjosbotn - Oteren - Skibotn

Сутринта валя до към 8, след което напече слънце. Имаше един интервал от 3 часа, през които времето беше чудесно, след което дъждът се върна с пълна мощ и направо ме влуди! В Nordkjosbotn имаше готина статуя на Дядо Коледа, каращ колело във водата. Явно в това градче много тачат колоездачите, защото имаше и макет на колело, провесено на моста, както и няколко боядисани в различни цветове колелета, монтирани на една поляна.
В Oteren докато много валеше, имах късмета да попадна на пейка с контакти зад нея, където заредих електрониката. Дъждът беше адски проливен и не можеше въобще да се кара. Когато намаля, продължих в добро настроение, въпреки че ми беше много студено. Натъкнах се на страхотни тоалетни с парно и навеси с огнища до тях, бяха идеални за спане, но беше твърде рано за спиране. На една отбивка, където спрях да снимам, се заговорих с французойка, която обикаляше района с кола под наем. Снимахме се взаимно и си поговорихме, тя била отседнала в Тромсо за няколко дни и разглеждала околността. За съжаление на мен Тромсо ми се падаше доста встрани от пътя, едни допълнителни 60 км в едната посока, после и обратно. Затова се отказах да ходя там.
В Skibotn отново напече слънце и се отбих да видя сградите на музея отвън. Трафикът нататък по пътя съвсем оредя, появи се 500 метров тунел, който лесно минах, а после настъпи невероятен залез откъм отсрещната страна на фиорда като слънцето огряваше тежки дъждоносни облаци и се получи много красиво, валеше и печеше едновременно. Докато снимах забелязах, че обективът съвсем се разваля и се притесних дали ще изкара до края на пътуването.
Имах луд късмет да намеря хубав навес с пейки и маса на брега на фиорда, там разпънах палатката и нямаше да имам проблеми с дъжда. Съвсем наблизо имаше къщи, но не се притеснявах, че някой ще дойде. Никой не ме обезпокои и прекарах приятна нощ.


по пътя



Дядо Коледа кара водно колело :)
 



 





музеен комплекс със стари къщи



 
 
дъжд и слънце едновременно
 

спасителният навес

гледката от навеса


Ден 83 - Skibotn - Storslett (30.08.2017) 
километър 5868,78
за деня - 106,03
Маршрут: Skibotn - Manndalen - Skarvdalen - Birtavarre - Trollvik - Olderdalen - Nordmannvik - Rotsund - Storslett

Тръгнах чак в 9:00 и първата ми спирка беше супермаркета Coop в Manndalen. В тази част на страната суперите ставаха все по-малки, а цените - все по-високи. Появи се и нова практика - предлагат безплатно кафе в супермаркетите, има и wifi, а на доста места и контакти с ток не само вътре, но и отвън на магазина. Отново в супермаркета се помещава и нещо като мини-инфоцентър с брошури, както и пощенския офис. Всичко е концентрирано и минимизирано в една сграда.
През целия ден заобикалях по бреговете на фиорда, пътят се виеше от едната и после от другата му страна. Разстояние от около 2-3 км по права линия се оказваше 30-40 км по пътя. Имаше два дълги тунела по пътя, но за щастие и двата имаха заобиколни пътища отвън. На две места видях как строят нови тунели. В Olderdalen пак се отбих до супермаркета да си купя мляко с какао, за да вкарам гориво в кръвта :) Явно имаше резултат, защото следващите дни успявах да измина доста километри, все над 90-100. Имах много хъс и мотивация да карам, наближавах Нордкап и исках да се махна от тази вледеняваща част на Европа преди да е дошла есента и после зимата.
В Rotsund попаднах на чакалня за ферибот край шосето, вътре имаше тоалетни и стаичка с ток. Последва дълго изкачване, предлагащо чудесни гледки, а по време на спускането заваля дъжд и се понамокрих за кой ли път. В Storslett се отбих до супермаркет Спар за wifi, търсех си от доста време каучсърфинг домакин в Алта, но никой не отговаряше и явно нямаше да имам. Започна да се стъмнява и тежки дъждоносни облаци плаваха из небесата. Местни гамени форсираха мотори на паркинга пред магазина и крещяха неистово, вдигаха адска врява. Откакто бях в тази част на Европа, отвикнах от подобни отвратителни гледки и много се издразних! В България такива идиотчета с лопата да ги ринеш във всеки град, но в Норвегия сякаш не бяха много и когато ги видех, кръвта ми кипваше. Зачудих се дали ще е безопасно да спя до този град, такива мисли отдавна не ми бяха хрумвали, защото навсякъде из провинцията беше спокойно. Продължих нататък по пътя и след няколко километра, почти по тъмно, стигнах до паркинг с автобусна спирка, тоалетни и две паркирани каравани. Имаше и една разпъната на поляната палатка, която явно беше на хората с лека кола под наем. Разпънах и аз на поляната, започна доста силно да вали и дъждът продължи цяла нощ без прекъсване. По-лошото бе, че на сутринта изобщо нямаше намерение да спре...


все по-често се виждаше сняг





тук имаше цял ледник



къщичка-чакалня с ток и тоалетни




на това му казвам аз хубави коли!


къща-музей

на полянка до паркинга




Ден 84 - Storslett - Langfjordbotn (31.08.2017) 
километър 5959,80
за деня - 91,02
Маршрут: Storslett - Sorstraumen - Badderen - Burfjord - Langfjordbotn

Сутринта настана бедствие... дъждът беше брутален, палатката тотално подгизна и чак до 10 не можех да изляза от нея. Като намаля за момент, тръгнах да местя всички багажи на автобусната спирка. Само дето докато ги местех, пак се усили жестоко и много се намокрих, както и целия багаж, и палатката отвътре. Замъкнах всичко на спирката и се опитах да събера багажа там мислейки, че ще съм на сухо. Покривът обаче течеше и пейката беше цялата мокра. Едва събрах нещата, стана ми ясно, че дъждът няма да спре и потеглих. За нищо време всичко по мен беше мокро, проклинах и ругаех докато карах, но нямаше смисъл да спирам вече, само щях да се треса от студ. По-лошото бе, че се появи адски силен вятър, който вкарваше дъждовните капки право в очите ми и ме избутваше от пътя. Карането беше истинско мъчение.
По някое време дъждът спря и водата започна да се отича от шосето. Така вълните, които камионите и колите изплискваха върху мен, за да ме изкъпят, намаляха значително. За кратко дори се показа слънце. Изкачването на 401 метровата планина, която ми предстоеше, беше доста тегаво. Всъщност направо звучи смешно да наричаш 401 метра хълмче планина, обаче по тия географски ширини природата е толкова сурова, че горе си прилича точно на сериозна планина. Дърветата все повече намаляваха, докато накрая всичко стана съвсем голо и адски студено. Въпреки слънцето, вятърът ме смазваше. Докато се изкачвах видях група северни елени в далечината и много се зарадвах. Бяха прекалено далеч за снимка, но поне ги погледах известно време. Горе на върха вятърът беше още по-свиреп и не се застоях много. Имаше няколко постройки на хотел и заведение, но явно бяха затворени за сезона. Последва дълго и вледеняващо спускане, а по пътя надолу се натъкнах на изоставени саами къщички от естествени материали. Спрях да ги разгледам и снимам.
Стигнах до фиорда, отново на морското ниво. Само че това не беше всичко - предстоеше още една планина, макар и по-ниска. Преди да продължа към нея, се отбих до едно крайпътно магазинче, където се засякох с още двама колоездачи - французин и американец. Тръгнали от Тромсо и също отиваха до Нордкап. Поговорихме си малко, купих скъпи шоколадови бонбони от магазина, за да ги почерпя за здравето на баща ми, който днес имаше рожден ден, след което те тръгнаха, а аз останах да зареждам телефона на контактите в магазина. Отново, както и в други магазини, имаше безплатно кафе, от което нямаше как да се възползвам, защото не пия кафе. Докато изкачвах следващата планина, гледах как зад мен дъждът завладява напълно фиорда, а напред се виждаше само хубаво време. С последни сили стигнах до Langfjordbotn, подминах го и се установих в разбита рибарска колиба на брега на фиорда. Имаше къща наблизо и се надявах никой да не ме е видял. Колибата беше много потрошена, но поне имах покрив за през нощта, а от това по-важно нямаше.

продължава да вали...


изкачвам първата планина, знакът предупреждава за северни елени :)


още малко и ще стигна върха


най-после!

гледката от другата страна

на върха

изоставена саами къщичка


отново на брега на фиорда


тук ги има и двата вида сладури :)


в бараката на брега

гледката сутринта

ето я и отвън, влязох през една от дупките, понеже вратата бе заключена

Ден 85 - Langfjordbotn - гора след Alta (01.09.2017) 
километър 6052,66
за деня - 92,86
Маршрут: Langfjordbotn Storsandnes - Talvik - Kafjord - Kvenvik - Alta - гора

Не беше лек и този ден. Липсата на почивка, здрав сън, топлина, душ и разнообразна храна все повече ми се отразяват. А и лаймската болест, за която все още не зная. Шосето беше все нагоре-надолу и бая ме изтощи. На всичко отгоре се появиха и два тунела по 2,5 и 1,5 км, които минах с бутане на колелото. Понеже последния тунел до Kafjord беше забранен за каране, се наложи да обикалям по стария път, което включваше нова планина за изкачване. Наклонът беше 10%, спомних си за добрите стари времена по Тролстиген и подобните му. Докато стигнах Алта стана късен следобед и не бях в особено свеж вид. Все пак нямах търпение да видя рисунките, за които мечтаех още от Берген. Там научих за съществуването им и много исках да ги посетя. Рисунките са като тези във Витлике/ Швеция и са включени в списъка на  ЮНЕСКО. Датират от около 5000 години преди Христа и свидетелстват, че Алта е била важно сборище на племената в тази част на света. Изобразени са ловни сцени, ритуали, танци, риболов...  От представителите на фауната са нарисувани множество фигури на лосове, северни елени, китове, мечки, морски птици, риби... Рисунките са разположени съвсем близо до брега и за да бъдат предпазени и да не се стъпва по тях, са изградени специални дървени пътеки, от които не е разрешено да се стъпва встрани. Има музей и вътре се продават билети за посещение на стойност 115 крони. Не е разрешено да се разглеждат скалите с рисунките без да купиш билет. Аз обаче някак си минах между капките и чак като си тръгвах разбрах, че трябвало да си купя билет. Минах зад музея и заключих там колелото, след което тръгнах направо по пътеката вдясно, водеща към първата зона с рисунки. Въобще не влязох в сградата и никой не ме видя и спря по пътеката. Разгледах всичко в тази част и се върнах обратно, където пътеката ме отведе до другата зона с рисунки. Там бяха повече и по-оцветени. Всъщност някои рисунки са боядисани нарочно с червена боя, за да се виждат, иначе едва се забелязват. Тези, които не са боядисани, е доста трудно да ги различиш на сивия камък, трябва да се вглеждаш внимателно. Имаше и доста неоцветени, явно оставени за по-голяма оригиналност. Много ме впечатли това място, вглеждах се във всеки детайл. Изображенията бяха въздействащи и атмосферата на цялото място ме очарова. Даже нямах време да мисля за студа и умората, които тотално ме бяха превзели, просто се радвах на всеки миг и се опитвах да запомня колкото мога повече рисунки.
Върнах се до музея да си взема колелото и чак на излизане от пътеката забелязах табелата, на която пише, че без билет не е разрешено да продължаваш към рисунките. Зарадвах се на късмета си и че спестих над 11 евро.
В Алта видях отвън известната църква, вдъхновена от Полярното сияние. Строена е от 2009 до 2013 и я наричат "катедралата на Полярното сияние". За съжаление беше затворена и нищо не видях през тъмните прозорци на входа, освен това май се плаща за посещение. Купих храна от супера, където се засякох с италиански колоездач, току що връщащ се от Нордкап с автобуса. Каза, че карал от Тромсо до Нордкап, времето горе било ужасно и сега се прибирал към Италия с автобуси и самолети. Тази вечер щял да спи на хотел, понеже бил изморен от мръзнене в палатката. Каза ми за подводния тунел преди Нордкап, той карал през него и после горчиво съжалявал, препоръча ми да не го правя. Аз въобще и не смятах да карам, още откакто чух за този почти 7 километров тунел, знаех, че ще го стопирам. Но дотогава имаше още време... За всички колоездачи сякаш Нордкап е края, а за мен е просто една спирка по пътя и смяна на посоката, така че дори не ми хрумваше още за прибирането вкъщи, то беше мноооого напред във времето и след още стотици приключения.
Излязох от Алта тресейки се от студ, двадесетте минути, които прекарах в говорене с италианеца и липса на движение, така ме прерязаха... пет минути ако не се движиш в този студ, замръзваш. Карах почти до тъмно и в една малка нива видях два лоса - майка и малко. Успях да снимам, но от далеч и в сумрака. И все пак е нещо, това животно сякаш е адски трудно за снимане и винаги ми се изплъзва!  Разпънах палатката в крайпътна гора, легнах си на напития с дъждовна вода мъх и започна поредната студена нощ. Още докато разпъвах заваля и така до сутринта.

църква на островче



интересна колекция

заковах 6000 км :)

някъде по пътя преди Алта, пак се кани да вали



пътека към рисунките

част от неоцветените


а тук са оцветените













катедралата на Полярното сияние в Алта




два лоса на смрачаване

сутрешно слънце след цяла нощ дъжд

Няма коментари: