На стоп около света: До Нордкап с колело - част 15

До Нордкап с колело - част 15 - Естония и Латвия

старият град на Талин

Open Roads :) - https://www.youtube.com/watch?v=qCkzG0sr7qM

Ден 109 - Helsinki - Tallinn (25.09.2017)
километър 7833,01
за деня - 15,01
Маршрут: Helsinki - Tallinn

Сутринта Туули стана в 6:00, за да дойде с мен във влака за центъра. Единственият начин да стигна на време за ферибота, беше или да взема влака от квартала им до центъра, или да тръгна много рано - към 5 даже и по-рано. Туули предложи варианта с влака и дори отиде да купи билети още вечерта. Лео стана да ни изпрати въпреки ранния час и още по тъмно с Туули карахме към спирката на влака. Натоварихме се във вагон, където е разрешено за колелета и след известно време стигнахме центъра. Направи ми впечатление, че в този ранен час беше пълно с хора във влака, явно всички отиват на работа. Туули ме изпрати почти до пристанището, след което и тя отиде към местоработата си. На ферибота беше приятно и прекарах почти цялото време на горната палуба. Вътре беше доста лъскаво като на круизен кораб. И беше пълно с хора и коли. Понеже се притеснявах някой да не отараши дисагите ми, докато колелото е заключено долу, награбих всички ценности от тях и ги мъкнах в найлонови торбички където и да отидех.

Като пристигнахме в Талин се втурнах да разглеждам един от любимите ми градове в Европа. Бях тук през зимата на 2011-та, беше -15 градуса и стопирането от България до тук беше истинско изпитание. По онова време Талин изглеждаше така:

улиците бяха заледени и затрупани

но пък имаше много яки неща като ледените скулптури например :))

А моето основно занимание беше споделяне на насъщния със закъсалите

из полу замръзналото Балтийско море на лебедите хич не им беше лесно...

Този път Талин ме посрещна със слънце и топлина. Бутането на колелото по паветата на стария град беше доста изнервящо и се примолих в туристическия инфоцентър да го заключа отпред и да оставя на съхранение дисагите. Момичето зад гишето беше много любезно и склони, така се отървах от голямо бреме, обикалянето на стария Талин с натоварено колело е пълна глупост. Има толкова много стълбички, павирани улици и какви ли не препятствия, не го препоръчвам за колело. Все пак се тревожех, че е заключено в центъра на града за дълго време и няколко пъти минавах да го проверявам, докато се разхождах. Тресеше ме обичайната параноя да не ми го открадне някой. Ходих където можеше да се отиде за почти цял ден време, не оставих много непосетени места. Късния следобед седнах да ползвам wifi и видях, че имам и домакин от каучсърфинг. Обадих му се и уговорихме среща за по-късно. Продължих да разглеждам, а като ми се наложи да ида до тоалетна, установих че всичките са платени и страшно се издразних! Явно се върнах към мизерната алчна реалност на недоразвитите държави от типа на Германия, Индия и очевидно - Естония. Скандинавия ме беше научила, че за тоалетна не се плаща. И понеже не исках да пикая в парка пред туристите в Талин, реших да ползвам тоалетната на МакДоналдс, която беше безплатна само за клиенти. Хитреците бяха сложили код за достъп, без който вратата не се отваря. Кодът е на касовата бележка. Първия път като пробвах и видях това, се вбесих, но в последствие установих, че всички тоалетни навсякъде се плащат и реших, че е по-добре да си взема един йогурт за 1 евро и да ползвам тоалетната, отколкото да дам 50 цента само за едното пикаене! Даже от мисълта за това кръвта ми кипваше, а още не можех да се навия да пикая на улицата в знак на протест към безумието с платените тоалетни.
Надвечер се срещнах с Питър, който е холандец, но живее в Талин от няколко години. Отидохме до апартамента му да хапнем, там се запознах с тлъстата котка Пени, а той приготви страхотна салата и предложи да отида с него на концерт по-късно. Някаква негова позната организирала домашен концерт, на който всеки може да присъства и да допринесе ако желае с дарение, доколкото разбрах момичето събира за нова китара. Съгласих се на драго сърце, отидохме в дома на момичето и там ме посрещнаха любезно и сърдечно, въпреки че бях непознат човек. Имаше чай и сладки за всички гости, повечето от които се познаваха. Оказа се, че са от някакъв клуб по тантра, както и Питър. И като взеха всички да се прегръщат продължително по 10-15 минути, аз взех сериозно да се притеснявам в каква психиатрия попаднах. Първо помислих, че на тези хора им хлопат дъските, после че са членове на секта, а накрая Питър каза, че са от клуб по тантра и с това разкри мистерията. За огромна моя радост никой не идваше да прегръща мен, защото колкото и да бяха изтрещели, явно разбираха, че подобно навлизане в личното пространство никак не е желано от всеки. А за мен като върл социопат, който не дава дори на майка си да го прегърне, цялото това нещо беше зловещо, стресиращо и необяснимо. Седях си цяла вечер на един стол в ъгъла и за щастие прегръдките приключиха след около половин час и започна концерта. Момичето на име Ева, свиреше и пееше чудесно и много се изкефих на музиката, макар да не разбирах текстовете. Тя сама си пише песните и се е справила страхотно! Имаше и две песни на английски, за чуждестранните гости. Питър също не разбираше много от естонските песни, даже почти нищо, така че много се радваше на английските. Когато концертът свърши, пуснахме по някое евро в кутията и се измъкнахме скоропостижно, оставяйки всички други да продължат с прегръдките. Такива секти никога няма да ги разбера и милион години да живея сред човечеството. Нощта прекарах спокойно на дивана с котката Пени, а на сутринта бях в пълна готовност да се отправя на юг - към все по-издивяващите страни, народи и нрави. Естония беше най-лъскавата и изискана сред балтийските, а като стигнах в Литва, видях повече изпадналост и разруха, отколкото в България дори.

на ферибота

пристигаме в Талин

из стария град....

красотите на Талин сякаш нямат край

място с гледка

концерта на Ева

Ден 110 - Tallinn - границата с Латвия (26.09.2017)
километър 7940,06
за деня - 107,05 + около 90 на стоп
Маршрут: Tallinn - Laagri - Varbola - Marjamaa - Parnu - граница

Нещо, което ме беше поразило още първия път като бях в Балтийските държави, беше това колко са издокарани местните. Всичките са облечени и гримирани като манекенки и манекени, а в съседна Скандинавия хората бяха спортно и семпло облечени, почти никъде не видях някоя гримирана жена. В Естония, а после в Латвия и Литва, буквално се потресох колко много намазани и нагласени с всякакви парцалки по последен писък на модата има. Сякаш всеки в тези държави мисли само и единствено за външния си вид. Явно това им е наследство от рускините, нали и те уж са от тоя тип зози. Отначало се чудех, а после ме изби на смях. Като си помисля, че всяко едно от тези чучела е седяло с часове пред огледалото, за да се докара до тоя вид и се е гледало самовлюбено... поредното доказателство, че човешката глупост граници няма.
Сутринта Питър тръгна към работа, а аз към изхода на града. Спрях до един супер да си накупя запаси храна, нацелих много вкусни и учудващо бюджетни неща. Карането по пътя беше абсолютен Ад, шосето беше тясно и претоварено. Отвсякъде хвърчаха коли и камиони, за чиито шофьори колоездачът явно не заслужаваше да живее и постоянно ме изхвърляха принудително в канавката. Така се изнервих, че започнах да крещя след тях и да размахвам средни пръсти, направо озверях! Много успокоително ми подейства отбивката, която направих малко след Marjamaa към парка с руини Haimre. Там прекарах около час на пейка в тихото паркче, наслаждавайки се на гледката към прекрасните руини. Толкова беше зелено и красиво, че почти забравих за идиотите на пътя.
Продължих нататък и като взе да се смрачава, се зачудих къде ще отбия да спя. Вече трябваше да внимавам къде разпъвам палатката, навлизах в по-населените и съответно опасни части на Европа. Спокойствието на Скандинавия се превръщаше в безвъзвратно загубен лукс.
Докато карах и мислех, един ТИР ми свирна и като подмина видях българска регистрация! Малко нататък имаше отбивка и шофьорът спря. Изчака ме да стигна и аз до отбивката и се заговорихме, така срещнах един от най-готините тираджии в целия ми стопаджийски опит. Величко от Разград беше отбил цял камион, за да ме попита дали имам нужда от нещо и с какво може да ми помогне. Толкова много му се искаше да помогне с нещо, а на мен не ми хрумваше нищо, защото всичко ми беше на ред, имах храна и вода. Той сподели, че днес съвсем малко още ще кара, само около 100 км до някакъв паркинг на границата с Латвия. Предложи да ме вземе с колелото, отзад имаше товар, който беше тежък, но не и обемен, а вътре беше настанено и неговото сгъваемо колело за разходки из градовете, докато има паузи. Замислих се за момент, че ако се кача, ще имам възможност да стигна в Рига сутринта на по-следващия ден, вместо вечерта, както планирах и така ще мога да видя града, докато съм при каучсърфинг домакин, а иначе нищо няма да видя. Но това, което повече надделя да реша да се кача, беше ентусиазмът на Величко, който очевидно се радваше на тази случайна среща и имаше желание да си поприказва с някого. На мен ми липсваше стопа, въпреки че много си харесвах велопътешестването. Май идеалното пътешествие е комбинация от двете :)
Натоварихме Дявол отзад и се впуснахме в дълги и интересни разговори, докато километрите отлетяваха бързо като миг. Величко разказваше за семейството си, имал двама сина, единият учел архитектура, а другият се оженил и щял да има бебе. Показа ми много снимки, а на паркинга продължихме разговорите в ресторанта, където ме черпи вкусна вечеря. Много приятен и начетен човек с широка обща култура, всичко му е интересно и има много какво да разкаже. Голям фен на Финландия и не спря да я хвали, било му спокойно там и в свободното си време карал колелото по велоалеите и се кефел. Наскоро паднал много лошо и се ударил жестоко, местни хора му се притекли на помощ веднага щом го видели.
След вечеря Величко предложи да спя в камиона като аз си избрах да спя отзад в каросерията, а не в кабината, за да не го притеснявам, а и защото в кабината гарантирано нямаше да мигна цяла нощ. В каросерията беше хем защитено от дъжд, хем достатъчно хладно, че да ме хване сън. Величко постла няколко картона на земята, за да ми е по-удобно и се настаних с голямо задоволство в огромния камион, щях да съм на сухо. Дявол беше заключен в другия край на камиона, та не се притеснявах да не го открадне някой. Паркингът се намираше на самата граница с Латвия, а на сутринта Величко щеше да ме откара още няколко километра нататък, за да се приближа максимално до Рига и да ми остане много време за разглеждане.

вкуснотии от супера

естонският лос на знака изглежда доста по-кльощав и проскубан от финландския и норвежкия, явно е от борбата за живот при всяко пресичане на шосето с луди шофьори

църквата в Marjamaa

руините Haimre

вкусна вечеря от Величко

една перфектна нощувка в каросерията на камиона

товарът и Дявол на заден план

Ден 111 - границата с Латвия - гора преди Рига (27.09.2017)
километър 8008
за деня - 67,94
Маршрут: граница - Salagriva - Jelgavkrasti - Dunte - Lilaste - Staprini - гора

Този ден просто беше повече от перфектен! Спах добре, а на сутринта Величко пак ме заведе в ресторанта на бензиностанцията да ме черпи закуска. След като взе винетка, поехме отново на път. На една крайпътна отбивка реших да сляза, оставаха около 60-70 км до Рига и нямаше нужда да приближавам повече, за да имам пълен ден в града утре. Величко направи чай на отбивката, напълни ми дисагите с купища храни - кашкавал, сирене, вафли, домашно сладко, ябълки, круши.... Снимахме се и си взехме чао, пожелах му лек път към България, той щеше да е там едва след броени дни, а аз след един месец. За огромен мой късмет пътят се бе разширил значително в тази част на Латвия, назад в Естония беше зверски тесен и камионите постоянно ме изхвърляха в канавката, а тук се появи нещо като малка аварийна лента, идеална за каране. Отбих се до една готина църква в малко селце по пътя, после стигнах до готин парк-музей на име Мюнхаузен. Не го посетих, понеже се плащаше, но поне отвън видях статуята на барона и разни други готини нещица като пиратски кораб с пързалки и катерушки например.
Времето беше страхотно през целия ден, беше си направо лято! Идеалният ден за плаж... и той не закъсня много. Отбих се от главното шосе и попаднах на страхотен огромен плаж с почти никакви хора на него. Плажувах към два часа с Дявол, ядох и се припичах на слънце, беше направо нереално след толкова студуване. Горите около шосето пък изобилстваха от гъбари, беше сезонът на гъбите и очевидно в Латвия много ги берат.
Не исках да се приближавам повече от 20 км от Рига, затова привечер затърсих място за палатката, а удобно такова нямаше. По горите щъкаха хора, а останалото беше ниви и много натоварено шосе. Кривнах по малък страничен път мислейки си, че също ще извежда към Рига, но се оказа че не е така и на сутринта трябваше да се връщам. Разпънах палатката в една гора като прецених, че мястото не беше особено безопасно. Добре, че все пак никой не дойде през нощта.

закуска от Величко

нощувка на границата

Величко

в парка на музей Мюнхаузен

ето го и барона, иска му се да кара Дявол :)

отбих се до грънчарска работилница

вътре беше интересно...

на плаж!

нощувка в гора в съмнителен район

Ден 112 - гора преди Рига - Рига (28.09.2017)
километър 8050
за деня - 42
Маршрут: граница - гора - Baltezers - Riga

Сутринта се върнах на главния път и продължих там въпреки ужасяващия трафик. Влизането в Рига бе пълен ужас и ми отне учудващо много време, едва на обяд се добрах до центъра. В Baltezers се отбих да снимам една малка църква и чичето, седнало на пейка наблизо, започна да ми прави жест, че за снимка трябва да платя. Почувствах се отвратително, все едно бях в някоя от най-изпадналите държави с най-алчните хора. На входа на Рига пък тротоари нацяло липсваха и се наложи да бутам в дерето край пътя, за да не ме блъснат подивелите шофьори. После се появи хубава велоалея, която продължи до моста преди центъра и от там пак настана ужас - изкъртени тротоари и изпочупени стъкла навред. В центъра първата ми работа беше да взема карта на града. Бях тук през 2011-та зимата и не си спомнях много, освен как обикалям по улиците в предзамръзнало състояние. Сега щях да разглеждам на топло. Добре, че посещението на църквите се заплащаше, та не се ядосвах, че пропускам нещо като няма къде да оставя колелото на сигурно и да вляза. Най-интересното нещо, на което се натъкнах в Рига, бяха три колоездачки от Франция, които от няколко месеца карали из Европа, но все по велоалеите и избягвали шосетата с коли. Заприказвахме се и се оплакаха, че постоянно имали проблеми с колелетата. Едното беше с гуми като на моето и не се пукали, но на другите две редовно имали спукани гуми. Личеше си, че не разбират много от ремонт на колелета и явно са обиколили доста майстори по пътя.
Малко преди тъмно се отправих към дома на каучсърфинг хоста ми Лига. Тя тъкмо се беше прибрала след работа и ме очакваше в луксозния си апартамент. Чак ми стана неудобно като сложихме Дявол вътре в антрето, всичко беше толкова лъскаво и чисто, но Лига каза, че било твърде опасно да се остави колелото в мазето. Всъщност Рига си изглеждаше точно като голям град, пълен с прошляци, крадци и всякаква измет, така че въобще не се учудих на факта, че се краде.
Седнахме на сладки приказки, докато чакахме поръчаната от Лига италианска вечеря. Тя се обади да ни донесат няколко ястия и след нищо време куриерът пристигна. Лига кара трето висше и работи в същото време, страшно изтупана е и сподели, че става два часа преди работа, за да си прави гримовете и косата. Питах я защо, тя обясни, че ако не го прави, ще получава постоянни зли коментари от колегите си и никой няма да я взема на сериозно. Стана ми жал за нея и още повече - за манталитета в това болно общество, силно напомнящо на българското. Лошото бе, че тя звучеше като интелигентна и начетена, а не като тъпа кифла, за което още повече я съжалих. Ако беше тъпа, никак нямаше да ми е жал, защото тъпите жени няма какво друго да правят така или иначе, няма как иначе да се пласират и продадат.
Вечерята беше супер вкусна, до късно си говорехме за пътешествието ми и за преживяванията на Лига по света, живяла е в Англия и Холандия. Много е готина и приятна, чудеше се с какво да ми помогне и накрая измисли да ми подари външна батерия за и без това умиращата постоянно батерия на телефона. Много полезен подарък, който ползвах често през остатъка от пътуването и все се сещах за нея.

из Рига....

трите французойки :)

военния музей - безплатен за посещение

замъка

интересен гражданин на Рига :)

в хола на Лига, леглото ми е вече приготвено

Ден 113 - Рига - нива след границата (29.09.2017)
километър 8157,79
за деня - 107,79
Маршрут: Riga - Kekava - Iecava - Bauska - Puskoniai - нива

Сутринта Лига стана рано да си прави гримовете и аз също се разбудих. Закусвахме хляб с български кашкавал и домашно сладко от Величко, на Лига много и харесаха.
Излизането от Рига бе по-голям ад от влизането. Някак си попаднах на околовръстното, което беше тежко натоварена магистрала и едва се измъкнах от нея. Уж хванах някаква велоалея, но и тя свърши, и пак се озовах на пътя. Беше много тясно и натоварено, постоянно ме изхвърляха в канавката и страшно се изнервих. В Iecava спрях да ям до църквата, след което някак си избутах километрите до Bauska. Там имаше много приятен център и замък, чието посещение вътре се плащаше, но поне отвън му се порадвах. В туристическия инфоцентър жената беше много любезна и доста си поприказвахме. Сподели, че преди седмица минал немски колоездач, който казал, че много се страхува от трафика по пътищата. Според нея Латвия била в тийнейджърска възраст в развитието си, имало още много какво да учат и културата на шофиране липсвала. Това и аз го установих, а в България е на практика същото. От нея научих също, че някъде на 15 км имало дворец с градини, но не отидох, за да не се отклонявам толкова много. Продължих към границата и не след дълго я пресякох. Вече бях в Литва, гори не се виждаха никъде, свършиха малко след Рига и тяхното място заеха нивите. Скътах се между две ниви, в малка горичка и дълго преди да заспя размишлявах относно нравите в балтийските държави.