 |
| маршрутът след последния пост |
Един кратък пост преди прибирането ми, този ще е последния преди да се телепортирам в БГ, след което вече ще има постове за всяка страна от началото на пътуването, придружени със снимки :)
Поздрави на всички от Кamphaeng Phet, Тайланд :) След почти 2 седмици (прекрасни 2 седмици!) в новата ми любов - Мuянмар, за която много ще има да разказвам, се завърнах в кралството Тайланд да посетя за последно краля преди да се насоча към Малаиzия и края на това невероятно пътешествие, което въобще не искам да свършва сега и по такъв начин... anyway, не мога да опиша сега какво ми е... сърцето ми е на хиляди парчета, ако изобщо нещо е останало от него вече... От една страна се радвам, че ще видя близките си скоро, но от друга.... еххх от друга...! Изобщо нямам психическата готовност да се прибирам и още от сега съм в нещо като шок, които направо не знам как ще преодолея след няколко дни, когато се телепортирам в свят, които изобщо не е моята зона на комфорта и към които отдавна вече не принадлежа... не мога да си представя, че няма да се събуждам всеки ден на ново място и дори няма да се чудя къде съм при събуждането, нито пък че ще виждам същите хора и места всеки ден, нито пък че ще имам постоянна течаща вода и душ, или ще мога да ида до тоалетна когато ми се ходи, а не 5 часа по-късно, или пък че няма да трябва да се промъквам по забележителности като крадец през оградите :)) (започвам да крада череши из хасковско, пазете си черешите, хасковлий! :)))
Такава ужасна тъгa ме е налегнала, но се опитвам да се насладя на последните дни на макс, обикаляики до припадък, вчера например цял ден скитах из археологическия комплекс на Каmphaeng Phet, който е приказен!!! Преди това в Бирма се убих да разглеждам, взех колело в Баган и в Мандалeй и ги обикалях по цял ден в зверската жега :) Навъртях над 100 км само около Мандалeй и отидох до всяко едно селце с пагоди и други чудесии. Опитвам се да не мисля за преждевременното неопрaвадано прекратяване на това иначе страхотно пътешествие!!! Пък и все още е жива надеждата, че самолетът ще падне, все пак случват се разни неща с тия самолети... :) Та може и да не ми се налага да се преадаптирам отново към начина на живот в БГ. Е, не мога да кажа, че не ми харесва вкъщи - напротив! Обичам страшно много да съм с близките си, да карам колело и да ходя по планините, да работя в градината (основната причина за прибирането ми, както и други имотни поддръжки) но това пътуване някак си го усещам като да е прекъснато преждевременно и не по моя воля, за разлика от другите, някак си не му е още времето да се прибирам, още толкова много места искам да обходя и лудости да преживея :))) Но от друга страна някои неща показват, че ми е време за прибиране - дойде черешово време (обичайното ми за прибиране от път време, справка - първия път в Азия, африканското пътешествие...) картите памет на апарата са всичките пълни, дрехите ми са тотално разпаднати, за сандалите няма да говоря, че в момента извървявам стотици километри с дупка на подметката и кракат ми отдолу яко се трие в асфалта, кожата взе да пада :) Лепя ги с тиксо всеки ден по три пъти ама то се къса и пада от триенето. Онзи ден правех хайк в една планина в Бирма 20 км и щях да се попребия яко заради тая дупка... картинка :) Горе-долу всичко по екипировката е в ужасяващо състояние, ципа на палатката е скапан и не се затваря вече, рейките - изпочупени и закрепени като на шега :) Чувала ми не е пран от Виетнам досега... демек от края на декември :) Та има резон да се прибирам, или поне се опитвам да си намеря, макар че близките ми и техните нужди сами по себе си са достатъчна причина. Всъщност няма за какво да съжалявам, защото така пътуването става разделено на две, втората му част по островите на Полинезия и Папуа просто ще е по-нататък във времето и ще мога по-детайлно да ги опозная, отколкото ако само притичам след Азия. Но все пак започнах да разбирам хората, които пътуват по 10 години около света нонстоп... След Южна Aмерика 2 години trip ми се виждаха ужасно много време, прекалено дълго, а след Азия 10-11 месеца ми се виждат едно голямо нищо. Направо не усетих кога отлетяха, сякаш вчера тръгнах от Хасково. Чувствам че преливам от толкова много сила и енергия, сякаш мога да повдигна цялата планета без дори да ми трябва лост :) Умирам за още и още и още и още приключения, няма и следа от умора в мен, просто като се прибера в БГ ще трябва да си намирам достатъчно приключения, иначе няма да ме бъде дълго :)) Снощи цяла нощ не спах заради жегата в палатката, нямаше въздух и се потих нонстоп и се събуждах сигурно 50 пъти, но тази сутрин се чувствам сякаш нищо не е било, не знам как става тоя номер - цели поредици от нощи не спя, а вря и кипя от толкова много енергия непрекъснато, която не знам откъде идва при постоянната липса на качествена почивка, но явно ми е добре така, явно от другаде се зареждам - от лудостите всеки ден, от любимото ми незивeстно, от двете ми най-близки приятелки на света - Самотата и Свободата :))) Напрaво не знам как ще свикна да общувам с други хора отново, това ме ужасява истински макар тези хора да ги обичам... и все пак до такава степен свикнах да съм само аз, всеки ден със себе си, в своя собствен свят, в които няма маски, фалш, лъжи, претенции, кавги, страхове, граници, правила....... Дори не мога да опиша каква любов изпитвам към Самотата, това е най- голямото истинско и чисто щастие, което може да изживееш. Мога само да благодаря на родителите си, че са ме родили свободен човек с право на избор, а после и на себе си, че избрах Свободата и Самотата. Това, което преживявам, виждам и научавам по време на тези пътувания, е съкровище, неизмеримо по-ценно от всичките злата и диаманти на планетата. И никoй и нищо не може да ми го отнеме, изживяното и наученото никога не се губят!
Такава ужасна тъгa ме е налегнала, но се опитвам да се насладя на последните дни на макс, обикаляики до припадък, вчера например цял ден скитах из археологическия комплекс на Каmphaeng Phet, който е приказен!!! Преди това в Бирма се убих да разглеждам, взех колело в Баган и в Мандалeй и ги обикалях по цял ден в зверската жега :) Навъртях над 100 км само около Мандалeй и отидох до всяко едно селце с пагоди и други чудесии. Опитвам се да не мисля за преждевременното неопрaвадано прекратяване на това иначе страхотно пътешествие!!! Пък и все още е жива надеждата, че самолетът ще падне, все пак случват се разни неща с тия самолети... :) Та може и да не ми се налага да се преадаптирам отново към начина на живот в БГ. Е, не мога да кажа, че не ми харесва вкъщи - напротив! Обичам страшно много да съм с близките си, да карам колело и да ходя по планините, да работя в градината (основната причина за прибирането ми, както и други имотни поддръжки) но това пътуване някак си го усещам като да е прекъснато преждевременно и не по моя воля, за разлика от другите, някак си не му е още времето да се прибирам, още толкова много места искам да обходя и лудости да преживея :))) Но от друга страна някои неща показват, че ми е време за прибиране - дойде черешово време (обичайното ми за прибиране от път време, справка - първия път в Азия, африканското пътешествие...) картите памет на апарата са всичките пълни, дрехите ми са тотално разпаднати, за сандалите няма да говоря, че в момента извървявам стотици километри с дупка на подметката и кракат ми отдолу яко се трие в асфалта, кожата взе да пада :) Лепя ги с тиксо всеки ден по три пъти ама то се къса и пада от триенето. Онзи ден правех хайк в една планина в Бирма 20 км и щях да се попребия яко заради тая дупка... картинка :) Горе-долу всичко по екипировката е в ужасяващо състояние, ципа на палатката е скапан и не се затваря вече, рейките - изпочупени и закрепени като на шега :) Чувала ми не е пран от Виетнам досега... демек от края на декември :) Та има резон да се прибирам, или поне се опитвам да си намеря, макар че близките ми и техните нужди сами по себе си са достатъчна причина. Всъщност няма за какво да съжалявам, защото така пътуването става разделено на две, втората му част по островите на Полинезия и Папуа просто ще е по-нататък във времето и ще мога по-детайлно да ги опозная, отколкото ако само притичам след Азия. Но все пак започнах да разбирам хората, които пътуват по 10 години около света нонстоп... След Южна Aмерика 2 години trip ми се виждаха ужасно много време, прекалено дълго, а след Азия 10-11 месеца ми се виждат едно голямо нищо. Направо не усетих кога отлетяха, сякаш вчера тръгнах от Хасково. Чувствам че преливам от толкова много сила и енергия, сякаш мога да повдигна цялата планета без дори да ми трябва лост :) Умирам за още и още и още и още приключения, няма и следа от умора в мен, просто като се прибера в БГ ще трябва да си намирам достатъчно приключения, иначе няма да ме бъде дълго :)) Снощи цяла нощ не спах заради жегата в палатката, нямаше въздух и се потих нонстоп и се събуждах сигурно 50 пъти, но тази сутрин се чувствам сякаш нищо не е било, не знам как става тоя номер - цели поредици от нощи не спя, а вря и кипя от толкова много енергия непрекъснато, която не знам откъде идва при постоянната липса на качествена почивка, но явно ми е добре така, явно от другаде се зареждам - от лудостите всеки ден, от любимото ми незивeстно, от двете ми най-близки приятелки на света - Самотата и Свободата :))) Напрaво не знам как ще свикна да общувам с други хора отново, това ме ужасява истински макар тези хора да ги обичам... и все пак до такава степен свикнах да съм само аз, всеки ден със себе си, в своя собствен свят, в които няма маски, фалш, лъжи, претенции, кавги, страхове, граници, правила....... Дори не мога да опиша каква любов изпитвам към Самотата, това е най- голямото истинско и чисто щастие, което може да изживееш. Мога само да благодаря на родителите си, че са ме родили свободен човек с право на избор, а после и на себе си, че избрах Свободата и Самотата. Това, което преживявам, виждам и научавам по време на тези пътувания, е съкровище, неизмеримо по-ценно от всичките злата и диаманти на планетата. И никoй и нищо не може да ми го отнеме, изживяното и наученото никога не се губят!
Сега ставам и потеглям на юг - посока Малаiziq, очаквам с нетърпение какво ще ми се случи следващите дни по път за там :) Онзи ден като влязох в Тайланд ме взе на стоп жена от Тайван и ме покани в дома си, та си спомних неверoятния месец по планините в приказния Тайван... ехх колко ще има да разказвам на блога ако не падне този самолет :)))
Гигантска благодарност на всички, които подкрепиха това пътуване, както и всяко предишно! Идва момент, когато човек осъзнава, че наистина обича от все сърце това, което прави и че затова е роден... аз осъзнах, че съм роден скитник и като такъв ще си умра :) Някои хора ползват по-модерни думи - номад, пътешественик... мне, това не съм аз, аз съм просто един СКИТНИК :) И се гордея с това! Когато погледна в огледалото, виждам себе си, а не просто отражение на човек, когото не познавам...
https://www.youtube.com/watch?v=XSs2cR2Tvuk - WAKE ME UP
https://www.youtube.com/watch?v=qCkzG0sr7qM - OPEN ROADS :)
4 коментара:
Като се прибереш ,може ли да покарам малко колело с теб.И аз не мога повече от половин час да говоря с някого,освен с близките.Мечтая си за къща в някое изоставено село.
Аз съм по-луд и даже ми плащат минимална временна издръжка.Някои казват,че е аутизъм,майка ми,че е депресия.Никога не съм работил.
Няма ли пазари в Азия да си купиш нови дрехи и обувки?Тук едни маратонки са по 20 лева и като ги скъсам, си вземам други.
Razbira se, che moje, shte se ugovorim i pokarame, shte mi bade priqtno :) Ti mechtaesh za kashta v izostaveno selo, a az za peshtera dalboko i daleche v gorata/ junglata :) Autisti shte da sme, haha nqma spor :)
Ima i drehi, i obuvki navsqkade v Aziq, za jalti stotinki. Ne si kupuvam ne zaradi parite, a za da ne stimuliram konsumatorskoto obshtestvo i ludostta da se kupuva. Vkashti imam chift zdravi sandali i ako trqbva na bos krak shte se pribera, no nqma da kupq poredniq kitaiski bokluk! Samo oshte nqkolko dni do Atina da izkaram s tarkaneto po asfalta, tam veche posreshtacha mi shte mi donese zdravite :)) Sandalite, s koito sym v momenta i koito sa na parcal, gi nosq nonstop po 3 sezona godishno ot 2014-ta dosega :) A ponqkoga i zimata s debel chorap.
Pozdrav za vsichki s edna ot lubimite mi pesni - https://www.youtube.com/watch?v=wFEHz6CzT-U
I close my eyes and I can see
The world that's waiting up for me
That I call my own
Through the dark, through the door
Through where no one's been before
But it feels like home
They can say, they can say it all sounds crazy
They can say, they can say I've lost my mind
I don't care, I don't care, so call me crazy
We can live in a world that we design
'Cause every night I lie in bed
The brightest colors fill my head
A million dreams are keeping me awake
I think of what the world could be
A vision of the one I see
A million dreams is all it's gonna take
A million dreams for the world we're gonna make
....
Прекрасна си!
Надявам се скоро да тръгнеш на ново пътешествие , но се надявам и и да опишеш повече от последното.Разказите ти вдъхновяват и дават повод за размисъл в много посоки.Светът е толкова шарен , красив , безкраен , колкото човек носи в себе си.Благодаря за споделеното!
Благодаря ти много :) Ще опиша последното в детайли, ще има много разкази и снимки!
Публикуване на коментар