24.09.2022
По корабните говорители събудиха народа в 8:00, а аз много по-рано вече бях на палубата и гледах пейзажа в търсене на делфини. Слязох обратно в кабината да си оправя багажа и да закуся набързо, след което отново се установих на горната палуба в очакване. Германката дойде да си говори с мен и неусетно стана 11:00 - пристигането беше точно по разписание. От кораба видях любимата Хондичка на другарчето, както и самото него, снимаше и махаше. Само като си представех, че от днес ме очакваше всеки ден шофиране в продължение на един месец, умирах от кеф. Надали на земята има стопаджия, който толкова много да обича да шофира, колкото аз. Като стигнах до Хондата обаче и видях, че е още по-претъпкана с багажи, отколкото я помнех преди два месеца, направо ми призля. Не стига, че е малка и ниска кола, ами беше и пълна до тавана. Нямаше какво да се направи, другарчето беше живяло два месеца в нея. Посрещна ме с варен ориз и за първи път от дълго време ядох нещо готвено, беше невероятно. Нямаше време за губене, тръгнахме веднага да обикаляме забележителности като започнахме с района, който нарекох "Кръга на другарчето". В него попадаше всичко между Hirtshals, Hjørring, Frederikshavn, Skagen, Tversted. Тук беше обикаляло най-много и през целите тези два месеца. Предполагах, че ще ни отнеме около ден-два да се разгледат тези места, а в последствие отлетя цяла седмица с моето безумно бавно темпо, при което спирам на всяка керемидка.
Другачето беше си записвало къде какво има за гледане, което на мен би ми било интересно и първата ни спирка бяха едни бункери до Hirtshals. От Втората световна война са и вътре се влиза като целите са ошарени в графити и в единия дори имаше чучело, което като видиш в тъмното, осветявайки с фенерче, изглежда като някакъв призрак. Нататък продължихме с разходка из центъра на града като другарчето побърза да ме въведе в тайните на магазините втора употреба, наричат се Genbrug. В Дания те са на друго ниво, нищо общо с България. И далеч не са само за дрехи, а по-скоро за абсолютно всичко. Свързани са с различни неправителствени организации, например Синия кръст, Червения кръст и т.н. Работниците често са доброволци и печалбата отива за различни благотворителни дейности. Беше събота следобед и хванахме един отворен магазин, в който си харесах плюшен жираф и взех няколко неща за подаръци вкъщи. На касата двете баби нямаха дребни да ми развалят едрите пари и ми махнаха с усмивка да взема нещата безплатно. Получих подарък като за добре дошъл в Дания и приятно се изненадах.
Насочихме се към фара на Hirtshals, около който имаше още много бункери от войната. Всичко беше отворено и безплатно, само за качване в самия фар се плащаше и пропуснах. Отделно имаше две зали с интересни експонати. Разгледахме и продължихме към Tornby, или по-точно една прекрасна голяма гора, която ме очарова. След толкова редките и почти несъществуващи гори в Исландия, тази ми се видя като същинска джунгла. Големи дървета, гъста зеленина... а на всичко отгоре имаше и викингско село. Явно местните си бяха построили готини къщички в този стил и си ги ползваха за някакви събирания най-вероятно. Имаше всичко необходимо, че и повече, за да останеш там да спиш например, или дори да се заселиш. Всичко беше наподобяващо викингските времена и имаше готини дървени фигури на животни и хора. Съвсем близо попаднахме и на коне, които нахраних с ябълки, нападали под близко дръвче. Не можех да си тръгна от кончетата доста време и много се сприятелихме. Хареса ми това място, което другарчето открило съвсем случайно.
Карах до Bjergby, за да видим едно паркче с фигури на животни и готина църква с типичните красиви датски гробища. Направо се побърках по датските гробища. По принцип гробищата са ми любимо място за спане и разхождане, защото умрелите не вдигат шум и не правят злини, за разлика от живите. А датските места за изхвърляне на мъртъвци от ежедневието на живите ми се сториха друго ниво, те са си цели ботанически градини. Приличат даже на големи цветарски магазини на открито, в които не се продават само растения, но и разни декоративни джунджурии като статуетки или свещници например. Хората тук украсяват гробовете с разни такива неща. Градинарската поддръжка на гробищните паркове е на много високо ниво и наистина на моменти си мислиш, че ходиш из ботанически градини. Църквите също са много интересни и се водят евангелско-лутерански. Архитектурата им силно ме впечатляваше през цялото време, отвън повечето пъти са бели и са като току що варосани. За щастие повечето църкви, които посетих, бяха съвсем празни и добих приятното усещане, че хората в Дания като цяло никак не са религиозни, както например сърбите или гърците, които се мъкнат като побъркани от икона на икона и даже ги целуват (бляяяяк, гадост и зараза!). И самите църкви може би ги виждат така, както и аз - красиви и интересни исторически и архитектурни паметници.
Отидохме в град Hjørring привечер, магазините бяха затворени и се разходихме по главната в красивия и приятен център. Църквата и тук беше внушителна, но затворена, а близо до нея имаше музей, който ми се стори, че е безплатен и реших, че като минаваме пак през града в следващите дни, ще се отбием ако е в работно време. Библиотеката също беше затворила, когато стигнахме до нея. Оставаше само време за обикаляне по супермаркети на лов за намалени храни. Имаше много такива, Дания беше подходяща за изхранване от продукти с изтичащ срок на годност и ниска цена. Накупихме много неща като аз след два месеца лишения в Исландия на бисквити и боб, умирах за всякакво разнообразие и се нахвърлях на всичко като обезумяло от глад животно. Особено веган млеката и сладоледа, сладките неща, плодовете... Ядях банани до пръсване, все едно бяхме на Карибите отново. От смесване на толкова различни храни най-сетне ми се оправи хроничния исландски запек, който ми беше станал спътник още след първата седмица на хляб, бисквити и консерви.
Докато се разхождахме в града, ни заговори приятен човек, който беше облечен с костюм и говореше перфектен английски. Оказа се директор на банка и горещо препоръча да посетим Saeby - хубаво крайбрежно градче. На мен пък ми стана по-интересно как се осмели да ни заговори при положение, че скандинавците са по-дръпнати и студени, което най-много ми харесва у тях. А ние изглеждахме като пълни оръфляци и надали сме му вдъхвали доверие. Другарчето също сподели моите въпросителни, защото му се стори странно един такъв човек да отдели и минута от времето си да говори с непознати на улицата, все пак за него всяка минута е пари.
Направи ми впечатление, че в Дания явно доста държат на външния вид. Рядко виждах алтернативни хора, поне в провинцията всички си изглеждаха като по калъп, все с ризки, костюми, нагласени и пременени. Не видях много спортно облечени или например метъли и други по-различни хора. Явно единомислието и уеднаквяването имат почва тук. Все пак страната по доста направления прилича на социалистическа, но тук сякаш царува социализъм след капитализъм, а не обратното, както е било у нас. Тоест тук хората са се нагушили здраво с каквито може материални благинки, след което са помислили за бедните и сега държавата яко ги друса за данъци, ама свят да ти се завие. Колкото повече изкарваш, толкова повече плащаш. И навсякъде има всичко за обществено ползване. Например безплатни тоалетни, заслони, библиотеки с компютри и въобще какво ли не, при това първо качество и всичко направено както трябва, а не колкото да се отбие номера. Направо супер, за да преживяват и такива паразити като нас. Хубаво, ама на каква цена. Никой няма интерес да се развива материално тук, защото държавата така или иначе ще вземе имането му. Така че всъщност се получава интересна ситуация... може би дори нелоша като се замисли човек. Хората няма нужда да се пънат да стават доктори или адвокати, за да изкарват добри пари (в стил "Учи, мамо, за да не работиш"). Вместо това избират да правят това, което им харесва, защото парите не са движеща сила. Доста млади хора дори не ходят в университет, а директно започват работа. Така например ако искаш да си художник и това е призванието ти, няма нужда да се напъваш да учиш за инженер, само за да угодиш на мама и тате, защото после ще имаш много пари, голяма къща и т.н. Така или иначе голяма част от богатството ти ще отиде за държавата и за онези, които са станали художници. Така те ще са щастливи и нахранени, а ти - средно заможен и нещастен с нежелана професия. По този начин аз си изтълкувах датската система Така ми се струва, че има доста повече хора, които работят това, което им се работи, а не това, което е престижно и носи големи пари. Някой може да каже, че недостатъкът в тази система е, че доста по-малко хора завършват университет, но според мен е даже плюс и не виждам абсолютно нищо смислено в университетското образование ако не желаеш да получиш такова и го правиш само, защото всички това правят. Ако 12 години в Ада на Мъчилището не са ти били достатъчни, тогава университетът може и да е опция.
Замръкнахме в центъра на Hjørring и решихме да поемем към Sindal за нощувка. Това беше любимото място на другарчето, не след дълго разбрах защо и на мен ми стана любимо. До града има голяма гора със сърни, които се разхождат навсякъде и имат някакви ограждения в началото, за да не излизат по пътищата. В този парк има и едно истинско съкровище за къмпингуващите в Дания - заслон. На много места из страната има такива дървени конструкции, подобни на малки къщички, в които може да се пренощува на спален чувал, без палатка. А може и с палатка вътре, стига да се побере, защото подслоните са нисички. На паркинга в парка със сърните имаше няколко коли и два кемпера, оставихме Хондата и тръгнахме пеш към заслона. Като го наближихме, чухме глъчка и разбрахме, че разни хора са се събрали на излет. Решихме изобщо да не ги притесняваме, а и нямаше да може да спим там, след като вече е заето, така че се върнахме до колата и разпънахме палатката. Е, май не беше особено легално, но явно никой не възрази и прекарахме чудесна тиха нощ. Преди да заспим гледахме "Пинокио" на лаптопа на другарчето. Хората от кемперите също нощуваха тук. Единствено ревящите сърни на моменти нарушаваха тишината, радвайки ушите ми.
 |
| Пристигане в Hirtshals |
 |
| И Hirtshals си има русалка, не само Копенхаген |
 |
| Фарът може да се посети с билетче |
 |
| Из викингското село край Tornby |
 |
| Паркче с животни в Bjergby |
25.09.2022
Цяла сутрин се разхождахме из гората със сърните и им се радвахме, когато видехме някоя, което не се случваше често. Все пак територията беше голяма и бяха разпръснати. Самата гора обаче ми се видя направо вълшебна, беше толкова жива и не можех да се нарадвам на високите дървета. В Исландия нямаше и следа от такива гори и много ми липсваха. Отидохме и до църква край гората, където пък имаше също така приказно красиво гробище. Другарчето използва тока в тоалетните до църквата, за да заври вода в каната си и да направи овесена каша с топлата вода. В това време аз намерих две манатарки край пътя и обезумях от радост. Веднага ги отрязах и ги измихме още като бяхме до църквата, та направо ги сложихме в кашата и стана страхотна манджа!
Преместихме се в Синдал, където в самия град имаше друг заслон, за моя изненада. На паркинга му аз се заех да си оправям багажите, понеже вчера не успях. В колата цареше невъобразим хаос и трябваше да си пренаредя нещата, а в това време другарчето отиде в библиотеката. После оставих колата и се разходих из центъра, видях красива вятърна мелница и минах през библиотеката да поразгледам и аз какво има, пък и да взема другарчето. Ако нямаш членска карта, за да влезеш трябва да чакаш отвън, докато някой местен с карта влезе или излезе. Иначе не можеш да се вмъкнеш. Та другарчето дойде да задейства вратата, за да вляза.
Следващата ни дестинация беше Saeby. Преди да стигнем до него обаче, се отклониме от пътя и се насочихме към един прекрасен дворец на име Voergaard. Посещението вътре е само с билет и гид, но отвън всеки може да го види свободно. Това направихме и ние, има какво да се види. Замъкът е от 16-17 век и е много приятно местенце, в рова около него плуват лебеди и патици, градините също са очарователни. След разходка тук продължихме към Saeby. Добре се разходихме из градчето и се изненадахме приятно от изключително красиво изрисуваната църква St Mary. Стенописите бяха много любопитни и очевидно добре реставрирани. До вечерта се разхождахме наоколо, посетихме библиотеката, а накрая и супермаркетите в търсене на намалени храни. Ако човек купува само такива, изхранването в Дания излиза на добра цена. Редовните цени на продуктите обаче са високи. Само тези с изтичащ срок на годност са на сметка. Другата голяма далавера тук е събирането на кенчета и пластмасови шишета, които се връщат в специална машина в супермаркетите и срещу тях получаваш купон за покупки. Другарчето ме научи на тази работа, то доста добре си помагало за храната с купони от кенчета и бутилки, които намирало случайно покрай пътя и по паркчета. Явно и тук хората си падат прасета и хвърлят боклуци, макар и значително по-малко от българите.
Когато решихме, че е време да спим, карах до близък до града заслон с градини, оставихме колата на паркинга и походихме малко до мястото. Беше страхотен този заслон, имахме сухо място за спане и не ни бъркаше дъжда, който заваля през нощта. Нещо започна да става дъждовно откакто дойдох, явно му беше време. Другарчето разказа, че лятото е било топло и сухо.
 |
| Поредното ботаническо гробище |
 |
| Вятърна мелница в Синдал |
 |
| Дворецът Voergaard |
 |
| Фауната на замъка |
 |
| На сухо в заслона |
26.09.2022
Днес беше доста дъждовно, затова известно време обикаляхме по магазините втора ръка в Frederikshavn, имаше интересни неща за зяпане и най-важното - бяхме на сухо. Почти не спря да вали през целия ден, така че използвахме лошото време и за така необходимото ни къпане, вече бяхме доста мръсни и понамирисвахме. Намерихме бензиностанция по пътя между Saeby и Frederikshavn, където имаше душове и се възползвахме. Докато небето се продънваше аз успях да разгледам с чадър бункерите и форта Bangsbo Fort, или поне тази част от музея, за която не се иска билет. След това и ботаническите градини - голяма красота, приятна разходка и дъждът понамаля малко. За последно остана разходката из центъра на големия град, в която за малко се включи и другарчето, само колкото да стигне до библиотеката и там да си остане. Аз продължих с чадъра да джвакам по локвите и накрая също отидох в библиотеката да поразуча какво четат датчаните в Frederikshavn. Седяхме до 21:00, когато затваряше, а междувременно вътре се случваха странни и необичайни за нормална библиотека неща. Имаше една жена, която си водеше урок по английски онлайн и през цялото време я слушахме какво говори, нямаше грам тишина. После пък се напълни с непълнолетни гаменчета, които пищяха, гонеха се и накрая едно момче от групичката хулигани ни заплаши, че ще умрем много скоро. Напуши ме смях, защото няма нещо, което да искам повече от това да умра. Е, всъщност има едно - да върна времето назад преди майка ми да ме роди и да спра тази й адова жестокост към мен. Макар че едва ли е лесно да налееш разум и сърце в едно примитивно животно за разплод, каквото явно е била тогава. В крайна сметка установихме, че по датските библиотеки е голям хаос, особено в тези, в които няма служители, а са оставени на самотек. Вътре хората вдигат шум, говорят на висок глас, ядат и пият без грам притеснение... Обикновено между 18 и 21:00 няма библиотекар и всеки си вилнее както си иска. Установихме, че библиотеките са също места, където се събира датската младеж, така нареченото "бъдеще на света", която не е тук, за да чете или учи, а за да врещи, да се блъска, бие и търкаля по коридорите, както и да повтаря мръсни реплики на английски, които явно се смятат за готини. При наличието на всичките тия отрепки рязко ми секна мерака да ходя по библиотеки, май колата беше по-добро място за четене. Пределно ми е ясно, че светът е удавен от несметни количества двунога измет и че всичко е отишло вече по дяволите, но някак си поне на такива места се надявах все още да е останало нещо поносимо и стойностно.
Беше време за спане, намерихме отново заслон за тази нощ. Не беше далеч от града, намираше се до голямо имение в горичка. Валеше брутално, оставихме колата на паркинга и пренасяхме багажите за нощувка в дъжда. За късмет заслонът беше достатъчно висок, че да се събере палатката отдолу. Бяхме много доволни, че навън вали, а ние сме на сухо.
 |
| Многоцветна Дания... |
 |
| Из центъра на Frederikshavn |
 |
| Заслонът за тази нощ |
27.09.2022
Сутринта пороят никак не спираше, дори сякаш се усили. Едва пренесохме багажа до колата, а на паркинга до имението започнаха да прииждат коли. Явно щеше да има някакво събитие вътре. Върнахме се в града и посетихме главната църква, този път беше отворена и я видяхме отвътре, вчера я изпуснахме. Също отворена за голям късмет беше бялата кръгла кула наблизо. Оказа се музейче, но беше отворена само защото вътре имаше майстори, поправящи нещо. Те ни пуснаха да се качим и да разгледаме. Следващата спирка беше супермаркет Rema 1000 за храна. Забелязах, че в Дания има доста на брой вериги супермаркети, някои от които за първи път ги виждах. Има и дежурните Лидл и Алди например, но няма Кауфланд. Също нямат и Декатлон, поне не видяхме, а уж спортуват и им трябват спортни стоки, особено по отношение на колоезденето. Забелязах, че все повече навлизат електрическите велосипеди, което много ме натъжава. Не стига, че се хаби ток и ресурс за батерии абсолютно напразно, но и мързеливите стават още по-мързеливи. Мога да разбера употребата на такива колелета в държави на Балканите или където и да е в южната част на Европа, защото хората масово са изключително мързеливи и не слизат от колите, но при северняците не го очаквах, не им отива.
Обиколихме и няколко магазина за втора ръка стоки Genbrug, в единия си намерих сноуборд панталон, в другия - яке. Всичко беше на много ниски цени и сякаш добро качество. Следващата дестинация беше Palm beach - име, което никак не ми се вписва в представата за датски плажове. Разходих се по него в дъжда, събрах си миди, ама палми видях само нарисувани на един камък. Продължихме към Strandby, където имаше готина църква с форма на кораб. Страшен порой се изсипваше, докато я снимах. Отбихме се и до църквата в Jerup. Следващото градче Ålbæk беше симпатично за разходка, но времето никак не се оправяше. Посетихме плажа му, беше хубав и с бял пясък, само че подгизнал от вода. По пътя към Skagen се отбихме да видим една забележителна църква Den Tilsandede от 14-ти век, която е била затрупана от пясъчните дюни наоколо и само кулата стърчи. Намира се на 5-10 минути пеш от близък паркинг. Разходката естествено беше под съпровода на дъжда, така че другарчето не дойде, а аз имах късмет да видя заек и сърничка по трасето. Като се върнах до колата, решихме да останем на това място за нощувка, защото имаше навес с тоалетни, а яко валеше и духаше. Щеше да е чудесно отново да съберем суха палатка на сутринта. Имаше знак да не се къмпингува, но го пренебренахме и нямаше проблеми. Две коли минаха в тъмното, но си заминаха и никой не ни обезпокои. Успяхме и да гледаме анимацията "Luck" на лаптопа на другарчето. В това дъждовно време нямаше какво друго да се прави, а и филмът беше супер.
 |
| Вътре в бялата кула Krudttårnet |
28.09.2022
Събрахме лагера преди да съмне, защото знаехме, че местни ще дойдат да си разхождат кучетата и искахме с нищо да не издаваме, че сме спали там. После се заех с нещо, което много отдавна отлагах и не исках да губя време, но докато другарчето се приготвяше за тръгване, реших да пробвам. Опитах да си среша невероятно сплъстената коса, която не беше ресана от два месеца, ако не и три всъщност. Нищо не успях да среша, беше една огромна топка цялото нещо и по-нататък вкъщи реших да я отрежа, нямаше смисъл да си губя време с опити за ресане. Тъкмо като събрахме лагера започнаха да идват кучкари да разхождат от сладки по-сладки кучета. Най-интересен беше първият посетител - караше тук-тук и возеше кучето отзад. Денят продължи с посещение на най-северната точка на Дания - Grenen. Оставихме колата на голям паркинг край емблематичния за Скаген фар и поехме пеш край бункери и по плажа. Видяхме къде се срещат Балтийско и Северно море, а плажът беше много приятен за разходка, макар и ветровит. Най-голямата изненада беше групичката тюлени, които ни очакваха именно на най-северната му точка. Беше голяма радост и емоция да ги видя и не ми се тръгваше от това място. Върнахме се до колата по съвсем друг маршрут, нямаше пътека, но си проправихме. Събрах си доста камъни от плажа, имаше в изобилие и джобовете ми едва издържаха, докато стигнем до колата.
Преместихме се близо до друг фар край Скаген, където отново имаше доста бункери, тези бяха по самия плаж и си направих дълга разходка около тях. Другарчето реши да не излиза от колата, защото преваляваше. Целият район около Скаген беше прекрасен, много спокойно и диво. Представям си обаче какъв ужас е през лятото в туристическия сезон. Имахме голям късмет, че посещаваме сега и няма хора. Разходих се също из центъра на града, където имаше интересен музей на Бамсе, но билетите за музеите не ми бяха по джоба. Видях поне двора с витрини, пълни с мечета. Центърът беше приятен и след като добре го поразгледах, прекарахме малко време по супермаркети в търсене на намалени стоки. Валеше нонстоп и не беше лош вариант за половин час на сухо. После карах към Råbjerg Mile - големи пясъчни дюни, наподобяващи пустиня. Оказа се много готино място и не валеше, докато го обкаляхме. Имаше пясък в изобилие, гледките бяха красиви и самото място притежаваше специална атмосфера. Събрах си пясък в чорапа на другарчето, което се съгласи да го пожертва, защото нямах торбичка подръка. Продължихме към Tversted, където паркирахме в една прекрасна гора и тръгнахме към много интересна стара мелница. Другарчето я открило през двата месеца, в които обитаваше тази част на Дания. Не само, че мелницата беше невероятна и беше отворена и достъпна, ами и в гората наоколо намерихме находище с манатарки. Това е гъба, която добре познавам и страшно приятно се изненадах, че има такива в тази гора. Върнахме се до колата с преливащи от гъби ръце. Заех се да ги чистя на предния капак на колата пред изумените погледи на минаващи местни. Тия хора не ядат ли гъби в Дания?! Направо не знаят какво пропускат... Имаше два кемпера на паркинга, които също като нас останаха да спят тук - един немски и един френски. Колата ни беше между тях, та сигурно с интерес са гледали как оправяме гъбите и другарчето ги готви. Наядохме се завидно, гледахме Ice Age - втора поредна филмова вечер и си легнахме на палатка под близкия навес. Тия навеси бяха истинско спасение. Беше пълна тишина и никой не дойде. Дори и не подозирахме утре каква реколта манатарки ще ударим! Аз ако знаех сън нямаше да ме хване и щях да прекарам трескава нощ в халюцинации на гъбна тематика.
 |
| На паркинг край фара на Skagen |
 |
| Шишковците не се уплашиха, въпреки че скъсих дистанцията |
 |
| Пак ветровит плаж |
 |
| Около Скаген |
 |
| Къща-музей Anchers Hus |
 |
| Църква по пътя към Tversted |
 |
| И пак на сухо |
Няма коментари:
Публикуване на коментар