До Нордкап с колело - част 17 - Словакия и Унгария

църква край Nova Kelca в Словакия

Wake Me Up :) - https://www.youtube.com/watch?v=XSs2cR2Tvuk


Ден 125 - гора преди Iskrynia - гора преди Potoky (11.10.2017) 
километър 9056,24
за деня - 84,83
Маршрут: гора - Rogi - Dukla - Tylawa - Barwinek - Vysny Komarnik - Nizny Komarnik - Bodruzal - Krajna Polana - Hunkovce - Krajne Cerno - Ladomirova - Svidnik - гора преди Potoky

Пътят до границата беше баир след баир. В градчето Dukla имаше готини църкви и други интересни сгради, отбих се да разгледам. Много се радвах, че най-после се виждаше края на Полша, карането през нея си беше жив тормоз през по-голяма част от времето и нямах търпение за красивата, спокойна и приказна Словакия, която още на отиване много ми беше харесала. Беше ми ясно, че няма да успея да видя всичко, което искам в тази страна по време на това пътуване и ще се връщам там още доста пъти.
На границата спрях да почина и да разгледам картата, която ме посрещна заедно с табелата, обозначаваща влизането в Словакия. Оказа се, че ще мина през район, изпъстрен с множество стари дървени църкви от онези любимите ми, по които се прехласвах в Норвегия и се отклонявах драстично от пътя, за да ги видя. Една от тези църкви е в списъка на ЮНЕСКО и макар да беше встрани от шосето, се отбих без да се замислям. Първите, които видях, бяха тази във Vysny Komarnik, която бе до самото шосе, и тази в Nizny Komarnik, която се виждаше на хълма отсреща. Пейзажът навсякъде беше приказен - гора и планини докъдето ти стига поглед. Ужасно ми липсваха през последните седмици, а за късмет трасето беше основно надолнище след границата и се наслаждавах на красотите без да се потя.
Отбих се до Бодрузал, точно тамошната църква е включена в ЮНЕСКО. Поне половин час я обикалях и снимах от всички страни, вътре не можеше да се влезе, беше затворено, явно посещението става с предварителни уговорки и заплащане. И в Норвегия повечето такива църкви бяха затворени. Последва църквата в Hunkovce, която беше като излязла от приказка и доста време седях на гробищата да я зяпам. Друга отбивка от главното шосе направих към Krajne Cerno, за да видя и църквата там, която също ме очарова. Малко е заблуждаващо - туристите виждат новата църква в селото най-напред и си мислят, че това е известната църква. А всъщност въпросната стара дървена църква е по-нататък вляво от пътя, кацнала на малко възвишение. И аз нямаше да се сетя да търся друга църква, след като видях новата, но местните веднага ме упътиха към старата.
Нататък по пътя беше църквата в Ladomirova. И тук освен старата дървена, която беше доста встрани от главния път, имаше и няколко нови църкви.
Стигнах и Свидник - най-големия град в този район. Имаше страхотна причудлива жълта църква с интересна архитектура, която прикова вниманието ми. Реших да се отбия до супермаркета за храна. Там ме посрещнаха няколко сополиви циганчета на входа, едно от които предложи да пази колелото, пък аз да вляза вътре да пазаря :) Измъкнах се по най-бързия начин и осъзнах, че предстоят сериозни проблеми в тази и следващите страни, понеже тук започват циганите. Тоест край с пазаруването в супермаркети, трябваше да се пренасоча към малките и съответно по-скъпи магазинчета, които задължително трябва да имат витрини, за да виждам колелото постоянно докато пазарувам. Явно повече нямаше да вляза в голям магазин, циганското присъствие в Словакия беше много натрапчиво, бяха буквално навсякъде. А едно лъскаво колело с чужд пътешественик на него, си е потенциална плячка за ограбване.
Продължих нататък без да купя храна и с надеждата да стигна малко магазинче преди да са ми свършили всичките запаси. В най-лошия случай щях да гладувам до Trhoviste, където ме очакваше каучсърфинг хост и там пак щях да се запася с храна.
Нататък в Strocin спрях да снимам църквата и някакъв луд се засили към мен, започна да ми крещи да му дам 80 цента. Дръпнах се встрани от него и продължих с опитите да снимам без да му обръщам внимание. Тръгнах с бутане на колелото да се отдалечавам, а тоя започна да върви след мен. Нещо ми причерня, вбесих се както аз си мога и го нападнах с викове и страшна агресия. Махна се, но беше много ядосан. Качих се на колелото и си продължих.
Хванах отбивката за Potoky, където беше следващата интересна църква, но се стъмняваше и реших да нощувам в гората преди селото. Тихичко се настаних с надеждата да не идват неканени гости и прекарах спокойна нощ. Сутринта още по тъмно дойдоха диви прасета, които погрухтяха малко, а като отворих ципа на палатката да им се зарадвам, се изпариха яко дим.

в Dukla







на границата със Словакия
паметник на границата

църквата във Vysny Komarnik


в Nizny Komarnik

част от картата с църквите в района

църквата в Бодрузал, вписана в ЮНЕСКО



църквата в Hunkovce


новата църква в Krajne Cerno
старата църква в Krajne Cerno




в Ladomirova

пак там

старата църква на Ladomirova

църквата в Свидник

Ден 126 - гора преди Potoky - Trhoviste (12.10.2017) 
километър 9136
за деня - 79,76
Маршрут: гора преди Potoky - Stropkov - Minovce - Nova Kelca - Slovenska Kajna - Benkovce - Hrad Cicva - Kladzany - Kucin - Nizny Hrabrovec - Nizny Hrusov - Rakovec nad Ondavou - Trhoviste

Първата ми работа в това мъгливо утро бе да посетя църквата в Потоки, която отново ме очарова с впечатляващата си външност. Има нещо магическо в тези дървени църкви, когато ги гледам, си представям какви ли не странни същества, които ги обитават :)
Като стигнах град Стропков, примирах от глад и реших да погледна дали пред Билла има цигани или не. Нямаше никакви хора и изглеждаше сравнително безопасно да заключа колелото за 5 минути. Хукнах през глава да пазарувам, купих каквото ми видяха очите без да оглеждам много цените и излязох на бегом. Слава Богу никой не беше отарашил дисагите! И все пак хич не ми беше приятно да поемам такива нелепи рискове заради едното ядене.
Второто нещо, което трябваше да намеря, беше сервиз за велосипеди. Преди няколко дни един от носещите болтове на багажника се счупи, за нещастие половината от него остана набит в дупката и нямах никакъв подходящ инструмент, с който да го извадя. Пробвах какво ли не, но парчето беше заяло здраво! Закрепих багажника със свински опашки и понеже вече беше започнал яко да трака, имах усещане, че и другия болт ще се счупи и всичко ще се разпадне. Трябваше спешно да намеря сервиз, където да имат големи клещи или някакви бурми, с които заклещеното парче да се изтика. Попитах жената в туристическата информация, упъти ме много правилно, показа ми го на гугъл мапс и се ориентирах къде е мястото. Майсторът не говореше бъкел английски, показах му къде е проблема и веднага се зае с ваденето на парчето. Пробва с 3-4 различни инструмента и бая се измъчи, но накрая парчето излезе! Сложи ми нов болт и проблемът беше приключен. Като питах колко ще струва, все едно го обидих. Махна с ръка и каза, че нищо не струва :) Не можех да си тръгна така, особено от човек, който не искаше пари, тоест добър човек. Затова извадих един шоколад Милка от дисагите, който тъкмо си купих от супера и му го връчих с благодарност и усмивка. Човекът се зарадва и вероятно разбра колко много оценявам факта, че не пожела да вземе пари от гост в държавата си, при това велопътешественик.
След като видях всичките красиви църкви из градчето, продължих нататък по пътя и не след дълго се натъкнах на прекрасно езеро и на едно място край брега му зърнах приказна стара църква, точно след селцето Nova Kelca. Църквата бе изоставена и толкова впечатляваща, че я обиколих от всички страни и не можех да сваля очи от нея. Седнах да хапна следобедна закуска край нея и продължих с нови сили, много зареждащо местенце.
Нататък ме чакаше нова, не по-малко очарователна изненада - руините на замъка Чичва. До тях се стига по стръмна пътека, по която нямаше как да мина с колелото. Огледах мястото и след като прецених, че мога да заключа колелото за 5 минути и шансът да минат цигани е нищожен, хукнах през глава нагоре по пътеката. Понеже бягах бързо до горе, като стигнах сърцето ми се беше качило в гърлото и щеше да се пръсне. Имаше двойка местни туристи на руините, които определих като безобидни и не се притеснявах, че ще ошмулят колелото, след като си тръгнаха надолу преди мен. Все пак се тревожех за него, нямах много време да се отпусна и наслаждавам на гледката, направих няколко снимки, след което хукнах с космическа скорост надолу. За късмет всичко беше на мястото си и продължих.
Късно следобед стигнах Trhoviste и се обадих на Тимеа от каучсърфинг. Тя ми обясни как да стигна до къщата и не след дълго на вратата ме посрещнаха Тимеа и родителите и. Тя е ученичка в гимназия, супер симпатично и любопитно момиче с интерес към пътешествията. Аз бях първият и гост от каучсърфинг и много ми се радваше. Не само тя, но и родителите и. Посрещнаха ме като почетен гост, все едно важна личност идваше в дома им. Чак ми стана неудобно :) Първо поседяхме в прекрасната им огромна градина, почерпиха ме какви ли не сладки, чай, сок... После дойдоха две приятелки и съученички на Тимеа, преместихме се вътре, настаниха ме в чудесна стая с разтеглив диван, от който стана страхотно легло. Изкъпах се и се почувствах като нов човек, изпрах си дрехите. Седнахме на вечеря, дойде и бабата на Тимеа, която беше страшно готина и забавна :) Направи ми впечатление, че добре се разбирахме на българо-словашки и понеже доста думи си приличат, успявах да хвана идеята на разговора. Бабата беше сготвила вкусна вегетарианска супа, а Тимеа беше направила разкошни мини хлебчета със сирене. Изобщо угощението беше на макс :) Така се наплюсках, че не можех да дишам. Цяла вечер си говорехме и се смяхме, всички се кефеха на присъствието ми, чувствах се в дом, пълен с толкова много положителни хора и емоции, чувствах се прекрасно. Усещам кога хората истински се радват на присъствието ми и ми е много приятно, че мога да внеса някакво разнообразие и вълнуващи истории в живота им. Майката на Тимеа постоянно снимаше колелото, дисагите, километража с изминатите километри, че даже и мен. Никой не можеше да повярва, че е възможно да се мине всичко това с колело. Даже съседите от околните къщи разбраха за необичайния гост и дойдоха да се запознаем. Започнах съвсем да се чувствам като важна клечка и колкото и тези хора да изпитваха някакво уважение към мен, аз изпитвах десетократно повече уважение към тях за това, че отвориха дома, трапезата и сърцата си за един непознат човек.

църквата в Потоки



в Stropkov






църквата край Nova Kelca

ето по такива пътища обичам да карам :))




гледка от замъка Cicva





руините на замък Чичва




хранителни запаси

влизам в Trhoviste

в дома на Тимеа

с Тимеа и майка и



един супер удобен диван :)

Ден 127 - Trhoviste - Tokaj (13.10.2017) 
километър 9229,96
за деня - 93,96
Маршрут: Trhoviste - Trebisov - Velaty - Satoralijaujhely - Sarospatak - Bodrogolaszi - Vamosujfalu - Olaszliszka - Szegi - Bodrogkeresztav - гора преди Tokaj

Спах прекрасно в дома на Тимеа, една от малкото нощи с непробуден сън по време на това пътуване. Няма нещо, което да обичам повече от събуждането с кукуригане на петел, свежия въздух, нахлуващ през широко отворения прозорец и аромата на прясно изпечен селски хляб :) А когато към него прибавим и прясно сварени яйца от свободни и щастливи кокошки с истински жълт цвят на жълтъка, идилията е пълна и завършена. Именно това беше закуската, както и много други вкусотии, а бащата на Тимеа ми свари десетина яйца за из път като видя колко много ги харесвам. Така се натъпках с пресен хляб, кисело мляко с ядки и мюсли, домашно сирене и домати от градината... Като си тръгвах се опасявах, че няма да мога да мина през вратата, здраво ме угоиха :)
Всички се събраха да ме изпратят. Дори двете приятелки на Тимеа дойдоха, всички ме прегръщаха един по един и ми пожелаваха на добър път. Майката на Тимеа ми даде пълни торби с всякакви храни, бабата чак се просълзи като си тръгвах. За краткото време с тези хора ги чувствах много по-близки от хора, които познавам от години. Бяха искрени, непринудени, мили и отворени към непознати - все неща, които изключително много ценя!
След раздялата с тях отново поех на път - към унгарската граница. Отбих се в Требишов, където имаше красив голям парк с мавзолей и останки от крепост. След границата спрях за обяд в първия град Satoralijaujhely. Навлизах в региона на Токай, известен с луксозните си и скъпи вина. Беше ми мъчно за Словакия, въобще не ми се тръгваше от там. Имаше толкова много неща за гледане, исках да отида и до Кошице, което ми се падаше извън пътя, но явно щеше да остане за следващия път. В същото време въобще не горях от желание да влизам в Унгария. Тази страна никога не ми е била на сърце, а за велопътешественика проблемите с лопата да ги ринеш. Основният от тях идва от забраната да се кара колело на много от пътищата, даже на второстепенни такива, а на някои места няма велоалеи и забраняващите знаци те изпращат директно на къра по черните пътища. В токайския регион положението беше все още добро, но нататък ме очакваха големи ядове. Токай е включен в списъка на ЮНЕСКО, само че въздържатели като мен няма как да го оценят. Това си е забележителност за ценители на чашката, а за мен си остана просто район с китни градчета и селца. В Satoralijaujhely имаше красиви сгради и wifi на площада, а след него се караше по велоалея до Sarospatak, където имаше много готин замък и туристически инфоцентър. Нататък продължих по малък селски път, който в един участък беше страшно разбит и беше трудно минаването с колело дори. Километрите вървяха бързо, понеже беше равно, но пък доста спирах да разглеждам. Точно преди да стигна градчето Токай започна да се стъмнява и се наложи да отбия през нива към една гора, надявайки се, че никой не ме е видял от пътя. Скрих се в шубраците и разпънах палатката, а през нощта една катерица писукаше наоколо :)





в парка в Требишов

останки от крепостта там




влизам в Унгария





странна крайпътна находка в нищото




из замъка в Sarospatak



в едно от селцата по пътя





една от най-красивите и уникални чешми, които са виждали очите ми


Ден 128 - Tokaj - Debrecen (14.10.2017) 
километър 9340,93
за деня - 110,97
Маршрут: гора преди Tokaj - Rakamaz - Nyiregyhaza - Ujferto - Teglas - Hajduhadhaz - Bocskaikert - Debrecen

Сутринта стадо сърни беснееше недалеч от палатката ми. Беше мъгливо и се ориентирах към бързо влизане в градчето и разглеждане на малките и чаровни улички. Избите бяха навсякъде и всичко беше свързано с виното, даже сувенирите по туристическите магазинчета. Мястото обещаваше да е пълно с туристи през сезона, но сега беше средата на октомври и нямаше много. Според исторически данни лозарство е имало в Токай още през 12 век. Унгария е една от най-старите лозаро-винарски култури в света, през 17 век в Токай са познавали най-подходящите сортове за стила вино, харесван по тези земи. Век по-късно изнасянето на вино е било в разцвета си като Полша и Русия са били основните купувачи на вината.
След като разгледах градчето, продължих по велоалеята към изхода, но увличайки се по нея, пропуснах верния изход за Nyiregyhaza и навъртях много допълнителни километри, докато се усетя. Върнах се и се включих към новичка и идеално асфалтирана велоалея, която водеше чак до големия град, около 30 км. Унгария наистина има потенциал да е вело нация, но не се прави достатъчно по въпроса и такива алеи са по-скоро рядкост. Повечето са в ужасно състояние или пък изобщо липсват, а забрани за велосипедисти по пътищата - бол. Даже по такива пътища, където не е опасно да се кара. Тази велоалея обаче беше идеална и понеже беше събота, много групички хора караха по нея към Токай, всички отиваха в обратна на моята посока. Явно Токай беше предпочитан район за отдих през уикенда, напълно разбираемо защо. Помотах се из Nyiregyhaza, имаше какво да се види из центъра, а поседях малко и на една пейка пред МакДоналдс, за да ползвам wifi и да си потърся хостове из Румъния.
Пътят нататък към Дебрецен беше ад. Нямаше велоалея и карах по разнебитени пътища, а главното шосе беше толкова натоварено, че като свършиха разбитите шосета и се наложи да изляза на него, шофьорите започнаха масово да ме освиркват и псуват. Бързо си спомних защо я мразя тази Унгария, поне за пътуване с колело ми е много крива. Едва се добрах до Дебрецен привечер, след много изхабени нерви. Нямах време да разглеждам, набързо видях фонтаните с двореца, покарах из центъра и звъннах на Керим от каучсърфинг. Той ми каза да отивам на адреса и след още половин час бях у тях.
Керим е студент от Азербайджан, учи тук по програма за обмен на студенти. Живее в блок и отначало искаше да ме убеди да заключа колелото долу пред блока, което беше абсолютно немислимо, със сигурност нямаше да го намеря. Накрая го сбутахме едва едва горе в килера, за да не пречи на двамата му съквартиранти от Пакистан, които също като Керим се оказаха много готини. На всичко отгоре нямаше да сме само ние четиримата в апартамента, очакваше се да дойдат приятели и познати на Керим за нещо като домашен купон и компанията щеше да е голяма. Не след дълго дойдоха първите гости - Хана от Финландия и Катарина от Португалия. Те обещали на Керим, че ще приготвят сангрия за всички. Сангрията е испанска алкохолна напитка от газирана вода с червено вино и парченца плодове, плуващи вътре. Докато я приготвяха, си говорехме за пътувания и различни страни, а после дойдоха и още гости: Хюсеин също от Азербайджан, Бил от Белгия, Емир и Тимур от Турция, както и един унгарец, чието име забравих. Всички седнаха да пият сангрия и да играят на "мафия" (забавна игра с карти). Аз се включих в мафията, но не и в сангрията :) Учудващо не ми се подиграваха, че не пия, а някои даже ме хвалеха. Ами като смятат, че е добре човек да не пие алкохол, защо те самите пият?! Иначе всички бяха много готини и беше забавно, посмяхме се много и като мина полунощ, всички решиха да ходят на дискотека. Аз като единствен трезвеник ги изпратих до вратата, постелих си шалтето и чувала на пода и си легнах да спя час по-скоро. Пакистанците съквартиранти също тъкмо си лягаха по стаите и в апартамента настана пълна тишина. По някое време призори чух Керим да се прибира, но пак заспах. Заради отоплението в стаята обаче носът ми се беше запушил и се събудих към 7:00 като не успях да заспя повече.




преди градчето Токай







из токайските улички








за туристите





в Nyiregyhaza





на входа на Дебрецен

в града





у Керим, готвя се за спане


Ден 129 - Debrecen - Oradea (15.10.2017) 
километър 9413,34
за деня - 72,41
Маршрут: Debrecen - Hosszupalji - Poscaj - Nagykereki - Bedo - Bors - Oradea

Всеки ден откакто влязох в Словакия, времето е прекрасно като това продължи и през цяла Унгария. Теренът е равен и километрите се минават бързо и леко. А през този ден не оставаше много до Румъния - следващата държава по ред, за която всеки ми казваше да не карам колело там, понеже шофьорите са по-опасни от всички останали на Балканите.
Сутринта не се наложи да чакам часове на ред, докато Керим се събуди, той стана сравнително рано. Явно можеше да се справя с малко сън, а на мен това ми се отразяваше доста зле и цял ден ми се спеше заради късното лягане снощи. Закусихме, пихме чай и Керим ме черпи шоколад от Азербайджан. Също така ме запозна с традиционната им закуска - нещо като сладко мляко от консерва, гъсто е като крем и се маже на филия.
Тръгнах към 10:00 и докато се измъкна от Дебрецен, мина доста време. Някъде по пътя се счупи и втория болт на багажника, отново закрепих всичко със свински опашки. И отново за лош късмет парче от болта остана вътре и заяде здраво.
Поех по селски второкласен път към границата, за да избегна проблемите със забраните по главния път. Навсякъде беше пълно с цигани и други изпаднали субекти, както и в Словакия, тук даже сякаш са повече. Седнах на пейка в малко градче да ям и да почина, веднага дойде едно циганче да ми проси. Разни възрастни пък минаваха по улицата и идваха да ме оглеждат, та залъкът ми присядаше и не след дълго се отказах да ям и продължих. Стигнах главния път десетина километра преди границата, там имаше табели, че е забранено за колелета, а нямаше накъде да хвана. Поех по черен път през къра, който свърши не след дълго и тотално се вбесих на унгарските лудости. Как се предполагаше, че трябва да стигна до границата и да се махна от тази изтрещяла страна?! Излязох на главния път и без да ми пука от нищо карах по него до границата. Никой не дойде да ме глоби, което ме изненада, Унгария е много полицейска държава.
Митничарите само ми погледнаха личната карта и ме пуснаха да минавам, никакви въпроси. Имаше велоалея до Орадея и все по нея карах, беше добре асфалтирана. Като стигнах близо до адреса на хоста Золи, му звъннах, но никой не вдигна. Седнах в едно паркче да си почивам, минувачите ме зяпаха, а някакъв луд се залепи за мен с искане да му ремонтирам мобилния телефон?!
Отидох до адреса на Золи и пак му звъннах, този път отговори и слезе да ми отвори. Качихме горе колелото, оказа се, че Золи е веломеханик и в апартамента му беше страшна бъркотия като навсякъде имаше разпилени вело части и цели колелета. Извадих голям късмет, че имаше инструменти, с които можеше да се измъкне парчето от болта и за нищо време багажникът беше като нов. След това хапнахме хляб със "zakuska" (нещо като лютеница) и цяла вечер говорехме за колелета и пътешествия като на Золи очевидно не му омръзваше да си говори с мен и не му се спеше, та чак когато стана 2:00 и започнах да заспивам на стола, докато го слушам, реши да си легне :) Зная, че е много невъзпитано да задремя така, но просто нямах капацитета да издържа още една почти безсънна нощ и с огромни усилия си държах очите отворени. Направо трупясах на земята в хола и спах добре до сутринта, когато отново за голямо мое нещастие, се събудих рано по навик и пак не се наспах. Предстоеше първи ден каране в Румъния, какви ли дивотии ме очакваха :)



по пътя към Румъния

част от "горивото", което ми даде майката на Тимеа в Словакия

по този път се зачуках преди границата, а той взе, че свърши
нова държава - нов късмет :)

в хола на Золи

пак там


2 коментара:

Анонимен каза...

Тери имаш ли мейл на който да ти пиша?

Tery каза...

Да, можеш да ми пишеш на disney@mail.bg :)