В красивото градче Middelfart |
16.10.2022
На сутринта се върнахме до Aarup да купим масло за колата, трябваше да се долее малко. Не успяхме да намерим по супермаркетите и тази задача остана на пауза. Насочихме се към замъка Erholm, в двора на който влязох нелегално. На входа имаше кутия за самотаксуване, според която посещението на района около замъка беше 25 крони. Все пак реших да го посетя без да пускам пари и успях. Не ми хареса идеята да давам пари за един поглед отвън, без изобщо да доближавам дори сградата на замъка. След това посетих красива вятърна мелница на близко хълмче, която дори беше отворена вътре и беше доста запазена. Върнах се до колата и продължихме към замъка Rugaard като по пътя се отбихме до прекрасната църква Padesø. Гробището до нея беше интересно, имаше гроб със скулптура на елен и друг с такава на акула. Замъкът беше много красив, но както обикновено частен и можеше да се види само отвън.
Следващата спирка беше Middelfart, където паркирах до CLAY Keramikmuseum и направихме дълга разходка из центъра. Катедралата беше затворена, вероятно защото беше неделя и службата беше минала. Посетихме библиотеката, докато навън поваля малко и продължихме с разходка по крайбрежната улица. Върнахме се до колата и газ към град Fredericia, който беше от другата страна на моста между остров Fyn и полуостров Ютланд. Крайно време беше да се върнем на Ютланд и да продължим на юг в посока Германия.
Взехме си чао с острова, минахме по моста и се заехме с разглеждане на Fredericia. И този град се оказа много приятен и интересен, имаше какво да се види. Разходихме се по бастиона, имаше чудесни гледки и кътчета, после стигнахме един Infinity bridge във водата и до него се натъкнахме на душове с топла вода. Другарчето веднага хукна обратно към колата да я докара тук и да се изкъпе, а аз продължих да разглеждам града. Обходих цялата крайбрежна, пешеходната част на центъра и се върнах до колата, която беше преместена близо до душовете. Другарчето се беше изкъпало, така че и аз реших да се възползвам. Ударих си един душ, не се знаеше кога пак. В това време другарчето кипна вода за готвене на гъбите и ги сготви с ориз.
Късният следобед карах към Kolding и докато стигнем, не остана много време за разглеждане. Все пак преди няколко дни бяхме видели нещичко и сега пак направих една разходка преди да мръкне. Kolding е доста голям град и има приятен център за мотаене. Веднъж щом се стъмни, потеглихме по магазините да търсим масло за колата. Намерихме някакво, но 130 лв за два литра и се отказахме, май щяхме да купим в Германия. Така или иначе не беше спешно, маслото беше в граници. Продължих вечерта с проверка на кофите на супермаркетите. Вече доста рядко влизахме по магазините за намалени стоки, а по-скоро аз ходех зад магазините за безплатни стоки. Пробвах по ред Fotex, Netto, Fakta - нито един от магазините нямаше достъпни контейнери. Тъкмо да се отказвам и що да видя - едно Aldi на хоризонта. Беше пълна кофата с всякакви благинки. Основно имаше изхвърлени млека и йогурти, но взех също и авокадо, грозде, моркови и един хляб. Този път нещата бяха доста дълбоко в огромния контейнер и добре, че инструментът щипка беше с мен. Върнах се в колата с две торби храна. Видяхме, че наблизо има и Rema1000, както и Lidl, та реших да преслушам и там за кофи. Нито един от двата нямаше. Алди ни нахрани за следващите дни. Млеката бяха за спешна консумация и почнахме от тях като аз също консумирах, тъй като бяха извадени от боклука, а не купени от магазина. Тоест с нищо не спонсорирах животинската индустрия по този начин.
За нощта се отправихме към Fugletårn Svanemosen край село Hoppeshuse. Мястото представлява кула за наблюдение на птици и гора с паркинг. Беше идеално за нощувка, много спокойно място. Нямах търпение да се разходим като съмне, за да се огледаме за различни видове птици.
Замъка Rugaard |
Тъжни скулптури по крайбрежната |
Водната кула в бастиона на Fredericia |
Infinity bridge на крайбрежната |
17.10.2022
Веднага щом съмна се разходихме наоколо и поседяхме известно време в кулата да наблюдаваме дали ще минат интересни птички. Намерихме доста кенчета и шишета за рециклиране, които бяха захвърлени наоколо. По-късно ги върнахме в машината на един супермаркет и купихме шоколад и хляб срещу общата им сума. Повечето хора бяха съвестни и си връщаха бутилките, особено пък получавайки пари срещу това, но явно имаше и много мърлячи, които хвърляха, щом ние продължавахме да намираме и събираме.
Поехме към Christiansfeld да видим известната тамошна моравска църква. Включена е в списъка на ЮНЕСКО и за щастие беше отворена. Беше доста нестандартна и интересна, прекарахме известно време в разглеждане и обмисляне на видяното. Църквата е внушителна и историята й е вълнуваща. Christiansfeld като селище съществува от 1773 г., когато е основан като моравска общност. Произходът на моравската църква като цяло може да бъде проследен до 1415 г., когато евангелистите от Бохемия и Моравия се обединяват, след като Йохан Хус умира като мъченик, изгорен на клада. Тази моравска общност наброява почти 200 000 души през 16 век, но е почти напълно унищожена, когато се забърква в религиозните войни, бушували от 1618 до 1648 г. През 1772 г. кралят е дал разрешение за построяване на моравски град на земята, където е сега Christiansfeld и следващата година е започнало строителството на първите къщи. Църквата е едновременно по-голяма и по-висока от другите моравски сгради. Освен това покривът е покрит с черни керемиди, за разлика от другите къщи в града, които имат червени покриви. Църковната зала е най-голямата без поддържащи колони в Дания. Почти всичко е бяло, боядисани в бяло пейки и ръчно ковани полилеи от 1777 г., в които са поставени свещи. Разполага с място за около 1000 човека. Интериорът е много семпъл и в същото време впечатляващ.
Докато се разхождах из градчето след посещението на църквата, попаднах на втора църква Tyrstrup Kirke, която беше не по-малко красива и имаше уникален дървен таван. После с колата отидохме до Christinero - прекрасен парк със стари павилиони и фонтани насред гората. Създаден е през 18-ти век от Кристина Фредерика фон Холщайн - съпругата на кралския шамбелан по онова време. Тя е и погребана в този парк.
В град Haderslev другарчето тръгна по магазините да търси масло за колата, а аз обиколих града. Попаднах на три красиви и отворени църкви, дълга пешеходна улица, парк с езерце за разходка. Усещах как скоро ще ми липсва Дания, слизахме все по на юг към границата с Германия и скоро щяхме да я напуснем. В Германия нямаше да има и помен от това скандинавско спокойствие, все пак страната тотално се промени след приветстването на толкова много пришълци от къде ли не, на които изобщо не им е там мястото. Та благодарение на "новите германци" в последните години забелязах, че Германия вече няма нищо общо с онова, което беше, когато я посетих за първи път. Същото важи и за Великобритания, Франция, Италия... Пукат се по шевовете от всякаква измет, градовете са супер опасни по отношение на всякакви криминални деяния от това да ти разбият прозореца на колата до това да те заколят в някой парк. Така че Дания определено щеше много да ми липсва. Все още цялата й провинция е спокойна, само в големите градове има проблеми.
Като се върнах до колата, другарчето беше купило масло и доляхме малко, след което заваля дъжд. Продължихме към Immervad Bridge - мъничък, стар мост насред нищото. Много обичам да посещавам такива никому неизвестни места, случайно открити от мен на картата. Следващата спирка беше вятърната мелница Damgård, която може да се посети и вътре, но се плаща билет и се задоволихме да я видим само отвън. В град Aabenraa дъждът спря, другарчето отиде в библиотеката, а аз на разходка. Целият център беше богато украсен тематично за Haloween, беше пълно с чудовища, тикви, скелети и какво ли още не. Явно тук много се празнува, дори имаше табло с програма за събития във връзка с празника. Отидох до замъка, който беше вече затворен и в него се помещава музей на изкуствата. Воденицата също беше интересна, минах обратно през целия център и се върнах до колата. Другарчето го нямаше и поех право към библиотеката. Наближавайки немската граница забелязахме някои промени в датската реалност. В тази библиотека до 22:00 имаше дежурна библиотекарка, никъде досега не бяхме виждали такова нещо. Нормално след 18:00 библиотеките са оставени на самотек и се затварят автоматично в 22:00. Също така компютрите вътре можеше да се ползват със заплащане, а навсякъде другаде бяха безплатни. Как само си личеше, че приближаваме Германия...
След като библиотеката затвори и си тръгнахме, реших да проверя кофите на големите вериги магазини. И тук изненада - всичките кофи на Lidl, Aldi, Rema1000 бяха недостъпни или заключени. Само тези на 365 бяха достъпни, но пък съвсем празни. Не успях да събера безплатни храни на изпроводяк от Дания, но пък още имахме от последния ми улов. В 23:00 си тръгнахме от града към място за нощувка, което този път беше малък паркинг в гора на 18 км от тук. Спахме добре от полунощ чак до седем сутринта, което беше голямо успиване.
Местността с кула за птици Fugletårn Svanemosen |
Таванът е просто уникален |
Датчаните тук определено са взели насериозно украсяването |
18.10.2022
Последен ден в Дания... трудно ми беше да си го представя. Събрахме лагера и тръгнахме към двореца Gråsten. Градините му бяха безплатни за разходка и пообиколихме добре. Самият замък не е отворен, доколкото разбрах се ползва от кралското семейство понякога. Следващите ни спирки бяха две църкви в Adsbøl и Nybøl като втората имаше ток в тоалетните и другарчето кипна вода за страхотна яхния - овесени ядки с моркови, буркан нахут и подправки. Чудна манджа стана. Хапнахме и се отправихме към Dybbøl, където имаше прекрасна вятърна мелница и голям историчеки музей за битката между Германия и Дания, която се е състояла тук през 1864 г. Около музея има и останки от стари сгради, около които се разходихме. Не влязох в музея заради цената на билета, но дори и отвън имаше какво да се види. Направи ми впечатление, че беше пълно с посетители.
В град Sønderborg паркирах пред общината и се разходихме из центъра. И тук всичко беше украсено за Haloween, имаше приятни пешеходни улици, които заедно със замъка и вятърната мелница ни глътнаха неусетно два часа. Църквата беше отворена и я посетихме, минахме по подвижен мост, който тъкмо след нас се вдигна, за да минат две яхти. Направи ми впечатление, че имаше доста немци в този район, дори яхтите бяха повечето под немски флаг. След града се насочихме към близка забележителност - гигантската обувка Støvlen. Представлява кула с гледка и кът за отдих. Много приятно местенце като за последен ден в Дания. След нея посетихме църквата Broager, която беше изключително красива вътре и вън. Дори имаше и други туристи посетители, което бе рядкост за датските църкви. Следващата църква в Egernsund беше затворена, но симпатична отвън.
По план смятах да влезем днес в Германия, но стана късно и реших, че е доста по-добре да спим в Дания последна нощ. Все още не беше тъмно и се насочихме към Kollund, където се разходихме по плажа и гледахме филм на лаптопа на другарчето - The Sea Beast - прекрасен! После се насочихме към недалечен заслон, но се оказа, че за да стигнем до него, трябва да изоставим колата на паркинг в гората и да отидем пеш. Решихме да спим на палатка до колата и беше добра идея, никой не дойде и последната датска нощувка мина спокойно и тихо. Щеше много да ми липсва това занапред. В Германия всичко щеше да стане в пъти по-сложно и напрегнато. За моя нерадост пътуването в страната на Андерсен приключи. И все пак Исландия ми липсваше много повече и много по-дълго, отколкото щеше да ми липсва Дания, колкото и да беше хубава и интересна. Просто в Исландия си бях на мястото, беше моето нещо да съм там и да съм сред тази наистина дива природа. Дания беше супер, но твърде питомна за моя вкус. Много се радвам, че прекарах толкова време тук и дори никак не ми беше достатъчно, но за Исландия страдах и жадувах така, както за Норвегия, Монголия, Доминика или Нова Зеландия, докато Дания просто я харесвах много и се вълнувах от нея, но по по-кротък начин.
Двореца Gråsten |
Sønderborg е красив град, определено |
Гигантската обувка Støvlen |
Вътре е невероятно изписана и декорирана |
Бюджет за Дания (25 дни):
- 1303 крони (175 евро) - храна
- 697 крони (93 евро) - подаръци, сувенири, дрехи
- 1500 крони (201 евро) - бензин
- 89 крони (12 евро) - SD карта памет за фотоапарата
- 25 крони (3,35 евро) - вход за катедралата в Ribe
Всичко общо 3614 крони (484 евро)
Маршрутът през Дания |
Няма коментари:
Публикуване на коментар