До Исландия и назад - част 24 - Германия - замъци и други красоти в Източна Германия

23.10.2022

Сутрешната ни програма днес не беше обичайното. Имахме сериозна задача - да източим старото масло от колата и да налеем ново. Ами, голямо мазало стана. Вдигнахме колата на крика, източихме чернилката в наличните бутилки, но те не стигнаха и се наложи да използваме празни буркани. Омазахме се до уши. Не успяхме обаче да сменим филтъра, така че си останахме само със смяна на маслото. След повече от час мъки и мръзнене на утринния октомврийски студ, най-сетне се заехме с нормалните занимания, а именно разглеждане на района. Първо се отбихме до една гара в гората, за да видим дали все пак няма да мине парния локомотив и да го снимам, но нямахме късмет - не мина, а и не знаехме разписанието. После се паркирахме в градчето Gernrode, където посетихме огромната и много красива църква St. Cyriakus. Построена е през 10-ти век и успяхме да я видим точно преди да почне службата. Разходихме се и по уличките из центъра, след което се запътихме към Stecklenburg. Около това село имаше три различни руини от замъци, пръснати из гората. Успях да отида до всичките и много приятно ме изненадаха. От руините на замъка Lauenburg от 12-ти век се откриваше и невероятна гледка. Беше неделя и имаше доста щъкащи местни туристи. Обикалях по руините повече от час, оглеждах се и за гъби в гората, но нищо не намерих. 

До Исландия и назад - част 23 - Германия - ядове, нерви и бутикови градчета в планините Харц

Замъка Wernigerode

 

19.10.2022

Вдигнахме лагера рано сутринта, последни приятни мигове в Дания преди да се гмурнем в пренаселената, безпорядъчна и объркана Германия. Възнамерявахме да влезем във Flensburg и да намерим безплатен паркинг преди да започне градския трафик. В Германия той винаги е ужасяващ през деня и колкото по-рано човек влезе в даден град и си намери паркомясто, толкова по-малко ще виси в задръствания с агресивни хора, бързащи за работа. Спряхме до един Lidl, на улицата пред него, но не можахме да установим дали това място е разрешено за паркиране или не. Другарчето слезе и се разходи наоколо като за късмет намери друга уличка зад Lidl, която беше безплатна и разрешена. Преместихме колата и я оставихме там, макар да бяхме притеснени дали ще я намерим цяла. Немската действителност нямаше много общо с датската. Край със скандинавското спокойствие, край с прекрасните заслони за спане, безопасните паркинги, където е почти сигурно, че ще си намериш колата цяла... Тук още тръгнахме на разходка и навсякъде около нас щъкаха "новите германци" - клошари безчет, негри, араби, турци... На всеки ъгъл се предлагаха дюнери, кебапи, наргилета... къде изобщо се намирахме?! Клошарите бяха особено много и доста се забелязваха в този ранен час. Появиха се и немалко стари коли по пътищата, всичко веднага започна да ни изглежда значително по-изпаднало от Дания. Имаше доста съмнителни типчета по улиците, макар и не толкова, колкото в по-големите немски градове. И все пак бяхме още до границата. А Flensburg иначе беше много красив град с видимо датско влияние в архитектурата и подредбата. Трети по големина град е в провинция Schleswig-Holstein, след Киел и Любек. 

До Исландия и назад - част 22 - Дания: последни мигове в тази приказна страна

В красивото градче Middelfart

16.10.2022

На сутринта се върнахме до Aarup да купим масло за колата, трябваше да се долее малко. Не успяхме да намерим по супермаркетите и тази задача остана на пауза. Насочихме се към замъка Erholm, в двора на който влязох нелегално. На входа имаше кутия за самотаксуване, според която посещението на района около замъка беше 25 крони. Все пак реших да го посетя без да пускам пари и успях. Не ми хареса идеята да давам пари за един поглед отвън, без изобщо да доближавам дори сградата на замъка. След това посетих красива вятърна мелница на близко хълмче, която дори беше отворена вътре и беше доста запазена. Върнах се до колата и продължихме към замъка Rugaard като по пътя се отбихме до прекрасната църква Padesø. Гробището до нея беше интересно, имаше гроб със скулптура на елен и друг с такава на акула. Замъкът беше много красив, но както обикновено частен и можеше да се види само отвън. 

Следващата спирка беше Middelfart, където паркирах до CLAY Keramikmuseum и направихме дълга разходка из центъра. Катедралата беше затворена, вероятно защото беше неделя и службата беше минала. Посетихме библиотеката, докато навън поваля малко и продължихме с разходка по крайбрежната улица. Върнахме се до колата и газ към град Fredericia, който беше от другата страна на моста между остров Fyn и полуостров Ютланд. Крайно време беше да се върнем на Ютланд и да продължим на юг в посока Германия.

До Исландия и назад - част 21 - Дания: в света на Андерсен и остров Fyn

Ribe - гледка от кулата на катедралата

11.10.2022

Поразходихме се из района преди да тръгнем, морето беше съвсем близо до заслона. След закуска поехме към викингски музей южно от град Ribe. Не беше още отворен и се надявахме да видим нещо в извънработно време. Имаше обаче табели да не се влиза навътре между къщичките без билет и не посмяхме, имаше персонал наоколо. Видяхме го само по периферията, след което се отправихме към Ribe. Намерих безплатен паркинг на 500 метра от катедралата, оставихме колата и се впуснахме в опознаване на този прекрасен град. Надмина всичките ми очаквания, имаше толкова много за гледане. Посетихме двете най-големи църкви и прекрасен безплатен музей с разкопки до катедралата. Тя самата беше зашеметяваща и в края на разходката се върнахме пак до нея, за да се кача аз в кулата и да видя гледките отгоре. Самата катедрала можеше да се посети безплатно, но за кулата и музейната част се плащаше билет 25 крони, които някак си реших да прежаля. Много исках да изкача 246-те стълби и да видя нещо в Дания от птичи поглед. И никак не съжалих, панорамата горе беше прекрасна. 

До Исландия и назад - част 20 - Дания: музеи, сърни, руни, гъби край Леголенд и право на запад

 

Октомврийско на входа на Legoland

 06.10.2022

 Рано сутринта събрахме лагера и газ към Орхус. Беше голямо вълнение за мен да посетя втория град на Дания, след като преди години имах възможност да видя Копенхаген. Все още нямаше много трафик, но личеше, че градът се събужда. Животът в Дания започва рано и докато стигнем до безплатния паркинг, който си набелязах вчера, немалко коли и колоездачи се появиха по улиците. Паркингът наистина се оказа безплатен без ограничение на времето за престой. Намираше се до парка Тиволи и беше доста удобен, макар да имаше немалко ходене до ценъра. Основната и най-важна забележителност, която държах да посетя в Орхус, беше Den Gamle By - Стария град. Представлява голям музей на открито с множество стари къщи и всякакви предмети от бита през минали години, още от 17 век, та досега. Музеят е своеобразно пътуване през датската история. Феноменално направен и поддържан, заслужава си всяка минута! Самият факт, че прекарахме абсолютно целия ден вътре, влизайки два часа преди да отвори и излизайки три минути преди да затвори, смятам ясно показва колко много ми е харесало. Като казвам музей имам предвид цяло селище с прекрасни стари сгради, във всяка от които се влиза и всъщност интериорът е пълен с какви ли не експонати, предмети от бита, интерактивни образователни занимания, колекции от всичко, стари коли и велосипеди.... То просто няма нещо, което да липсва, изумително място и направено с доста мерак. 

До Исландия и назад - част 19 - Дания: Източен Ютланд около Орхус

Baunhøj Mølle, Grenaa

03.10.2022

Първата спирка за днес бяха руините на замък Hald Slot, които бяха недалеч от друг, обитаем понастоящем замък. Другарчето остана на паркинга, а аз се разходих до руините, където имаше кула с гледка и хубава гора на брега на езеро. Много приятно кътче за отмора. Все повече харесвах датските забележителности, защото не само бяха красиви, но и по правило бяха лишени от каквото и да е туристическо присъствие. Продължихме към селската църква Dollerup Kirke - красива стара църквичка със семпъл интериор. Нататък се спряхме до къща музей E Bindstouw в Lysgård, която беше затворена и за жалост нямаше как да надникнем вътре. Доколкото разбрах музеят има връзка с Steen Steensen Blicher - известен писател и поет. Сградата е от средата на 18 век и е била училище, станала е известна чрез произведение на писателя. Дори само отвън е изключително чаровна и доста време не можех да отлепя поглед от нея. Продължихме "църковния туризъм" с няколко красиви църкви по маршрута нататък. В градчето Kjellerup пък попаднахме на красив парк със скулптури. Минахме през магазин за храна и продължихме към замъка Ulstrup. Оказа се частен, но успяхме да го обиколим добре отстрани. Имахме още време за обикаляне днес и се насочихме към две селски църкви Langå иVærum Kirke, а след тях към един парк Krakamarken, из който се разходих, но нямаше нещо специфично за посещение. Последва един красив замък на име Clausholm Slot, който обаче беше затворен и нищо не успяхме да видим от него. Въпреки това обаче ще го помня цял живот с това, че почти разбих колата на другарчето край входа му.

До Исландия и назад - част 18 - Дания - гъби, "кирки", викинги, бункери и... дъжд, разбира се

Фарът Rubjerg Knude

29.09.2022

Веднага щом събрахме лагера още по тъмно, тръгнахме на нова разходка из горите на Tversted. Не ми излизаха от главата тия гъби, колко ли още щяхме да намерим. Много обичам да ходя по горите за гъби и тук съвсем неочаквано открих в пъти повече и по-големи от най-големите, на които попаднах в България през годините назад. Датските манатарки бяха гиганти и тъкмо им беше време за бране, гората просто се пукаше по шевовете от всякакви гъби. Имаше и страшно много червени мухоморки - най-красивата и апетитна гъбка :) Който я е опитал веднъж обаче, не е успял да разкаже за вкусовите й качества. Отправихме се към едно езеро недалеч, обиколихме го и после поехме към дървена кула с гледка насред гората. По трасето набрахме толкова много манатарки, че яко ни натежаха. Интересно, че нямаше сърнели например, а все манатарки и червени мухоморки. Явно това бяха най-разпространените гъби в района. Стигнахме до положение да избираме най-хубавите, просто защото не можехме да награбим всички. Препълнихме торби и раници, никой не очакваше такъв богат урожай. Толкова се замотахме из горите, че пообръкахме пътеките и леко се загубихме, но бързо се намерихме. Озовахме се отново до мелницата и там ударихме най-голямото находище на едно място. Страшно лошо впечатление ми направи, че явно някой преди нас е минавал по пътеките и е изкоренил някои манатарки, а други е рязал, което е адски странно. Ако е гъбар със сигурност ще знае, че гъбите никога не се изкореняват, а се режат внимателно с ножче. Започнах да си мисля, че може да е турист, който очевидно не разбира от гъби, но като всички хора разбира от унищожение. 

До Исландия и назад - част 17 - Дания - "Кръгът на другарчето" в далечния север

 

 

 24.09.2022

По корабните говорители събудиха народа в 8:00, а аз много по-рано вече бях на палубата и гледах пейзажа в търсене на делфини. Слязох обратно в кабината да си оправя багажа и да закуся набързо, след което отново се установих на горната палуба в очакване. Германката дойде да си говори с мен и неусетно стана 11:00 - пристигането беше точно по разписание. От кораба видях любимата Хондичка на другарчето, както и самото него, снимаше и махаше. Само като си представех, че от днес ме очакваше всеки ден шофиране в продължение на един месец, умирах от кеф. Надали на земята има стопаджия, който толкова много да обича да шофира, колкото аз. Като стигнах до Хондата обаче и видях, че е още по-претъпкана с багажи, отколкото я помнех преди два месеца, направо ми призля. Не стига, че е малка и ниска кола, ами беше и пълна до тавана. Нямаше какво да се направи, другарчето беше живяло два месеца в нея. Посрещна ме с варен ориз и за първи път от дълго време ядох нещо готвено, беше невероятно. Нямаше време за губене, тръгнахме веднага да обикаляме забележителности като започнахме с района, който нарекох "Кръга на другарчето". В него попадаше всичко между Hirtshals, Hjørring, Frederikshavn, Skagen, Tversted. Тук беше обикаляло най-много и през целите тези два месеца. Предполагах, че ще ни отнеме около ден-два да се разгледат тези места, а в последствие отлетя цяла седмица с моето безумно бавно темпо, при което спирам на всяка керемидка.

До Исландия и назад - част 16 - Последни дни в приказната Ледена земя

Златна исландска есен

16.09.2022

Утрото започна със събиране на лагера и последна разходка с Андреас по пътеката край скалите наблизо, беше равна и подходяща за него. Имаше едно малко поточе за прескачане, но тъй като той не можеше да направи разкрач, му сглобих мостче от камъни, които събрах наблизо. Не спираше да ми благодари за всичко и определено щеше да качва всеки стопаджия, появил се на пътя му след опита си с мен последните два дни. Сега обаче пътищата ни се разделяха. Слязох от колата на паркинга на инфоцентъра в Ásbyrgi, който в момента беше затворен. Разделихме се с голяма благодарност от моя страна, благодарение на Андреас видях топлия водопад и Аскя - две места, които страшно много исках да посетя, а бяха труднодостъпни без кола. Андреас пък беше щастлив, че заради моето присъствие доби увереност да пробва да минава по терени, за каквито преди дори и не си помисляше. Той се отправи към Husavik, а аз - към последните два неизследвани от мен полуострова на Севера. 

Доста време си походих преди да хвана стоп, трафикът тук беше много оскъден. Взе ме местен от Акурейри, пътуващ за Kopasker. Слязох до църквата преди градчето, която беше затворена, но красива отвън. Нататък по пътя имаше дузина колоритни плашила, които привлякоха вниманието ми и това на фотоапарата, симпатични бяха. И с това се изчерпваше всичко за гледане тук, минах през градчето, което си беше по-скоро село и продължих нататък по пътя, който от асфалтов стана черен, а трафикът напълно изчезна. Пътуването ми продължи пеша, започнах да усещам колко ми е натежала вече раницата. Имаше купища нови камъчета, брошури, карти. А ми оставаха около 50 км до първото градче. Вървях край прекрасни хълмчета с боровинки в есенна премяна, определено се усещаше смяната на сезона. Въпреки, че лято (такова, каквото ние си го представяме) в Исландия сякаш нямаше заради студа и лошото време, пожълтяването на пейзажа нашепваше за есента. Тя някак неусетно настъпи и дори беше в разцвета си, когато си тръгнах.

До Исландия и назад - част 15 - чудесата на Изтока и щурмуването на Аскя

 

 

12.09.2022

Нощта мина спокойно, в гората беше закътано и много приятно. Не валя, нямаше вятър - пълна идилия. Разходих се из прекрасната гора, след като събрах лагера. Имаше публична тоалетна на главната пътека, за всичко бяха помислили исландците. Повървях пеш до градчето, което си е по-скоро село Djúpivogur, където първо отидох до необичайните скулптури, изобразяващи яйца на различни видове птици, 34 на брой. Наречени са Eggin in Gleðivík и са интересни за разглеждане. Населението тук е около 400 човека, а над селото се извисява планина с височина малко над 1000 метра, за която в местния фолклор се носят легенди, че изпълнява желания. 

След разходката се отбих в супермаркета на входа на градчето, където се надявах да се сдобия с нова тетрадка. Поредната я изписах и имах нужда от ново попълнение. Имаше, обаче цената никак не ми хареса и се отказах, някак си не ми се даваха 5 лв за една тъничка тетрадка. В крайна сметка се оказа, че няма откъде другаде да купя и съжалих за решението си по-късно. Продължих към изхода на градчето и главното шосе, където хванах стоп с момче и момиче швейцарци. Пътуваха към Egilsstaðir и щяха да минават през краткия планински черен път, наречен Oxi, който е достъпен за леки коли и доста от трафика минава от там. Спестяват се немалко километри, главното шосе минава около фиордите и обикаля много. За мен обаче именно това обикаляне е по-привлекателно от краткия път, така че възнамерявах да мина по дългия път. С швейцарците пътувах до водопада Folaldafoss като без да искам пропуснах парка Teigarhorn - защитена територия с находища на зеолити. Разсеях се, защото се заговорихме и пропуснах да сляза. Не беше фатално, щях да се върна по-късно.