Какво ново :)

Здравейте,
Напоследък много хора ми пишат с въпроса какво ново при мен след Африка, затова слагам тази публикация и се надявам тя да отговори на въпросите ви. :)
С публикуването на последния разказ за Занзибар, завърших публикациите за Африка в блога. Тези дни прегледах някои от старите, писани по време на самото пътуване, които определено са в много съкратен вид и без снимки. Помислих дали има смисъл да ги правя отново в пълен вариант и съответно със снимки, но реших, че няма смисъл да променям оригиналния им вид. В близко време ще им оправя правописните грешки обаче, които са в следствие на кирилизирането на текстовете, писани на латиница. И вместо да пиша пълните разкази на блога, ще ги опиша по един по-различен начин в книгата, която искам да издам за това пътуване.
През последната почти една година откакто съм си у дома, в главата ми се въртят доста идеи и се зародиха много нови мечти за осъществяване. Този път обаче ще действам по малко по-различен начин. Реших, че няма да тръгна на следващото голямо пътешествие (до Америките и обратно) докато не събера на куп поне тройно повече пари, отколкото смятам, че ще изхарча. Защо? Причините са няколко... Най-важната от тях - както всички знаем Америките са отделени от нас с океан и за разлика от Африка, където трябваше да взема един ферибот за няколко часа (а откъм Мароко за половин час), то за да стигна до Америка (която и да е от тях), трябва да намеря воден транспорт за поне месец време. Четящите блога ми знаят, че основен мой приоритет е колкото и да закъсам и каквото и да ми се случи, да НЕ вземам самолет при никакви обстоятелства. Ще спестя тирадата си по повод омразата ми към самолетната индустрия и "пътуването" със самолет. И така, да приемем, че нещата се развият добре за мен, намеря си яхта до Централна/Южна Америка и такава на обратно до Европа може би от Северна Америка, тогава ще ми е нужен минимум пари за цялото пътуване. Обаче ако нещата се объркат и всичките ми планове не станат както ги мисля, един огромен океан ще ме дели от близките ми може би години наред, докато намеря начин да го прекося. Искам в случай, че нещата със стопирането на яхти не тръгнат добре обратно към Европа, да мога да си позволя да си платя за превоза на която и да е яхта или кораб и да се прибера у дома без да изпадам в немилост и кой знае какви визови проблеми с лудите американци в САЩ. Друга причина - не искам да прибягвам до финансова помощ от близки, или поне ако се наложи да е в минимален размер. Трета причина - размечтах се да посетя много трудно достъпни места (едно от тях е Антарктида), за които е много вероятно да не намеря безплатен вариант и страшно ще съжалявам ако не успея да се докосна до красотата им. Така че освен парите за нормалните разходи, ще трябва да си заделя достатъчно пари за още две неща - екстрите (Антарктида и някои острови) и резерва при евентуални проблеми с транспорта към Европа. Визите са още един разход, в Южна и Централна Америка повечето страни са безвизови за нас, но има някои, които много ми се иска да посетя и за тях се искат визи. Отделно Щатите и Канада ще са по някоя стотачка. Първоначалните ми намерения за връщането са да намеря воден превоз от Аляска или Канада за Русия или Япония (много искам да се прибирам през Сибир), ако това сработи, ще се почнат и един куп разходи за визи в Азия (за Русия въобще не знам как ще стане, те по принцип виза не дават ако не я вземеш от собствената си страна и е само за месец).
В момента приоритетите ми са: книгата, която докато не завърша, не може и дума да става да замина на дълго пътуване, защото ще стане точно както с Азия - пътуването в Африка позаличи спомените от там и преживяванията се натрупват едно върху друго. Отделно искам да осъществя няколко по-кратки пътувания в близко време. Едното е безплатно, защото е в Европа и няма да ме вкара в никакъв разход - Португалия, Андора, вероятно и замъците по Лоара... Другото е Близкия Изток и Индия обаче това ще ми струва горе-долу всички пари, събрани за Америка до момента и след него пак ще съм на нула. Това е единствената причина до момента да устоявам на изкушението. Освен това ужасно ми се скита из България, всъщност утре хващам пътя за 5-6 дни :) Много искам и да се върна в Западна Африка! Но и за това ще трябва да посъбера доста парици, там визите са десетки.
В касичката ми до момента имам малко над 1200 лв. Парите са събрани без да си давам зор и без да работя никаква редовна работа, само от разни така наречени допълнителни доходи, например в момента си разпродавам доста от личните вещи. Сумата, която си поставих за цел да натрупам преди да отпътувам за Америките, е минимум 10 000 лв или 5000 евро. Най-вероятно няма да изхарча и една трета от нея, но искам да я имам в картата поради посочените по-горе причини. Нямам идея колко ще трябва да платя за разходчицата до Антарктида, още повече, че ще се опитам да намеря различен за посещение начин от круизите на туристите, които струват около 2-3000 долара. Не можех да си представя, че това пътуване би могло да е по-скъпо от предното допреди да реша, че ще се ходи на ледения континент, просто много ме влече натам напоследък, даже почнах да сънувам ледената пустош. :)
Абе общо взето на толкова места ми се ходи и не мога да си избера, напоследък все повече ми стават мечтите и съответно трябва да ги подреждам коя след коя и да почвам пак да ги осъществявам :)
Така че за момента предстои писане, писане и кратки скитания, и трупане на финанси за дългото скитане :)
 

17 коментара:

feet relief каза...

Тери, ти неверятно вдъхновение! Успех с книгата, ще е уникално вълнуваща и увлекателна сигурна съм, чакам с нетърпение да се появи! Силни прегръдки! Кристина

nadejda каза...

Тери, благодаря ти, че писа, защото и аз си задавах същите въпроси. И много се радвам се книгата! Ако мислиш да ангажираш редактор/коректор, предлагам ти услугите си - напълно безвъзмездно, разбира се. Като филолог, преподавател и преводач, това е нещо, което правя.
Желая ти спорно писане и вдъхновение! И чакам с нетърпението пътуването ти до Португалия и Андора, интересно ми е как ще видиш Португалия. Прегръщам те!

Tery каза...

Надежда, много ти благодаря за предложението и пожеланията :) Когато я завърша ще се обърна към теб, със сигурност ще е нужно да има редактор :) За Португалия непременно ще споделя някой разказ, мисля това лято по някое време да отида да се разходя натам, сигурно ще е супер интересно и красиво!

Konstantin каза...

Тери мисля тази зима да ходя с колело и палатка до Мароко и търсейки информация как се гледа там на къмпингуването попаднах на теб. Още не съм прочел много от написаните неща но ми хареса. Та да си дойем на думата- искам брой от книгатаааа...

Konstantin каза...

А сега видях за Португалия- ноември навярно ще отsкоча до там а две седмици, пак с колело, та ще чакам и оттам... {;

Tery каза...

Здравей Константин, за палаткуването в Мароко - нямаш грижи ако разбира се се криеш подобаващо :) Просто гледай да не се набиваш на очи, само около Сауера е леко проблематично, защото има много неоградени частни имоти (ферми) и нощно време има пазачи, които обикалят покрай пътя. Това два поредни пъти го установявам лично, така че мисля е важно да го спомена. Иначе в пустинята няма кой да те види, а и като цяло дори да бъдеш видян, никой няма да дойде да те тормози, хората са страхотни! :) Най-много да те поканят на гости у тях, просто малцина са тези, които биха те оставили на улицата.
За книгата нямаш проблем :) Само веднъж да е готова - написана и издадена, ще има копие за всеки желаещ.
От доста време насам имам съмнения относно доста неща като например смисъла от съществуването на една такава книга в един болен от моя гледна точка свят, в който се счита за нещо странно и особено да спиш в саваната сред лъвове или да не те е страх от смъртта. Тъжно ми е, че хората намират такива неща за странни, а умишленото си самоунищожение за нормално. Но все пак взех решение книгата да се появи на бял свят и който има интерес ще може да я прочете. Ще бъде най-максимално искреното нещо, което някога е излязло изпод пръстите ми, пък макар и брутално на места.
Поздрав за всички с нещо, за което мисля цял ден, сънувам цяла нощ, мечтая всяка минута, виждам навсякъде около мен.... Моята Африка (едно от евентуалните заглавия за книгата :)) -
http://www.youtube.com/watch?v=n2s5ev0i8tM

Анонимен каза...

az prochetoh chast ot putepısa tı. Bravo tery. Mnogo sı smela da napravısh tova. Tolkova e opasno ız tezı raıonı. Da trugnesh sama. Bez prıatel ılı prıatelka. Bez oruzıe. Trudno e da se povıarva che nıshto ne tı se e sluchılo. ….Az ne znam ako nıakoı ıska da tı pıshe kude da go napravı. Moze bı tuka ne e mıastoto,no ne vıdıah i-mail. Ima edna ot rusıa koıato mnogo prılıcha na tebe. Patuva na avtostop ız asıa. V opasnı raıonı. Mınalıa mesez beshe v sırıa. Alına desıatnıchenko. Dobre e che sı napravıla spısuk s blogove na puteshestvenızı. Az trudno gı otkrıvam. Az znam za nıakoı,koıto gı nıama v tvoıa spısuk. Interesuva lı te. Ima edın saıt kato couchsurfıng,koıto go nıama v tvoıa spısuk-travelers for travelers. Tı v monenta v bulgarıa lı sı. Koga smıatash da hodısh kum amerıka

Tery каза...

Анонимен, благодаря ти за коментара, но до края на живота си ще твърдя, че няма нищо опасно в пътешествията ми. Особено в тези "опасни" райони, които в действителност са моя Рай. Много по-опасно е да караш колело по улиците на Хасково, съвсем наскоро един ентусиаст с джип почти ме размаза на асфалта. По темата за страха и смелостта мога да ти кажа, че моето няма нищо общо със смелост, то е нещо съвсем различно - отсъствие на страх. Смелостта е когато прецениш, че нещо друго е по-важно от страха, а отсъствието на страх е нещо противоестествено (ненормално състояние) за всяко живо същество, но на мен много ми помага във всички аспекти. Без оръжие и без приятели - да, разбира се. Сам човек, който вярва в себе си, е по-силен от милиони други. А ако тръгваш някъде с оръжие и особено с идеята да го използваш, то по-добре не тръгвай, защото ще ти се наложи, а както всички знаем - "който вади нож, от нож умира" или една любима моя - "кой каквото търси - намира" :) Да, в момента съм в България. За Америка - когато - тогава :) Не работя с планове, дати, години и т.н. измерения на времето. Пътувам само за собствено удоволствие и когато усетя, че е дошъл момента - тръгвам :) Можеш да ми пишеш на имейл - disney@mail.bg също така можеш да ми пратиш тези сайтове, които споменаваш :)

Анонимен каза...

Az tı blagodarıa za otgovora. Saıtovete za koıto tı pısah gı pısheh v google kakto gı vızdah- travelers for travelers ı to ızlıza. Az ne znam kak se pravı sus sın zvıat ı da tı otvorı vednaga adresa. Drugıa e-http://desyat-ko.livejournal.com/profile…. алина десятниченко sushto stava ….kak moze da nıamash strah. Znaesh lı kolko stopajııkı sa ograbenı,ıznasılenı ı ubıtı. Ilı otvlechenı. Az poznavam takıva ot purvıte dva vıda…. Zelı korabı otvlıchat v afrıka… Ako tova se sluchı s tebe shte tı doıde strahut. Chete lı za onazı ındııka deto ıa ıznasılıha v gradskı avtobus ı posle umrıa. V edın golıam grad. Avtobusut bıl otvlechen ı nıamalo nıkakvı putnızı. Ako ne mı vıarvash mozesh da popıtash polızıata ıma lı takıva prestuplenıa v bulgarıa. Imashe nıakakuv saıt sus statıstıka na prestuplenıata v BG. Moze da ımash kusmet,no ne se znae dokoga…tova da vıarvash sebe sı sa praznı prıkazkı.. I hrıstos vıarval v sebe sı,no nakraıa boga go ızostavıl. Toı kavza na krusta-gospodıizashto sı me ızostavıl… tı mozesh da nosısh sprey ılı elektroshokova palka. Imash pravo da se otbranıavash ako te napadnat. Dorı ı ıstınskı pıstolet da nosısh ako go ızpolzvash ako te napadnat ne e grıah… v amerıka e razresheno na vsekı da nosı oruzıe bez razreshenıe. Kazvalı sa mı hora koıto zıveıat tam - ako nıakoı tı vleze v kushtata ılı ımota bez da go pusnesh ı go zastrelıash nıkoı nıama da tı tursı otgovornost…. Az segasum v turzıa no smıatam sled nıakolko dena da hodıa v sofıa ı sıgurno shte mına prez haskovo. Shte mı bude ınteresno da se zapoznaıa sus tebe. Imash lı zelanıe. Mozesh da mı dadesh nomera na telefona

Tery каза...

Анонимен, може би ще се обидиш от коментара ми, но тъй като имам претенции, че винаги казвам каквото мисля - рядко ми се е случвало да прочета толкова много глупости на куп. Изобщо не ме интересуват убийства, изнасилвания, грабежи, отвличания, полицейски статистики и прочее простотии. Задръж ги за себе си ако обичаш, това не е моята реалност, а твоята. Аз мисля, че го казах достатъчно ясно в предния си коментар - кой каквото търси - намира. Никой не може да ти стори зло ако сам не му го позволиш. Винаги имаш избор. Дори можеш да се самоубиеш ако не можеш по друг начин да се спасиш, но изборът е твой. Всичко друго е пълнеж за хора, които явно ги кефи да си живеят в страх. Ти като искаш си носи пищови, спрейове, палки, томахавки... с това можеш само да събудиш съжаление у хора като мен.
Да ти кажа честно нямам желание да се срещам с човек, който твърди, че да вярваш в себе си е празна приказка :) Аз не вярвам в нищо друго, освен в себе си. И ако умра заради тази си вяра, няма да има по-щастлив човек от мен! Всеки ден живея с отвращение към съвременните "ценности" и "идеали" - в кавички, защото имам предвид липсата на такива. Вече се цени това да останеш жив на всяка цена. Тъжно.

Анонимен каза...

Привет! Тъкмо се върнах от едно балканско пътуване на стоп, преди което четох блога ти, за да попия част от знанията на опитния стопаджия :) Това, което ми прави впечатление е, че не пътуваш с някой друг. Мислиш ли, че двама човека са твърде много? Вече два пъти съм пътувал, един път с момче, другият път с момиче (аз самият съм от мъжкото съсловие), като и двата пъти се наложи да почакаме по няколко часа край пътя. А бях убеден, че наличието на момиче е сигурен начин за моменталното събуждане на симпатии (или съжаление) у шофьорите...

Другият ми въпрос е на съвсем различна тема - някъде беше написала, че си против Европейския съюз, което ми се стори странно. Като стопаджийка не намираш ли пътуването през граница (поне в рамките на Европа) за много по-лесно? Или причините за твоята неприязън са съвсем различни?

Виктор

п.с. А това за опасностите по пътя наистина е голяма глупост, която повечето от наплашените ми приятели (слава Богу не и семейство) постоянно бълват. Надявам се хората да спрат да гледат телевизия и да престанат да живеят в параноя. Само така може да процъфти пътуването на стоп ;)

Tery каза...

Здравей Виктор :)
Аз пък току що се върнах от Ком-Емине (за което ще сложа пътеписи и снимки скоро) и по време на похода като минавах през някои селца или хижи, срещнах толкова много наплашени и ужасени от света и живота хора, чиито единствен въпрос към мен беше "не те ли е страх да скиташ из Балкана?" Мисля, че вече дълбоко в себе си отписах надеждата, че хората ще се променят и избавят от негово величество Страха.
По въпроса дали мисля, че двама на стоп са много - категорично не :) Няма никакъв проблем да пътувате двама и въобще не мисля, че е по-бавно, а чакането няколко часа на пътя може винаги да се случи и на сам човек, на мен ми се е случвало доста пъти. Това зависи от много неща като манталитета на хората в съответната държава, мястото, на което стопираш и куп други. Но със сигурност не е проблем да пътуваш с втори или дори с трети човек без значение момиче или момче. И няма смисъл да разчиташ някой да буди съжалението на шофьорите, по-добре гледайте да събудите доверието и симпатията им :) От съжаление малко хора спират. А аз пътувам соло, защото просто обожавам Самотата и Свободата и вече не мога да си представя да пътувам особено на дълги скитания с втори човек, колкото и близък да ми е той. Така се губи шанса да развиваш у себе си уникални качества, сила, воля, издръжливост и абсолютна независимост да се справяш сам с всичко, което ти се изпречи.
За Европейския съюз - омразата ми към него няма нищо общо със свободното пътуване, разбира се, че съм против границите и визите. Просто ненавиждам еднаквостта и претопяването на европейските държави, всичката помия, псевдо-култура, идваща от Запада и заливаща Изтока, стремежите да ни променят и направят по образец на малоумните страхливи англичани, германци и т.н. Навсякъде забрани, правила, максимално усложняване на живота и тотално потъване в Системата! Западна Европа и хората там НЕ ми харесват и не искам да виждам техните правила, закони и други простотии в България. Това накратко провокира отношението ми към Европейския съюз.

Поздрави и успешен стоп с компания или сам, важното е да се радваш на пътуването :))

Анонимен каза...

Благодаря ти за отговора :) Да, разбирам какво имаш предвид с това за ЕС. Преди 2 години обикалях Холандия с колело и навсякъде ми правеха проблеми (не само полицаите, но и обикновените хора) за това от коя страна на пътя карам, защо съм на пешеходна пътека, а не на велоалеята и т.н. Нулева свобода в името на изрядността.
Колкото до страха - по-добре да живеем кратко и без притеснения, отколкото 90 години да треперим. Това обаче няма как да го разберат повечето хора, които следят само черните хроники и не смеят да живеят.
Между другото, може и да си писала за това, но да съм го пропуснал - как се прехранваш по време на дългите си пътувания? Носиш си котлонче и си готвиш ориз и спагети или разчиташ на други начини? Ако пък си на гости чрез каучсърфинг поемаш ли част от разходите по твоя престой или изцяло разчиташ на домакина си?

С интерес очаквам следващите ти включвания.

Поздрави, Виктор

Анонимен каза...

Тери, като прочетох връзката по-долу веднага се сетих за теб. Вероятно няма да си особено вдъхновена първоначално, но така ще успееш да финансираш всички начинания до края на живота си :) Дори и да не ти е полезно, желая ти успех от все сърце! Ти си родена вдъхновител!Елка http://www.karieri.bg/karieren_klub/vazmozhnosti/2127479_konkurs_za_nai-dobrata_rabota_na_vsichki_vremena/

Tery каза...

Здравей Виктор,
По отношение на законите имам един мнооого любим шопски лаф: "Какво е законо? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват през нея" :))) С това се изчерпва "уважението" ми към законите на "процъфтелите" западни общества.
Прехраната ми в дългите пътувания е основно така наречената "street food". Много обичам нещата, които се продават по сергии на улицата, във всяка страна това ми стават любимите храни (не говорим за Европа, а за страните в Африка и Азия). Имам склонност да се пристрастявам към чуждата кухня и няма страна, в която да не ми е харесало хапването на местната храна, така че няма нужда да си нося котлонче и ориз/спагети. Досега в нито едно пътуване не си носех и не готвех нищо, само няколко пъти като бях на каучсърфинг приготвях по нещо българско за домакините, но аз по принцип мразя готвенето (и обожавам яденето), така че освен картофи-мазньоч и таратор друго не мога да им приготвя :) Никога не разчитам на каучсърфъри за прехраната ми и повечето пъти отивам при домакин с някаква храна в раницата, но специално в арабския свят, в Африка, Индия и т.н. местните не приемат отказ от тяхната трапеза и споделят с теб всичко, което имат без да си го искал. Съответно и не приемат да им даваш пари за храната, това повечето пъти може да се тълкува като обида. Когато си на гости при европейци и други подобни, винаги е добре да предлагаш споделяне на разходите по храната като в някои случаи те ще откажат, в други ще приемат. Аз лично изобщо не очаквам да ме хранят домакините ми, но повечето пъти е било точно така. Принципно като ми кажат, че хладилника е на мое разположение и мога да ям, не го пипвам. Но като ми сложат чинията с храната на масата и седнем да ядем, си изяждам всичко с удоволствие. Общо взето при всеки човек е различно, ти сам усещаш каква е нагласата към теб и атмосферата на самото място. Аз храня всичките си сърфъри у нас, но много от тях са си носели храна и са споделяли каквото имат. Други пък идват с желание да готвят, купуват си продуктите, които липсват вкъщи и ми готвят страшни манджи :)


Елка, благодаря ти за споделения линк и прекрасното пожелание :) Май правилно предполагаш, че много няма да се вдъхновя от предложението на този сайт, иначе безспорно парите, които дават, биха ми стигнали за цял един живот. Описанието ми звучи точно като за "работник на път", което аз все повтарям, че не съм, защото това според мен убива свободата и нестихващото желание да пътуваш и вероятно след няколко седмици ще ми е писнало дотолкова, че ще бягам към дома. Тия дни ако ми дойде музата може и да изстрелям едно видео, макар че дори да ме изберат, те ще искат да се пътува със самолет, а това от моя страна няма как да стане. Абе май никак не е за мене тая работа :)

Анонимен каза...

Тери, благодаря ти за изчерпателния отговор, много ми беше полезен :). Предполагам, че имаш стотици познати в София вече, но да знаеш, че ако минаваш през столицата, с удоволствие бих ти услужил с подслон (който дори бих казал, че е по-скоро в полите на Витоша, отколкото в града). Ако е вярно, че човек става такъв, с каквито общува, то само бих могъл да се надявам, че ще прихвана част от твоя авантюристичен дух и решителност :).

Ако имаш нужда, само пиши и ще разменим координати.

Поздрави, Виктор

Tery каза...

И аз ти благодаря за предложението :) По принцип много рядко ми се налага да ходя до София, а и имам къде да остана за нощувка (мястото също е в полите на Витоша), но може пък някой път да се видим за по приказка. Или ако идваш към Хасково пиши, ако съм си вкъщи си добре дошъл да кауч-сърфираш :)