Доминика = Рая

Вече и аз не зная колко дни сме по доминишките планини, напълно им загубих бройката и дори Коледа ще да пропуснем без да знаем, че е дошла. Тотално се отплеснахме по джунглите, реките, водопадите, безкрайната зеленина и красота, цветя и птички, безплатна храна търкаляща се по земята в лицето на какао, авокадо, грейпфрути, лимони, банани, гуава и какви ли не изчанчени плодове...
Доминика е простичко казано Рая на Земята :)  Не мога да се сетя за толкова вълшебно място. Две са тайните на тази прелест - силно планинския релеф, който я пази от застрояване и малобройната популация - около 60 000, а островът е доста голям. Ще започна с малко общи впечатления за страната...

От Ада право в Рая :) Или добре дошли в Доминика!

Ще пиша повече за последните седмици в Сейнт Мартин по-нататък, защото сега сме в Доминика и е толкова прекрасно, че нямам настроение да пиша гадории :) Само накратко ще пиша за дните преди да отплаваме и историята нататък.
От утре изчезваме само на природа и няма да пиша поне 20 дни, има един хайк през целия остров, който се прави за 14-15 дни. Това е доминишкото Ком-Емине :) И съответно аз няма как да го пропусна, а и другарчето ще взема да видим дали ще издържи.

Заклещени в Сейнт Мартин

все още незастроената северна част на острова

 

Като се замислих за заглавие на тази публикация, в съзнанието ми изплуваха десетки възможни:

Сейнт Мартин - НЕприятелският остров
Сейнт Мартин - островът на отчаянието
В затвора
На заточение
Най-гадното място на планетата Земя
Заклещени в Сейнт Мартин
20 дни затвор
Никога повече острови

Снимки от Сейнт Китс

Ето снимки от Сейнт Китс, в предната публикация не успях да ги сложа. Нямам време да пиша в момента, по цял ден сме на марининте да търсим лодки. Адски трудно и изнервящо е, няма нищо общо със стопа на коли и човек трябва да има страшно здрави нерви, за да практикува стоп на лодки :) Ще пиша повече за това, когато имам време, надявам се скоро да се махнем от този остров, че вече станахме за жителство направо! Днес правим 30 дни откакто сме на път. И 15 дни откакто сме заклещени в Сейнт Мартин :)

Сейнт Китс - гледка от Тимоти хил

Круизът - финал + много снимки

Санта Круз, Тенерифе

Ден 12
Днес определено ни беше най-прекрасния ден от цялото пътуване! Призори корабът акостира на Сейнт Китс, докато го нагласят да прилепне към късия кей на марината, отиде около час. :) Корабът изглежда по-голям дори от цялата столица на острова и се вижда от километри дистанция. Ние едва дочакахме нощта да мине и да дойде утрото, за да изпълзим на палубата още в 5:30 и да зяпнем изгрева, заедно с острова на метри от нас. Голяма красота! Зелено, зелено докъдето ти стигат очите, все хълмове и море. От едната страна се вижда столицата Басетере, от другата възвишенията на полуострова, който продължава в посока съседния остров Невис. И самият той се вижда ясно.

Круизът - корабен дневник част 2

Ден 5

Акостирахме на Тенерифе в 7:00 сутринта, преди изгрев слънце бях на горната палуба както всяка сутрин и наблюдавах хилядите светлинки на столицата Санта Круз. Като разсъмна се откри хубава гледка към града и планините наоколо. Огромни стръмни голи планини се виждат във всички посоки около пристанището, измежду тях започва столицата на острова Санта Круз. Градът е много гъсто населен и пространството е максимално използвано като са строили високи сгради. От горната палуба се виждаше целия град, набелязах си някои интересни места за разглеждане като слезем на брега, едно от които операта, приличаща поразително много на тази в Сидни по конструкция. Закусихме набързо и обилно, взехме си едната раница, пълна с плодове (другарчето ги крадеше от бюфета всеки ден и беше събрал доста :)) , вода и лаптопа. Наредихме се първи на главната порта на кораба, там персоналът вече приготвяше всичко за слизането на пътниците.

Първи стъпки към нови континенти (или КРУИЗЪТ!)

Привет на всички от вълшебно Тенерифе :)))) Пътуването е ФАНТАСТИЧНО, каквото и да напиша думите нямат силата на реалната картинка, всичко е тъй страхотно, а аз нямам чак толкова богат речник да го опиша :) Круизът надмина всичките ми очаквания и представи, на всеки го пожелавам това нещо! Сега новата ми мечта е да събера пари, за да изпратя родителите, баба и брат ми на този круиз, мисля че това ще е най-хубавото нещо, което някога са преживявали!!! Особено баба ми просто ТРЯБВА да дойде тук! С другарчето измислихме да бачкаме някъде в Америка и със събраните пари да купим билети за круиз на целите си семейства, той даже и леля си много иска да вземе. Ще се качим с тях на круиза, за да им превеждаме, че не знаят английски. Така че доста трябва да поработим, за да можем да им направим такъв подарък!

Ново ГОЛЯМО пътуване!

На прага съм на ново мнооооого голямо пътуване :) 

Нямам много време за писане точно сега, защото другата седмица отплавам от Рим за Сейнт Мартен (Sint Maarten) - остров в Карибите! След повече от месец търсене на яхти, писане на поне 100 различни капитани, ровичкане из сайтове и форуми... прецених, че няма да го бъде,  а и цялото това нещо със стопа на яхти е обърнато на печалбарство и всички искат пари, за да те вземат, които са повече дори от билет за круизен кораб. Дори след като им предложиш пари, пак никой не ти пише, не си правят труда да отговорят и чакаш и се надяваш, докато времето си минава и яхтите отплават. Тъй като сме почти ноември, а сезона за плаване е ноември-декември и вече всички лодки са на Канарските острови, нещата стават още по-сложни.

Ком - Емине - част 6 - ФИНАЛ

В тази публикация: ден 17, 18, 19, 20, 21, 22

Ден 17 - Чумерна - Вратник - циганския катун


Сутринта тръгнах от Чумерна пак около 8:00. Хижарят поиска да му напиша нещо за спомен на един лист, взех си чао с него и Валерия, която още не беше тръгнала, а Божидар бил потеглил още в ранни зори. Пътеката след хижата минаваше през нещо като сечище, очевидно бе разширявана и дърветата отстрани бяха рязани. По-нататък гората се сгъсти, но по едно време пак излязох на сечище, което за пореден път ме потресе и направи деня ми не особено приятен. Исках на всяка цена да си спестя такива гледки, а в този район бяха доста. Вече четири дни пътеката Ком-Емине бе почти изцяло горска и постоянно се наслаждавах на зеленината, но местата със сечища просто разбиваха на пух и прах радостта ми. Маркировката на места не бе никак ясна, но се намираше след кратко лутане.

Ком - Емине - част 5

В тази публикация - ден 14, 15, 16

Ден 14 - Мазалат - Узана - Шипка - хижа Младост

хижа Мазалат

Потеглих от Мазалат след 8 сутринта - доста несериозно при положение, че исках да извървя много километри този ден. Мислех да стигна поне до Бузлуджа. Пътеката към Узана бе много приятна, лека за ходене и след чешмата "Корита" стана широк път за коли, към хижа Партизанска песен дори асфалтов. На едно място имаше отвратително сечище и гледка към ветрогенератори недалеч. Преди Узана имаше пряк път през гората, за да се избегне шосето и минах по него. Точно преди отново да излезеш на шосето и да се сблъскаш с грозните модерни постройки на местност Узана, има нещо като цигански катун в гората, където не видях хора, но на огъня къкреше някакво ядене :) Минаха ми порочни мисли през главата - да отмъкна манджата и да бягам :))

Ком - Емине - част 4

В тази публикация - ден 11, 12, 13


Ден 11 - Хасково - Сопот - Беклемето - хижа Дерменка - поляната след връх Гердектепе

След прекрасната тридневна почивка у дома потеглих към Стара Планина със свежи сили. Стопът бе бърз и много приятен, на пловдивския изход имах изненадваща среща - човекът от Йордания, който ме взе от София до Монтана (първия ден от Ком-Емине), се изненада много като ме видя, спря колата и ме пита какво правя там, не съм ли в планината още :) Обясних му историята, но той отиваше в другата посока на магистралата този път и нямаше смисъл да се качвам. За пореден път се убедих колко е малка България и се сетих колко пъти са ме качвали на стоп едни и същи хора.

Ком - Емине - част 3 - промяна на маршрута

 В тази публикация - ден 6, 7, 8, 9, 10 (последните три - почивни)

по билото на Стара планина, вдясно в ниското се вижда Златица

Ден 6 - хижа Чавдар - хижа Свищиплаз


 Тази сутрин направих абсолютен рекорд по късно тръгване - 10:00. Станах към 8:00, оправих палатката и багажа и седнах на верандата отново на приказки с Иво, който ме почерпи чай. Обсъдихме всякакви интересни за разглеждане места, пътувания, маршрути и така си минаха неусетно почти два часа. А германците бяха тръгнали още в 6:30. Много ми стана странно как на другата сутрин отново се засякохме на същото място. Вариантите са два - или те са много бавни, или аз вървя по-бързо, отколкото си мисля. Вече няколко дни се засичах с тях на всяка хижа и нещо вътрешно почнах да се дразня, че споделям маршрута с други хора, макар и да ги виждам само вечер. Не може така, мой си е, само мой!!! "My precious" - Ам-гъл (герой от "Властелинът на пръстените") е образ, който винаги ме е радвал в някои аспекти :))

Ком - Емине: част 2 (х. Тръстеная - х. Чавдар)

В тази публикация - ден 3, 4 и 5

Ден 3 - поляната след хижа Тръстеная - хижа Лескова

Чух алармата в 5:40, измъкнах телефона от чувала колкото да натисна "изключи" и пак захърках дълбоко. За първи път не можах да стана рано. Пълна излагация. И от този ден нататък почти никога не успях, при все това, че вкъщи всеки ден ставам в 5:40. Явно имах нужда от повече сън. Ходилата ми вече бяха придобили първите пришки и рани, сменянето на обувките и сандалите помагаше, но дори и малкото време, през което носех обувките, съсипваше ходилата ми и беше крайно време да спра да ги вадя от раницата и да си остана само на сандали. Освен болката в ходилата, не чувствах никаква болка или дискомфорт абсолютно никъде другаде.

Ком-Емине или една красива старопланинска разходчица :)

В тази публикация: малко общи приказки, ден 0, ден 1 и ден 2 от прехода

по пътя за хижа Ком

Следващите пътеписи ще се различават от всичко, написано в блога досега - те ще бъдат за една българска хубост - Стара планина. Този път няма да има екзотични пейзажи и хора, а нашенски гори, планини и селца. Това е което погълна времето и вниманието ми през последния месец, така че реших да си го опиша тук и да разнообразя досега чуждестранния си блог с нещо българско :) Известно ми е, че има мнооого българи, които изобщо не познават България, така че ще се радвам ако някой научи за нови места в Стара планина от този пътепис.

Какво ново :)

Здравейте,
Напоследък много хора ми пишат с въпроса какво ново при мен след Африка, затова слагам тази публикация и се надявам тя да отговори на въпросите ви. :)
С публикуването на последния разказ за Занзибар, завърших публикациите за Африка в блога. Тези дни прегледах някои от старите, писани по време на самото пътуване, които определено са в много съкратен вид и без снимки. Помислих дали има смисъл да ги правя отново в пълен вариант и съответно със снимки, но реших, че няма смисъл да променям оригиналния им вид. В близко време ще им оправя правописните грешки обаче, които са в следствие на кирилизирането на текстовете, писани на латиница. И вместо да пиша пълните разкази на блога, ще ги опиша по един по-различен начин в книгата, която искам да издам за това пътуване.
През последната почти една година откакто съм си у дома, в главата ми се въртят доста идеи и се зародиха много нови мечти за осъществяване. Този път обаче ще действам по малко по-различен начин.

Занзибар - парченце от Рая

Ето и последния от поредицата липсващи в хронологията на блога разкази - този за Занзибар :)

Когато един средностатистически българин чуе думата "Занзибар", той си представя нещо може би екзотично, нещо накрай света, нещо, което дори не знае какво е точно, но вероятно няма да доживее да види. Много хора наистина нямат представа нито къде е Занзибар, нито пък дали е град, страна, море, остров... Също както немалко хора все така използват изрази като "чак до Тимбукту", а хич не са запознати, че Тимбукту е град в Мали. Патагония също е култово нарицателно - "ше идиш ти, до Патагония чак ше идиш." Та идеята за Занзибар в главата на един не особено запознат с африканската география човек, не е много по-различна от тези за Тимбукту и Патагония. И докато Патагония вярно е на майната си гледано от България, то Занзибар и Тимбукту са в съседна Африка. Е, не върви да си викаме "комшу" както с братята турци, но пък не сме и толкоз отдалечени, че да не се знаем въобще. :)

Йордания - една различна Петра

"Манастирът" на Петра

Още от самото начало Йордания се оказва едно райско кътче за мен и до края ми носи само положителни емоции и свежи приключения...
След като си вземам довиждане с Уилем и близките му, поемам по така наречената "King's highway" или "Кралската магистрала", чийто скалисти каньони и планини са слабо казано главозамайващи. Пейзажите ме очароват, стопът е динамичен, защото ме вземат само на къси разстояния и имам възможност да посетя почти всяко градче по пътя. Най-весело е в Тафила, местните ми казват, че в културата на страната жителите на Тафила са жестоко "употребявани" за всякакви шеги. Намирисва ми на Габрово и горките хорица там, за чиито котки без опашки се носят легенди в България. И с Тафила е такава работата, има ли някакъв известен майтап в Йордания, той задължително ще се отнася до населението на Тафила :) А самото градче си е доста голямо и много време го вървя от край до край.

Йордания - вълшебните арабски земи

Петра!

Последният ми положителен спомен от престоя ми в Ливан, остава деня, прекаран сред руините и уличките на Тир. След като се сбогувам с Миладин на следващата сутрин, се отправям директно към границата със Сирия, горейки от нетърпение да напусна най-после Ливан! Стопът до Бейрут и след това до границата, ми осигурява поредната доза срещи със странни, очевидно недобронамерени субекти. Жалко... тъкмо започнах да свиквам с лошите около себе си и сега си тръгвам! Отказах се от първоначалните си планове да отида и в северната част на страната да се полюбувам на кедровите гори... огромния брой "мъртви души" по улиците ме наведе на мисълта, че дори 5 дни са много за тази страна. Видях достатъчно от Ливан, напред към Йордания!

Ливан - море, руини и Али Джафар

гледката от терасата на домакина ми в Тир :)

 
Дните ми в Ливан не започват добре в странния Бейрут, но успявам да запазя позитивизма си спрямо останалата част от страната и се надявам на по-щастливи мигове в следващата ми дестинация - Баалбек. Стар исторически град, пълен с руини от времето на римската империя...
Стопът на изхода на Бейрут не се развива добре. Спират кола след кола, не се качвам в нито една. За пръв път в живота ми се случва да откажа толкова много стопове един след друг. Много рядко, може би веднъж на 1000 пъти, съдбата ме е срещала с хора, чиито недобри намерения усещам още преди да отворя вратата на колата и се е налагало да откажа стоп, поради това неприятно чувство. Тук това се случва непрекъснато. Преброявам осем коли, преди да спре "моят" шофьор в лицето на приятен и интелигентен ливанец.

В памет на Тейлър - околосветски стопаджия и прекрасен човек!

http://www.youtube.com/watch?v=kvYEHoLC8Eg

Съболезнования на прекрасното семейство на Тейлър - сестра му, майка му и баща му- също като него запалени пътешественици!

Пиша тази публикация със смесени чувства - голяма тъга за нелепата загуба на Тейлър, който преди броени дни е загинал в автомобилна катастрофа в Чад. И огромно отвращение, което тая в сърцето си към всички шофьори, които казано по нашенски "карат като луди" и които са 80% от шофьорите в България по моя лична статистика! Един такъв ме вози преди броени дни на път за кукерите в Широка Лъка.

Днес влязох в Каучсърфинг да си прочета съобщението от Камел от Алепо с надеждата да ми е писал, че е добре и войната ще свърши. Но на дневен ред излезе покъртителната новина за смъртта на Тейлър. В първия момент онемях, не можех да повярвам!

Ливан - Бейрут - Содом и Гомор!

една от най-емоционалните гледки в Бейрут...

Пътят Дамаск-Ливан започва като магистрала с четири ленти, поради което доста време чакам преди някой да успее да отбие без да стане пътно транспортно произшествие :) Майсторът-шофьор кара такси, може би затова така смело се хвърля в това приключение. Иска да ме вземе без пари, защото в колата вече има клиент за границата и така или иначе ще пътува до там. На границата тръгвам да пресичам пеш, първо се нареждам на гишето, където се плаща изходна такса от 500 паунда, или около 11 долара. Всеки път като излизаш от Сирия, плащаш тази такса. При бариерата за първата проверка на паспорта, покрай мен минава джип с мъж и жена, които усмихнати ме питат къде отивам. Като им казвам Бейрут, веднага предлагат да ме вземат.

Сирия - част 3 - Палмира и Дамаск

вълшебната Палмира

Първият ми стоп след раздялата с Уаел и семейството му, ме отвежда право в Хомс. Шофьорът почти не говори английски и като му казвам, че пътувам за Палмира, не знае къде точно да ме остави, тъй като той пътува за Дамаск. Сеща се обаче за някакъв път към Палмира, който започва от покрайнините на Хомс и ме оставя там. В последствие се оказва, че има съвсем друг главен път, но този е много по-вълнуващ - нито една от колите там на практика не отива в Палмира, освен това коли съвсем липсват. На мястото, където слизам от колата в Хомс, ме посрещат дузина войници пред бариера и един луд таксиджия. Военните буквално се същисват като ме виждат, обаче си събират акъла и веднага ми искат паспорта.

Сирия - част 2 - светли мигове в кървав Хомс и слънчев Тартус

http://www.youtube.com/watch?v=OWIVi_Oa4as
http://www.youtube.com/watch?v=fZX4D5ExKIg

All I want is the wind in my hair
To face the fear but, not feel scared
Wild horses I wanna be like you
Throwing caution to the wind
I'll run free too
 
 Run with the wild horses, run with the wild horses! 



Предният разказ бе посветен на младежите от Алепо, този посвещавам на прекрасното семейство на Уаел, който ме подслони в Хомс и близо до Тартус!

малка част от голямото семейство :)