Фоторазказ от моя роден край :)

щъркели в Минерални бани

Нещо любимо :) - https://www.youtube.com/watch?v=qCkzG0sr7qM



Сърбяха ме пръстите в последно време да седна да напиша нещо, че от всепоглъщащата напоследък работа по земеделието, ремонти на покриви, мазилки и какви ли още не битови ситуации, не ми остана никакво време за творчество. Искаше ми се някой път като не пътувам да остане време да понапиша някои стари разкази от екзотични страни, които не са виждали бял свят на блога и да ги подплатя с някоя любима снимка, само че от друга страна също толкова ми се иска да драсна пост за моя роден край, тотално пренебрегнат и отсъстващ от страниците на блога ми. Като казвам "роден край", имам предвид всичко в радиус около 50-70 км, макар някои от тези места да се намират в съседни области, а не в Хасковска. Истината е, че си умирам от кеф да обикалям из околията като този кеф понякога се изражда в дива радост от срещата с всяко минзухарче, костенурка, скална ниша, странен мост, схлупена кирпичена колиба.... Даже и аз си се чудя понякога как след всичките видени по света безумни красоти, изпитвам нечовешка еуфория спрямо всяко едно красиво кътче в България. Всъщност единственият плюс на иначе скучния ми град Хасково е близостта му с Родопите - най-любимата ми планина на този свят, планината, от която започнах да правя това, което най-много обичам, планината, която ми служи като дом и убежище, където да се скрия от лудостта на света и хората около мен...
И така, всичките останали десетки пътеписи за чужди държави и за други български красоти ще трябва да почакат, защото сега ще ви разкажа за моя роден край и какво има около него :) Тъй като местата са изключително много, ще пропусна голяма част от тях и ще се концентрирам само върху някои, които станаха предмет на последните ми две-три разходчици от началото на тази година. В този пост няма да видите Скалните гъби на Бели пласт, Перперикон, Зимзеленските пирамиди, Александровската гробница, църквата в Узунджово, кромлехът на Горни Главанак, нишите при Долно Черковище, гробницата в Пчелари, светилището Татул, пещера Самара, Дяволския мост и Орловите скали при Ардино, уникалното село Дядовци и така нататък, и така нататък яки места, които обикалях назад във времето. В този пост ще ви разкажа малко за някои от другите готини кътчета в района, който наричам свой роден край и който обикновено обикалям пеш и с колело, тъй като всичко е супер близо, макар да не е в област Хасково.

Ще започна с първата разходчица в хронологичен ред. Тя се състоя точно по Нова година. Мотивацията ми беше желязна - да избягам колкото се може по-далеч от празнуващите шумни, натъпкани, фиркани, друсани и невменяеми мои съграждани, всеки от които допринасяше за безсънието и опънатите ми и без това нерви чрез една никому ненужна идиотщина, наречена гърмене на пиратки! Тъй като мразя повечето празници, а този - повече от другите, исках да бъда колкото се може по-далеч от града и суетата в новогодишната нощ. И най-вече - далеч от пиратките, за да мога да спя. Другарчето (онова от южноамериканското пътешествие) също изяви желание да дойде и така в предпоследния ден на старата година потеглихме пеш от Хасково през полето към Минерални бани с идеята да стигнем до село Ночево, област Кърджали. Исках да разгледам доста места по пътя и за първи път щях да вървя точно този маршрут пеш.

пешеходният маршрут
 
Тръгнахме от Хасково през гората на парк Кенана, минахме покрай язовир Клокотница, където почти всеки ден ходя да карам колело, а нататък черният път през полето стана толкова кален, че правихме целия преход с гумени ботуши, без които би било невъзможно да се мине. Беше доста студено, но това не пречеше калта да е в кашесто състояние и да се лепи по ботушите ни. Нямаше абсолютно никакъв сняг, нито в полето, нито в планините. Отбихме се до село Гарваново, а след него пътеката ни отведе през един прекрасен каньон на река Банска, който надали много хора знаят, а на мен ми е любимото място в района. Пътеката беше доста обрасла и явно не минаваха често хора от тук. Каньонът е между Гарваново и Татарево, а през пролетта от тук минава ежегодния организиран поход "По стъпките на Ангел Войвода", воден от туристическо дружество "Аида". След Татарево пътят продължи през полята към село Сусам, където стигнахме вече по тъмно. Беше толкова студено, а едно селско магазинче-кръчма беше отворено, та влязохме да си купим банани и да пием по един топъл шоколад. Заприказвахме се с местни зевзеци и един час си отлетя, през което време събрахме малко топлина, преди отново да се озовем на студа. Къмпирахме на един хълм преди Минерални бани, където доста се тресохме от студ, докато заспим, а мен ме заболяха дробовете явно от вдишване на огромно количество студен въздух през деня.




Църква "Св. Св. Козма и Дамян", село Гарваново

скални образувания в каньон Боаза между Гарваново и Татарево

река Банска в каньон Боаза

идеално за къпане :)
село Татарево

от едно време :)
Ден 2 беше още по-прекрасен, защото времето внезапно се затопли и даже стигнахме до момент да ходим по тениски в средата на деня, на 31 декември :) Първо се отбихме в Минерални бани, където за пореден път удостоих с внимание крепостта "Свети дух" и една издълбана скала в центъра на курорта, наречена "Стъпката на Богородица" (снимки от Свети дух - по-надолу, от следващото поредно посещение няколко седмици по-късно :)) Самите Минерални бани са доста приятно село-курорт, което се разви в последните години и привлича хора от страната.
След Баните минахме по една готина и закътана еко-пътека, водеща до връх Аида - първенецът в този район, цели 860 м :) Аида, или още наречен Мечковец, е най-известният за разходка връх в нашия край. Малко под върха се намира местността Айкаас или Мечите скали, която предлага чудни гледки и приятен кът за отдих. Из гората наоколо има няколко чешми, скални формации и пещери. На самия връх пък има телекомуникационна база, а малко по-ниско е разположена хижа Аида, която е работеща и е често предпочитано място за събирания на хасковското туристическо дружество "Аида". Както сами забелязвате, името Аида е силно предпочитано в нашия край, пещерният ни клуб също е Аида, имаме и хотел, ресторант и какво ли още не с това име. Интересно ми е дали Верди е посетил Хасково преди да сътвори великата си опера "Аида" :))
Преди изкачването до връх Аида, пътеката минава през местност, наречена Гарваница. Тя предлага немалко беседки и кътчета за отдих, а горе на скалите нашият пещерен клуб си провежда тренировките по владеене на техниката на единичното въже. Местенцето е райско и с чудесна гледка, заслужава си човек да се качи до скалите. Има и едно борче, което на пук на всичко е израснало в самите скали и по-миналата година беше отрупано с коледни украси и мигащи лампички.


от гледката Айкаас
Походихме още доста след върха като минахме по черен горски път, по който признавам си - за първи път минавам. Пътят ни отведе до кръстопът с главното трасе от село Сърница към местността Орлови скали. Не, това не са онези Орлови скали при Ардино, а други, които с нищо не отстъпват на по-известните си събратя. И тези ме изумиха за пореден път, но това се случи чак на другата сутрин, тъй като стигнахме там по тъмно. Нощта не беше никак студена, хапнахме по филийка с лютеница като за новогодишна трапеза, направих няколко експериментални снимки около палатката и си легнахме да спим в абсолютната тишина. Другарчето каза на сутринта, че около полунощ е чуло някаква тиха пукотевица, но тъй като се намирахме насред гората, далеч от населени места, звукът идва приглушен и не нервира опитващите се да спят.

новогодишна нощ в гората край Орлови скали

правя си експерименти с рисуване на сърца със светлината :)
Сутрешните часове посветих на обикаляне на Орлови скали от всичките им страни и възможни ъгли за наблюдение. Слънчо така хубаво ги огря, че напълно забравих, че е зима. Нишите в скалите са смайващи и човек не може да спре да размишлява как и защо са направени. Има много хипотези като най-популярната е, че траките са ги издълбали за гробници. Повечето са на много непристъпни места и направо не ми се мисли кой и как ги е сътворил.

утро на Орлови скали, огрени от слънцето
самотно дръвче на върха


малка пещера, в която слънцето се опитва да достигне


Орлови скали
По пътя нататък към село Ночево много се изкефих на все по-често появяващите се жълти минзухари, а времето беше направо като ранна пролет и си ходехме по тениски. Край една чешма намерих дъждовник, който с охота ми позира за снимки, а в следобедните часове стигнахме и скалните масиви с ниши, разположени преди село Ночево. Там се забихме с часове, скалите бяха буквално от всички страни, някои доста труднодостъпни и понеже исках да видя всичко, оставих другарчето с багажа и драснах нагоре по склоновете. След доста падания, драскотини и мъки успях да видя голяма част от нишите и пещерите, а за десерт слязохме долу на ливадата, където открихме и двете най-важни в района шарапани, едната от които беше доста скрита и много време я търсехме.



приказен обитател :))

района на скалните ниши и шарапани край село Ночево

ниши край пещерата Коджа Ин (Голямата пещера)

никак не е малка, става и за спане




чакам жертвоприношението си в една от шарапаните :)

още една шарапана
Стана доста късен следобед и поехме към село Ночево, където нямаше много признаци на живот. Имаше жители в 5-6 къщи на пръв поглед, кметството беше изгоряло и порутено, но селцето притежаваше онази магическа родопска атмосфера, която всеки път ме привлича неописуемо силно и въобще не ми се тръгва от Орфеевата планина. За жалост обаче тази разходка беше към своя край, след още 7 км ходене излязохме на главното шосе, където вече по тъмно зачакахме на стоп. Беше 1-ви януари и не се надявахме да има много движение по пътя, пък и беше тъмно. След няма и половин час се возехме в кола за Черноочене, а по-късно, след известна доза чакане на студено, успяхме да се приберем в Хасково след като всичката пукотевица беше свършила. Мисията изпълнена ;)


село Ночево


В промеждутъка преди следващата ми разходка, в забравеното по принцип от Баба Хала Хасково, успя да завали сняг! :)) Радостта ми изхвърча до неочаквани измерения, смея да твърдя, че напълно изкуках и докато валеше на парцали, обикалях по цели дни и нощи хасковските улици с колелото. Снегът натрупа и колелото ми вървеше екстра, а как се кефех, не мога да опиша с думи :)) Няколко пъти взех и апарата с мен, така увековечих една от нощните си разходки с кадри от центъра на града, притихнал в белота, чистота и красота - миговете, в които ги няма човешката глъчка и суета. 

сняг вали, вали по притихналите хасковски улици

тия двамата се кефят на снега пред сградата на общината

само аз, колелото и снега :)
През деня пък с другарчето се биехме жестоко със снежни топки като понякога боищата си бяха наистина боища :) Ето двете ми любими снимки от зимата хехе :)

идеално уловения момент - разбиване на топката право в лицето ми :)

и последвалата реакция
Като се стопи снега и дойдоха щъркелите, веднага налегнах следващите желани обекти за разходка като започнах там, където свършихме с другарчето - село Ночево. Този път бях само аз и раницата ми, тръгнах пеш от Ночево като се забих на скалните ниши в долната махала, където не отидохме първия път. Тук местността с нишите се нарича Пармаклъ кая и освен двете високи скали с издълбани в тях ниши, има една пещера между двете, която е тип "утроба". През горещ ден е идеалното място за пикник и дрямка :)

маршрутът за 3 дни


скалата с ниши край долната махала на село Ночево

пещера тип "утроба" в скалата




След кратък стоп от главния път към село Комунига, продължих пеш по абсолютно пустия откъм трафик път към село Женда, което е известно със скалната си гъба. Преди да стигна до нея обаче, се нарадвах на костенурки, красиви гледки и безброй чешми, които имаме благодарение на турското население в района. Почти нямаше километър без чешма!

край село Комунига


кът за отдих с поне 20 чешми, маси, беседки...

по пътя за село Женда


След село Женда се отбих по черния път вляво, водещ до платото с останки от крепост, откъдето се вижда скалната гъба. До нея се слиза по странична пътечка като по трасето има ниши, пещерички и всякакви други красоти. Самата гъба пък силно ми заприлича на драконова глава и след като и се нарадвах и наснимах, се установих в една малка пещеричка тип навес нагоре по пътеката.


гледка към скалната гъба долу вляво

ниши

скалната гъба, която ужасно много ми прилича на драконова глава



една прекрасна нощ

Сутринта се отправих към следващата цел - село Безводно и водопада. Зная, звучи парадоксално, но всъщност Безводно никак, ама никак не е безводно. Не само, че по целия път към селото има чешми, но и в самото село. А над него се намира водопадът, който вярно, че не е пълноводен през повечето време от годината, но го има.
Безводно е едно от онези села, в които времето е спряло сякаш завинаги. Тотално се влюбих в него, за първи път го посетих и категорично не за последен. Там пътят свършва и остава само природата, има минимално човешко присъствие и множество прекрасни стари къщи, които за съжаление се рушат. Самото местоположение на селото е приказно, навсякъде има чудни гледки и дори не смея да си представя що за човек би изоставил това вълшебство заради удобствата в големия гаден град.


между тези скали е водопадът на Безводно


в село Безводно





Към водопада отвежда пътечка, която е добре утъпкана, но човек лесно може да се обърка преди да я хване. Трябва да се следва посоката вляво към скалите, не трябва да се хващат разклони, водещи вдясно. Пътеката тръгва от чешмата в центъра на селото и ако винаги следвате посока наляво и нагоре, насочвайки се към скалния масив, който се вижда, ще излезете до водопада, който е висок 26 метра.

водопадът - маловоден както обикновено


Преди изкачването към село Безводно, край пътя се намира язовир Боровица, който се пази от денонощна охрана и който снабдява Кърджали с питейна вода. Завързах приятен разговор с охранителите, които ме поканиха на чаша айрян и даже ми предложиха да остана да нощувам при тях в базата. Тъй като все още беше 2 следобед, реших да продължа нататък по пътя, но пък останах към час да си поговорим.
Отправих се към село Войново, което се намира надолу по долината на река Боровица. Гледките навсякъде бяха смайващи, а изумрудената вода в някои вирчета на Боровица приканваше към едно много освежаващо плуване. Селцата и махалите в този район са много диви и красиви, до повечето от тях се стига по въжени мостове над реката, наброяват по няколко къщи и навсякъде около тях е природа. В село Ненково се спрях край стария римски мост, който е наистина очарователен и предпочитан обект за снимане от фотографите. Много е подобен на Дяволския мост при Ардино, за който ще разкажа някой друг път.
Пътят нататък е все покрай живописния язовир Кърджали, който от всичките си страни е красив и забележителен. Отклоних се по пътеката към пещера "Утробата", където реших и да нощувам. Пътеката е страхотна, около час и половина се върви до пещерата като има няколко беседки по маршрута. Останах да нощувам на последната, с уникална гледка към околните планини, а пещерата задържа вниманието ми близо час, в който я обхождах и изследвах въпреки малките и размери. Имайте предвид, че за да се влезе в самата пещера, е нужно да се качвате по отвесна метална стълба, така че ако някой има проблем със стълбите и се бъхти час и половина по стръмната пътека нагоре, да не дойде после да ме набие, задето не е успял да влезе в пещерата :) Стълбата е обезопасена и лесна за качване, но не е за всеки.
Нощта на това вълшебно място беше идеална, а на сутринта лястовички се разхвърчаха над главата ми, докато си събирах палатката.

язовир Боровица

по долината на река Боровица

съвършеното място за къпане

река Боровица

село Войново

римския мост край село Ненково

пътеката за пещера Утробата

входът на пещерата

вътре

отвътре навън
За днешния ден имах големи планове - да се прехвърля от другата страна на град Кърджали, за да стигна до Моняк и село Лисиците. Преди това обаче продължих с разглеждането на този район, вървейки пеш по шосето покрай язовира в посока скалния масив на село Дъждовница.  В тези скали са издълбани ниши и се забелязват всякакви причудливи създания, които въображението ви може да роди, а моето може много :) Зяпах ли зяпах дракони, феи, еднорози и какво ли още не, докато държах в ръка една сухоземна костенурка, а после продължих вече на стоп към Кърджали. Градът ме връхлетя с всичкия си шум и дивотия като направо ме смаза, за първи път се почувствах зле от дни насам. А Кърджали по принцип е приятен град, просто градовете не са за мен и винаги ми създават неприятни емоции, особено когато идвам от природата. По най-бързия начин стигнах до изхода в посока село Широко поле, където веднага хванах стоп с камион до разклона за селото. От там поех пеш към крепостта Моняк, която се намира на плато с височина 556 м. Като тръгнах да се изкачвам от селото, подминах поляната, където се намира една от първите пещери, в която провеждахме практики на клуба по време на курса за обучение - пещерата Карангил, но за нея някой друг път. Гледките, които се разкриват на 360 градуса от върха, са убийствени. Прекарах повече от час горе, оглеждайки с 300 милиметровия обектив на апарата всеки метър от района. Често могат да се видят прелитащи над Моняк лешояди. Времето беше приказно и тръгнах да слизам чак като ми свърши водата и ожаднях.

язовир Кърджали


село Пъдарци

скални ниши и образувания край село Дъждовница


гледка към скалния масив

обитател :)


останки от крепостта Моняк
гледка от Моняк надолу

отново гледка от върха, вижда се въжения мост към село Лисиците

село Широко поле

язовир Кърджали


След като слязох, се отправих към село Лисиците - едно кътче, което за първи път посещавам и за чието съществуване като интересна забележителност не знаех доскоро. А се оказа повече от интересно. До селото няма път, може да се стигне само по въжен мост, който е най-дългият такъв мост в България и дори само това прави селото достатъчно атрактивно. Освен него самото селце е като нереално, в него няма улици, коли... има само утъпкани пътечки, скромни, но китни къщички, любезни жители, които по официална статистика трябва да са около 30, аз срещнах 3. И ако това не ви стига като аргументи в полза на селото, съвсем недалеч от него, на близкия хълм се намира Чит Кая - скали с причудливи форми и скални ниши, от които се открива и чудна гледка към язовир Кърджали, град Кърджали и Моняк. Третата и последна нощ в тази разходка прекарах именно тук, а на сутринта стадо сърни мина покрай палатката ми, докато гледах как лешоядите летят над Моняк :)

по моста към Лисиците

скалните ниши на Чит Кая

утринна мъгла, Чит Кая
същото, само че експеримент в по-друга тоналност :)




град Кърджали на хоризонта

главната улица в село Лисиците

всичко е потънало в забрава

известната чешма със сърп и чук

Моняк откъм въжения мост


Тази разходка приключи, но колко други все още предстоят... По време на рутинни тренировки с колелото се помотах из някои други околни на Хасково забележителности. Докато карах към Минерални бани, се отбих на две приятни места - църквата в Болярово и отново село Сусам. Във второто срещнах много интересен човек на име Ахмед Хутев - бивш кмет на Рудозем. Заговорихме се и ми подари цяла торба полускъпоценни камъни, хобито му е да ги намира из горите и има страхотни попадения! От него разбрах за интересен параклис с кладенец вътре, намиращ се в самото село Сусам, а после ме насочи към друг параклис в началото на Минерални бани, до старите оранжерии, който се оказа едно много очарователно местенце. Параклисът е строен в скала и зад него има естествена дупка в скалата, през която може да се мине. Направен е чудесен кът за отдих край него. За пореден път отидох и до крепостта "Свети дух", където ходя всеки път щом реша да карам колело до Баните.

жител на хасковската гора :)


църквата в Болярово

параклис с кладенец в село Сусам

църквата в Сусам

кът за отдих с параклис в Минерални бани
параклисът е строен в скала

вътре

крепост "Свети дух" в Минерални бани


При една друга вело тренировка се отбих до димитровградското село Крепост, което само по себе си е готина атракция. Сградите са украсени с цветни мозайки и рисунки като най-впечатляваща е стената на двора на църквата. Самата църква вътре също е много красива и жената, която я пази, е достатъчно любезна, че да ви остави да снимате на воля.

няколко часово каране с разглеждане


 село Крепост е атрактивно с изрисуваните фасади на сгради


църквата е най-емблематична

вътре

Продължих към друго готино местенце по този маршрут - светилището на нимфите и Афродита край село Каснаково. По пътя се отбих до църквата в село Добрич, а на самото светилище прекарах близо час в оглеждане на разкопките. То произхожда от 2-3 век, а основите от двете му страни са останки от храмове. Тук има доста детайлна информация за мястото, която препоръчвам да се прочете - Светилище на нимфите - кликни тук

Накрая се отплеснах с една срамежлива водна костенурка край реката и денят преполови, та се наложи да се връщам в Хасково да копая на вилата :)

църква в село Каснаково

църквата в село Добрич


светилището на нимфите и Афродита край село Каснаково
разкопки

извора на светилището

разкопки на римска вила

още един интересен обитател край близката река

Това бяха няколко прекрасни за мен разходки, които с кеф споделих и които ми донесоха много положителни емоции през изминалите месеци. Някой път ми се иска да остане време да пиша повече за обиколките ми из България, защото местата, които успях да разгледам в родината, с нищо не отстъпват на която и да е световна красота. И в Ангкор Уат, и в африканската савана, и в Андите, и в забутаните родопски махали изпитвам все същото огромно несравнимо с нищо удоволствие от това да откривам още и още, да бъркам все по-надълбоко в съкровищницата на света!

Скоро ще сложа публикация относно предстоящото ново пътешествие.
Преди няколко седмици с мен се свързаха от nomadmania.com като съвсем любезно ме поканиха да отговоря на няколко въпроса за newsletter-a им и аз се съгласих. Тъй като това не е медия, а готин сайт, нямам проблем с това да се включа и ето линк към интервюто (на английски е) - https://us6.campaign-archive.com/?u=f456c55c6c6e7ea4bdc9fa634&id=d8c42677d7

Друго нещо, което искам да споделя, е относно колелото ми. Имах желание да бъде постегнато след пътуването до Норвегия, тъй като още е в гаранция. Писах няколко пъти на Драг като не получих никакъв отговор, накрая им се обадих на един от телефоните и след като обясних за какво става въпрос и докъде е пътувало колелото, служителката ми каза, че в гаранцията не влизат подобни повреди, само фабрични дефекти. Тоест ръждясалите нипли на предната гума, падащите гумички на дръжките и постоянното изплъзване на седалката назад дори когато е максимално натегната, не са фабрични дефекти и не могат да бъдат оправени безплатно чрез гаранцията. С други думи: "гаранция - Франция" :) Така че ако си купите колело на Драг, имайте предвид, че колелата им са чудесни, но гаранцията няма да ви влезе в никаква употреба ако карате колелото достатъчно дълго, че да има нужда от подмяна на някои части. Нито ще се заинтересоват от това, че сте отишли в другия край на Европа с тяхно колело и че сте им направили безкрайно много безплатна реклама на блога си и от уста на уста. В крайна сметка си оставам един доволен клиент на колелетата им, но на самата фирма - май не. Можеше поне да ми отговорят, даже да е с "не". Някак си не стои добре, когато нацяло те игнорират :)


4 коментара:

Надя каза...

Намираш интересно в неинтересното.

Tery каза...

Може би тези места за повечето хора не са интересни, но за мен са адски вълнуващи и в никакъв случай не по-малко интересни от която и да е забележителност от световна величина. Даже ако трябва да реша къде ми е било по-голям кеф да се мотая, определено всяко едно от тези места ще надделее над египетските пирамиди или Мачу Пикчу - типичните туристически капани :)

dimitrov6 каза...

Като ученик около 86 година вървях по поречието на река Банска от вливането в Марица до извора под връх Аида.Беше за 2-3 дни ,като след всяка отсечка се прибирах с автобус до Димитровград.Пак по това време реших да се изкача по скалите до хижа Аида,без въже и сам.Като стигнах до средата,стана много трудно и не можех да се върна надолу.Затова реших да продължа нагоре,и с много страх се изкачих.

Tery каза...

Страхотно приключение :) То понякога е по-лесно нагоре, отколкото обратно надолу, така че си решил правилно. Река Банска много ми харесва, особено в тази и част между Гарваново и Татарево, има някаква особена атмосфера каньончето там.