 |
| Ribe - гледка от кулата на катедралата |
11.10.2022
Поразходихме се из района преди да тръгнем, морето беше съвсем близо до заслона. След закуска поехме към викингски музей южно от град Ribe. Не беше още отворен и се надявахме да видим нещо в извънработно време. Имаше обаче табели да не се влиза навътре между къщичките без билет и не посмяхме, имаше персонал наоколо. Видяхме го само по периферията, след което се отправихме към Ribe. Намерих безплатен паркинг на 500 метра от катедралата, оставихме колата и се впуснахме в опознаване на този прекрасен град. Надмина всичките ми очаквания, имаше толкова много за гледане. Посетихме двете най-големи църкви и прекрасен безплатен музей с разкопки до катедралата. Тя самата беше зашеметяваща и в края на разходката се върнахме пак до нея, за да се кача аз в кулата и да видя гледките отгоре. Самата катедрала можеше да се посети безплатно, но за кулата и музейната част се плащаше билет 25 крони, които някак си реших да прежаля. Много исках да изкача 246-те стълби и да видя нещо в Дания от птичи поглед. И никак не съжалих, панорамата горе беше прекрасна.
Добре обходихме Ribe с другарчето, минахме по всички главни улички и отидохме до Riberhus Slotsbanke - руини от замък, който някога е съществувал на това място, както и красива статуя на кралица Дагмар. Според легенди за нея тя била много обичана от народа и умряла именно в Ribe след боледуване, била съвсем млада. Смята се, че тя е поискала от съпруга си крал Валдемар да освободи всички затворници и да намали данъците на простолюдието. Статуята, която са сложили в нейна памет датчаните, много ме впечатли с детайлността и цялостното излъчване. Ribe наистина ми хареса, абсолютно си заслужаваше да дойдем от източния до западния бряг на Ютланд дори само заради него.
Обратно до колата хапнахме и поехме към замъка в Gram. Отбихме се първо до църквата в градчето, а после и до замъка. Обходих двора му, докато другарчето беше в колата. Замъкът се ползва като хотел и ресторант, но отвън всеки може да го види. В Rødding имаше две църкви една до друга като едната беше отворена и от нея излизаха хора в черни дрехи, може би е имало погребение на някой отървал се от кошмарното съществуване. В града пък видяхме един магазин Genbrug за втора употреба стоки, където имаше обявено 50% намаление на всичко и имаше доста народ вътре. Влязохме да погледнем дали има нещо интересно и излязохме едва носейки новите придобивки. Другарчето си купи три тенджери, тениска, раница, а аз взех две страхотни картини за подарък вкъщи, две порцеланови чинии пак за подарък и два огромни плюшени индивида - лично за мен. Единият беше грамаден мечок, за какъвто цял живот си мечтаех, но са много скъпи по магазините в България, а този тук беше супер евтин. Другият беше едно страхотно, много космато шимпанзе. Веднага кръстих дуото с подхождащи им имена и едва им намерихме място в колата. Когато я оставяхме на паркинг, ги слагахме в ролите на шофьор и навигатор. Представям си колко са озадачавали случайните минувачи. Но пък как хубаво пазеха от крадци...
С тотално препълнена вече кола продължихме към Kolding. Отбихме се само до църквата в Skodborg преди да пристигнем на безплатния паркинг до гарата, който аз си набелязах предварително. Вече ставаше късно, но с оставащата дневна светлина видяхме замъка и катедралата. Дори успяхме да влезем в нея и не излязохме близо час, имаше концерт. Беше безплатен и много ни хареса, имаше хор, който пееше всевъзможни песни и беше приятно и интересно да присъстваме на концерт в Дания за първи път. Вече по тъмно се разходихме из центъра и купихме малко намалени храни от един супермаркет. Обратно в колата си набелязахме заслон за нощувка. Намираше се точно след моста, свързващ Ютланд и остров Fyn - следващата част на Дания, която исках да обикаляме. Там се намира Оденсе - градът на Андерсен. Опознаването на Дания без него нямаше да е пълно. Като стигнахме до заслона след моста обаче, се оказа, че е зает. И то не от други пътуващи, а от клошар, който беше струпал имането си пред него и беше запалил огромен огън. Нещо не ни изкефи да оставаме тук и си плюхме на петите. Хванах произволен път нататък и спрях на отбивка недалеч от къмпинг. Влязохме направо в гората и разпънахме палатката, беше добро място и никой не ни обезпокои.
 |
| Изгрев край заслона |
 |
| На входа на викинг центъра |
 |
| Riberhus Slotsbanke |
 |
| Статуя на кралицата |
 |
| Гледка от кулата |
12.10.2022
В 5:00 събрахме лагера и бяхме готови за нови приключения. Тръгнахме на север в посока Bogense като първо спряхме на селска църква, даже няколко църкви преди да стигнем замъка Harridslevgaard. Беше много симпатичен замък, особено лъвчето пазител отвън беше типично по датски благоразположено, вместо страховито. Разходих се около замъка, градините бяха приятни и продължихме към градчето Bogense. Оказа се изненадващо интересно и красиво, обиколих го добре и се впечатлих от двойника на брюкселското пикаещо момченце. Тук успешно го бяха копирали. Събрах и нови информационни брошури от туристическия център, за ужас на другарчето. Нови брошури значеше нови места за обикаляне и нова тежест в колата. Кашоните ми с книги и брошури бяха вече доста тежички. Колко ли още можеше да понесе клетата кола...
Поехме към Оденсе като по пътя спряхме до две църкви и едно много важно място с историческо значение - викингски рунически камък Glavendrup. Той се смята за камъка с най-дълъг надпис, открит в Дания и интересното е, че завършва с проклятие. Освен този камък има и други камъни, които са разположени във форма на кораб, древни могили, множество информационни табели, кът за отдих и дори заслон. Мястото е чудесно и за нощувка, наоколо е гора и е много свежо. Като наближихме Оденсе, спряхме на бензиностанция да напомпим едната гума, че сякаш беше леко мека. После се насочихме към центъра, карах право към малък паркинг, който намерих на късмет, търсейки чрез street view по улиците на града, докато бяхме в библиотека последния път. Паркирането в Оденсе, както във всеки голям град, беше много кофти и трудно се намираше безплатно място. Затова отделих доста време да търся и намерих едно място близо до центъра, сбутано в закътана уличка до футболно игрище.
Впуснахме се в опознаване на града на Андерсен, имаше много какво да се види тук. Беше напреднал следобед, но все пак усяхме добре да разгледаме преди да се стъмни. Пешеходните зони из центъра, катедралата, друга голяма църква, музея на Андерсен макар и само отвън, старите къщи в района около замъка... Невероятно много ме беше яд, че къщата музей на Андерсен беше затворена вече и не успях да я посетя. Щях да си взема билет ако можех, дори и да е скъп, просто защото това не е за пропускане. За завършек минахме през парка Munke Mose, където беше скулптурата "Дивите лебеди", закъде без нея като говорим за Андерсен. Стана тъмно и тръгнахме обратно към колата. Посещението на Оденсе беше много емоционално за мен, очаквах го с огромно нетърпение и вълнение, и просто нямаше как да пропусна този град. Хареса ми много, въпреки че е голям и натоварен. Просто си има една Андерсенова атмосфера и знаех, че ще ми допадне.
Преди да стигнем до колата, минахме покрай голямата църква Ansgar, която посетихме на отиване към центъра. Този път видяхме, че започва някакво събитие вътре и то не какво да е, а концерт. Беше безплатен и пееше гостуващ хор от Копенхаген. Веднага седнахме да слушаме. Концертът се оказа страхотен, бяха много добри и останахме до края. После минахме през два магазина в търсене на нещо намалено да добавим към храната си, вече наближаваше да затварят. До колата стигнахме чак в 22:00, защото след магазините аз се сетих, че сме пропуснали едно-две места в центъра и айде обратно да ги видим, нищо че е тъмно. Не ми се тръгваше от това Оденсе. Напоследък все си лягахме късно, до последно или разглеждахме, или по библиотеки, после търсене на навеси, правене на лагер, а сутрин ставахме около 5-6 и все бяхме недоспали. И тази нощ се очертаваше дълга.
Като стигнахме колата реших да нощуваме на вече познатото ни място с викингските камъни от по-рано днес - Glavendrup. Другите заслони, които намерихме на юг или изток, бяха все близо до населени места и не изглеждаха обещаващи, а това място го знаехме, че е перфектно. Също така много ми се искаше утре пак да се върнем до Оденсе, за да посетя музея Den Fynske Landsby - подобие на Den Gamle By в Орхус. Исках пак да се върна назад във времето на Андерсен, че и по-рано. Другарчето пък настояваше да продължаваме на юг, защото времето за пътуването сериозно намаляше, а имахме още страшно много път. Карах 19 км от Оденсе до викингските камъни. Имаше две коли с хора там обаче, всичките бяха на заслоните и бяха запалили огън. Решихме да не се натрапваме и се установихме на големия навес с маси и огнище, нямаше никой там. Успяхме да спим чудесно, макар и кратко.
 |
| Изгрев до моста между Ютланд и Fyn. |
 |
| Дружелюбен лъв пазител |
 |
| Много красив град се оказа Bogense |
 |
| Шофьор и навигатор |
 |
| Вятърна мелница някъде по пътя |
 |
| Катедралата на Оденсе и статуята на Андерсен |
 |
| Замъка на Оденсе |
 |
| "Дивите лебеди" са в парк Munke Mose |
13.10.2022
Станахме в 6:00 и установихме огромен проблем. Задната гума на колата беше спукана. За жалост това беше много лошо начало на деня и провали всичките ми планове. Бяхме на капла, нямаше мърдане оттук, докато не оправим гумата. Извадихме резервната гума, която за мой ужас се оказа толкова мека, колкото и спуканата. "Браво" на другарчето за отличната поддържка на автомобила, не я е проверявало тая гума сигурно от години. Най-близкият град Sonderso беше на 6 км. Трябваше някой от нас да отиде до там с меката резервна, да я напомпи, да се върне обратно, да сменим спуканата и на собствен ход да отидем пак до града на сервиз да ни я оправят. Кой да отиде - ами който е виновен за това недоглеждане. Другарчето, разбира се. То не протестира и дори се самопредложи. Тръгна пеш и на стоп с гума под ръка към града, а аз се заех да разтоваря всичко от колата, за да можем да я вдигнем на крика и да сменим гумата. Лелее като изкарах всичкия багаж, направо се втрещих! Къде се събираше всичко това, всички тия купчини в тая мъничка кола... Заех се поне да преподредя всичко, за да използваме пространството по-добре и да има повече място.
След доза време другарчето се върна с кола на стоп и донесе вече напомпаната гума. Сменихме я бързо и тръгнахме. Проблемът обаче хич не беше оправен. Мисия "спукана гума" продължаваше с пълна сила. В Sonderso отидохме на бензиностанция да опитаме да напомпим спуканата гума. Изобщо не стана, компресорът явно не я отчете изобщо и не заработи. То не че имаше много смисъл да я помпим, но все пак искахме да пробваме. Гумите на колата не само бяха стари и брутално изтъркани, без абсолютно никакъв грайфер, ами тази, дето се спука, в продължение на години имаше и разни "балончета" - подутинки вътре. Не зная на колко години и километри бяха тия гуми, другарчето май и то не знаеше, ама бяха култови. Бяха целите набръчкани от старост и беше истинско чудо, че изобщо стигнахме донякъде с тях.
В гумаджийницата, в която другарчето ходило по-рано, му казали, че чак утре могат да ни сменят гумите ако поръча нови. Отидохме във втора, където също ни казаха, че днес имали много работа. За късмет след това решихме да проверим и една автоморга, където наистина ни провървя. Имаше налични две страхотни гуми с джанти, почти нови за 200 крони всяка, модел 2021 г. Купихме ги веднага и ги сменихме на място, а работникът, който беше арабин, ни свали джантите от старите гуми. Така добавихме към вътрешния обем на колата две джанти и напомпаната вече резервна гума. За другарчето почти не оставаше място, явно беше време да си тръгва на стоп. Добре, че не реши да си вземе целите стари гуми, имайки предвид какъв безобразен Плюшкин е и как събира всякакви боклуци.
С вече приключила гумена драма поехме към Оденсе. Беше обаче късничко вече и със сигурност нямаше да хвана музея Den Fynske Landsby. Все пак отидохме до него и наистина беше затворен. Минах покрай оградите да огледам за пролука, все пак беше музей на открито и поне можех да видя къщичките, мелниците и каквото има още за гледане отвън. Не намерих пролука, заваля и дъжд, та се върнах до колата. Добре, че сторих така, защото докато още бяхме на паркинга, дойде една патрулка и спря точно до нас насред целия празен паркинг. Дали някой ги беше повикал или просто патрулираха - никога нямаше да разберем. По-рано един човек, разхождащ куче, ме беше видял да обикалям около оградите и предположих, че може да ги е повикал той. Беше странно, защото полицаите не само паркираха до нас, но и ни зяпнаха, докато разглеждахме картата и единият дори слезе да ни препоръча кои още места да посетим. Нищо не ни разпитваше или тормозеше, беше много учтив.
Оставихме вече Оденсе зад гърба си, заради драмата с гумата пропуснах музея, но се радвах за всичко останало, което видях. Имахме проблем и с бензина, тъй като бензиностанциите в Оденсе бяха все с картово плащане и не можехме да намерим такава, която приема кеш. Явно в града нямаше много такива, може би ги разбиват и ограбват. В провинцията винаги си намирахме. След града наистина успяхме да напълним резервоара в една от веригата OK, след което беше късно за каквото и да е, така че карах направо към следващото място за спане. Този път то се оказа греда, защото не беше нито заслон, нито гора, а неочаквано за нас - платен къмпинг на някаква частна земя. Бързичко се ометохме, плащаше се по 30 крони на човек и един кемпер вече се беше настанил. Започнахме да търсим други места по картата и се оказа, че всички възможни места в района са платени. Доста сложно стана на този остров, няма и гори, където да се скриеш. Много пренаселено ми се видя навсякъде, ниви и къщи до безкрай. Припомних си бързо как на велопътешествието срещнах трудности с местата за спане в Дания точно заради това. Ще излезе, че Ютланд е най-хубавата част от страната.
Продължихме да търсим по картата, но никое място не беше подходящо. Накрая реших да карам 20 км до паркинг близо до замък. Малко преди да стигнем видях табела за Damestenen - голяма скала насред нищото. Имаше паркинг и направо на него нощувахме, до колата на палатка. Преди това два пъти бяхме влизали по разни малки черни пътчета към ниви, но все не бяха подходящи. Дългото търсене все пак се възнагради и изкарахме спокойна нощ.
 |
| Изгрев край Glavendrup |
14.10.2022
Паркингът на Damestenenсе оказа добро място за спане, а сутринта се порадвахме на интересната скала. Води се най-големия камък в Дания. Преди да си тръгнем се появи човек с куче за разходка. Както обикновено в Дания - докара го с колата, разходи го 5 минути и си тръгна. Направо не мога да повярвам каква безумица е това... Така и не можах да проумея този модел на разхождане на кучета и хора.
Недалеч се намираше замъка Hesselagergård, който видяхме само откъм пътя, беше частен като повечето замъци в Дания, особено тези на остров Fyn. Посетихме обаче Hesselager Kirke - църква наблизо с доста интересен интериор. Следваща спирка беше църквата в Langa, която беше затворена. После замъка Holckenhavn, който беше внушителен и градините му бяха достъпни за простосмъртни. В самия замък се влиза само ако си гост на някакво събитие. Продължихме към Nyborg и се разходихме приятно из града. Не успяхме да влезем в църквата, защото имаше погребение на някакъв рокер моторист, отпред имаше цели групички мотористи и много народ като цяло. Разходихме се обаче до водната кула, замъка, който беше в ремонт и вятърната мелница. Хубав град с приятна атмосфера, особено около замъка много ми хареса.
В следващата църква по пътя Vindinge пак имаше погребение и не успяхме да влезем. Много мрат тия потомци на викингите, че и вместо да изгарят труповете, явно ги дават на поп да ги опява и ги влачат по църкви. Днес не ми беше ден за снимане на църкви. Че и много лошо се набутах, бях вече в двора на църквата, когато от вратата й наизлязоха тълпи опечалени люде и не можех да мина през тях, за да стигна до колата. Наложи се да се кача и скоча от каменния зид в двора, за да се евакуирам.
Следващата спирка беше воденицата с платен къмпинг от снощи, тъй като тук се намира една подземна гробница, която исках да видя - Sulkendrup Jættestue. Снощи в тъмното нямаше как, затова днес минавайки от тук се върнахме. Гробницата е в гората и е много впечатляваща, подсилена е с метални колони, за да не се срути вътрешността. Днес явно беше ден за гробищен туризъм, така че продължихме в същата серия с долмените Ellesteddyssen. Главната група се намираше до шосето и беше твърде лесно достъпна, но се оказа, че има и други, не по-малко интересни из горите и полята наоколо. Като се разрових из разни брошури и карти, се надъхах да ги обиколя всичките. Първо отидох до останки от средновековна крепост Magelund. Руини нямаше, по-скоро само обраслите основи и форма на крепостта, но пък имаше козички и овце, както и една сърнела, която по-късно отиде в тенджерата. Откарах поне час в галене на козите и овцете, които бяха страшно дружелюбни и общителни. Другарчето през това време беше направило страхотна салата от моркови и червено цвекло, хапнахме и продължихме към долмените Langdysserne ved Lindeskov. Този до паркинга беше най-дългият долмен в Дания - цели 168 метра. В горите недалеч имаше и други, тръгнах да ги търся и по път видях множество сърни и фазани. Долмените в тази гора бяха четири - два дълги и два нормални. Всичките бяха много интересни и уникални посвоему. Докато обикалях другарчето беше сготвило сърнелата с оризови нудъли и боб - страхотна манджа. Незаменимо беше да имаш готвач в колата, всеки ден хапвах нещо сготвено и топло.
Продължихме към близкия замък Lykkesholm Slot, който пак беше частен и недостъпен. Църквата в Ellested пък беше затворена, а следващият замък Ravnholt Gods беше отново частен и само от пътя го видях. За късмет църквата в Ryslinge беше отворена и не останах без снимки от църковен туризъм и днес. В края на деня паркирах в центъра на град Ringe и прекарахме оставащите часове до тъмно в разходки из него и около езерото му. Като се стъмни съвсем, се насочихме към супермаркетите на лов за нещо изгодно. От няколко дни насам обаче в главата ми се въртеше една щура идея. Всъщност не от дни, ами от години, но в последните дни се сетих за нея, особено като виждах, че до големите супермаркети имаше големи контейнери за боклук, в които очевидно се изхвърляха стоките отвътре. До магазин 365 видях удобни външни контейнери, които не бяха преградени и бяха лесно достъпни. Другарчето изобщо не искаше да пробва dumpster diving, защото го беше срам. Лошото беше, че и мен страшно ме бе срам, а много исках да спася храната от изхвърляне. Започнах една вътрешна борба със себе си. В крайна сметка реших най-после да пробвам известното "гмуркане в контейнерите", на английски dumpster diving, пък да става каквото ще. Мечка срам, мен не срам!
Върнахме се до колата, откъдето взех един инструмент на другарчето за събиране на боклук - от онези дългите щипки, с които се почистват паркове и улици от разни хвърлени опаковки от вафли или кофички кисело мляко. С инструмента и една голяма празна торба се отправих обратно към супермаркета и кофите му. Щеше да е трудно без тези щипки, защото контейнерите бяха дълбоки и нямаше как да бръкна хубаво навътре. Пък и да не се цапам ако е мръсно. Магазинът тъкмо беше затворил и беше време за щурм. Контейнерите бяха големи и се заех първо да видя къде какво има. Веднага щом вдигнах капака направо онемях... кутии с млека, салати, хлябове, плодове.... мамма миа! Сърцето ме заболя от мъка като видях всичкото това огромно количество изхвърлена храна. Още след първото ми пътуване в Азия храната за мен стана свещена и никога, за нищо на света не си позволявам да изхвърля и троха хляб. Редовно ям боклуците на други хора (жертви на соца, както ги наричам) с изтекъл срок на годност, понякога с по няколко години. И колкото и гадна да е дадена храна, просто не мога да я изхвърля. В моите очи това е престъпление. Та като видях всички тези храни, сърцето ми заудря с 200 и веднага почнах да пъхам в торбата всичко, каквото мога. Тарелки грозде, авокадо, кутии с млека и йогурт... Всички явно с изтекъл срок и захвърлени напълно годни за консумация. Поне в датските супери пускат много от продуктите намалени преди да ги изхвърлят и ние откакто сме тук почти не сме купували нищо, което да не е било намалено. Изцяло с такива продукти се изхранвахме и причината далеч не беше само парите. Също така не икономията на пари беше мотивацията ми да бъркам по кофите, а спасяването на всичката тази храна. После няколко дни ядяхме от нея и това много ме радваше.
Върнах се в колата с добра плячка и с голямо вълнение. Не можех да се зарадвам на придобитото, беше ми страшно гадно от това, че всеки ден, всяка минута навсякъде из така наречените "развити" държави се изхвърлят тонове храна. Всеки мърляч си оставя по нещо в чинията като седне на ресторант, всеки мухльо си пълни хладилника с продукти и като не може да ги изяде, докато са свежи, после ги изхвърля... Тия мисли направо ме подлудяват. Аз си обирам трохите от хляба и бисквитите, не оставям една четвърт бобче на дъното на консервата и дори си обирам мазнината по чинията, та просто не мога да си представя как един човек може да си вземе нещо за ядене, да го надъвче и после да го пусне в кофата или да го остави в чинията...
След успешната ми мисия поехме към един заслон, който си набелязахме по-рано. Прекарахме спокойна нощ, въпреки че наблизо имаше къщи. Между тях и нас имаше гора и не ни виждаха, така че мястото беше добро.
 |
| Кулата е невероятна |
 |
| Красота край Nyborg |
 |
| Из крепостта |
 |
| Общината на Nyborg |
 |
| Гробницата Sulkendrup Jættestue |
 |
| Най-дългият долмен в Дания Langdysserne ved Lindeskov - 168 метра |
 |
| Време за залез |
 |
| Пак с подслон |
15.10.2022
През нощта валя, но бяхме на сухо и не ни пречеше. Събрахме лагера рано, още по тъмно. Първа за деня забележителност беше замъка Egeskov. Това е най-туристическият замък на остров Fyn и може да се посети срещу 245 крони, тоест 50 лв. Хич не ми се стори приемливо, да не е златен тоя замък... Датските цени на такъв тип места ме ужасяваха. Обиколихме го пеш покрай оградата, пролука не намерихме никъде, а и още беше извънработно време. Тръгнахме си точно като започнаха да прииждат посетителите на паркинга. Този замък ще го запомня не само с високата цена на билета, но и със смеха на Баба Яга, който кънтеше навред през цялото време - явно по повод Хелоуин се бяха постарали да създадат атмосфера. Всичко беше тематично украсено и озвучено.
Нататък по пътя спряхме до две църкви, които бяха затворени и след това стигнахме замъка Brahetrolleborg Slot. Църквата до него беше отворена, а самият замък беше частен и можеше да се види отвън само. Следващият по ред замък Faaborg Slot беше с кутия за пускане на пари на входа към градините, по-скоро доброволно. Обходих ги добре, видях замъка отвън и се върнах на паркинга при другарчето. Продължихме към най-старата воденица в Дания Kaleko Mølle. Понастоящем е музей, който работи само през летния сезон, но видяхме интериора през прозорците. Много красива и интересна стара къщичка, а имаше и готин гальовен котарак, който ни посрещна и изпрати.
В центъра на град Faaborg се порадвахме на часовниковата кула, старите къщи, пристанището, църквата... Хубава централна част с приятна атмосфера, добре се разходихме и продължихме към една местност с пътеки за преходи Svanninge Bakker. Там се попилях от мотаене, на всичко отгоре намерих доста сърнели и понеже нямах торба у мен, ги натъпках в чантата на фотоапарата, а него увесих на врата. Имаше хубави гледки из тази местност, както и смешна фигурка на трол, който прилича на пингвин и е направен от клечки.
Карах нататък към замъка Sandholt Slot, който видяхме само от пътя, последваха две църкви в Sonder Broby и Norre Broby. Най-важната спирка за деня беше следващата обаче - музея на Шкода. Не мога да опиша с какво вълнение паркирах в двора му. Ако беше отворен, със сигурност щях да платя билета колкото и да струваше. За съжаление работи само през лятото. Само от мисълта, че вътре има екземпляр на Шкода S100, ми се разхлопваше сърцето. Няма кола, която да искам повече да карам на света. За мен това е най-важната и емоционална кола. Напомня ми за единствените хубави няколко години от адовото ми съществуване. За мен тази кола е символ на края на моя живот. След нея нямаше повече ден и дори миг живот за мен, всичко приключи. Както се казва - не видях бял ден. И безспорно никога няма да видя.
Обикалях около входа на музея като озверяло от глад куче, взирах се в процепите на сградата, но нищо не видях. Исках просто да си припомня за миг, че някога, много много отдавна, е имало и някакъв хубав момент в моето съществуване. Вече почти напълно го забравих. Продължихме към Ørsted Kirke, а после започна да става късно и се ориентирахме към един заслон на скаутска асоциация край Aarup. Реших в този град отново да опитам да щурмувам кофите на супермаркетите. След първия успешен dumpster diving някак си копнеех за втори опит. Че това си беше чудесно занимание за по тъмно, когато вече не става за обикаляне на забележителности. Огледах къде са кофите на Netto и 365, а на Rema1000 и Meny въобще нямаше кофти отвън, явно са скрити някъде вътре. Като стана съвсем пусто по улиците, взех инструмента от колата и тръгнах с празна торба към 365. Уцелих кофата от първия път - вътре цели тарелки с малини, сливи, банани, млека всякакви, много авокадо. Върнах се с пълна торба, но с натежало от мъка сърце. Някак си много ми се искаше да не намирам нищо и да се връщам с празни ръце. Това щеше да означава, че не се изхвърля. Жалко, много много тъжно.
Тръгнахме право към заслона, който се оказа превзет от скаутите, имаше огън и доста народ. Събота вечер беше все пак. Намерихме си място за палатка по-нататък, в началото на някакъв пешеходен маршрут. Спахме добре и не валя. По-рано днес видях два диви заека и една сърна, та някак си много се надявах някое животинче да дойде до палатката нощес. Нищо не се появи, беше пълна тишина.
 |
| Egeskov Mølle |
 |
| Воденицата е най-старата в Дания |
 |
| Замък Sandholt Slot |
Няма коментари:
Публикуване на коментар