Япония - тайфуни, езера и великанът Фуджи :)

море от облаци, гледка от планината Фуджи

За начало - ново, абсолютно любимо парче и филм:

Show yourself :) - https://www.youtube.com/watch?v=5eYN-d_m1fg

Противно на всичките ми очаквания, Япония се оказа страна мечта, а не ужасна, индустриална и пренаселена дупка, каквато си я представях преди да я посетя. Престоят ми в Южна Корея ме бе настроил на една прекрасна вълна - спокойно пътуване, изпълнено с удовлетворение и пълна липса на дразнители и стрес. В Япония се изкачих съвсем на гребена на тази вълна и докато я сърфирах, дълбоко размишлявах колко много всъщност обичам да пътувам точно в такива страни и в какво именно се крие причината толкова да ми харесва. Открих я - липсата на интерес от страна на хората към мен и дистанцираността им ме изстрелваха до седмото небе! :) Естествено като добавим към това възможността да се спи навсякъде необезпокоявано, както и липсата на кражби и подобни деяния в това общество, пътуването ми и тук, както в Корея, беше върховно! Много ми е хубаво да пътувам в държави, където никой не се занимава с мен, никой не ме зяпа, говори, подвиква, идва да ми "помага" без изобщо да ми трябва помощ и внимание. Това, което страшно ме кефи в японците е, че ако наистина имаш нужда от помощ, със сигурност ще ти помогнат, но иначе никога няма да ти се натрапят, да те занимават, да ти говорят празни приказки и да ти навлизат в личното пространство досаждайки. Дори няма нужда да нося камуфлаж, за да се скрия и никой да не се интересува от мен :)

Южна Корея - част 2 - храмове, селца и българско гости в Бусан

в традиционното село Yangdong

Като за начало :) - https://www.youtube.com/watch?v=P-yGqJCOJxw

23.09.2018

Рано събрах лагера, а мъдрецът - дърворезбар ме повика в ателието си да видя творенията му. Имаше страхотни маски и дървени фигури, а по стените висяха негови снимки с кралица Елизабет, Джордж Буш, корейския президент и какви ли още не известни личности. Явно това село и маските са голяма атракция в Корея. Поех пеш по шосето като се опитвах да стопирам рядко минаващите коли. Беше мъгливо и сякаш всеки момент щеше да завали, затова се отказах да ходя до конфуцианската академия, намираща се на 3-4 км по странично шосе. Хванах стоп с един приятен човек до следващото село и от разклона там ме взе друг за Андонг. След дълго чудене къде да ме остави, понеже не му беше известно мястото, където исках да отида (7 етажна тухлена пагода), ме свали пред полицията и от там се заех с опознаването на града и търсенето на пагодата. Минах през приятен пазар, отбих се до супермаркет, разгледах центъра и стигнах до туристически инфоцентър, където ме упътиха към пагодата и имаха компютри, един от които успях да ползвам и да пиша вкъщи.

Пагодата бе доста интересна и запомняща се, тя е най-старата и най-голямата тухлена пагода в страната, висока е 17 метра. Наблизо имаше историческа къща на един от бившите президенти, беше отворена за посещение, а жената управник беше много мила и ми пусна да гледам филмче за къщата. После се заех с ходене към известния дълъг дървен мост Woryeonggyo, гледките покрай язовира бяха прекрасни, а от другата му страна всичко беше гора. След като го пресякох, се захласнах по Andong folk village - групичка от яки стари къщи по един баир, докато ги разгледам обстойно всичките си замина поне час. Връщането към града направих по приятен пешеходен маршрут, направен от дървени мостчета и пътеки. Имаше много пейки и беседки, седнах да хапна и като попълних запасите от калории, бях съвсем в кондиция да извървя пеш половината град.

Южна Корея - сред дворци и традиции

в двореца Gyeongbokgung

След всички премеждия и разочарования от Китай, очакванията ми за Южна Корея бяха толкова занижени, че настроението ми на ферибота беше като тъмен облак, надвиснал над пълните с пластмасови отпадъци води на Жълто море. Колкото повече приближавахме бреговете на новата страна, толкова повече ме свиваше корема при мисълта за смога, огромните бетонни джунгли, пъплещите навсякъде човечета, непреодолима езикова бариера... и аз, в целия този невъобразим ужас, в недобро здравословно състояние някъде на пътя, кашляйки и чешейки очи, опитвайки се да се евакуирам от държавата колкото може по-скоро... Така започнах да си представям престоя си в Корея и никак не се чувствах добре от мисълта за втори Китай. Тъй като още на ферибота кашлицата ми отшумя и очите ми започнаха да се подобряват рязко, се почувствах достатъчно добре физически, за да успея дори да се ядосам и да ми се скофти много настроението при очакването новата страна да не е с нищо по-различта от старата. Корея никога не ми е била мечтана дестинация, за нея знаех само, че е пренаселена с многолюдна, високо технологична нация, навсякъде е пълно с небостъргачи и свръх модерни чудесии, а природата направо си я няма никаква... При такава генерална представа за страната, не е чудно, че никак не копнеех да се озова в нея, но все пак толкова много исках да избягам от китайската комунистическа лудост, че някъде в най-смелите си мечти, си представях Корея като глътка свеж въздух... Само се надявах да не се озова в ситуацията "от трън, та на глог", а сега като се връщам мисловно назад, не мога да не се скарам на себе си за торбата предразсъдъци, с които акостирах на корейския бряг и никой от които не се доказа като правилен... В последствие така се очаровах и влюбих в Корея, че ми се ревеше като си тръгвах след едва 10 дни престой, оказал се изключително кратък, за да се наслади човек и на 1% от красотите, които страната предлага.

Китай 3 - Теракотената армия, спасение в Уейфанг и чао, Мордор :)

най-приятните спомени от контакта с китайци в Китай дължа на Вивиан и сестра и Лиса :)

Това е най-злополучната публикация, писана някога на този блог. Беше ми отнело цели 4 дни и полу-нощи да я напиша, след което, буквално веднага щом я завърших и щях да я оформя и публикувам, всичко изчезна завинаги от черновата в blogger. Толкова мъчно ми стана, че дори не успях да се разгневя в мой си стил. Просто плаках, почувствах се все едно някой ме е ограбил. Никога няма да мога да я напиша същата, каквато беше. Дори отначало не мислех изобщо да се опитвам да я пиша наново. Все пак след като преглътнах горчивината, реших да опитам още веднъж, не зная дали ще се получи, но поне да не се предавам окончателно, не е в мой стил. Напоследък ми се събраха твърде много негативни изживявания и изкарах тежко последните десетина дни, а това беше просто черешката на тортата... едно зло никога не идва само, влачи много други със себе си.

До няколко дни най-после, след близо месец отлагане, тръгвам за Кавказ пък каквото ще да става. Ще карам част от зимата там както е тръгнало... Това ще е последната публикация, написана преди да замина, тоест следва дълга пауза за блога.

Тази песен казва всичко, което искам да кажа в момента... 

https://youtu.be/WNeLUngb-Xg
I tried so hard
and got so far
but in the end
it doesnt even matter
i had to fall
to lose it all
but in the end
it doesnt even matter

Китайската одисея продължи с пълна сила в следващите 6 дни, последните два от които прекарах повече от добре, на гости на две прекрасни китайки. Всъщност времето ми в страната нямаше да е чак толкова лошо, ако не бе кошмарният въздух, който малко по малко всеки ден ме разболяваше, както и изключително оскъдното и лошо хранене, консумирах само две неща - хляб със сол или овесени ядки със сол в продължение на няколко дни с обикновено едно ядене на ден. Иначе стопът беше горе-долу добре, имаше интересни за гледане исторически места, е, хората бяха трудносмилаеми за мен, но ако не беше адския въздух и гигантските зловещи и зловонни градове, може би щях да остана малко повече в Мордор.

В крайна сметка не съжалих, че не останах в камиона от Вътрешна Монголия за Циндао, щях да пропусна шанса да осъществя една от мечтите си още от времето, когато ходех на омразното училище и само документалните филми за далечни места ме крепяха да не полудея напълно. Тогава гледах филм за теракотената армия на жестокия император Цин в Сиан и попивах жадно всеки кадър, мечтаейки един ден и аз да се озова лице в лице с 8000-те воини, създадени от имератора, за да му бъдат армия и в отвъдния живот, където да завладява други империи. Историята ме развълнува много и оттогава все ме тегли към това място. И така, напред към Сиан!

Китай 2 - скалните статуи в пещерите Юнганг и стария град Пиняо

уникалните пещери Yungang със скални статуи на Буда

Преди да отида в Китай през 2008-ма, винаги свързвах страната с един от любимите си филми  на Дисни "Мулан". След посещението си там всъщност разбрах колко извънредно трудно й е било на Мулан да бъде това, което е била в това закостеняло и простовато общество, което и тогава си е било такова, каквото е във филма :) И понеже въпреки разочарованието си от Китай, все така обичам Мулан и всичко, свързано с филма, почвам този пост с две любими песни:

https://www.youtube.com/watch?v=tvDyjuaALbQ

...Now I see
That if I were truly to be myself
I would break my fam'ly's heart

И все пак тя избира да бъде себе си :) И открива себе си:

https://www.youtube.com/watch?v=TVcLIfSC4OE

 След предната публикация за провинция Синдзян в Китай (две публикации назад), в която споделих директно и откровено мнението и отношението си към Китай и китайците, ще се опитам да вкарам повечко позитивни елементи в тази, а именно посещението на две доста интересни места - пещерите Yungang, пълни с уникални статуи на Буда, както и историческия град от 14-ти век Pingyao. Единственото хубаво нещо на Китай е миналото му и останалите от него паметници на културата. Все пак това е страна с древна история и преди "Мечо Пух" и комунистическата му партия да я превърнат в клоаката, която е в момента, е имало доста будни хора, които са създали архитектурни, културни, творчески и какви ли още не шедьоври. На мен ми се искаше да посетя много подобни места в Китай, даже преди да замина прочетох една книга за забележителностите и си набелязах страхотни места по картите.

Ето да видите колко беше ошарена картата, на която си отбелязах интересни места за посещение в страната още преди да замина на пътуването:

Но в последствие почти всичките отпаднаха поради две причини - безумно скъпите входни такси за всяко едно място и цялостното ми отвращение и лошо усещане при пътуване в тази страна, което ме тласкаше към възможно най-скорошна евакуация от нея.  Все пак успях да посетя три от набелязаните места - малко, но от сърце :) За две от тях ще прочетете по-долу и най-вече ще ги видите на снимки. Не мога да оспоря, че каквато и да е страната сега, има какво да се види в нея. И с доста зор преглътнах всички дискомфорти и тежести, за да посетя поне няколко кътчета, които си заслужават.

Монголия - част 2 - красотите около дъждовен Улан Батор

статуята на Чингис Хан недалеч от Улан Батор

Ето я и втората част от разказите за Монголия :) Като за начало, нещо много любимо в комбинация със снимка на едно от любимите ми занимания, когато не пътувам:

https://www.youtube.com/watch?v=NvR9YOpDG4A

When the cold wind is a'calling
And the sky is clear and bright
Misty mountains sing and beckon
Lead me out into the light

I will ride, I will fly
Chase the wind and touch the sky I will fly
Chase the wind and touch the sky

05.09.2018

Въобще не очаквах, че ще се наложи да остана за втора нощувка в хостела, но като видях какво е навън, искрено се радвах, че предната вечер успях да се добера до това място. Цяла нощ проливният дъжд не спря, а на следващия ден продължаваше да вали все така упорито. Всички улици бяха тотално наводнени и в някой райони колите потъваха до нивото на вратите. Температурите рязко паднаха и направо не ми се искаше да си представям какво щеше да е ако бях на палатка през тези два дни...

Цял ден не можеше да се излезе от хостела даже и до магазина, та го прекарах в писане на записки в тетрадката и хапване на топли нудъли и монголски чай. Руснаците бяха решили, че днес ще си тръгват, обаче заради дъжда седяха в хостела до последно - тоест до вечерта. Тъй като момичето, което движеше хостела, го нямаше през целия ден, те се възползваха и не си тръгнаха по обед, както нормално се прави, а до последно седяха на топло, понеже навън беше нетърпимо. Твърдяха, че са изхарчили твърде много пари и не могат да си позволят още една нощувка, затова ще са бездомни по улиците тази нощ. Бяха в много кофти ситуация, понеже заради дъжда не използваха деня, за да се отдалечат от града и да спят на по-приятно място на палатка.

И аз си имах своите проблеми - исках да обикалям монголската столица, а валеше като из ведро. До 3 следобед писах, четох и гледах мъките на руснаците - ходиха до магазина със скъсани дъждобрани, които бяха залепили с тиксо, върнаха се подгизнали с една торба покупки и се заеха да готвят омлети, пържени филии и какво ли още не. Явно доста скоро щяха съвсем да оскотеят при всичкото това угаждане. По едно време излязох до близкото интернет кафе и прекарах следващите 3 часа там, така или иначе абсолютно нищо друго не можеше да се прави.

Монголия - част 1 - земя на безброй вълшебства и най-синьото небе на света!

Монголия! Точно такава, каквато я ОБИЧАМ!

 "Той беше перфектният пътешественик. Стомахът му се свиваше и разширяваше, когато пожелае; краката му се удължаваха или скъсяваха според терена, по който вървеше; заспиваше по всяко време през деня и се събуждаше по всяко време през нощта." 

Жул Верн

Най-любимата ми монголска група, която вече редовно слушам и любимата ми тяхна песен:

https://www.youtube.com/watch?v=v4xZUr0BEfE

Превод на текста от монголски на английски:

How strange, how strange 
It has been so long eating and drinking being merry 
How strange, How strange 
Taking our Great Mongol ancestors names in vain 
How strange, How strange 
Yet, would not honor our oath and destiny 
How strange, How strange 
Why valuable ethics of ancestors become worthless? 
How strange, How Strange 
Hey you traitor! Kneel down! 
Hey, Prophecies be declared! 
You've born in ancestor's fate yet 
Sleeping deeply, can't be awakened 
How strange, How strange 
Blindly declaring that 
Only Mongols are the best 
How strange, How strange 
Born to live as nobles 
Yet, can't unite as one 
How strange, How strange 
Why is it difficult to rise up our nation up? 
How strange, How strange 
Hey you traitor! Kneel down! 
Hey, Prophecies be declared! 
Why it's so hard to cherish the Ancestors inherited land? 
How strange, How strange 
Why priceless edifications of elders turning to ashes? 
How strange, How strange 
With the future of eternal prosperity, 
The Wolf totemed Mongols have the blessings of Heaven 
Born with undeniable fate to gather nations, the Lord Chinggis declares his name on earth 
Would come back, Will come back 
Oh Black Banner be awakened, be awakened 
Oh the Khanate (royal power) rise and rise forever 

Направо изтръпвам от кеф само при мисълта, че ще пиша за Монголия :) Все си мислех, че като дойде време да я описвам, ще имам толкова много да драскам, че ще запълня свободното пространство от мегабайти на blogger и блогът ми ще запецне :) Е, не знам дали само с текст това може да се случи, но със снимките вече стана при първия ми опит да ги кача всичките в една публикация. Всичко заби и се наложи да ги разделя наполовина и да ги сложа в две, та ето това е част 1. 

Китай - транзитно прекосяване на Синдзян

Фабрика край пътя в Синдзян. За мен цял Китай е това - една гигантска фабрика, обслужваща зверското консуматорство на света

Започвам тази крива публикация

с една прекрасна песен като компенсация.

Срещу държавата, в която няма дом за РАЗЛИЧНИТЕ, в която всички трябва да са еднакви, а всичко, което се отличава, трябва да бъде обезличено. Песента всеки път ме разплаква, филмът ми е любим, а поздравът е за всички, които харесват (или презират) различните/изродите/странните хора около тях. В случая с Китай - уйгурите, тибетците и т.н. Дано тези хора надживеят и надмогнат геноцида на партията, дано Китай потъне за доброто на всички ни...

https://www.youtube.com/watch?v=5_WzSbi8aR8

Ето, че дойде ред на едни от най-тегавите публикации, писани някога на този блог - тези за Китай. И това е само първата, която макар и да обхваща два дни, никак не ми се пишеше, честно казано. За да стане по-ясно какво е за мен Китай, ще го сравня с Ада за християните. Чувството, което изпитах там, вероятно може да се сравни с онова, което вярващите фанатици си представят, че е Ада - разруха, мъки, страдания, грозота... пълен ужас. Китай за мен е това - една зловеща, унищожена, осакатена, смазана земя с обезличена култура на древен народ, който понастоящем е нищо повече от милиарди безмозъчни същества. Навсякъде пушат огньовете на безброй гигантски фабрики. Навсякъде китайците ми приличат на абсолютни роботи - празни, кухи, безлични и бездушни. Никакъв елемент на свободна мисъл не протича през главиците им. Никаква алтернативна постъпка или идея няма място в животите им. Сякаш всичко е програмирано. От режима, от партията, от безмозъчието им и слабата воля. Това са моите впечатления от престоя ми там. Подчертавам дебело - моите лични впечатления. Надявам се никога повече да не ми се налага да припарвам в тази страна. Лошото е, че тя ще припари в моята и вече е. Защото Китай е зараза, която е плъзнала по цял свят и не виждам никакво спасение от нея, освен пълен бойкот на всичко китайско.

Пирин пее, Пътят ме зове... и краят на 24 години вегетарианство :)

Тевното езеро по залез

Позволявам си за момент да се отклоня от поредицата пътеписи за азиатското пътуване и да сложа нещо за любимата ми България. Не можах да се сдържа, понеже Пирин така ми е легнал на сърце напоследък, съвсем е превзел сънищата и мечтите ми, особено след последната разходка там, че реших да споделя снимките. Няма да пиша разказ, защото той би бил основно мисли и вътрешни преживявания. Само ще споделя маршрута - от Банско до Мелник :) Този път умишлено пропуснах посещение на Вихрен, Кончето, Безбог, Полежан и други места, които добре познавам от предни ходения из Пирин.

Маршрут:

Банско - хижа Демяница - Василашки езера - езера Тодорини очи - Премката - Бъндеришки езера: Рибно езеро, Жабешко езеро, Дългото езеро - Башлийска порта - връх Голям Типиц - връх Превалски чукар - Мозговишка порта - Тевно езеро - Дясна Краледворска порта - Митрево езеро - връх Демиркапийски чукар - връх Джано - Попово езеро - Джангалска порта - Валявишки езера - Мозговишка порта - връх Валявишки чукар - Тевно езеро - Беговишки превал - Кукленско езеро - Превала (до връх Зъбът) - хижа Пирин - Роженски манастир - Мелник

Ето го нагледно (дебелата червена линия):

Казахстан - каньон, езера и сбогуване със "становете"

утро на второто езеро Кол Сай

Любимата ми казахска песен - https://youtu.be/_FlBCJbb2oo

Първото ми посещение на Казахстан беше през 2008 г., когато стартирах и първото си дълго пътешествие в неизвестното. Беше ми четвъртата поредна държава по пътя, изобщо не знаех какво да очаквам от нея, бях тотално начинаещ пътешественик. Още тогава страшно се изкефих на тази страна, на пълната дивотия на степта, безкрайните ненаселени поля, камилите, скитащи сами край пътя, конете, орлите.... нелошия стоп, макар всеки да очакваше пари за него, но все пак успях да мина цялата страна безплатно... отзивчивите и много мили хора, един от най-ярките примери бяха Настя, Тимур и Сергей от граничния град Жаркент, които ме подслониха от улицата в дома си и разхождаха къде ли не, сякаш бях царска особа, да не говорим колко ми помогнаха да мина китайската граница... Каучсърфинг домакините ми също бяха страхотни, изобщо добре си поживях в Казахстан тогава и опознах както степта, така и столицата Астана, град Караганда и разбира се - Алмати, където никога няма да забравя как един просяк ми даде пари, защото явно имах по-изпаднал вид от него. :)

Сега ми предстоеше ново посещение на тази вълнуваща страна, в която за повечето туристи няма нищо интересно и рядко й отделят вниманието си, а за мен е поредното чудо, криещо красиви тайни. Е, този път прекарах само 4 пълни дни в страната, понеже бързах да мина Китай и стигна Монголия преди зимата, но истината е, че ми се оставаше доста повече и имаше още много какво да се види...

Киргизстан - разкошни планини, мили хора и една чудна среща по български :)

из долината Джети Огуз в Тян Шан...

Поздрав с нещо, което ми стана любимо и възнамерявам да се науча да го свиря: 

https://youtu.be/xyY4IZ3JDFE

14.08.2018

Сутринта събрах лагера и доста трудно се разделих с приказното езеро Каракул, което завинаги ще остане в сърцето ми и до което се надявам да се върна в близко време. Тръгнах пеш по шосето с идеята да стопирам ако мине кола. Успях да "отстрелям" два мармота с апарата, а не след дълго хванах стоп с двойка германци на екскурзия и техния шофьор.

Днес бе първи ден на леко подобрение в стомашната агония, чак до вечерта успях да не отида до тоалетна. Явно йодът от българите помогна. Благодарение на това, успях да се насладя на возенето с германците, които бяха много любезни и желаещи да ме откарат чак до Ош, а не само до първото село след границата.

Цялото трасе до границата, а и след нея, бе главозамайващо, гледките бяха спиращи дъха. Зяпахме с изумление и възхищение огромния масив на връх Ленин, всички околни заснежени върхове, а в близък план онемявахме при вида на разноцветни скалисти планини навсякъде около нас. Германците също като мен обичаха да спират и снимат, а шофьорът им бе търпелив и им угаждаше. Така успях да се изкефя истински на пътуването с колата, защото на Монголското рали с Джо и Емили паузите бяха много редки, а снимането през прозорците - истинска мисия. Другото голямо предимство бе, че с огромния джип друсането по памирската "магистрала" въобще не се усещаше и след като 5 дни се лашках като чувал с картофи на задната седалка на количката на Джо и Емили, която едва креташе по каменистия път, сега возенето ми се видя като че си лежа на дивана вкъщи - никакво друсане. Шофьорът на германците Макс въобще не говореше английски, а те - никакъв руски и направо не знам как се разбираха, дори прост разговор не можеха да завържат. Няколко пъти им превеждах с ужасно бедния си руски, все пак по-добър от техния несъществуващ.

Таджикистан - през Памир с Монгол Рали

 

памирска прелест... ченето ми увисна пред тоя пейзаж

Прекрасна традиционна музика на една от страните по света, която обикнах много дълбоко:

https://www.youtube.com/watch?v=twDNZ7crTYg

Не мисля, че някой може да си представи Таджикистан, докато не я посети. Моят речников запас не е толкова богат, че да опише зашеметяващите природни чудесии, размерите на които не могат да се поберат не само в кадъра на фотоапарата, но и в ума на прекосяващите ги. Да, говоря за Памир! Хората, които обичат планината и дълбоко вярват в една моя любима сентенция: "Планината ражда хора, а полето - тикви", ще харесат много този разказ и особено снимките в него :) Ще проточат лиги по шарените, разнообразни и преди всичко - гигантски форми на релефа, с които природата е дарила тая чудна страна, сбутана някъде в средата на Азия, тотално непопулярна за масовия турист, официално водеща се за бедна и неразвита... а за тези, които под "липса на развитие" разбират чиста, дива природа, безкрайни планини, пълно спокойствие, смайваща красота... Таджикистан е мястото! :) Аз загубих дар слово, докато прекосявах Памир и едва намирах думи, за да опиша видяното в тетрадката по-късно. Май по-добре го описват снимките, затова този пост има повече снимки от другите.

Накратко казано - влюбих се в два от становете - Таджикистан и Киргизстан, но за втория - в следващия разказ. Сега ще се спра на красотите на Таджикистан. От много години мечтаех да се озова в Памир - гигантска планинска верига в Централна Азия, която си представях като поредица от остри, заснежени върхове, стърчащи над едно сякаш безкрайно плато, където денем слънцето те изгаря до крайност, а нощем се гърчиш от студ в палатката си. Представях си нещо като Алтипланото в Андите и страшно се вълнувах най-после да стигна и до това  откъснато от подивелия човешки свят кътче.

Узбекистан - част 2 - Самарканд, Шахрисабз и как почти ме депортираха в Ташкент :)

в комплекса Шахи Зинда, Самарканд

Нещо страхотно за слушане :)

https://www.youtube.com/watch?v=Kz7Bt-zERQc

25.07.2018

Сутринта Ямик дойде към 8:30 и  след като си взех чао с двете кученца Машка и Дашка, ме изпрати до правилния градски рейс, водещ до изхода на Бухара. След автобуса походих още към километър, за да съм съвсем в края на града, макар че тук такова нещо като край сякаш нямаше. Веднага започваше друг град или село и беше така навсякъде в останалата част на страната. След доста чакане все пак успях да хвана стоп с камион за Navoi. Човекът бе много приказлив и дори ме покани в дома си за обяд, но тъй като бе доста встрани от главното шосе, реших да не се отклонявам, а и бързах за домакина си от каучсърфинг в Самарканд.

Следващият стоп бе с по-малък като размер камион, който пътуваше за Ташкент. Шофьорът също бе много приятен и разговорлив, остави ме на разклона за Самарканд и си продължи. Целият път от Бухара до Самарканд бе пренаселен, нямаше километър без къщи. Явно палаткуването щеше да бъде много сложно занапред... не както беше в пустинята. Хванах градски транспорт до центъра, за да не губя време в ходене през огромния модерен град. Целта ми бяха старините, пръснати из централните части и предизвикващи разностранни идеи за приказки, вълшебства, приключения, битки, съкровища.... Нямах търпение да разглеждам!

През следващите няколко часа се разходих с цел да видя колкото мога повече места преди да се обадя на домакина ми, който живееше на 30 минути с автобус в село извън Самарканд. Селото се казваше Осми март и се бяхме разбрали да му се обадя по някое време следобед, да се срещнем в града и да ме води в дома си.

Узбекистан - част 1 - пустинните съкровища Хива и Бухара

из комплекса Ичан Кала, стария град на Хива

Нещо прекрасно :) 

https://www.youtube.com/watch?v=E4w_5bY0tBY

Напоследък все се изумявам как тривиални поп песни могат да се превърнат в класически шедьоври ако просто останат без глас :)  -

https://www.youtube.com/watch?v=kvn1_8vIT-M

Допреди няколко години пътуването в Узбекистан като независим пътешественик беше доста сложно, но в последно време страната много се отвори за чуждестранни посетители, както и повечето от "Становете". След моето посещение дори беше въведена онлайн виза, отпаднаха и задължителните регистрации в хотели, които миналата година все още се изискваха официално. В момента да се пътува там е по-лесно отвсякога, същото важи и за съседните Таджикистан, Казахстан и Киргизстан. Когато през 2008-ма бях в Казахстан, платих 160 долара за виза и покана за там и дори не можех да си мечтая да посетя и Узбекистан, а сега първата е безвизова, а втората - с виза онлайн.

По-голяма част от населението на страната са мюсюлмани, а преди много векове Узбекистан е бил част от иранската империя Ахемениди. С идването на арабите по-късно, започнала ислямизацията на местните народи, които дотогава са били последователи на зороастризма. Мюсюлманското завладяване настъпва през 7-ми век и в този период Самарканд, Хива и Бухара започнали да забогатяват благодарение на това, че Пътя на коприната минавал през тях. Град Шахрисабз, намиращ се недалеч от Самарканд, е родното място на известния турско-монголския вожд Тимур/ Тамерлан, който през 14-ти век основал Тимуридската империя със столицата си Самарканд. Неговата държава по-късно паднала в ръцете на узбекската династия на Шайбанидите. Няколко века след това руснаците завладяли Узбекистан.

Има няколко места в Узбекистан, които всеки трябва да види, за да усети магията на тази страна - Хива, Бухара, Самарканд и Шахрисабз. И четирите са вписани в ЮНЕСКО и каквото и да ви разказват и описват за тези места, не може да достигне реалната атмосфера на всяко едно от тях. Архитектурните чудеса са смайващи, а за интересуващите се от история, тези четири града са неустоимо изкушение. Ако трябва да избера един от градовете, който да посоча като любим, това ще е Хива. Може би защото беше първия, който посетих, или защото беше сякаш най-запазения, най-автентичния и изолиран от модерната си част - не зная, но тотално ме омагьоса. В тази публикация - чудесата на Хива и Бухара :)

Туркменистан - белият призрачен град и портата за Ада

Портата към Ада :)

Една от любимите ми български песни, която слушам всеки ден, откакто се прибрах от пътуването:

https://www.youtube.com/watch?v=1LoAKhtflEw

Малко се говори и знае за Туркменистан по света. Повечето необразовани хора, или тези, които не са слушали в час по география, дори не са чували за такава държава. А тя си е там - в Централна Азия и е уникална, доста нетипична и когато прекрачваш границите й, въобще не знаеш какво да очакваш от другата страна...

В Туркменистан формата на управление официално се води президентска република, но реално е диктатура. Настоящият диктатор президент носи сложното и дълго име Гурбангули Мяликгулевич Бердимухамедов :) Признавам си, че изобщо не мога да го запомня, затова го потърсих в гугъл :) Всеки път като се сетя за името на този, ме напушва смях. Та този образ продължава в макар и леко по-облекчена форма, лудориите и нарцистичните маниакалности на предния президент диктатор Сапармурад Ниязов, който карал сънародниците си да го наричат "Баща на туркмените" и се самоназовал "Туркменбаши". Ще започна първо с лудостите на покойния Ниязов, който след като се гътнал през 2006-та, бил заменен във властта от личния си зъболекар с гореспоменатото забавно име.

По време на управлението си, Ниязов вкарал иначе богата на газ и други ресурси страна в икономическа криза и народът гладувал заради мегаломанските му проекти и лудости. Той бил толкова самовлюбен, че наистина вярвал, че е Бог за народа си и издигнал в култ личността си. Всеки член на опозицията и изобщо негов противник, бил вкарван в затвора или просто изчезвал. В Туркменистан и досега няма опозиция на властта. Забранил операта и балета, да се слуша радио в колата също било незаконно. След операция, причинена от тютюнопушене, забранил на министрите си да пушат, а по-късно въвел и пълна забрана за пушене на обществени места. Вкарал милиарди от печалбата от природни ресурси в изграждане на негови златни статуи на всеки ъгъл, напълнил с вода гигантско изкуствено езеро в пустинята, засадил гора от кипариси, за да промени иначе пустинния климат (80% от страната е пустиня).

Иран - част 3 - още 9 дни приключения...

Розовата джамия в Шираз

Freedom:

https://www.youtube.com/watch?v=LlY90lG_Fuw

09.07.2018

Спах добре при семейството на Амир, а след закуска, приготвена от Фатима, ме закараха до място за стопиране в края на града. Първо ме качиха мъж и жена до близък разклон, а от там ме взе кола, пълна с войници, които ме оставиха на полицейски пункт на пътя. Единият от тях говореше английски и настояваше да ми уредят автобус, но след категоричен отказ от моя страна си тръгнаха, а аз останах да стопирам на пункта на полицаите. Не се мина много време и те ме викнаха при тях, разпитаха ме какво правя и като разбраха, че се опитвам да си хвана кола на стоп, ми спряха една. Вътре пътуваха момче и момиче за Шираз - моята следваща дестинация. Те били на ваканция няколко дни и се прибираха у дома си. Почерпиха ме пуканки, ядки, сушени плодове и се отбиха до Пасагард, за да го посетим, но беше затворено и го видях само отвън. Персеполис също бе затворен на този ден, тъй като беше много важен празник по случай някой от 12-те имама, не разбрах точно кой, но всичко беше затворено. Случи се да съм тук точно в един от 6-те дни в годината, когато и двата археологически комплекса са затворени, така че на връщане по същия път щях да се отбия пак.

Като наближихме Шираз, ме попитаха къде ще отседна и започнаха да звънят на Захра от каучсърфинг, която бе приела да ме подслони няколко дни по-рано. За съжаление обаче не вдигаше телефона, звъниха й сигурно 20 пъти и се чудеха какво да правят с мен и къде да ме оставят. На последното позвъняване точно преди да се откажат, Захра вдигна. Оказа се, че не ме очаквала днес, а друг ден, явно не си е чела детайлно съобщенията и се беше объркала. Обясниха на момчето зад волана къде да ме откара и след малко бях пред вратата им.

Иран - част 2 - сред чудесата на Кашан и Исфахан

в баните на султан Амир Ахмад, Кашан

Като за начало - една прекрасна песен, поздрав за индивидуалистите, които не се огъват пред нищо и никого, следвайки своя път независимо от последствията...

This Is Me...

https://www.youtube.com/watch?v=iojJGXmEe4k

When the sharpest words wanna cut me down

I'm gonna send a flood, gonna drown them out

I am brave, I am bruised

I am who I'm meant to be,

this is me

Look out 'cause here I come

And I'm marching on to the beat I drum

I'm not scared to be seen

I make no apologies,

this is me

05.07.2018

Многочасовото пътуване от Техеран до Голпайган с Масуд беше истинско удоволствие. Той въобще не беше типичен иранец, говореше отличен английски, беше много отворен и любопитен, сякаш и пълен атеист, беше се изнесъл от дома на родителите си и живееше сам в Техеран. Не беше и женен, което никак не се нравеше на религиозните му баба и дядо. На всичко отгоре беше стопаджия и знаеше много добре какво правя, пътувайки на стоп. Даде ми безценни съвети по отношение на стопа в Иран. От него научих нещо много полезно - как да разпознавам цифрите на фарси (учеше ме и ме изпитваше по регистрационните номера на колите) също така коя регистрация от кой район е. Така знаех горе-долу коя кола откъде идва и накъде отива. Още като се качих в колата, ме почерпи безалкохолна бира. Това ми е втората безалкохолна бира в живота - пълна отврат. Алкохолна така и не опитах и никога няма да опитам, стига ми безалкохолната.

За да стане още по-приятно возенето, Масуд пускаше страхотна музика през целия път, както американски и европейски песни, така и модерни нелегални ирански. Каза, че техните певици живеят и творят само в чужбина, поради забраната да пеят в собствената си страна.

Иран - част 1 - страната на масовата лудост

иранска картинка - мъжете уговарят такси, а чаршафът без самоличност и мнение стърчи отстрани и си крие лицето даже, че да не вземе някой да я види тая хубост неземна и да я хареса...

Не се сещам за по-подходяща песен, с която да започна този пост, още повече, че имах щастието да гледам филма на кино. След като свърши, се замислих за пореден път за съдбата на иранките, която е също като тази на принцесата, само че няма happy end.
https://www.youtube.com/watch?v=tfJntocV3HE

I won't be silenced
You can't keep me quiet
Won't tremble when you try it
All I know is I won't go speechless

'Cause I'll breathe
When they try to suffocate me
Don't you underestimate me
'Cause I know that I won't go speechless


Стомахът ми беше свит на топка, когато влизах в Иран - нямах идея как ще изляза от него без да извърша или кажа нещо, което противоречи на шариата и съответно - да ме приберат в затвора или депортират. Свободно същество като мен не би могло нито да си трае, нито да се прави, че не вижда случващото се наоколо... както в Мианмар месеци по-късно се бих за справедливост, ами ако се беше случило в Иран... дали моралната полиция щеше да ме прибере ако ме хванат да пребивам зверски някой брадат и мустакат шебек на улицата... Ей такива мисли ми се въртяха в главицата, докато пресичах още границата... и хич не горях от нетърпение да преживея шариата! Всъщност огромната разлика между едно посещение като турист в Мароко/Египет/Йордания, или в Иран например, се състои в следното - в Йордания и другите страни ти си посетител, страничен наблюдател на исляма, той не те засяга по почти никакъв начин и няма как да се намеси в свободата ти и да те кара да се чувстваш дискомфортно. Докато в Иран, както ми каза един иранец, който бе пътувал извън страната си - "В момента, в който влезеш в Иран, оставяш свободата си от другата страна на границата..." А аз едно едничко нещо имам в този живот, от което за нищо и никого не се отказвам - СВОБОДАТА!!! Затова Иран ме заболя, отврати, натъжи, вбеси, потресе.... но не заради мен - аз само минавам, след 19 дни Свободата ми ме чакаше на границата с Туркменистан и отново я прегърнах... но за всички тези хора, същества, жени, а и мъже, които са принудени от собственото си безхаберие и мълчание, да живеят и отглеждат децата си в един пълен абсурд, който никой, ама никой Бог, дори да съществуваше, не би одобрил!

Турция - в началото бе чаят... с две бучки захар :)

джамия в Анкара

 I see fire... https://www.youtube.com/watch?v=2fngvQS_PmQ&list=RDLfIZcvxpFR8&index=9

25.06.2018 - начало на пътуването

 Всяко дълго пътешествие започва с една малка стъпка... в моя случай тази от прага на вратата към стълбището :) Чувството отново бе сякаш за първи път потеглям на скитничество. Съмнения, че няма никога повече да видя близките си, ме натъжаваха и разплакваха по пътя към изхода на Хасково. Раздялата беше мъчителна, включваше много сълзи, тежки думи и празни обещания, които нямаше никаква гаранция, че ще бъдат спазени. Защото единственото сигурно нещо на тоя свят е, че всички го напускат. А аз се надявах да го напусна възможно най-скоро, защо не и по време на това пътуване. Сърцето ми беше тежко и трудно за носене дори до края на града, а какво оставаше за нататък по пътя. Добре, че имам чифт много здрави крака, които компенсират и успяват да се справят с тежестта на сърцето ми и цялата мъка по света.

След кратко ходене и още по-кратко чакане, се возех в кола за Димитровград, а когато слязох на разклона за магистралата към Турция, човекът ми набута 20 лева като толкова настояваше да ги взема, че не успях да се преборя. "Да са ти кадем!" - това ми каза и после с мръсна газ си замина, а аз дори нямах сили да се съпротивлявам, още бях в транс заради раздялата и новото начало, животът ми започваше от нулата отново :) Всичко, което притежавах, бе полупразната ми раница на гръб, тежеше едва 14 кг, нямах дори яке или обувки в нея. Всяко ново пътешествие ми е като първо, но всъщност не е точно така - в празната половина от раницата си нося вече солидния си опит от 10 години обикаляне по света. Той не тежи, а спомага за облекчаване на останалия товар. Затова и раницата в първото ми пътешествие бе 37 кг, а в това е 14, защото опитът измести килограмите ненужни предмети. Може би след още 10 години ще нося раница с тежест 5 кг, а след още 10 - никаква раница изобщо. Колко е лесно да стартираш пътешествие или живота си отначало като знаеш, че абсолютно нищо материално не ти е нужно.

Прибрах се... отново вкъщи + кратко инфо за това пътуване

 Маршрутът след последния пост - плътната линия на стоп, накъсаната - със самолет.


Вече гледам е 23-ти май, а аз още не зная къде точно се намирам, какви са всичките тия хора около мен и кой и как ме е преместил извън Азия, и къде, по дяволите, са ми самосата, чендола и бананите!!!!!!! Два пъти вече се събуждам посред нощ и почвам да си мисля как трябва да мръдна до пазара да си купя самоса и банани веднага щом се съмне... и после се усещам, че съм в позната стая с 4 стени, а не в палатката и направо се гипсирам... блокирам.
Та нещо последните дни освен, че нямам време, нямам и сили да напиша на блога заветното - прибрах се! Защото някак си не искам да повярвам, че наистина се прибрах от това пътуване, беше твърде хубаво, за да свърши толкова бързо, а и част от мен още си е някъде там, при хората с дръпнати очички и 2D носове, и камарите с дуриан край пътя. От една страна е голяма радост да видя отново близките си, колелото, градината, играчките, книгите... но от друга прибирането точно в този момент не беше никак лесно, никак жадувано, и в следствие на това сега се чувствам много странно и съвсем не на място. А пътуването със самолет на такова голямо разстояние допълнително усложни и без това бързия преход от азиатска към българска действителност, ако пътувах по суша както обикновено, щях поне да имам време да осмисля и осъзная, че се прибирам. В крайна сметка се телепортирах по светкавичен начин в един съвсем друг свят, тотално различен от моята зона на комфорта, носеща името Неизвестно. Сега зная къде ще спя довечера и това просто ме убива...

Open roads...

маршрутът след последния пост

Един кратък пост преди прибирането ми, този ще е последния преди да се телепортирам в БГ, след което вече ще има постове за всяка страна от началото на пътуването, придружени със снимки :)

Поздрави на всички от Кamphaeng Phet, Тайланд :) След почти 2 седмици (прекрасни 2 седмици!) в новата ми любов - Мuянмар, за която много ще има да разказвам, се завърнах в кралството Тайланд да посетя за последно краля преди да се насоча към Малаиzия и края на това невероятно пътешествие, което въобще не искам да свършва сега и по такъв начин... anyway, не мога да опиша сега какво ми е... сърцето ми е на хиляди парчета, ако изобщо нещо е останало от него вече... От една страна се радвам, че ще видя близките си скоро, но от друга.... еххх от друга...! Изобщо нямам психическата готовност да се прибирам и още от сега съм в нещо като шок, които направо не знам как ще преодолея след няколко дни, когато се телепортирам в свят, които изобщо не е моята зона на комфорта и към които отдавна вече не принадлежа... не мога да си представя, че няма да се събуждам всеки ден  на ново място и дори няма да се чудя къде съм при събуждането, нито пък че ще виждам същите хора и места всеки ден, нито пък че ще имам постоянна течаща вода и душ, или ще мога да ида до тоалетна когато ми се ходи, а не 5 часа по-късно, или пък че няма да трябва да се промъквам по забележителности като крадец през оградите :))  (започвам да крада череши из хасковско, пазете си черешите, хасковлий! :)))

Филипински терминални несгоди :)

маршрута от последния пост досега

Поздрав с една песен, която често слушам и много харесвам :)

https://www.youtube.com/watch?v=kXYiU_JCYtU


Текстът по-долу е кирилициран автоматично и пълен с правописно грешки, за което се извинявам!

Абе хора, сигурно повечето от вас са гледали един филм - "Терминалът" с Том Ханкс :) Ако не сте го гледали - гледaiте го, а ако сте - спомнете си го, моят живот в последните дни откакто съм на филипинска земя е горе-долу такъв :)) Само дето сменям терминалите, че да не ме арестуват и депортират хехе :) 

Майтапат настрана, мина доста време от последния по-дълъг update. А в пътуването лудницата (кога положителна, кога не чак толкова) продължава да е пълна, както обикновено. Сега съм в страна, която болезнено много ми напомня на Латинска Америка във всеки един аспект, изживявам едно постоянно "deja vu" :) Изобщо не очаквах, че в Азия ще има подобна държава, където ще броя на испански, ще слушам латино на филипински език, ще установя пълната липса на гостоприемство и човещинка, но ето я на - Филипините :)

Заклещване в Бали-незия :)

маршрутът през Индонезия до момента

Unstoppable
https://www.youtube.com/watch?v=W_9CcHC3VRs

долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам

Яката я зациклих в Бали тези дни заради безобразната лудост на миграционните тук - процедурата по удължаване на визата с още един месец отнема над 10 дни като през това време 5 дни от новата виза вече ще са изтекли! Не знам какво е това безумие, но на никого не препоръчвам тази процедура, избегнете я на всяка цена, един месец е предостатъчен за Индонезия освен ако искате да разгледате повече от три острова, както в моя случай - боря се за достигане до Калимантан, през Ломбок, Сумбава, Флорес и Сулавеси ама да видим... 

През последните 27 дни съм в супер изтрещялата Индонезия, която още не мога да преценя дали просто частично не харесвам, или направо не понасям :)) Е, Бали специално едва го търпя, здраво ми накъса нервичките и какъвто съм кибрит всеки ден ми се иска така от сърце и душа да хвана някои от мнoгoто дребни безочливи таргаши и нагли таксиджии и да го удуша!!! 

Напред към Индонезияяяяяя :))))))

Маршрута от последния пост досега

Долният тект е автоматично кирилициран и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.

Реших да напиша един кратък пост, защото от утре се отправям в неизвестното отново и въобще не знам кога пак ще имам net :) Индонезия - напълно нова за мен държава! Всички предишни страни, които посетих след Тайван, ми бяха вече познати от предното пътешествие в Азия, а Индонезия е тоталното неизвестно и горя от нетърпение да видя каква лудница ще ми предложи :)
Последните 11 дни прекарах във вълшебна Малайзия, а преди това както разбрахте от предния пост и коментарите в него - си поживях много добре в кралството - Тайланд. :) Всъщност последните дни там бяха не по-малко интересни от първите - успях да разгледам уникалните руйни на Сукxотаи, маймунския град Lop Buri, където маймуняците успяха да ме оберат като ми отвориха раницата докато ми бяха на главата и ми свиха химикала!

По пътя... :)

Това е груба карта на мaршpута от последния пост досега :)

Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.

След последния пост, написан в красивия витнамски град Hue по време нa 10-дневния потоп, в пътуването се случиха толкова много неща :))) Кои прекрасни, кои - не чак толкова, но заряда в мен е по-силен отвсякога. Всеки ден е взрив от емоции, всеки ден е нова изненада, лудост и тотално приключение, точно както си пожелах! Сега съм в град Chiang Mai - пълен с приказни храмове на всеки ъгъл, има толкова много за откриване и опознаване в този град и около него, а от тайландската ми виза останаха само 8 дни :( Така бързо лети времето, дните минават като мигове и дори не мога да ги осмисля. Всичко е супер интересно и интензивно, всеки ден срещам вълнуващи хора, вкарвам се в луди ситуации и изобщо - живея тук и сега, сякаш само ДНЕС има значение, а и нямам идея каква страхотна изненада ще донесе утре ;) Изцяло се пуснах по течението на пътешествието и така ме увлече, че не смея да си правя планове дори за следващия 1 час :))) Мислех, че ще пристигна в Чянг Май преди 4 дни, а ето че пристигнах днес :)