 |
| Октомврийско на входа на Legoland |
06.10.2022
Рано сутринта събрахме лагера и газ към Орхус. Беше голямо вълнение за мен да посетя втория град на Дания, след като преди години имах възможност да видя Копенхаген. Все още нямаше много трафик, но личеше, че градът се събужда. Животът в Дания започва рано и докато стигнем до безплатния паркинг, който си набелязах вчера, немалко коли и колоездачи се появиха по улиците. Паркингът наистина се оказа безплатен без ограничение на времето за престой. Намираше се до парка Тиволи и беше доста удобен, макар да имаше немалко ходене до ценъра. Основната и най-важна забележителност, която държах да посетя в Орхус, беше Den Gamle By - Стария град. Представлява голям музей на открито с множество стари къщи и всякакви предмети от бита през минали години, още от 17 век, та досега. Музеят е своеобразно пътуване през датската история. Феноменално направен и поддържан, заслужава си всяка минута! Самият факт, че прекарахме абсолютно целия ден вътре, влизайки два часа преди да отвори и излизайки три минути преди да затвори, смятам ясно показва колко много ми е харесало. Като казвам музей имам предвид цяло селище с прекрасни стари сгради, във всяка от които се влиза и всъщност интериорът е пълен с какви ли не експонати, предмети от бита, интерактивни образователни занимания, колекции от всичко, стари коли и велосипеди.... То просто няма нещо, което да липсва, изумително място и направено с доста мерак.
Оставяйки колата на паркинга, още беше тъмно и тръгнахме пеш към музея. Съмна по пътя, хората се оживиха доста и тръгнаха на работа. Много колелета карат и навсякъде по тротоарите имаше разхвърляни стари велосипеди. Направи ми впечатление, че имаше и доста видимо изоставени, раздрънкани, по капли и в лошо цялостно състояние. Някои дори бяха нападали по земята и никой не ги вдигаше, макар да възпрепятстваха човекопотока по тротоарите. Очевидно апартаментите по блоковете наоколо не бяха големи и хората нямаха място къде да си държат колелетата. Тук видях една различна Дания, някак си далечна от спретнатите къщури с хубави цветни дворчета из провинцията. Като всеки голям град Орхус имаше своята тъжна страна. Наблъскването на народа по апартаменти определено беше гадничко, но всеки сам си го избира, така че няма за какво да ги съжалявам.
Стигнахме до Den Gamle By и влязохме през главния вход, след като видяхме човек от персонала да влиза. Още в ранни зори навсякъде сновяха работници и се подготвяха чевръсто за предстоящия ден и посетителите. Преди да отвори в 10:00 всички входове към музея са отворени, след това биват затворени и остават само тези, на които се плащат билети. Всички къщи бяха затворени, дори и тоалетните също. Разходихме се по уличките и разгледахме отвън, но като свършихме все още оставаха два часа до отварянето. Зачудихме се как да постъпим, навсякъде имаше персонал и никой не ни гонеше, защото бяхме в извънработно време, но на мен ми беше притеснено как ще останем без билети и дали пък някой няма да ни изгони като стане 10:00. Другарчето предложи да седнем на едни пейки и да чакаме, защото разхождайки се много се набивахме на очи. Реших да пробваме да останем все пак след 10:00 и седнахме да седим. Добре, обаче два часа седене в тоя студ направо ни смразиха. Беше вледеняващо сутрините и тази не беше изключение. Изкушаваща беше идеята ми да се разходим из ботаническите градини, докато отворят тук, но тогава нямаше да можем да се върнем, защото входовете щяха да са завардени с продаващи билети и нямаше как да си ги позволим, цената не ни беше по джобовете. Така че решихме да чакаме. И чакането беше възнаградено, в 10:00 започнаха да отварят и никой не ни изгони, докато плахо надничахме в първите къщи. Потокът от туристи започна да нараства с времето и не след дълго нацяло се сляхме с тълпите.
Цял ден не ни беше достатъчен да видим детайлно всичко, накрая претичахме през последните къщи. Имаше толкова много за гледане, че всичките 7 часа нямаше и миг почивка. Стигнах до извода, че си трябват поне два дни, за да се вникне в детайл на всичките експонати, информационни филмчета и какво ли още не. Докоснахме се до времето на Андерсен, а имаше и цяло кварталче за 70-те години на миналия век. Персоналът навсякъде беше облечен с традиционни за съответната епоха дрехи. Всичко беше пипнато и обмислено добре, неслучайно входните билети никак не бяха евтини. Имаше огромни колекции от стари предмети като механични играчки, радио апарати, телевизори, колелета и въобще всевъзможни неща. Толкова се изкефихме на всичко, че не ни се тръгваше. Аз като огромен фен на музеите направо се размазах, а другарчето наистина ме изненада този път, защото то изобщо не обича да ходи по музеи. А този много го впечатли и не скуча и минута.
Едва се избутахме да си тръгнем три минути преди 17:00. Поехме към ботаническите градини, но бяха вече затворени и не успяхме да ги видим. Поне се полюшкахме на люлките и се пуснахме по тролея в парка край тях. Остатъка от деня прекарахме в разходки из центъра, църквите вече бяха затворени и просто се помотахме по улиците. Върнахме се до колата по тъмно и веднага поехме към заслон на около 4 км от града. Паркингът беше до плажа и имаше няколко кемпера, които очевидно щяха да нощуват тук. Решихме вместо да оставяме колата и да влизаме навътре в гората към заслона, да разпънем палатката близо до колата, все пак бяхме недалеч от огромен град. Вероятно не беше много безопасно да изоставяме колата. На паркинга имаше лека кола, пълна с хулигани, които вдигаха врява и форсираха колата. Трябваше да изчакаме да се махнат, че да разпънем лагера. Определено не беше най-доброто място, на което сме спали.
 |
| Утро в Орхус... |
 |
| Старите улички са приказни... |
 |
| От по-ново време |
 |
| Поглед към градина от една от терасите на къщите |
 |
| Локомотив, който освен, че издава звуци, пуши |
07.10.2022
Закусихме набързо и тръгнахме по плажа към The Infinite Bridge - кръгла дървена пътека, инсталирана във водата. Минахме по нея и продължихме към двореца Marselisborg Slot. Портите бяха отворени и успяхме да го разгледаме отвън, както и добре да опознаем градините. Бяха прекрасни, имаше множество скулптури, пръснати наоколо. Налетяхме и на ценна находка - отрупани с ябълки дървета. Огромно количество едри, сочни плодове бяха нападали по земята и веднага се засилихме да вадим торби. Тъкмо се приготвихме да събираме, когато дойдоха няколко местни с доста на брой торби и почнаха да събират. Притеснихме се и не посмяхме, може би бяха персонал на замъка. Явно ни прочетоха мислите и веднага ни махнаха да отиваме да събираме и ние. Така напълнихме раниците и няколко торби, че до края на пътуването имахме ябълки. И то не какви, а дворцови. Бяха много вкусни и едри. Никога няма да го забравим тоя дворец.
Тръгнахме право към парка с елени наблизо - Marselisborg Dyrehave. Еее, няма такъв кеф! Часове не успях да се откъсна от това място, представлява огромен парк със свободно живеещи сърни и елени. Тотално се побърках по тях, даже нахраних една група сърнички с няколко ябълки. Много им се усладиха, давах им ги на дребни парченца. Имаше и други туристи посетители, дошли да ги хранят с моркови. Определено имах конкуренция за вниманието на невероятните животни, но повечето така или иначе се въртяха около мен. Денят преполови и мина обяд, а ние още бяхме при сърните. С триста зора се навих да се избутам от там. Върнахме се до колата и се преместихме с нея на вчерашния паркинг в града. От там поехме пеш към Reuse - нещо много интересно, което за първи път виждам през живота си. Другарчето беше открило съществуването на такъв "магазин" в Дания и много искаше да го види на живо, а на мен също ми беше безкрайно интересно. Представлява няколко постройки, където се трупат захвърлени вещи, непотребни на предните собственици и всеки може да дойде тук и да си вземе каквото си поиска без да плаща нищо за него. Нещо като втората употреба, само че безплатна. Има всичко - ел. уреди, играчки, дрехи, дори хладилници с храна, от които можеш да си вземеш оставената в тях храна. Цялата идея е да не се изхвърля, а да се преизползва. Боклукът на един е съкровище за друг - както се казва. Страшно ми харесва това и много се впечатлих от мястото. Разгледахме внимателно всичко налично и аз си взех едно градинско джудже, захвърлено в тъмен ъгъл. Беше мръсно, невзрачно, посипано с пепел от цигари и веднага си представих какво ще го направя като се прибера. Сега е в градината и е като ново, цялото е боядисано и освежено. Взех също пълна торба плюшени играчки - страхотни! Добавих ги към моите вкъщи, които никак не са малко. Другарчето пък понесе една прахосмукачка. Колата още повече се смали след днешния ден. Но дори и нищо да не бяхме си взели, заслужаваше си това идване до Reuse само да се види това място. Отвън имаше няколко клошара, които явно чакаха някой да остави храна по хладилниците. Надникнахме и там, имаше само салати в пликчета и си взехме, явно никой не ги вземаше. Ясно беше какво чакат клошарите, на салата не кълват.
Преди да стигнем до Reuse минахме покрай увеселителния парк Тиволи и както вчера, днес отново беше затворен. Подготвяха го тематично за Halloween и не се допускаха посетители, доколкото разбрахме. Минавайки покрай оградата обаче видяхме една отворена врата. И веднага решихме да си опитаме късмета да се вмъкнем. То е ясно, че увеселителните люлки не работеха, но ние нямаше да се увеселяваме, а да разгледаме. Дори само за това си струваше да се влезе. Вмъкнахме се и се впуснахме в обиколка, успяхме да минем през почти целия парк преди да ни изгонят. Възпитан служител деликатно ни помоли да напуснем като явно не разбираше как сме влезли, докато не му разказахме за отворената врата.
След Reuse другарчето пое към колата с багажите, а аз хукнах към катедралата с надежда да я хвана отворена. Уви, нямах късмет и днес. Поне посетих библиотеката на Dokk1, която беше едно наистина очарователно и интересно място, направо не ми се тръгваше от там. Поех обаче към ботаническите градини, надявайки се да са отворени до 17:00. Явно вчера недогледах работното им време за октомври и си бяха чисто затворени в 16:00, когато се появих на входа. Пак греда. Върнах се в центъра с подвита опашка, успях поне да надникна в две църкви, но не беше възможно да вляза и снимам, защото имаше служби. Минах и през един магазин за електроника, за да си купя преоценена (разопакована) SD карта за фотоапарата. Нямах повече памет за снимане, нито имаше къде да прехвърля снимките. Върнах се обратно до колата, за да си тръгваме най-после от този огромен град, който два дни не ни пускаше да си ходим. Имаше много какво да се види и прави тук. Ако имах допълнителни средства да ходя по музеи, нямаше един да оставя непосетен. Винаги само за това ме е било яд в пътешествията ми - че бюджетът не стига за музеи.
Карах до следващия град Hørning, където се отбихме до супермаркет, за да върнем събрани шишета и кенчета за рециклиране и да си купим намалени храни за ядене. Имаше разни веган пастети и веган кисело мляко за 1,50 лв - по-евтино от България. Вечеряхме и поехме към заслон за нощувка. Намерихме един до Skanderborg, беше чудесен и на брега на езеро. Не беше близо до къщи, имаше си всичко необходимо и тъкмо си легнахме, когато яко заваля. Съвсем навреме се установихме.
 |
| The Infinite Bridge - почти пълната му обиколка |
 |
| Къщичка мечта |
 |
| Този го удари на спринт |
08.10.2022
Сутринта дъждът беше отстъпил на слънцето. Събрахме лагера, след като другарчето се беше поуспало, а аз използвах ранните часове за писане на записки. Поехме към църквата, наподобяваща замък Skanderborg Slotskirke. За късмет беше отворена и се качих в кулата, имаше чудесни гледки и много красив интериор. Наистина е била част от замък като е построена още през 16 век, а през 18-ти замъкът е бил разрушен и е останала църквата. Докато разглеждах, другарчето посети тоалетните заради контакт с ток, благодарение на който кипна вода за овесени ядки с гъби. Хапнахме топло и вкусно, а като си тръгвахме видях доста хора да прииждат към църквата, явно щеше да има събитие. Паркирах в центъра на града Skanderborg и добре го обходих. Попаднах на друга църква, в която възрастен човек свиреше прекрасно на орган и останах да послушам.
Върнах се в колата и поехме към градчето Ry. За лош късмет в църквата имаше сватба и нищо не видях от вътрешността й. Нататък се отбихме до църквата Sejs-Svejbæk, която беше много модерна и различна от останалите, които посещавахме. Край пътищата наоколо беше живописно и зелено, имаше доста езера и гори. Недалеч от църквата имаше страхотна местност за разходка - две хълмчета Sindbjerg og Stovbjerg. Поех по пътеката към тях и гледките наистина ме очароваха. Като се изкачих горе все едно се върнах на Шоколадовите хълмове във Филипините. Е, доста по-мъничък техен двойник беше това, но все пак. Растителността беше есенно кафява и от там дойде това ми усещане.
Следващата дестинация беше Silkeborg - голям и интересен град. Видях зор с намирането на паркинг отначало. Спрях на един Лидл, но там беше до един час паркирането. Поне си купихме веган сладолед и го изядохме преди да се отправим в търсене на нов паркинг. Не след дълго намерих един до езерото и поехме на обиколка. Другарчето дойде отначало, но веднага щом един малък облак реши да се изтръска върху нас, си плю на петите обратно към колата. За разлика от мен то не обича да му се разваля комфорта. А аз обожавам да ми е гадно, особено като имам конкретна цел. Нищо не може да ме отклони от целта. Дъждът обаче бързо спря и изобщо не достигнах лимита си на поносимост към подгизване. Добре обиколих центъра, имаше няколко хубави църкви освен всичките приятни улички. Последно посетих по-модерната отвътре Mariehøj Kirke, след което поехме към планината Himmelbjaerget. Оказа се феноменално място с невероятни гледки и интересна кула на върха. За качване в нея се плащаше 10 крони, така че не се възползвах. Представях си какви ли са гледките отгоре, след като дори в основата й бяха внушителни и незабравими. Слънцето тъкмо залязваше, върнах се обратно 1 км до колата (паркингите до кулата бяха платени и спряхме далеч) и поехме към следващото интересно място - вятърна мелница музей в село Gammel Rye. Разбира се, беше вече затворено и я видяхме само отвън, но си заслужаваше. Наблизо имаше и хубава църква с камбанария като кула на замък, но също затворена. Започна да се стъмнява и се насочихме към една гора, която беше обозначена като разрешена за къмпингуване. Оказа се, че има и заслон, та се настанихме в него. Към 21:30 мина някакъв човек, освети палатката с фенер, смотолеви нещо и си замина. По-рано пък три момичета минаха покрай колата, докато паркирах. Беше оживено в района явно и трябваше рано да се изнасяме.
 |
| До езерото по изгрев |
 |
| Skanderborg Slotskirke |
 |
| Skanderup Kirke в Skanderborg |
 |
| Същински "Шоколадови хълмове" |
 |
| По леко дъждовните улици на Silkeborg |
 |
| По залез е приказно |
09.10.2022
Тръгнахме към първата за деня забележителност - музея Øm Klostermuseum. За съжаление беше затворен и само през оградата видяхме руините в двора му. Тук е имало стар манастир, но малко е останало от него. Следващата спирка беше Ejer Bavnehøj - кула с гледка, в която може да се влезе срещу 10 крони. Районът около кулата е много приятен за разходка и пообиколихме. После решихме да закусим овесени ядки с последния буркан манатарки. Щяха много да ми липсват, не можех да повярвам, че ги изядохме най-сетне. Насочихме се към някаква бензиностанция на магистралата, която другарчето беше намерило, докато търсело безплатни душове. За съжаление бяха заключени и платени, но пък от разходката до бензиностанцията събрах още цяла торба туристически брошури. Нови забележителности щяха да допълзят в моя безкраен списък, за ужас на другарчето. Не, че не му харесваше Дания - напротив, но с моето темпо на обикаляне нямаше мърдане от тук. Не си представях да пропусна всички интересни места по пътя при положение, че сме с кола и за разлика от предните ми пътувания на стоп, при които достъпни са само по-големите градове и то по магистралите, сега мога да се отбия и до най-забутаната малка къщичка, гледка или каквото и да е. И да не стъпвам на омразните магистрали, които те телепортират от едно място до друго без да видиш нищо по пътя. Като погледна сега назад и осмисля как сме разглеждали Дания - точно така е било, както на мен ми харесва и винаги ми се е искало да разглеждам една държава. Да се спира на всяко интересно местенце, от най-неизвестното и скромно, до най-големите и популярни забележителности.
В следващия град Horsens първата ни спирка беше бившия затвор FÆNGSLET, който понастоящем е културен център, музей и като цяло интересно местенце. Разгледах го само отвън, не влязох вътре, но дори и така си заслужаваше. В центъра обходихме главните улици, в една от църквите службата тъкмо свършваше и хората се разотиваха. Следващият град Hedensted също беше интересен и приятен, там отново хванахме църковната служба и не успях изобщо да надникна в църквата. Минахме през Лидл за веган сладолед и продължихме към Tirsbæk Gods - имение, разположено край бреговете на Vejle Fjord. Успяхме да го видим само встрани и отвън, беше недостъпно по-близо, след което продължихме към град Vejle. Оказа се доста голям и неочаквано ни погълна целия останал ден. Първоначално много трудно намерих безплатен паркинг, или бяха частни, или платени, та след доста лутане все пак успях. Бързахме за едно много интересно музейче със свободен вход Økolariet, което затваряше в 16:00. Стигнахме навреме, за да го разгледаме добре и бяхме очаровани от богатата информация и интерактивни занимания вътре. Темата беше опазване на околната среда. Продължихме с разходка из града, в катедралата само надникнахме за секунда и една жена излезе да ни информира, че има концерт вътре и билетът е 100 крони. Направи ми впечатление, че градът гъмжеше от мигранти - араби, негри, турци и какви ли още не. Почти не видяхме датчани из центъра, в неделя следобед беше превзет напълно от пришълците. Дузина негри се наливаха с алкохол в един парк до музея на изкуствата, който също се оказа безплатен, но беше вече затворил. Разделихме се с другарчето - то отиде към библиотеката да зарежда батерии, а аз продължих към вятърната мелница и към други интересни централни улички. За жалост сметките ни с библиотеката не излязоха - беше неделя и затваряше в 18:00, а не в 22:00. Така че изобщо не успяхме да заредим батериите. Успяхме обаче да гледаме филм по-късно в колата - Turning Red, много готина анимация. Намерихме си и заслон, който се оказа близо до училище и всичко беше осветено, имаше доста коли в двора на училището. Отказахме се от него и решихме да къмпираме направо в гората край Jelling. Отначало малко се затруднихме, защото всички паркинги в и без това оскъдната гора бяха до частни имоти или голф клуб, но все пак намерихме едно черно пътче, водещо до беседка с място за палатката. Беше вече доста късно и спахме само 6 часа тази нощ, защото трябваше рано да раздигнем лагера. Тъкмо като събрахме всичко в 6 сутринта, мина първият бягащ за здраве по пътчето.
 |
| Кулата Ejer Bavnehøj |
 |
| Vor Frelsers Kirke |
 |
| Hedensted Kirke |
 |
| Интересна сграда във Vejle |
10.10.2022
Преместихме се на паркинга до църквата в Jelling, където изчакахме да съмне като използвах времето за писане. Това място е едно от най-важните за посещение в Дания, неслучайно е в ЮНЕСКО. Тук се намират гробниците Jelling, изключително важни рунически камъни и стара църква. През X век, по времето на крал Горм и сина му Харалд Блутут (на него е кръстена Bluetooth технологията, логото й е от обединени руни) това място е било от изключителна важност. Гробниците са две почти идентични, 70 метра в диаметър и 11 метра във височина. След като датско-норвежкият крал Харалд въвел християнството в Дания, той сложил огромен изписан с руни камък между двете гробници и построил първата дървена църква тук. Надписът гласи, че камъкът е в памет на крал Горм и кралица Тира (родителите му) и че крал Харолд е притежавал Дания и Норвегия, както и че е направил датчаните християни. На друг, по-малък камък, е изписано "Крал Горм направи този паметник за жена си Тира". Сегашната семпла малка църква е построена върху основите на поне три други дървени, всичките изгорели назад през вековете.
Мястото силно ме впечатли, особено камъните с руни, в които дълго се взирах. Музейчето беше затворено, но пък църквата отвори в 8:00 и я посетихме. Качихме се на гробниците и се впечатлихме от гледките, обходихме и поляната с белите колони наблизо. Наистина прекрасно място и начало на деня. Чевръсти работници щъкаха по пътеките и градинарстваха из гробищата. В тоалетните имаше ток и кипнахме вода за топла закуска овесени ядки. После се отправихме към замъка Engelsholm. Не беше достъпен отблизо, но все пак обиколихме наоколо и поехме право към Леголенд. Реших, че макар да нямаме пари да посетим този невероятен парк, както много ми се искаше, ще отидем поне до входа му да видим каквото може отвън. Да, няма да е много, но все пак е нещо, а и да си толкова близо до него и да не се отбиеш да надникнеш, си е глупаво. Билетите бяха почти 500 крони, което е около 70 евро. Доста криво беше да обикаляме покрай оградите като гладни кучета и да се опитаме да видим какво става вътре, но пък и бяхме толкова благодарни за всичко останало, което имаме, дори само за възможността да сме тук в момента и да обикаляме Дания, така че това само за малко ни помрачи настроението, най-вече моето. На другарчето не му пукаше особено. За мен беше адски интересно, все пак щеше да ми е първи увеселителен парк в живота, ако не броим Софияленд. Голямата ми мечта беше Дисниленд, но все още беше неосъществена и Леголенд щеше да компенсира. Уви, пообиколихме оградите, но друго освен цяла торба манатарки не получихме. Ами и това никак не беше малко, направо не можех да повярвам, че отивам на Леголанд да бера манатарки, но като ги видях в храсталаците насред града при това, не устоях. Отидохме до другата атракция, отделна от главния парк - Legohouse, за която също се плащаше билет. В сградата не влязохме, но се качихме по шарените стълби към покрива и се откри чудесна гледка към околията. Последната сграда, която посетихме по път към паркинга, беше Lalandia. Вътре се влизаше и всяка атракция се плащаше отделно. В общата част беше такава лудница,че не издържах. Пълно беше с разни ротативки и игри, още от малки ги почват с хазарта датчаните. Върнахме се до колата с пълна торба с манатарки и приключихме с Леголенд.
Карах до Grindsted, където посетихме църквата и минахме през Лидл за поредния веган сладолед. Хванахме намаление и го купихме за 1 евро цяла кофичка. Цените често бяха много по-изгодни от българските. Докато карах към бензиностанция Shell с безплатни душове, която другарчето беше намерило в някакъв сайт и се надявахме да се изкъпем, заваля жесток порой. Наистина се оказа, че има душ, макар и добре скрит, та успяхме да се изкъпем с топла вода при това. За първи път от ферибота си измих и косата, която вече бе напълно сплъстена и неспасяема. Е, поне нямаше да е мръсна. След банята се насочихме към една огромна скулптура на брега на морето, вече бяхме на западните датски брегове. Не исках да пропускаме тази част от страната, особено заради някои доста красиви и интересни исторически градове. Скулптурата "Мъже край морето" беше доста внушителна, макар да я гледах и снимах в дъжда. Намираше се до град Esbjerg, който веднага след това посетихме. Беше вече 17:00, паркирах пред библиотеката и другарчето влезе вътре на сухо и топло да зарежда батерии, а аз се впуснах в обиколка на града, която продължи до тъмно. Само в обикаляне по улиците времето отлетя като миг. Обратно в колата чистих гъби, след което и аз влязох в библиотеката и се заех с писане и четене. Тръгнахме си чак в 22:00, карах около 30 км до паркинга на заслона, който бяхме избрали за тази нощ. Оказа се страхотен, край брега на национален парк Wadden Sea, който дори е в списъка на ЮНЕСКО. Нямаше къщи наоколо и самите заслони бяха чудесни, до река и вероятно се ползват от каякари. Имаше няколко заслона и тоалетна, наспахме се много добре и сутринта другарчето започна от рано да вари манатарките за бурканизиране. Затворихме два буркана и ядохме на момента за закуска, в комбинация с боб. Много се радвах, че тъкмо като свършиха старите буркани, се появиха гъби за нови. Нямах търпение за днешния ден, имах доста интересни места, набелязани за обикаляне...
 |
| Невероятният рунически камък на крал Харалд Блутут |
 |
| Интересни колони близо до гробниците |
 |
| Замъка Engelsholm |
 |
| Входа на Леголанд |
 |
| Тези много ми харесаха |
Няма коментари:
Публикуване на коментар