 |
Baunhøj Mølle, Grenaa
|
03.10.2022
Първата спирка за днес бяха руините на замък Hald Slot, които бяха недалеч от друг, обитаем понастоящем замък. Другарчето остана на паркинга, а аз се разходих до руините, където имаше кула с гледка и хубава гора на брега на езеро. Много приятно кътче за отмора. Все повече харесвах датските забележителности, защото не само бяха красиви, но и по правило бяха лишени от каквото и да е туристическо присъствие. Продължихме към селската църква Dollerup Kirke - красива стара църквичка със семпъл интериор. Нататък се спряхме до къща музей E Bindstouw в Lysgård, която беше затворена и за жалост нямаше как да надникнем вътре. Доколкото разбрах музеят има връзка с Steen Steensen Blicher - известен писател и поет. Сградата е от средата на 18 век и е била училище, станала е известна чрез произведение на писателя. Дори само отвън е изключително чаровна и доста време не можех да отлепя поглед от нея. Продължихме "църковния туризъм" с няколко красиви църкви по маршрута нататък. В градчето Kjellerup пък попаднахме на красив парк със скулптури. Минахме през магазин за храна и продължихме към замъка Ulstrup. Оказа се частен, но успяхме да го обиколим добре отстрани. Имахме още време за обикаляне днес и се насочихме към две селски църкви Langå иVærum Kirke, а след тях към един парк Krakamarken, из който се разходих, но нямаше нещо специфично за посещение. Последва един красив замък на име Clausholm Slot, който обаче беше затворен и нищо не успяхме да видим от него. Въпреки това обаче ще го помня цял живот с това, че почти разбих колата на другарчето край входа му.
Докато още не знаех, че е затворен и няма да може да се посети дори и отвън, търсех къде да паркирам и влязох в една черна уличка, от която излизаше черна кола. Хубаво, обаче тая черна кола като се разминавахме ме изтика съвсем вдясно на уличката, където (съвсем неочаквано за пътищата в Дания) имаше огромна дълбока дупка - шахта. За лош късмет гумата на колата попадна право в нея, не я видях навреме, за да реагирам. Такова чудо не ми се беше случвало никога в шофьорския ми опит. Направо се ужасих, колата и без това е страшно ниска и претоварена, та съвсем потъна в дупката и легна по корем. Другарчето веднага слезе и почнахме мъките по вадене на колата от дупката. Успяхме да я извадим и нямаше никакви видими щети. Обаче аз така се разстроих и разочаровах от недоглеждането си, че нададох рев до небесата. Имам самочувствие на перфектен шофьор и такива гафове са абсолютно недопустими за мен, особено пък с чужда кола, за която нося огромна отговорност, карайки я толкова хиляди километри из Европа. Все пак през цялото време аз шофирам, не се сменям с друг шофьор и не се уморявам, освен ако не шофирам денонощно и ми се приспи. Именно шансът да карам всички тези километри беше мотивацията ми да тръгна на това пътуване към Дания с кола, иначе щях да си отида на стоп или с колелото. Просто като седна зад волана съм изцяло в свои води и имам чувство, че мога да стигна навсякъде. Нищо не може да ме спре, няма кола или въобще превозно средство, което да не мога да подкарам. И тази издънка яко ме разстрои. Недопустими са такива елементарни грешки, въпреки че шахтата попадаше в сляпо петно, въпреки че другата кола беше привлякла вниманието ми и бях в търсене на място за паркиране и въпреки че шахтата беше почти незабележима - това са празни оправдания. До края на пътуването не си я простих тази грешка, макар да нямаше щети по колата. А другарчето ме прати да се разхождам около замъка, за да се успокоя преди да тръгнем нататък. Имаше много фазани наоколо и им се порадвах, иначе от самия замък почти нищо не видях, освен каквото се виждаше откъм главното шосе.
Поехме към следващия замък Rosenholm. Той беше по-достъпен и го обходих преди да се стъмни, градините и екстериорът му бяха прекрасни. Денят отиде към своя край и потърсихме място за спане. Имаше заслон недалеч от руините на замъка Kalø, които щяхме да посетим утре сутринта, така че решихме да преспим там. Заслонът беше разположен в малка горичка близо до къщи и обществени сгради. Имаше табела на английски дори, че се ползва от 7:30 сутринта, така че дотогава трябваше да сме се изнесли. Оказа се чудесно място и прекарахме поредна нощ на сухо.
 |
Замъка Hald - частта, която се обитава
|
 |
| Езерото |
 |
Събрахме си доста
|
04.10.2022
След като събрахме лагера, се преместихме на близък паркинг с красиви стари сгради наоколо. Тръгнахме пеш към замъка Kalø - 3 км отиване и връщане. Руините бяха впечатляващи с тяхната 700 годишна история, имаше и чудесни гледки, а двама колоездачи на палатка се бяха установили между част от крепостните стени и изобщо не се обезпокоиха, че сме ги видели. Явно не е забранено да се спи тук, а се води национален парк Mols Bjerge.
Продължихме в посока Egens Kirke, където освен самата селска църква имаше и хубава гледка от нея. Следваща по ред беше тази в Agri, типична в датски стил и от 17 век. Оставихме колата до нея и се разходихме до близкия връх Agri Bavnehoj - най-високата точка в национален парк Mols Bjerge. Имаше прекрасни гледки и като бонус към разходката намерих няколко сърнели край пътеката, които другарчето по-късно сготви. Разнообразихме манатарките днес. Събрахме си и круши, опадали от дърво в селото. Следващата спирка беше долмен Poskær Stenhus - очарователно място, същински датски Стоунхендж. Произхожда от 6000 години назад във времето, а горната плоча тежи 11 тона. Тъкмо като пристигнахме, заварихме няколко човека, снимащи филм за някаква телевизия. Трябваше да изчакаме да се махнат, за да мога да разгледам и снимам долмена. Бяха добре екипирани с камери, дронове и какво ли не.
Нататък се отбихме до църквите в Knebel, Tved и Vistoft, а недалеч от последната имаше и симпатична вятърна мелница. Отправихме се към фара Sletterhage - най-южната точка на полуостровчето. Там освен фар имаше и интересна пътека, която отвеждаше до Tyskertårnet - радар кула от Втората световна война. Разположена е на хълм с гледка, наблизо има и стари оръдия. Обходихме пътечките и се отправихме обратно към началото на полуострова като този път минахме през други селца. Спрях за момент до красив плаж и до хълмче с гледки Dragsmur. Денят продължи в посока Ebeltoft - прекрасно старо курортно градче с чудесен плаж преди него, където се отбихме. Имаше паркинг с тоалетни и душ, поизкъпах се вътре със студена вода. В морето пък имаше сърфисти и ги гледахме със завист от брега. Единият беше с фойл сърф, при който само финката е във водата, а дъската е над нея и се движи с доста голяма скорост. Става все по-модерно това, дано не измести класическия уинд сърф.
Разходихме се доста добре из Ebeltoft. Изключително приятно градче, има атмосфера на спокойно, старо и автентично. Старата сграда на общината е построена през 1789 г. и се е ползвала до 1840 г. Понастоящем е музей, който не успяхме да хванем отворен. След дълга разходка се отправихме към колата и към двата големи супермаркета на града, където изпаднаха доста добри намалени храни. Аз съвсем случайно открих едни типични датски сладки на име træstammer, които се оказаха веган, макар че нямаха такова лого. Такава радост ме обзе, ядеше ми се нещо вкусно и след като другарчето си беше намерило някакъв италиански сладкиш предните дни, се изяждах от завист, че няма нещо подобно и за мен. След отвратителното еднообразно хранене в Исландия, всеки ден в Дания гледах да ям различни неща. Взех си от въпросните сладки и за щастие ги имаше и в други магазини по-нататък. Бяха страхотни!
Като се стъмни, си избрахме заслон за спане, който не беше много далеч от града, на има-няма 8 км. Намираше се до интересна воденица Ørnbjerg Mølle. Заслоните дори бяха няколко, имаше и ток в голямата постройка, служеща за събирания най-вероятно. Нощта мина спокойно и на сутринта се заех с писане на записки, зареждане на батерии на фотоапарата и опознаване на района около мелницата.
 |
Красиви сгради стар стил край паркинга
|
 |
| Agri Kirke |
 |
Щанд на самообслужване, приходите са в полза на улични животни
|
 |
Долмен Poskær Stenhus
|
 |
Прекрасни стари сгради
|
 |
| Сърфисти край Ebeltoft |
 |
Градчето е много симпатично и приятно
|
05.10.2022
Доста се задържахме на заслоните, заредихме всички батерии, наваксах със записките и другарчето сготви вкусна манджа от бурканизираните манатарки. Следващата ни дестинация беше Grenaa и всичко интересно наоколо. Първа отбивка беше симпатичната църква в Ålsø, после посетихме най-голямата църква в Grenaa, беше отворена. Центърът се оказа изключително приятно място за разходка, уличките със стари къщи бяха очарователни. След като обходихме повечето, отидохме до вятърната мелница в края на града. Приземният й етаж беше отворен и имаше изложба вътре.
Нататък продължихме с църквата в Veggerslev, малко след нея стигнахме и замъка Sostrup. Там направихме чудесна разходка около него, а докато карах към паркинга, един кестен падна върху колата от дърветата край пътя и огъна мъничко тенекията на предния капак - направо ме заболя сърцето. Като приключихме с обикалянето на пътеките около замъка, се отправихме към Glesborg kirke - уникално изписана и красива църква. Стана твърде късно, за да ходим в град Орхус днес, каквито намерения имах по-рано. Трябваше да го оставим за утре, все пак е огромен град - втори след Копенхаген в страната. Нямаше смисъл да го претупваме, имаше доста какво да се види и нямаше да стигне времето днес. Продължихме с още няколко църкви и един долмен Stenvad. Църквата в Auning беше впечатляващо изписана, грабна ме за дълго да я разглеждам. Остана време и да посетим замъка Gammel Estrup, където не влязох откъм правилния паркинг, а се набутах в малко пътче, та едва се измъкнах. Обходих добре градините на замъка, имаше овощни, цветни и дори парник. Посетих и дворчето на самия замък, имаше някакво събитие и доста хора. Другарчето този път си беше останало в колата да си почива.
Докато карах към градчето Hornslet, започна да се стъмнява и беше време да сложим край на днешните обиколки. Видяхме само градската църква преди съвсем да се стъмни. Беше време за някоя библиотека, успяхме да се вмъкнем в тукашната и седяхме до 22:00, когато затваряше. И тук като по другите библиотеки имаше доста непълнолетни хулигани. Тези тук поне не се занимаваха да ни заплашват, че ще умрем. Използвах времето, за да проучвам маршрута нататък, да си набележа места за разглеждане, безплатен паркинг в Орхус и заслон за тази нощ. Както и да поровя из книгите на английски, които бяха налични. Като затвори библиотеката, се отправихме съм заслона на около 18 км преди Орхус, до градчето Skødstrup. Заслонът беше на около 200 метра от паркинга и се придвижихме пеш с багажа. Намираше се на брега на езерце, но наблизо имаше голям електропровод и яко шумеше цяла нощ. Иначе беше хубаво мястото. За жалост палатката не се събра отворена под навеса, беше твърде нисък. Така че спахме само на чували и спах доста леко, ослушвайки се за евентуални грабители на вещи. Духаше и свиреп вятър, който допълнително вдигаше шум.
 |
| Ørnbjerg Mølle |
 |
По главната
|
 |
| Замъка Sostrup |
 |
| Stenvad Kirke |
 |
Край пътя
|
 |
Замъка Gammel Estrup
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар