На стоп около света: До Нордкап с колело - част 8 - Норвегия: Фиордите също плачат.../от Берген до Драгсвик

До Нордкап с колело - част 8 - Норвегия: Фиордите също плачат.../от Берген до Драгсвик

църквата в Боргунд, на заден план се вижда посетителския център

Един поздрав за Дявол - най-вярното колело на планетата :))) - https://www.youtube.com/watch?v=bZ_BoOlAXyk

Ден 54 - Bergen почивка (02.08.2017)
километър 3902
за деня - 33
Маршрут: Paradis - Bergen - Floyen - Paradis

Този ден времето в Берген беше като шестица от тотото! Градът е известен като най-дъждовния в Европа и има защо. През юни е валяло в продължение на 27 дни :)) Рейдун и Тим с тъга ми разказваха как цял месец дъждът не спрял и слънце не видели... А днес, дали в моя чест или просто така, Слънчо се бе заковал на небето и нямаше никакво намерение да си ходи! В резултат на това разходката ми из Берген бе невероятно цветна, красива и освежаваща.
Парадис е на десетина километра от Берген, така че отидох до града с Дявол. Без дисагите ми беше толкова лесно да карам, направо летях! Въобще не ги усетих километрите до центъра, имаше велоалея по целия път.
Беше пълно с тълпи от туристи, особено в района на Брюген - старата част на Берген, която е в списъка на ЮНЕСКО. Взех си карта от туристическата информация, където имаше опашка от туристи, всеки със своите въпроси. Добре, че не се наложи и аз да се редя, предвидливо бяха сложили картите и другите информационни брошури на самообслужване. Разходих се около готините дървени къщи на Брюген, забутах се по няколко тесни и стръмни улички, отидох и до музея на крепостта, който беше безплатен и го посетих. За десерт се изкачих до връх Floyen, голямо драпане по баира беше с Дявол, но си заслужаваше, гледката беше убийствена! Горе прииждаха тълпи от хора, всички се радваха на хубавото време. Зажаднелите за слънце местни също бяха излезли навън и се сливаха с посетителите. А до върха има и лифт, който го прави достъпен и за всички мързеливци. Седнах на една пейка горе и се полюбувах на гледката. Размишлявах по редица въпроси, поплаках и по едно време реших да се спускам обратно към града. Надолнището бе като миг, даже не усетих колко бързо слязох :) Наклонът беше голям и спирачките вече доста взеха да се изтъркват.
Обратно в Берген направих няколко обиколки, напазарувах си в един супермаркет като ударих някаква промоция - парче диня за 9 крони, или 1 евро! Лигите ми потекоха като я видях, умирах за плодове! Изядох я на веднъж, ако можех още десет такива щях да изям, но нямам десет стомаха за съжаление! В дома на Рейдун имаше сготвена вечеря - кускус със зеленчуци, всички хапнахме и се събрахме на раздумка. Дойдоха още двама колоездачи - двойка швейцарци, но съвсем начинаещи. Летeли са със самолет до тук и възнамеряват малко да покарат из Норвегия.
Преди вечерята, с Йозеф летяхме дрона му. И белгийката дойде да гледа, снимахме се тримата от дрона и погледахме на екрана снимки от птичи поглед. Стана ми интересно как словакът пътува с толкова много багаж, че и дрон, стори ми се адски непрактично. Почти до последно си мислех, че сред колоездачите на дълги пътешествия съм един от пътуващите с най-малко багаж. И наистина поне сред тези, които срещнах, категорично пътувах най-леко. Докато малко преди Нордкап срещнах един италианец, който имаше наполовина на моя багаж :)
След вечеря белгийката ми подари поларено одеалце, което беше много леко и сякаш топлеше. Тя твърдеше, че вече не й е нужно, а на мен ще ми е много по-необходимо. Права беше, няколко дни по-късно започнах да го използвам като го мятах върху чувала или го слагах под него за изолация от студа, идващ от влажната земя. Рейдун пък ми подари вълнени чорапи, тя и Тим бяха притеснени за мен, че отивам толкова на север без никаква читава екипировка. Истината е, че не носех кой знае колко дрехи, имах дъждобран само нагоре и панталоните ми винаги бяха подгизнали, а единствените обувки, които имах, бяха сандалите. Всъщност сандалите са възможно най-подходящи за такова пътуване и ни най-малко не съжалявам, че тръгнах с тях. При постоянните дъждове всяка обувка ще пусне вода, а съхненето е мисия невъзможна. Докато сандалите изсъхват бързо и не държат влага на краката. Чорапите са разковничето в спасението от студа. Често пъти слагах по три чифта един върху друг като понякога и това не бе достатъчно, за да предотврати премръзването на ходилата ми. Чорапите, които ми даде Рейдун, ми помогнаха много. До края на пътуването редовно ги носех, а по-нататък си купих и още едни доста дебели вълнени чорапи.
Преди да си легна, изпрах няколко броя дрехи и си попълних записките в тетрадката. Беше прекрасен ден!

в Берген...

на пазара

любимата ми малка крива уличка :)

в музея на крепостта

къщичките в Брюген

гледка от връх Floyen

трол за снимка :)

ако сте Баба Яга - напуснете!

пак в центъра на Берген

Ден 55 - Paradis - Nordevik (03.08.2017)
километър 3959
за деня - 56,39 + около 60 на стоп
Маршрут: Paradis -Bergen - Knarvik - Oppedal - Lavriv - Nordevik гора

Не е за вярване колко определящо е времето... За разлика от предния слънчев и прекрасен ден, днес небето бе черно и се сипеха тежки дъждовни капки, които правеха карането кошмарно... До Берген бе поносимо, но там се изсипа такъв порой, че не можех да се покажа и за миг от навеса, под който се криех. Стана ми адски студено, седях няколко часа на едно място и се изнервих. Дъждът бе ужасяващо проливен и се съмнявах, че целият ми багаж ще се намокри ако карам, затова чаках да намалее. Така и не спря напълно, но поне стана поносим и успях да продължа по велоалеята в посока Knarvik. Често спирах под навеси и спирки, когато се усилваше. Това бе доста изнервящо и понеже вече всичко ми беше мокро, започваше да ме тресе след всяко спиране. Карането до Кнарвик щеше да е приятно ако не беше дъжда, но след това се появиха поредните препятствия, за които Тим ме беше предупредил. Е, нищо ново под слънцето - тунели! Още и още тунели... В участъка между Кнарвик и Оппедал имаше безчет, повечето от които забранени за минаване. Имах две опции - или да стопирам тунелите, или да поема по официалния вело маршрут на северозапад и да ползвам доста на брой фериботи, всеки от които се плаща. Не беше въпросът само за парите, по-важното бе, че целта ми беше да стигна до Согнефиорд и да карам около него, за да видя куп интересни места. Маршрутът ми категорично щеше да включва стопиране на тунели. Реших да сляза в Оппедал, където да взема ферито за от другата страна на пътя - Lavik, и да карам нататък из фиорда. Речено - сторено. Карах към тунелите и застанах да махам на удобно място преди тях. Всичко по мен беше мокро и надали провокирах желание у хората да ме приберат в колите си. Силно се учудих, когато след пет минути голяма каравана спря. Бяха двойка германци от Берлин, натовариха мен и Дявол на сухо и топло, повозихме се известно време, докато дъждът плющеше яко по прозорците. На ферибота те ми платиха билета, отказаха пари като им предложих. От другата страна слязох, не валеше и се радвах, че ще карам доста време преди следващия тунел. Почвах вече доста да се дразня на тунелите, защото точно тази част на Европа никак не исках да я виждам от кола, предпочитах да си карам колелото, за да спирам на всеки километър, да се наслаждавам на пейзажите и да правя снимки.
Покарах из дъждовния и намусен Согнефиорд, пак заваля и като взе да става късно, се установих в едни мокри треви, от газенето в които още повече подгизнах. Не беше лек ден въпреки малкото километри, дъждът правеше оцеляването ми много, много трудно...

малко тунелче за пешеходци и колоездачи

в един сух промеждутък от време...

отново заваля и не спря часове наред

започвам със Sognefjord

Ден 56 - Nordevik - Hella (04.08.2017)
километър 4044,31
за деня - 84,92 + 12,5 на стоп
Маршрут: Nordevik - Berge - Hoyanger - Kvamsoy - Balestrand - Dragsvik - Hella

Днес тролите бяха милостиви към мен и направиха някакво заклинание, което спря дъждовните облаци... или по-точно ги отложи до 6 следобяд! Хванах голяма промоция - цял ден без дъжд!!! Е, за да не ми е скучно, пуснаха вятъра да повършее и издразни глупавия велопътешественик, дето е тръгнал да кара в тази сурова природа, но не беше кой знае какво...
Сутринта спирах поне десет пъти да ям боровинки, храсталаците бяха отрупани и плодовете бяха доста едри. Цял ден карах по пътя към Balestrand, имаше няколко тунела, които преодолях понеже имаше алтернативен път отстрани, а за един 5 километров ме взе човек на стоп и ме остави от другата страна. След Hoyanger се появи 7,5 км тунел, в който се извършваха ремонтни дейности и пускаха колите да минават на всеки час. От двете му страни имаше колони с чакащи да минат. Този тунел нямаше обходен път и беше забранен за каране, така че човекът на пост се обади по радиостанцията, за да извика кола на работниците да ме прекара от другата страна. Появи се младеж с пикап, натоварихме колелото отзад и минахме тунела. Хората от колите и камионите, които чакаха да минат, не само не се дразнеха, че съм с преференции и не чакам, но и ми махаха радушно и сякаш се кефеха, че работниците са ми помогнали да премина! Никой не мразеше колоездача за това, че е различен и привилегирован!
Покарах още известно време до Balestrand, наслаждавайки се на чудните гледки на фиорда. Там се захласнах по невероятната църква Свети Олаф, която горях от нетърпение да видя! Причината - един от любимите ми филми на Дисни Frozen (Замръзналото кралство) има общо с тази църква :) Ще попитате как... ами тя е послужила за вдъхновение на тази, в която е коронацията на Елза във филма :)) Църквата е над 100 годишна и е на такова красиво местенце, че и да не сте луди фенове на Frozen като мен, ще ви впечатли много! Тъкмо докато я разглеждах, ме заговориха двойка австрийци, пътуващи с каравана и ми предложиха да ме снимат до църквата, както и на още няколко места наоколо. Много ми се изкефиха на пътуването, но предвидливо заключиха, че едва ли имам много снимки на себе си, които снимки според тях биха зарадвали родителите ми най-много. Вживяха се в ролята на фотографи и щракнаха мен и Дявол на две-три места.
За съжаление тъкмо като се отправих към Dragsvik да взема безплатния за колоездачи ферибот до Hella, старият ми враг дъждът се завърна и фиордът се начумери отново. Красивите огледални пейзажи изчезнаха и всичко потъна в мрак и дъждовни капки. Добре, че на мъничкото пристанище имаше чакалня - топла и суха. Прииска ми се да спя там, но вероятно я заключваха след края на работното време и не ми се рискуваше. Ферито беше доста краткотрайно, не ме таксуваха нищо, както и очаквах. В Берген се сдобих с една информативна брошура за фериботите и знаех, че има няколко в Согнефиорд, които са безплатни за пешаци и колоездачи. Единият е този.
В Hella се подслоних в чакалнята да хапна едно кисело мляко на сухо, след което продължих още малко да карам. Видях невероятния водопад Kvinnafossen, който е до самия път, надявах се някъде нататък да попадна на барака и да се подслоня, но не открих нищо и се установих на една подгизнала полянка. Все пак си легнах с благодарност към тролите, че ми дадоха поне един хубав ден в земята на дъждовете...

ей такъв покрив искам да си имам на вилата :)

ежедневно в менюто

любимите ми места за: обяд, пълнене на вода, дрямка или писане на разкази...

заобикаляща поредния тунел велоалея

в Hoyanger

в Хасково имаме паметник на завистта, а тук имат паметник на лошата лелка :)))

накъдето и да погледнеш, няма да съжаляваш...

в Balestrand

църквата Свети Олаф

айде на дъжда...

любимото ми плодово мляко

крием се от дъжда

Ей на това му се вика конкуренция! Горкият Дявол...

на ферито до Hella

никак не е малко

водопад Kvinnafossen

Ден 57 - Hella - Borgund (05.08.2017)
километър 4110,46
за деня - 66,15 + 20 на стоп
Маршрут: Hella - Leikangev - Slinde - Sogndal - Kaupanger - Mannheller - Fodnes - Laerdal - Borgund

Цяла нощ не спря да вали и всичко подгизна, по-лошото бе, че и сутринта продължаваше. Целият ден времето бе ужасно, но не успя да ме съкруши благодарение на прекрасните гледки. Събрах багажа в дъжда, натоварих колелото и тръгнах да карам, а капките се стичаха по каската и влизаха в очите ми. Беше трудно и изнервящо, на всичко отгоре ми беше студено. От време на време се криех по спирките, само че ако поседявах повече от десетина минути, започваше да ме втриса непоносимо и трябваше да продължавам. В Songdal дъждът спря за малко и успях да обядвам. Градчето беше по-голямо от другите в района и имаше доста хора и магазини. Не след дълго стигнах до Kaupanger и неговата прекрасна църква от поредицата средновековни дървени църкви, характерни за тази част на Норвегия. Въпросните църкви са едно от нещата, които толкова много ме привлякоха към Согнефиорд, че се отклоних от маршрута за Нордкап, за да видя поне някои от тях. Като нереални са, сякаш излезли от някоя приказка... Лично аз изобщо не ги свързвам с религиозното им предназначение, а с невероятните архитектурни шедьоври и исторически ценности, каквито представляват. Преди векове в Норвегия е имало над 1000 такива църкви, а понастоящем са останали 28. Тази в Каупангер е построена около 1150-та година и има седящи места за 165 човека. Разгледах я само отвън, тъй като за посещение вътре се плащаше. Една от църквите е включена и в ЮНЕСКО - тази в Urnes. До нея не отидох, защото трябваше да взема ферибот два пъти, предпочетох да се концентрирам върху другите църкви.
Впрочем ако някой има интерес към тези църкви, може да прочете информация на този линк (на английски) - http://realscandinavia.com/the-stave-churches-of-norway/
След Каупангер се отправих към Mannheller да взема безплатното фери до Fodnes. Преди ферито обаче имаше непреодолим тунел, който не можеше да се заобиколи или да се мине с колело. За голям късмет в него се извършваха ремонтни дейности и колите биваха пускани на всеки 5 минути еднопосочно. Човекът на пост ми каза, че има вариант да ме пусне ако мисля, че мога да стигна другата страна преди да тръгне трафика отзад. Само че не ми каза, че отпред ще идва трафик... Аз се надъхах да мина възможно най-бързо 3-километровата тъмница и натиснах яко педалите. Карах с мръсна газ в тъмното и на места не виждах нищо, защото осветлението беше изключено. Най-лошото обаче бе, когато отсреща се зададоха коли. Наложи се да отбия до стената и да прилепна плътно към нея, за да не ме отнесе някой, който евентуално изпреварва в моето платно. Бученето от минаващия трафик беше адско... Успях да мина от другата страна и да се кача на ферито преди да пуснат трафика! На отсрещния бряг обаче имаше друг тунел и там нямаше никакви работници, които да ми помогнат. Застанах на стоп и веднага спря човек с лека кола, но с ремарке. Сложихме колелото отзад и минахме 6 километровия тунел. Шофьорът беше датчанин, живеещ тук от години. Беше много готин и приказлив, не искаше да ме пуска веднага след тунела, където пожелах да сляза, а ме убеди да се повозя още мъничко и да ми разказва интересни факти за района и за църквата в Боргунд, където отивах. Остави ме в селцето, където живее и ми заръча да хвана историческото трасе към църквата, което било много красиво и живописно. Нямаше как да не го хвана, защото по пътя имаше още тунели, а историческото трасе всъщност бе стария път и по него можеше да се кара колело. Беше много готино - водопади, каньон, река, малки къщурки... обаче заваля брутален порой! Ехх това лошо време... единственият недостатък на тази страна! Търсех барака да се подслоня за нощта, но не намерих и пристигнах вир вода почти по тъмно до църквата в Боргунд. Имаше голям посетителски център, под чийто навес се скрих от пороя. Не посмях обаче да разпъна там палатка, а нямаше и толкова място. Имаше малък дървен навес съвсем близо и реших да се подслоня там, а сутринта да стана рано и събера всичко преди да ме види някой, за да не смущавам обществения ред и някой да се издразни, че палаткувам на такова място баш срещу църквата. Навесът също протече в следствие на неспиращия дълги часове порой и палатката отново бе мокра сутринта. И все пак ме опази значително от това, което щеше да бъде ако не бях под покривчето. Всеки ден беше някаква адска борба с условията и особено със запазването на здрави нерви въпреки постоянната мокротия. Ако беше топъл дъжд нямаше изобщо да ми пука, че всичко по мен е подгизнало, но в тоя хладилник малко студена водица и си хипотермясал, а аз всеки ден получавах голяма доза студена водица.... Е, поне от липса на душ не можех да се оплача :)

на типчето в каяка въобще не му пука за лошото време :)

накъдето и да погледнеш, все е вода :)

Согнефиорд намусен

водопадите само в този фиорд сигурно са стотици хиляди

църквата в Каупангер

на ферибота за Fodnes

вътре

по пътя към Боргунд

никога не може да ми писне да снимам водопади, всеки е уникален!

къща - мечта :)

пенсиониран колега на Дявол

Ден 58 - Borgund - Dragsvik (06.08.2017)
километър 4161,87
за деня - 51,41 + около 65 на стоп
Маршрут: Borgund - Laerdalstunnel - Flam - Gudvangen - Vikoyri - Vangsnes - Hella - Dragsvik

Каквото имаше да вали, се изваля през нощта и на сутринта от палатката ми се откри чудна гледка към църквата на Боргунд в целия й блясък! Събрах всичко и веднага се втурнах към нея, обиколих я няколко пъти от всички страни, съзерцавах я, чудих се как са я построили, почнах да броя дървените керемидки на покрива... изобщо намирах си занимавка :) Другата църква до нея, очевидно построена по-късно, също никак не беше за подценяване и заслужаваше внимание. По едно време отвориха посетителския център, който беше и музей, но се плащаше за посещение като дори и за ходене до тоалетната имаше табела, че се плаща ако не си посетител на музея. Учудих се, но го отдадох на големия туристически поток на това място. Никъде другаде в страната не видях да се плаща за тоалетна.
Поех по обратния път с огромно нетърпение да стигна до най-дългия тунел на планетата Laerdal и да го стопирам :) Чух, че вътре имало даже места за почивка и били специално осветени в синьо, датчанинът от предния ден ми беше казал.
За жалост като наближих тунела пак заваля... Застанах да чакам на стоп, двойка мотористи спряха да се снимат до табелата на 24,5 километровия тунел. По едно време мина джипка, която изобщо не стопирах, понеже прецених, че колелото не може да влезе вътре. Момчето обаче спря и явно много добре знаеше какво се опитвам да направя, колко ли други колоездачи преди мен са стопирали тук :) Извади една стойка за колело, която инсталирахме на багажника отзад и след като свалих дисагите, колелото беше настанено там. В тунела спряхме на отбивката специално заради мен, много се изкефих. Слязох от колата във Flam, където вече бях в позиция на заклещване между тунели :) Това супер туристическо градче бе отвсякъде заобиколено от тунели и даже да исках, нямах друг избор освен да стопирам или да се кача на известния сред туристите влак, предлагащ живописни гледки. Първо се разходих из центъра, беше пълно с туристи от круизните кораби, паркирани във фиорда. Имаше готин безплатен музей, разказващ историята на градчето и строителството на железницата. Понечих да си купя някаква храна в едно магазинче, но цените бяха такива, че моментално се отказах. Застанах на стоп преди тунела и ме взеха двама украинци с голям бус. С тях минах всичките тунели и слязох направо на разклона за Vikoyri. От тук щях да се върна обратно към Согнефиорд, да взема безплатното фери до Драгсвик и да поема по другия път в посока Forde. Заобиколките, които правех по фиордите, бяха сякаш безкрайни. Навъртях доста допълнителни километри, които всъщност бяха най-оправданите в цялото пътуване. Всеки пейзаж беше спиращ дъха!
Преди Vikoyri обаче имаше голяма планина за изкачване, която буквално изцеди всяка останала в мен силица. Пътят се виеше като макарон по стръмния склон и едва изпъплих нагоре. Беше се спуснала гъста мъгла и не се виждаха иначе приказните гледки. Е, поне все още не валеше. Горе на върха имаше тунел, който не беше забранен за минаване, а след него спрях да почина. Мъглата за малко се вдигна и се откри фантастична гледка към долината. Спускането щеше да е мисия, мъглата се върна отново, а на шосето изскачаха крави, които въобще не бяха лесно забележими заради гъстата мъгла. Спирачките ми вече бяха доста хлабави и стръмните надолнища леко почнаха да ме изнервят. Особено когато отпред изникват крави! Туристите спираха колите си до кравите и ги снимаха, същото правех и аз :) На едно място имаше чудна гледка към Vikoyri и фиорда, мъглата се беше махнала от по-ниските места. Долу в градчето имаше две изключително важни забележителности - каменната църква Hove и дървената Hopperstad. И двете са много впечатляващи и задължително трябва да се видят. Каменната е от 1170 година, а дървената - от 1130 г. Не успях да вляза в нито една от двете, тъй като бяха затворени, но на входа на тази в Hopperstad си намерих нещо много готино - малко сувенирче във формата на църквата. Помислих, че е забравено на сергията от човека, който явно седи и продава такива сувенирчета по-рано през деня, или пък са оставени на самообслужване да си вземеш и да оставиш пари. Нямаше кутия за пари, така че си взех едно самоубеждавайки се, че е забравено (те бяха общо две такива). До ден днешен ме гризе съвестта, че го взех, но пък всеки ден си го гледам на етажерката и ми доставя голяма радост като си спомня готината църква и всичката красота около нея. Щеше да е тъпо да не си взема нищо за спомен от любимата ми страна в Европа. Може би това сувенирче е било предназначено точно за мен, защото истински ще му се зарадвам и няма да го запокитя в някой шкаф след пътуването.
Карах до Vangsnes, където се изкачих високо на хълма с 10 метровата статуя на крал Fridtjof. Доста е внушителна, още повече, че е монтирана на 12 метров постамент и изглежда огромна. Гледката отгоре щеше да е още по-хубава ако Согнефиорд отново не бе ревнал и излял поредната доза ледени сълзи върху ми. Фиордите също плачат... при това даже повече от мен. Като гледах как Сонге реве, и аз "надух гайдата" и пак си заплакахме в унисон. То в такова мрачно време какво да правиш... или да спиш, или да ревеш. Аз като карам няма как да спя (това си е твърде опасно, хаха), но поне мога да рева.
Качих се на ферито до Hella и веднага се прехвърлих на другото до Dragsvik. И двете ферита са безплатни за колоездачи и пристигат по едно и също време в Hella, така че няма чакане. В Драгсвик вече валеше толкова силно, че още повече ми се дорева. Тръгнах по пътя нататък с надеждата да стане чудо и да намеря колиба за подслон. И чудото стана! Съвсем скоро попаднах на голяма къщичка до самия път. Вратата беше подпряна с три кола, махнах ги и погледнах вътре - сухо, широко, пълно с какви ли не джаджи и инструменти... Реших, че чорбаджията надали ще дойде тук в този късен час и в тоя дъжд, а ако дойде ще се извиня за нахлуването с взлом и ще се оправдая с дъжда. Настаних се и тъкмо като легнах, една кола дойде и спря точно до къщичката... Препотих се няколко пъти, докато установих, че е семейство германци с каравана, които са решили да ползват полянката зад къщичката като паркинг за нощта. Отдъхнах си! Вече бяхме два броя нарушители и вината щеше да се дели по равно ако ни хванат :) До сутринта всичко беше перфектно, а хората от караваната не вдигаха шум въпреки, че имаха две или три деца.