 |
| Сан Марино |
Сан Марино беше съвсем нова за мен страна, досега все някак ми оставаше настрани и се радвам, че все пак успях да я видя. Изненада ме много приятно въпреки тълпите туристи. Има специфичен чар и красота, особено поради разположението на голям баир, предлагащ страхотни гледки. Микро държавите по принцип са ми интересни и обикновено ми допадат, огромното изключение е Монако, което считам за най-отвратителното място в Европа и дори няколко часа там в друго пътуване ми се отразиха много зле. Сан Марино обаче няма нищо общо с Монако, очарователно е. Обградено е отвсякъде с Италия и обхваща възвишението Монте Титано - 749 метра надморска височина. Столицата и едноименен град е изцяло доминирана от прекрасния замък, който сякаш обхваща населеното място от край до край. Вижда се отдалеч и на мен през цялото време, докато бяхме в околността, ми действаше като магнит този замък и живописните му кули.
Смята се, че Сан Марино е основан като държава през 301 г., което го прави най-старата все още съществуваща държава. Също така е и петата най-малка по площ страна в света, притежава едва 61 кв. км, а населението е около 34 000 човека. Говори се италиански, страната няма собствен език, нито различна валута - ползва се така омразното ми евро и тук. Туристите идват не само заради невероятните гледки, замък, музеи и исторически обекти, а най-вече да пазаруват какво ли не на по-ниски цени от Италия. Май всичко е по-евтино и това привлича доста народ.
04.09.2023
Сутринта посрещнах Слънцето, имаше страхотна гледка откъм нашата стая. Разведох мама из общите помещения на хостела да види що е то хостел за бекпекъри. Беше много приятен и свежарски, а като наближи 9:00 пренесох обратно до буса багажите и се изнесохме. Открих безплатен паркинг на десет минути пеша от лифта за нагоре към замъка и центъра на Сан Марино. Беше перфектно място да оставим Биби за деня и поехме към лифта спокойни. Двупосочният билет беше 5 евро на човек и за нищо време се озовахме на високото, баш в центъра на старата част на града. Следващите часове прекарахме в дълги разходки, посещения на музеи, невероятни гледки и дори се почерпихме пица на заведение. Първо посетихме трите кули - емблематични за страната. За двете купихме комбиниран билет, който включваше и посещение на още четири музея. А третата кула се гледа само отвън. Имаше много народ на кулите, там беше най-голямата концентрация на посетители. После в музеите беше доста спокойно, в единия бяхме само ние. Малко се озорих, докато ги намеря всичките, защото уличките бяха толкова успоредни и една над друга, че на картата не си личеше добре кое къде е. Първо открихме галерията по модерно изкуство, която беше един от четирите включени в билета музеи. Още като влязохме ни накараха да си оставим всички чанти в шкафчета, след което персоналът ни следваше и наблюдаваше неотлъчно през цялото време. Беше неприятно преживяване, а най-вече нямаше нищо за гледане в тази галерия, буквално нищо. Изобщо не съм фен на модерното изкуство, не го възприемам по никакъв начин, мама също. Тук самата експозиция беше малка, нямаше нищо впечатляващо и спокойно можеше да се пропусне. Изключително рядко, да не кажа почти никога не се разочаровам от музей, но тук определено не си заслужаваше.
Продължихме към градския музей, който беше много по-интересен и имаше доста какво да се види. И тук, както и в другите музеи, персоналът не го биваше, все едно си в България - сърдити лели и чичковци, наблюдаващи те зорко, сякаш си престъпник, който ще открадне нещо. Следващият музей беше San Francesco и беше нещо като църковен музей, намираше се до църквата със същото име. Тук също имаше какво да се види, както и в следващия четвърти и последен за деня музей на монетите и пощенските марки. Три от четири си заслужаваха напълно, както и кулите. Много е добре, че са въвели такъв комбиниран билет, защото излиза в пъти по-евтино и виждаш наистина доста от интересните места тук.
След музеите, вече примрели от глад, седнахме на едно заведение с чудесна гледка и си поръчахме по пица и едно тирамису. Тук една Маргарита струваше 5,50 евро, което беше доста по-евтино от околната Италия. Много преядох с пицата и тирамисуто, но бяха супер вкусни и не съжалих. Продължихме с разходката по улиците и мама да позяпа магазините. В Сан Марино всичко живо идваше да пазарува, защото беше по-евтино. Имаше магазини за какво ли не, беше пълно с китайски боклуци, но тук-там имаше и по нещо интересно. На мен нищо не ми хващаше окото, освен Дисни фигурките на една витрина, по които веднага се захласнах и си тръгнахме с една Ариел от марковата Дисни колекция Enesco. Уж заради мама гледахме магазините да си хареса тя нещо и да вземе нещо за подаръци, а накрая аз "намазах" с любимата ми малка русалка. Така е като се излиза с мама - детето получава нова играчка. Моите са толкова много, че място трудно се намира за нови, но за една Ариел винаги ще има. От друго магазинче пък харесахме много една кръгла керамична къщичка, която се вписа чудесно до трулата ми, шотландката колиба, норвежката дървена църква и английските мини къщички. Стана малка колекция от мечтани къщури - всичките нестандартни. И с това си тръгнахме от Сан Марино. Върнахме се при Биби в края на деня, остана само да заредим гориво и можеше да напускаме Сан Марино. Тук дизелът беше 1,69 евро, а в Италия 1,85 - доста голяма разлика. Напълнихме резервоара и се отправихме към следващата дестинация - град Урбино. За да избегнем магистралата, минахме по едни засукани, стръмни, тесни и разбити пътчета. Дълго пътувахме и пристигнахме по тъмно. Очакваше ни леко неприятна изненада - безплатният паркинг до стария град беше в ремонт и вероятно го съединяваха с платения. Решихме да нощуваме на платения, защото той беше безплатен между 8:00 и 20:00, а имаше и два кемпера. Планът за утре беше да разгледаме града преди 8:00, така че щяхме да го видим в най-предпочитаното за мен време за всеки град - 5:00 - 8:00. Този часови диапазон ми е любим за всякакви разходки в населени места. И понеже мама все се успиваше, обикновено гледахме градовете по-късно. Сега най-сетне щеше да бъде както на мен ми харесва.
 |
| В очакване на изгрева в хостел Сан Марино |
 |
| Това беше стаята ни |
 |
| Поглед към Италия |
 |
| Във вътрешността на първата кула |
 |
| Дворецът и Площад на свободата |
 |
| В църковния музей San Francesco |
05.09.2023
Денят започна с прекрасна ранна разходка. Станахме преди да съмне и поехме по уличките на красивия град Урбино. Всичко беше затворено и цареше пълно спокойствие. Повече от два часа се разхождахме, видяхме къщата на Рафаело, катедралата, макар и само отвън, чудесни гледки в периферията на стария град... Разположен е на хълм и навсякъде е много живописно. Градът неслучайно е в списъка на ЮНЕСКО и има ред забележителности за гледане, все пак тук е роден известният художник Рафаело Санти. Има галерии, музеи, църкви... но ние трябваше да продължаваме нататък, за да видим и други места, така че не дочакахме работното време на нито един обект. Като мина 7:00 хората започнаха да се раздвижват и се появиха отворени кафенета. В последните минути преди 8:00 седнахме на едно такова на площада до катедралата, за да пие мама ежедневното капучино, а аз - топъл шоколад. Хапнахме и страшно вкусни кроасани с крем от шам фъстък. Надявах се катедралата все пак да отвори, докато сме там, но уви. Върнахме се до буса малко след 8:00, когато паркингът вече става платен и поехме нататък по красотите на Италия.
Тръгнахме в посока Arezzo като по пътя се отбихме спонтанно в градче на име Piobbico, където се разходихме до замъка Castelo di Brancaleoni. Видяхме го само отвън и продължихме към Apecchio - друго градче по пътя с красива стара част. Имаше и прекрасен средновековен мост, който ми грабна вниманието. На паркинга попаднахме на чешма и напълнихме тубите, а гальовна котка дойде да й се радвам. Разходихме се из старата част, където беше много спокойно и приятно. Обожавам нетуристическите градчета на Италия - малки, заспали и на моменти сякаш застинали във времето.
Денят напредна и не спряхме да разгледаме по-големия град Citta di Castello. Продължихме към Arezzo, за да успеем да го видим днес. Обаче не стигнахме без още една спирка. Пак случайна, непланирана. Видях от шосето старата част на градчето Monterchi, спрях и я обходихме. Заслужаваше си напълно, имаше и красиви гледки от нея, защото беше на хълм. След толкова спирки най-сетне стигнахме и Arezzo. Имаше безплатен и платен паркинг един до друг, безплатният беше пълен, а платеният - празен. Уредихме се все пак с едно местенце на безплатния, тъй като една жена тъкмо си тръгваше. Градът се оказа безкрайно интересен, голям и с необятна стара част. Впуснахме се в интензивно обикаляне. За жалост се оказа, че сме изтървали на косъм рицарските турнири, които са се провеждали в града на 3-ти и просто щях да се изям с парцалите от яд. Тъкмо раздигаха конструкциите от площада и центъра. Толкова отдавна не ме е било яд за нещо до такава степен. Поне украсата на улиците с различните флагове и хералдически символи все още можеше да се види. Поразгледахме църквите, отидохме до крепостта, но беше затворена и ощъкахме хубавичко прекрасните улици из старата част. Късно тръгнахме към Сиена и отново по разни малки пътчета, които бяха много готини, но на места неподдържани. Откакто влязохме в област Тоскана стана по-човешко - появиха се отбивки край пътя и човек поне може да отиде до тоалетна в някой храсталак. Иначе пак всичко е частни имоти - лозя, ниви, имения... Но поне има къде да пуснеш една вода, за да не се налага да е в кофата в "корема" на Биби.
По тъмно стигнахме Сиена и паркирах на голям безплатен паркинг до крепостните стени на Fortezza Medicea. Разходихме се преди лягане до една близка панорама към стария град, където катедралата сияеше в светлини. Хапнахме сладолед на тази гледка и се върнахме в буса да спим. Имаше някакъв концерт в крепостта над главите ни, но не се чуваше вътре и спахме сравнително добре. Паркингът беше огромен и много оживен, постоянно минаваха коли.
 |
| Поглед наоколо от стария град |
 |
| Средновековният мост в Apecchio |
 |
| Поглед откъм стария град |
 |
| Вечерна Сиена |
06.09.2023
Прекарахме почти целия ден в Сиена, не можехме да му се наситим на този град. Толкова красив, вълнуващ, интересен... по всяка уличка някаква грандиозна чудесия те дебне, та източих цяла батерия в снимане. Тръгнахме рано сутринта, преди да изпълзят тълпите, но освен приятните улици и огромния пазар около крепостта, друго не можехме да видим толкова рано, защото всичко отваряше по-късно. За жалост Сиена е страшно туристически град и повечето забележителности са платени и с много надути цени. Ние първо обиколихме всички безплатни църкви и обходихме уличките, та чак след това отидохме да се ядосваме и да ни дерат кожите за посещение на катедралата. И днес си позволихме италиански вкусотии като започнахме пак с кроасани сутринта, после аз си взех едно приготвено на момента каноли, което беше страшно вкусно и ми припомни вкуса на сицилианското. Тези от супермаркетите не са толкова добри, не могат да се сравняват. Ядохме и сладолед, така че добре се подсладихме днес. След дълги разходки по улиците се насочихме към катедралата и почти се отказахме от нея като видяхме гигантските опашки за билети. Все пак се прежалихме и се наредихме, та успяхме да си купим два билета по 15 евро за всички обекти в и около катедралата, с изключение на едната панорама. В билета влизаше посещение на криптата, баптистерия, музея, панорама и библиотеката, само втората панорама не посетихме, защото искаха още по 5 евро отгоре. Катедралата беше неописуемо интересна и надмина всичките ми очаквания за пищност и красота. Такива колони, подове, тавани... останах без думи. Всичко беше много красиво и източих изцяло батериите на снимачните устройства. Отказахме се да посещаваме кулата на площад Campo и двата музея, които можеше да се комбинират с нея, защото така или иначе нямаше да ни стигне времето, а и нямаше с какво да снимам. Бяхме и доста изморени психически от катедралата заради тълпите туристи и персонала, който навсякъде из Италия очевидно си мразеше работата и се държеше доста гадничко. Винаги по тези места работеха някакви сърдити и зли хорица, които никак не бяха доволни от местоназначението си.
Върнахме се доволни в буса и поехме в посока San Gimignano. Включих веднага батериите да се зареждат и докато стигнем следващото готино село със замък Monteriggioni, имах малко заряд за снимане. Мама не дойде на баира със селото-замък, а аз се разходих набързо из него, не беше голямо, но беше разкошно. Типично средновековно селище, а понастоящем е бутиково село за ценители. Също така е спирка по пилигримския маршрут Via Francisca и има хостел за поклонници.
Продължихме нататък и реших да спрем в град Colle di Val d'Elsa. Случайно забелязах от пътя, че има интересна стара част на баира над модерния град. Успях да намеря място за спиране в подножието на хълма и се качихме до старата част. Направихме си чудесна разходка преди смрачаване, беше супер спокойно, имаше и хубави гледки. Посетихме един супермаркет да си купим по нещо за ядене и пиене, след което продължихме към San Gimignano по тъмно. На безплатния паркинг там имаше място точно като за нас, а имахме и нощуващи съседи - кемпер и баничарка. Удобно беше спането в Италия ако си с бус, но никъде не можеше да се разпъва палатка, както в предните държави. Така че аз свикнах да си спя на предните три седалки и така си остана през остатъка от това пътуване.
 |
| Утро в Сиена на красива панорама с оригинална статуя |
 |
| Basilica Cateriniana San Domenico |
 |
| Катедралата на Сиена |
 |
| Palazzo Pubblico на площад Кампо |
 |
| Базилика San Francesco |
 |
| Ето го и него |
 |
| Катедралата в целия й блясък | |
 |
| Гледки от панорамното място на катедралата |
 |
| Тук е втората панорама, където не отидохме |
 |
| Поглед към по-новата част на града |
Няма коментари:
Публикуване на коментар